Малолетният Витушишников

12

Влезлите в питейното заведение редници от карабинерната рота се държеха като хора, които са се настроили да си починат и да си пийнат или, както се казваше в унтерофицерските среди, да гаврътнат по една.

Те учтиво си поръчаха на кръчмарката две чашки водка, а за мезе по къшей хляб, сол и солена риба.

Кръчмарката, дебела чевръста жена, започна да реже хляба грижливо, а войниците седнаха до прозорчето и аха-аха щяха да го ударят на сладка приказка. Единият от тях, както винаги в такива случаи, гледаше през запотеното прозорче, без да има кой знае какво на ум, но все пак наблюдавайки за всеки случай улицата.

Изведнъж зад прозореца, вдясно, се мярнаха: конска муцуна, лъскава юзда, кочияшки калпак и щръкна шпицът на една каска.

— Приставът! — успя да извика войникът.