Лакираният параван

ГЛАВА XVII

Гневен ропот се понесе над главите на зрителите, докато извеждаха затворниците, и на магистрата Дън му се наложи на няколко пъти да прибягва до чукчето си. Един прислужник постави до съдията Ди чаша с чай. Той се обърна и видя Цяо Тай, изправен зад гърба му. Явно помощникът му бе чул достатъчно, защото стоеше неподвижен, с бледо лице. Този път не му провървя на горкия в любовта, помисли си съдията. Отпи глътка чай и прошепна на магистрата Дън:

— Бихте ли призовали сега Лън Циен?

Докато началникът на стражата довеждаше банкера, съдията извади тефтера от ръкава си и го подаде на колегата си с думите:

— Ето тефтера, за който говореше Ся Лян. Всички машинации на Лън са записани вътре със собствената му ръка.

След като банкерът отговори на рутинните въпроси, съдията Ди заяви:

— Обвинен сте в престъпно отклоняване на средства от сметката на вашия съдружник, покойния Гъ Циюан. Откраднатата сума възлиза на хиляда жълтици. Вие собственоръчно сте записали криминалните операции в този тефтер. Съдът се нуждае от време, за да проучи документите и да установи точния размер на злоупотребите ви. Междувременно ви се дава възможност да направите предварително самопризнание за деянието си.

— Признавам, че ограбвах моя съдружник Гъ Циюан — започна незабавно Лън Циен с погаснал глас. — Аз съм свършен човек, но се радвам да науча, че не моите действия са предизвикали смъртта на съдружника ми. Най-сетне душата ми може да намери мир!

— Както и тази на вашите кредитори — сухо се обади съдията. — Вчера като че ли изобщо не се сещахте за тях! Когато му дойде времето, те ще могат да представят в съда кредитните си документи, за да бъдат удовлетворени исканията им — той се обърна към Дън и го попита: — Съгласен ли сте подсъдимият да остане зад решетките, докато се проучат документите и се изясни степента на вината му?

— Съгласен съм — отвърна Дън. — Лън Циен, съдът ви обвинява в измама. Когато нашите специалисти установят точния размер на щетите, ще предложа съответно наказание със затвор. Подсъдимият да бъде отведен в килията му.

Той обяви с три удара на чукчето края на съдебното заседание, след което двамата магистрати се оттеглиха, следвани от Цяо Тай и съветника Бан Удъ.

С измъчена усмивка Дън промълви:

— Вие разрешихте всичките ми проблеми, Ди! Набързо ще се преоблека в библиотеката. Заповядайте там да изпием по чаша чай, след като си поемете дъх. Сега, след като стана безпредметно да ходим до префектурата, разполагаме с много време. Възнамерявам да ви придружа на няколко излета тази седмица. В планината има много красиви места, които ми се иска да ви покажа.

Той се поклони и излезе. Господин Бан поиска разрешение да се оттегли, защото трябваше да наглежда работата на писаря при подготовката на докладите.

Съдията Ди се отпусна в един фотьойл, а Цяо Тай остави на масата пакет, увит в пъстра хартия:

— Ето коприната, която негово превъзходителство ми нареди да купя. Бях и във вилата, където живее сестрата на госпожа Дън. Хубава къщичка, явно струва маса пари! Изцяло е нейна, защото няма друга сестра или брат освен госпожа Дън. Лън Дъ често идвал там. Няколко пъти рисувал в градината, картините му висят в приемната. Смъртта му е била голям удар за всички обитатели на вилата.

Съдията кимна с глава и подръпна замислен мустака си. След кратко мълчание Цяо Тай попита:

— Как негово превъзходителство разбра, че Студента е убиецът на стария господин Гъ?

Съдията се отърси от унеса и обясни:

— Студента ли? О, най-малко четири улики водеха към него. Първо, когато от твоето любовно завоевание стана ясно колко тачи госпожа Гъ паметта на покойния си съпруг, помислих, че нищо чудно да си е имала любовник още приживе на търговеца и този любовник да е замесен по някакъв начин в изчезването на стареца. По всяка вероятност Студента е имал среща с госпожа Гъ онази нощ, когато ти си бил при нея, но не можа да отиде, защото аз го накарах да дойде с мен до блатото. Второ, през цялото време, докато вървяхме двамата, той се хвали, че готвел голям удар. Малко по-късно каза на теб, че очаквал да спечели двеста жълтици. Точно толкова е имало в касата на господин Гъ, както разбрахме и от Лън Циен, и от Куншан. Трето, когато Студента бе цапардосан по лицето онази вечер при пристигането ни в странноприемница „Феникс“, му тече много кръв и Голия Череп каза, че е бил ранен отпреди на челото. Но всъщност едва четвъртото обстоятелство ми подсказа връзката между първите три. Говоря за признанието на Куншан, че намерил тефтера на Лън Циен зад леглото на госпожица Розов Карамфил. Вече бях забелязал, че госпожицата не е безразлична към оня нехранимайко, и от умоляващия й поглед към мен, когато Куншан съобщи за тефтера в стаята й, разбрах, че Студента й го е поверил, без Ефрейтора да знае. Така е, той споделя прелестите на своята хубавица само с плешивия и с още един-двама избраници. „Излизанията в града“ не се броят, разбира се, това си е работа! Всемогъщи небеса, говорим за Ефрейтора, а не се сещаме, че той стои затворен в килията! Тичай да намериш началника на стражата и му кажи да го доведе.

Когато Ефрейтора коленичи в средата на стаята, съдията махна на началника на стражата да излезе.

— Стани! — каза той на Ефрейтора. — Да си поговорим като приятели.

Ефрейтора се изправи. Поглеждайки боязливо изпод рунтавите си вежди към съдията, той забърчи ниското си чело и промърмори с горчив глас:

— Значи наистина сте преследвач на крадци, а този мъж тук ви е хрътката! Иди, че имай вяра на някого!

— Ако съм се представял под фалшива самоличност — отговори му съдията, — то е само защото съм имал нужда от теб, за да разкрия едно отвратително престъпление. Ти ми помогна и аз съм с много добри впечатления от твоето гостоприемство. Отбелязах си също, че възпираш твоите хора от тежки престъпления и им позволяваш да се занимават единствено с просия и дребни закононарушения. Поисках сведения за твоето поведение във войската.

— Още по-лошо е, отколкото си мислех — изръмжа Ефрейтора. — Клетата ми глава, няма да стои дълго на раменете. Тя и толкова работа ми върши!

— Мълчи и слушай! — нетърпеливо му заповяда съдията Ди. — Императорската армия е твоето истинско място и ти отново ще постъпиш в нея. Голия Череп ще остане да командва просяците съгласно твоите указания. Ето ти едно писмо до войсковата канцелария, в което ги уведомявам, че много си помогнал на магистрата на Уейбин. От негово име моля отново да те включат в армията с чин сержант. На теб ти остава само да отнесеш това любовно писъмце на дежурния офицер!

— По-добре на капитан Мао — обади се Цяо Тай.

— На капитан Мао да бъде — съгласи се съдията. — И като се премениш с шлема и бронята, иди да се представиш на госпожица Розов Карамфил. Задръж я за себе си, сержант Лю. Тя е ценно нещо, недей да я делиш с другите. Освен това има нужда от теб! — той вдигна пакета, който Цяо Тай бе донесъл, и го връчи на Ефрейтора. — Предай й този дребен подарък от мен, искам да има една хубава рокля, за да краси своя сержант! И й кажи освен това, че съжалявам, задето не мога да ти викам баджанак!

Ефрейтора пъхна писмото в пояса си. Стисна пакета под мишница и изгледа ококорен съдията. Изведнъж лицето му светна и той изкрещя сияещ:

— Сержант! Всемогъщи небеса… сержант!

Врътна се на пети и излетя като тапа навън.

— Значи затова негово превъзходителство нареди да бъде арестуван? — усмихнат подметна Цяо Тай.

— Ти да не би да си мислиш, че щеше да се яви сам в съдилището? Дойде времето да поемем към Бънлай. Прати един стражник да донесе багажа ни от хотел „Летящият жерав“ и кажи на момчетата от конюшнята на Ямън да ни приготвят два свестни жребеца.

Съдията се изправи. Смъкна от раменете си официалната златоткана роба и сърмената шапка, нахлупи на главата си своята, вече доста изтъркана, и се упъти към покоите на Дън.