Малолетният Витушишников

13

Императорът отвори широко вратата, отиде право при тезгяха и безмълвно огледа, сякаш приравняваше с погледа си, кръчмарката, започнатото буре с бакърен кран и чинията на тезгяха с някаква храна, чието име той не знаеше. Това беше достатъчно…

Кръчмарката падна в краката на императора като ударена от куршум, пречупи снага на две, разрида се и понечи да целуне лачените ботуши с малко ходило.

— Гадина — каза императорът.

— Не ме погубвай, ти баща, ти майка — каза кръчмарката.

— Гадина — повтори императорът. — Не знаеш ли, че е забранено да се пущат военнослужащи?

— Ама какво да ги правя пустите му проклетници — ридаеше кръчмарката. — Не ме погубвай. Няма в кръчмата ми таквиз хора и не е имало.

Императорът я подритна с бомбето на ботуша си, поокопити се малко и се огледа. Тапетите бяха или с мраморни шарки, или с натурална плесен. В стаята имаше три маси с лекедисани покривки, на стената — долнопробна картина — изобразяваща отвличане от харем, на тезгяха — армия от чашки, буре с бакърен кран, нарязан хляб и някаква храна, чието име той не знаеше.

Войници нямаше.