Лакираният параван

ГЛАВА XVIII

Старият домоуправител пресрещна съдията и го въведе в библиотеката.

Магистратът Дън беше по домашно облекло. Той покани посетителя да седне до него на дългата скамейка и отпрати стария служител. Сцената напомни на съдията Ди първата им среща. Докато наливаше чай на своя гост, Дън го видя, че оглежда празното място, заемано преди това от лакирания параван. Мъчителна усмивка се появи на лицето му и той каза:

— Наредих да приберат паравана в килера. Твърде много ми напомняше…

Съдията Ди рязко остави чашата си и каза студено:

— Спестете ми, моля ви, историята за лакирания параван. Вече я изслушах един път, достатъчно ми е.

Дън изгледа учудено госта, който бе замълчал с каменно лице.

— Какво означават тези думи? — попита той.

— Точно това, което означават. Историята е красива, прочувствена, вие я разказвате добре и онзи ден, като я чух, се развълнувах. Само дето е измислица от край до край. Един пример е достатъчен: вашата съпруга е имала само една сестра, а не три.

Лицето на Дън бе станало мъртвешки бледо. Той отвори уста, но от нея не излезе звук. Съдията Ди стана. Направи няколко крачки към прозореца, хванал ръцете си зад гърба, и се загледа в бамбуковите дръвчета отвън, поклащани от лекия ветрец. Без да се обръща, продължи:

— Вашата приказка за лакирания параван е точно толкова невярна, колкото и любовта ви към Сребърен Лотос. Вие обичате само един човек, Дън: вас самия. Едно-едничко нещо ви лежи на сърцето: славата ви на поет. Суетен сте и егоист до невъобразима степен, но никога не сте имали пристъпи на лудост. Подозирам обаче, че природата ви е ощетила по друг начин. Лишен от потомство, неизпитващ нужда от други съпруги или наложници, вие сте използвали вашата… да я наречем несъвършенство, за да изградите легендата за непобедимата съпружеска вярност. Безпощаден съм към неверните съпруги, но вашата, Дън, вероятно е имала сериозни извинения!

Той млъкна за миг. Зад гърба му не се чуваше нищо освен тежкото дишане на магистрата и той продължи:

— Един прекрасен ден вие заподозирате съпругата си, че е влязла в незаконна връзка с младия художник Лън Дъ. Несъмнено тя се е запознала с него в извънградския дом на сестра си. Той е знаел, че дните му са преброени, тя е била омъжена за един студен жесток човек. По всяка вероятност злочестината им ги е сближила. За да се уверите в поругаването на честта си, вие сте ги проследили тайно до дома за срещи. Лицето ви е било прикрито с шалче, но съдържателката си спомни, че преследвачът е куцал. Както разбрах от господин Бан, вие сте били със счупен глезен приблизително по същото време. Временното ви куцане е било отлично прикритие, защото веднага бие на очи, а после бързо ще изчезне, когато кракът заздравее. Бях забравил за тази подробност, но вчера, когато помощникът ми подметна нещо във връзка със счупения глезен на Куншан, си припомних думите на вашия съветник и истината изплува пред очите ми!

Непорочността на жената е светая светих на нашите институции и по закон съпругата прелюбодейка се наказва със смърт заедно с любовника й. Вие сте ги заловили на местопрестъплението и сте имали правото да ги убиете незабавно. Могли сте също да ги изпратите на префекта, за да бъдат обезглавени. Но вашата суета ви е възпряла да направите както едното, така и другото. Мисълта, че легендата за „вечните влюбени“ ще рухне и вашата брачна мизерия ще стане всеобщо достояние, ви е била непоносима. Затова сте решили нищо да не разкривате и да изработите план, как да убиете вашата съпруга, без да се разбере за изневярата й. Така да я убиете, че вместо да се разруши, образът на „вечните влюбени“ да пребъде завинаги, обогатен с трагична нотка. При това без самият вие да пострадате! Душевното заболяване на вашия дядо и лакираният параван са послужили за отправна точка. Наистина находчиво хрумване, Дън! Колко ли вечери сте го обмисляли, седнал в библиотеката, докато жена ви може би е била с любовника си! Не че това ви е измъчвало особено! Вие не сте изпитвали към нея никаква любов. Нещо повече, струва ми се, че сте я ненавиждали, защото е притежавала истински поетичен талант, и вие сте крадели най-добрите й стихове, за да ги включите в своите собствени. Ревнували сте я заради дарбата й, убедили сте я да не публикува стиховете си, но аз прочетох един неин сборник и ви уверявам, Дън, че никога няма да достигнете онези висоти, сред които тя се движи съвсем естествено.

И така, вие съчинявате трогателна история. О, тя притежава всички необходими качества, за да се разчуе и да бъде — разказвана с възхита и съчувствие в литературните кръгове из цялата империя. Нищо не й липсва — древно проклятие върху един род, старинен параван с магически свойства, романтична идилия… Аз самият отначало повярвах във всяка ваша дума и се развълнувах дълбоко. Ето как щяха да се развият нещата, ако вашият сценарий се бе осъществил безпрепятствено: убивате Сребърен Лотос във фалшив пристъп на лудост и веднага отивате да признаете деянието си пред префекта, който, разбира се, ви оправдава. Подавате си след това оставката и през остатъка от живота си се грижите единствено за увеличаване и поддържане на поетичната си слава. Жените са ви безразлични, не се жените повторно и до последния си ден жалеете за любимата съпруга! Няма начин да не сте измислили и някакъв хитър план, за да си отмъстите на Лън Дъ, но той е починал, преди да успеете да го пуснете в ход. Скръбта на Сребърен Лотос ви е изпълнила със злорадо доволство. Докато тя е посървала все повече, вие, както разбрах, сте били много бодър и весел през последните две седмици. Когато Куншан е намушкал с камата вашата жена, тя е била упоена и е издъхнала, без да страда. Вие влизате в тоалетната стая непосредствено след като той за втори път е духнал през цевта приспивателното. То ви действа незабавно. Когато идвате на себе си, виждате трупа на жена си и решавате, че вие сте я убили. Само по себе си убийството не ви е развълнувало особено, защото и вие сте го планирали, но много ви е уплашило това, че не си спомняте как е станало всичко. Дали умопомрачението, което толкова настойчиво сте си представяли, не е помътило наистина мозъка ви? Този скъпоценен мозък на велик поет! Тревогата ви е била толкова голяма, че при първото ми посещение дори не се сетихте да ми разкажете историята за лакирания параван. Нещо повече, най-глупаво сте съобщили на домоуправителя, че съпругата ви е заминала на гости у сестра си, и се отървахте от мен възможно най-бързо. По-късно, след като залисията на следобедното заседание ви помага да се овладеете, осъзнавате, че присъствието ми в Уейбин е истински дар от небесата. В мое лице имате свидетел, който ще потвърди вашата история за паравана, и колега, готов да се яви заедно с вас пред префекта и да вдъхне със свидетелските си показания допълнителен живот на трагичния ви разказ. И бързате да изпратите началника на стражата да ме доведе, за да изслушам покъртителната ви изповед. Той обаче не ме намира. При състоянието, в което сте, това разочарование направо ви подлудява. Отново ви обхващат съмнения за душевното ви равновесие и неувереност в точността на вашия план. На това отгоре прислужниците започват да недоумяват защо стаята на вашата съпруга стои толкова дълго заключена, и на вас панически ви се иска да се освободите от трупа. Без дори да го огледате, извършвате глупостта да го захвърлите при блатото. В крайна сметка аз все пак пристигам, макар и късно. Изрецитирвате ми историята си и малко по малко самообладанието ви се възвръща. Но ето пък че аз заговарям за недоизяснени моменти и заключавам, че не сте непременно вие убиецът. По-неприятно за вас развитие не може да има, но пък, като се сещате за глупостта да се освободите от тялото, си казвате, че може аз да намеря някакъв начин да поправя грешката ви. Затова се съгласявате да се отложи ходенето при префекта и ме оставяте да действам. В крайна сметка нещата се подреждат по най-благоприятния за вас начин. Е, изплъзнало ви се е удовлетворението сам да убиете невярната си жена, но пък за сметка на това изведнъж се превръщате в герой на още по-голяма трагедия. Многообичаната ви съпруга е станала жертва на зверско убийство и ако историята на лакирания параван вече е станала безполезна, на нейно място идва легендата за неутешимия влюбен! Стиховете ви няма да станат по-добри, но всеки ще рече, че причината е съкрушителният удар, който се е стоварил върху вас. Ще ви съчувстват, ще възхваляват поезията ви! Не бих се учудил, ако ви обявят за пръв поет на Поднебесната империя! Ето това държах да ви кажа, Дън. Естествено, няма да разкрия пред никого заключенията си, но… Поне можете да бъдете сигурен, че никога няма да прочета и един ред от вашите стихотворения!

Съдията Ди млъкна. Дълго време единственият шум, който се чуваше в библиотеката, бе шумоленето на бамбуковите листа отвън. Най-сетне Дън проговори:

— Вие сте съвършено несправедлив към мен, Ди. Не е вярно, че не съм обичал жена си. Чувството ми към нея беше много дълбоко и единствено безплодието на нашата връзка хвърляше сянка върху щастието ми. Престъпването на съпружеската вярност ми причини огромна болка. Всъщност то обърка душевното ми равновесие и именно за да се освободя някак от смазващата мъка, измислих тази жестока история с лакирания параван. Както сам отбелязахте, аз имах право собственоръчно да убия прелюбодейците. Това, че не съм го направил, както недвусмислено свидетелства самопризнанието на Куншан, прави обвиненията ви още по-неоснователни. Дори и след като сте разбрали, че историята на лакирания параван не е истинска, вие би трябвало да бъдете по-снизходителен към един измамен съпруг и да не се нахвърляте с такова ожесточение да разнищвате слабостите ми. Много ме разочаровате, защото бях чувал да се говори за вас като за справедлив и милосърден човек. А вие изневерихте както на милосърдието, унижавайки и оскърбявайки ме, за да изтъкнете собствената си проницателност, така и на справедливостта, като ме набеждавате, че съм мразел жена си, и оправдавате човъркането в личния ми живот с фантастични заключения, неподкрепени от никакви доказателства.

Съдията Ди изгледа своя колега право в очите и каза с леден глас:

— Никога не обвинявам някого без конкретни доказателства. Първото ви посещение в дома за срещи е напълно оправдано: необходимо ви е било да се уверите в изневярата на вашата съпруга. Ако тогава сте убили любовниците, ако сте посегнали на самия себе си или сте извършили каквото и да е отчаяно действие, бих бил готов да повярвам във вашата любов към жена ви. Може би пак нямаше да бъда докрай убеден, но така или иначе, съмнението би било във ваша полза. Но вие се завръщате втори път в оня долен бардак, за да ги гледате как се любят. Този факт ми разкри низостта на вашата душа и за мен е неоспоримото доказателство, което ме накара да говоря. Сбогом!

Той се поклони леко и излезе. Помощникът му го очакваше на двора, стиснал юздите на два коня.

— Наистина ли заминаваме, ваше превъзходителство? — попита той. — Та ние сме тук едва от два дни!

— И толкова е достатъчно — каза съдията, метна се на седлото и двамата излязоха на улицата.

Напуснаха града през Южната врата. Когато копитата на конете затупкаха по прашния път, съдията дочу шумолене на хартия в ръкава си. Стисна с колене хълбоците на коня и извади от дрехата си последната визитна картичка с надпис „Господин Чън, търговски посредник“. Накъса я на ситни парченца и задържа за миг поглед върху тях, преди да ги захвърли през рамо.

Червените късчета се носиха известно време зад задницата на жребеца, после изчезнаха в прахта на пътя.