Лакираният параван

ГЛАВА XIII

Господин Бан избра малък ресторант на един от хълмовете в града. От балкона пред очите им се разкри чудната гледка на окъпаните в лунна светлина покриви.

Поднесоха им речна риба с исиотов сос, печени бекасини, пушена шунка, супа от пъдпъдъчи яйца и други местни специалитети, така майсторски приготвени, че по някое време съдията Ди се засрами, представяйки си как Цяо Тай седи пред паница каша в странноприемница „Феникс“. Докато вечеряха, съветникът обобщи прегледно всички известни факти около случая Гъ Циюан, а след това и съдията му описа злоупотребите на Лън Циен и кражбата на тефтера му от Куншан. Спомена и за двестате жълтици, съхранявани в касата на Гъ, както и — по-бегло — за това, че едноокият е изнудил банкера.

— Иззех от негодника двата чека — каза в заключение той. — Притежавате ли съдебно досие на този човек?

— Не, ваше превъзходителство. Дори не съм му чувал името. Това е направо чудо, вие за два дни сте научили повече за престъпния свят в този град, отколкото аз, който съм роден в него!

— Обстоятелствата ми помогнаха — скромно каза съдията Ди. — А да, дочух, че госпожа Гъ била много по-млада от покойния си съпруг. Знаете ли кога са се оженили и дали той е имал други съпруги и наложници?

— Навремето господин Гъ е имал три съпруги. Но първата и третата скоро починали, а миналата година си отиде и втората. Понеже беше минал шейсетте и всичките му деца са задомени, хората помислиха, че ще си вземе само някоя наложница, за да се грижи за него. Той обаче веднъж посетил едно дюкянче за копринени тъкани, зареждано от неговата фирма. Собственикът, някой си Сие, бил починал малко преди това и вдовицата се опитвала да продължи търговията, но затъвала все повече в дългове. Старият се влюбил и набързо се ожени за нея. Отначало хората много се смееха, но новата госпожа Гъ се оказа отлична домакиня и когато мъжът й започна да страда от стомах, тя се грижеше всеотдайно за него. Накрая всеобщото мнение обяви решението му за мъдро.

— Нещо да се е чувало за изневери на дамата?

— Никога! Репутацията й е безупречна. Затова и не си позволих да я привикам в съда, а я разпитах в собственото й жилище след трагедията. Разбира се, правилата за благоприличие бяха спазени и жената отговаряше иззад един параван, придружена от прислужница.

Съдията си каза, че няма да е зле да се срещне с тази вдовица. Похвалните думи на господин Бан никак не се връзваха с любовното приключение на Цяо Тай.

— Много ми се иска да видя мястото, където се е разиграла трагедията — обяви той. — Имаме на разположение цяла вечер. Защо не идем да огледаме жилището на госпожа Гъ? Ще ме представите като служител, временно придаден към съдилището.

Господин Бан незабавно прие и добави:

— И на мен ми се иска да хвърля още едно око в спалнята. Можем да го направим, без да притесняваме вдовицата, защото, както научих, тя е заключила помещението и се е преместила другаде в къщата.

След като уреди сметката, съдията Ди предложи да наемат стол с носачи, но господин Бан възрази, че куцането няма да му попречи да слезе по склона. Без да бързат, двамата скоро стигнаха до къщата на госпожа Гъ. От двете страни на лакираната в черно порта с меден обков се издигаха яки гранитни колони. Домоуправителят ги въведе в обширен салон със старинни кресла и масивни абаносови маси. Поднесе им чай и плодове и отиде да уведоми господарката си за посещението. Не след дълго се завърна с връзка ключове в ръка и каза, че госпожа Гъ не възразява те да направят оглед. Заедно с него бе пристигнал един слуга с фенер и домоуправителят преведе цялата група по истински лабиринт от коридори и дворчета, докато излязоха в една малка градина, оградена с бамбуков плет. Господин Гъ си бил избрал за жилище ниската постройка, която се виждаше в дъното, обясни домоуправителят, понеже от терасата й имало хубав изглед към градината и реката. Той отключи масивната врата и запали една свещ върху масичката в средата.

— Ако не ви е достатъчно светло — добави той, — ще запаля и голямата маслена лампа.

Съдията огледа набързо стаята. Мебелировката беше оскъдна и вътре дъхтеше на застояло, след като два дни прозорците бяха стояли затворени. Той тръгна към една тясна врата в дъното. Домоуправителят му отключи. Съдията слезе три стъпала и се озова в тесен коридор, който извеждаше на обширна мраморна тераса. Под нея градината се спускаше плавно до реката, вляво блестяха на лунната светлина зелените керемиди на беседката, където старият господин Гъ бе вечерял за последен път.

Съдията Ди остана известно време, погълнат от прекрасната гледка. На връщане отбеляза, че вратата наистина е ниска, но само човек, доста по-едър от него самия, би могъл да си блъсне главата на минаване. В спалнята го очакваше една жена, облечена в бяло. Беше доста едра, около трийсетгодишна, и широките гънки на траурната й одежда не успяваха да скрият цъфтящата хубост на налятата й снага. Съдията оцени осанката, както и свенливо сведения й поглед и си каза, че този негодник Цяо Тай очевидно има вкус. Поне повече от своя колега и приятел Ма Жун, който винаги залиташе по разни гръмогласни повлекани. Съдията направи дълбок поклон, а госпожа Гъ му отвърна с кимване. Съветникът Бан представи придружителя си като „господин Чън, придаден с особена мисия към съдилището“. Госпожа Гъ вдигна големите си бистри очи към съдията. Огледа го за миг, после нареди на домоуправителя да се оттегли и кимна на посетителите да се настанят на столчетата пред ниския прозорец. Тя самата остана права, с изпъната стойка. Докато сядаше, съдията зърна в сянката зад стопанката едно младо слугинче в смирена поза. Както премяташе в ръка ветрило от бяла коприна, госпожа Гъ подхвана с хладна учтивост:

— След като сте си направили толкова труд да дойдете, за да водите разследването на място, помислих, че е мое задължение лично да бдя, за да бъдете всячески улеснени при изпълнението на задачата си.

Господин Бан се впусна в пространни извинения, но съдията го прекъсна с думите:

— Много сме ви признателни, госпожо. Разбирам колко е мъчително за вас отново да бъдете на мястото, където е започнала трагедията. Не бих си позволил да ви причинявам допълнителни страдания, ако не беше желанието ми да сложа колкото може по-скоро точка на процедурата, образувана във връзка с кончината на вашия съпруг. Затова се надявам, почитаема госпожо, че ще ни извините, задето нахълтахме въз вашите покои.

В отговор госпожа Гъ кимна мълчаливо. Доста бързо е усвоила светските маниери за една продавачка, помисли си съдията Ди.

— Иска ми се… да се ориентирам по-добре — подхвана той.

Погледът му премина, без да се спира, по леглото с прости сини завеси, опряно до стената срещу госпожа Гъ. Зад гърба й се виждаха, наредени един върху друг, обичайните сандъци, облечени в лакирана червена кожа, в които се прибират дрехите. Варосаните стени и покритият с каменни плочи под бяха голи.

— Няма много мебели в тази стая — небрежно подхвърли той. — Предполагам, че приживе на вашия съпруг са били повече. Някоя тоалетна масичка, картини по стените?

— Мъжът ми имаше съвсем прости вкусове — неприветливо отвърна тя. — Независимо от огромното си богатство беше противник на разкоша и живееше съвсем скромно.

— Това красноречиво говори за благородството на неговия характер — заяви с поклон съдията. — Да видим сега… какво ни остава още да проверим? — погледът му отново се спря на сандъците за дрехи. — А, да… виждам само трите сандъка, с надписи „есен“, „зима“, „пролет“. Къде е четвъртият, с летните дрехи?

— Махнах го. Нуждаеше се от поправка — гласът на госпожа Гъ прозвуча уморено.

— Разбирам — каза съдията. — Човек е свикнал да ги вижда винаги четирите и затова му прави впечатление, когато някой липсва! А сега, госпожо, ми се иска да разкажете всичко, което си спомняте за фаталната вечер. Аз прочетох досието, но…

Той млъкна, защото госпожа Гъ изведнъж размаха ветрилото си и изкрещя на малката слугиня:

— Колко пъти съм ти казвала, че не искам да виждам тия гнусни насекоми в къщата си! Ето я, убий я… Изхвърча!

Съдията я наблюдаваше с почуда, слисан от внезапното избухване, докато съветникът Бан се опитваше да я успокои:

— Няма нищо, госпожо, две-три мухи са само. Искате ли…

Госпожа Гъ не отговори, погълната от патетичните усилия на слугинчето, което размахваше наляво-надясно една кърпа.

— Защо не удряш? — нетърпеливо крещеше вдовицата. — Ето я, бързо… бързо!

Съдията наблюдаваше сцената с нарастващ интерес. Изведнъж стана, грабна от масата свещта и понечи да запали маслената лампа.

— Не пипайте лампата! — извика госпожа Гъ.

— Но защо, госпожо? Просто исках да ви помогна да видите дали няма и други мухи.

— Неуважение е към мъртвите да се палят много светлини в тяхната стая — с леден глас просъска тя.

Съдията сякаш не я чу. Загледан в тавана, той каза бавно:

— Наистина има много мухи в тази стая. Интересно как ли са влезли, след като е затворена от два дни… Изглеждат заспали там горе, но светлината ще ги събуди.

И без да обръща внимание на протестиращата жена, той побърза да запали и четирите фитила на голямата лампа, след което я вдигна над главата си и се загледа в тавана. Госпожа Гъ също обърна очи нагоре. Беше пребледняла и дишаше на пресекулки.

— Лошо ли ви е, госпожо? — тревожно попита малката слугиня.

Без да отвърне, господарката й направи крачка назад, отстъпвайки пред облака мухи, който се виеше около лампата.

— Я вижте… — каза съдията на съветника Бан, — слизат надолу. Нещо друго ги привлича сега, не светлината!

Възрастният мъж го гледаше облещен. Очевидно се питаше дали неговият придружител не е изпаднал във внезапно умопомрачение. А съдията отиде до леглото и се наведе ниско, за да разгледа пода. После се изправи чевръсто и заяви:

— Чудна работа, кацат по края на завесата — той се наведе отново, повдигна завесата и надникна под леглото: — Аха, ясно! — провикна се той. — Нещо върху плочите ги привлича. Не, не върху плочите, а под тях.

Глух вик го накара да застине за миг. Госпожа Гъ се смъкна на пода, очевидно припаднала. Момичето се спусна и коленичи до нея. Съдията също направи няколко крачки към проснатото тяло и го погледа замислен, докато господин Бан шепнеше уплашено:

— Сигурно сърцето…

— Нищо подобно! — отсече съдията и заповяда на слугинята: — Остави господарката си на мира и ми помогни да отместим леглото. Сигурно е тежко. А и вие, Бан, може би ще побутнете малко?

Оказа се обаче, че леглото без затруднение се плъзна по полираните плочи чак до прозореца. Съдията коленичи, за да разгледа пода. Измъкна от ръкава си една зъбочистка и замушка с нея във фугите между камъните.

— Някои от плочите са вадени скоро — обяви той на стария съветник. После нареди на слугинята: — Тичай в кухнята и донеси един нож и лопатка. И да се върнеш веднага, после ще кудкудякаш с останалите прислужници! Чу ли?

Момичето хукна подплашено, а съдията се обърна със замислено изражение към господин Бан и промърмори:

— Дяволски план, наистина!

— Да, ваше превъзходителство — побърза да се съгласи съветникът, макар от обърканото му изражение да личеше, че няма понятие, какво иска да каже придружителят му.

Без да му обръща повече внимание, съдията си поглаждаше умислено бакенбардите, все така вторачил очи в пода. Когато се появи слугинчето, той грабна от ръката му кухненския нож и се зае да отдели и да повдигне две плочи от настилката. Отдолу се показа влажна пръст. Съдията смени ножа с лопатката и вдигна още четири плочи, които преди това бе размърдал с ножа. Отвореният четириъгълник беше приблизително пет крачки на три. Съдията запретна дългите си ръкави и започна да загребва издълбоко ровкавата пръст.

— Това не е работа за негово превъзходителство! — притеснено извика господин Бан. — Нека да повикам прислужниците.

— Мълчете! — сряза го съдията.

Тъкмо в този миг бе усетил нещо меко под лопатата. От дупката се разнесе тежка миризма, сред пръстта се мярна къс червена кожа.

— Ето го и четвъртия сандък за дрехи! — извика съдията и се обърна към младото момиче, коленичило до господарката си: — Тичай при входа! Кажи на вратаря, че съветникът Бан му заповядва незабавно да отиде до съдилището и да доведе началника на стражата с четирима от неговите хора и с жената на тъмничаря. На връщане вземи няколко благовонни пръчици от домашния олтар и ги донеси тук. Бързай!

Той изтри потта, избила по челото му. Господин Бан гледаше съчувствено към проснатата на пода жена.

— Не можем ли да я настаним по-удобно, ваше превъзходителство? Тя… — боязливо се обади той.

— Не! — сряза го съдията. — На хлад върху плочите ще й мине по-бързо. Тя много добре знае, че трупът на нейния мъж е заровен тук. Съучастничка е на убиеца.

— Но нали мъжът й скочи в реката, ваше превъзходителство! Аз го видях… с очите си го видях, когато скачаше!

— Обаче тялото така и не се намери, нали? Аз пък ви казвам, че Гъ Циюан е бил убит в тази стая, когато се е върнал за лекарството си.

— Кой тогава излезе тичешком оттук?

— Убиецът! Планът му е бил старателно подготвен. Веднага е заровил Гъ под плочите, нахлузил е робата и шапчицата му, нацапал си е лицето с кръв и е изхвърчал навън в градината. Вие сте очаквали отвътре да излезе Гъ, онзи е бил с неговата роба и с неговата шапка, които са ви така добре известни, а и крясъците му и кръвта по лицето са ви уплашили, затова няма нищо чудно в объркването ви. Убиецът първо се е затичал към беседката, но без да се приближава много. Насред пътя е променил посоката, хукнал е към реката и се е хвърлил в нея. Предполагам, че се е оставил на течението да го довлече до някое пусто място, където е излязъл, оставяйки на брега шапчицата за заблуда.

Господин Бан поклати бавно глава.

— Да, сега разбирам. Но кой е бил този човек? Може би Куншан?

— Той е главният заподозрян. Веднага след убийството на Гъ е откраднал банкерския тефтер. Нищо чудно да е добър плувец, въпреки че изглежда слабосилен.

— Може би нарочно се е самонаранил, за да си размаже кръвта по лицето, та да не го познаем… — като на себе си проговори господин Бан.

— По-вероятно си е послужил с кръвта на жертвата. А, ето я слугинята. Сега ще разберем как е бил убит Гъ. Запалете благовонието и го дръжте до лицето ми.

Господин Бан послушно изпълни нареждането. Съдията Ди си покри носа и устата със своето шалче и започна да подкопава около сандъка за дрехи. Когато го извади достатъчно, отлепи ивицата намаслено платно, с която бе запечатан капакът, и го повдигна с лопатката.

Лъхна ги непоносима смрад. Господин Бан веднага притисна към лицето си ръкава на дрехата и ожесточено размаха благовонните пръчици, докато двамата се обвиха в синкав облак. В сандъка видяха едно дребно тяло, сгънато на две. Беше облечено само в долни дрехи, на главата му нямаше шапка. Под лявата плешка стърчеше дръжката на нож. Съдията обърна главата на трупа с лопатката, докато се показа едно сбръчкано лице.

— Това ли е Гъ Циюан? — попита той.

Господин Бан кимна, онемял от ужас. Съдията захлопна капака, пусна лопатката на земята и отиде да отвори широко прозореца. Няколко минути жадно вдишва чистия въздух, после оправи шапката си и изтри потта от челото си.

— Когато дойдат нашите хора — каза той на съветника, — наредете им да извадят сандъка. Да го отнесат в съдилището, така както си е, с трупа вътре. Пратете също някого да докара затворена носилка. Тъмничарката да отведе с нея госпожа Гъ право в килията. След това идете да обясните всичко на съдията Дън и му кажете, че аз ще се опитам да туря ръка на Куншан. И да не е той убиецът, от него можем да измъкнем ценни сведения. Вашият господар възнамеряваше утре да ходи в префектурата във връзка с едно спешно дело. Сега обаче, след нашето откритие, по всяка вероятност ще пожелае първо да разпита госпожа Гъ. Ако открия Куншан, мисля, че ще успеем да приключим на сутрешното заседание и след това да потеглим за Биенфу. Напишете си доклада за откриването на трупа, аз ще го подпиша като свидетел. А сега трябва много да бързам.

Навън още беше душно, но каквото и да е, бе за предпочитане пред атмосферата в стаята, от която излизаше. Запъхтян и потен, той мина през центъра на града и се насочи към странноприемница „Феникс“.

Отвътре се носеше гръмогласен хохот, някой пееше. Очевидно гостите още не си бяха легнали и щяха незабавно да го осведомят за едноокия. Отвори му прислужникът и го изгледа смръщено. Явно не обичаше закъсняващите посетители!