Малолетният Витушишников

11

Събитията се развиваха бързо.

Петербургската част, въпреки лошите си паважи и изобилието на непроходими за шейна незастроени места, имаше своите предимства: рядка заселеност, ниска етажност на къщите, която разкриваше пред окото широка перспектива, и липса на блъсканица по улиците. Управлявана от опитния кочияш, шейната хвърчеше.

Бе подплашена една водовозна кранта, която изплиска водата от бурето и насмалко не хукна презглава, скриха се две просякини, мярнаха се улични сцени из живота на простолюдието, а по-нататък се заредиха незастроени места и остана назад караулката на постовия стражар.

В това време императорът забеляза на завоя, близо до Нева, двама войници, като че ли от Егерския полк, ако се съди по униформата. Войниците бодро си вървяха на чистия зимен въздух, не чуха звука на шейната и двамата едновременно се шмугнаха в ниската врата на една постройка, която по външен вид не приличаше на никоя от сградите на военното ведомство. Когато се изравни с вратата, императорът прочете на табелата: „Питейно заведение“ и досами къщата, на тарабата, тебеширен надпис: „Кръчма“.

Нямаше никакво съмнение. Двама редници от лейбгвардейския Егерски полк или във всеки случай от някой гвардейски полк, неизвестно как отлъчили се, бяха влезли в кръчмата.

Това беше нарушение, което следваше да се пресече лично.

Когато едно нарушение е започнало, но още не е извършено или поне не е стигнало до връхната си точка — дълг на командуването е да го пресече или спре.

Но ако то вече е започнало, нарушението трябва да бъде спряно в положението, в което е сварено, за да не се разпространява по-нататък.

Но тук, ако и да ставаше дума за посещение на кръчма, което току-що е започнало и във всеки случай още не е достигнало връхната си точка, обаче величеството не можеше да се задоволи само с такива мерки. Предстоеше да се възстанови редът, да се разобличат виновниците и нещата да се върнат в същото положение, в което са се намирали преди нарушението.

Редът и разположението на пунктовете в момента бяха следните: Н — незастроеното място, К’ — караулката на градския стражар, К’’ — кръчмата, Ш — шейната на негово императорско величество с кочияша и със самия император, който бе спрял шейната, но още не беше слязъл от нея.

Императорът се провикна със звучен глас, като се изви към К. — караулката:

— Стражар!

В служебно време на всяка караулка се полагаха по трима стражари. Един от тях, когато му дойдеше редът, стоеше пред караулката на пост, въоръжен и облечен с пълна униформа, другият се смяташе за подчаси, а третият си почиваше.

За беля положението беше малко по-инакво: въоръженият с алебарда стражар още от заранта беше предал поста си на другия, другият си почиваше, а подчасият беше отскочил по нужда.

Положението се усложни и от това, че императорът забеляза на безлюдната дотогава улица, на доста голямо разстояние наистина, зяпачи.

Забелязваше се един равнодушен чухонец с гърне за мляко, някакви две заплеснати селянки и един съвсем млад и розов малолетен момчурляк.

— Стражар! — повтори императорът с метален глас.

В това време от групата на простолюдието неочаквано се отдели момчурлякът и се затича с бързи стъпки към шейната.

— Ощастливете ме със заповед да повикам стражаря, ваше величество — каза той доста оперено.

Императорът изяви с жест съгласието си, но същевременно толкова бързо рипна от шейната, че кочияшът не сколаса да разкопчее страничното платнище и в последния момент го разкопча случилият се там момчурляк.