Малолетният Витушишников

18

Конят се беше запенил. Императорът измина целия път на връщане мълчешката, решително и без да отговаря на поклоните. Това, че влезлите в кръчмата войници пропаднаха като вдън земя, не го интересуваше ни най-малко. Той не обичаше неразрешимите въпроси и си ги обясняваше с волята на провидението. Ако беше спипал войниците — това щеше да стресне мнозина, а по-късно дори би могло да стане легенда и изложено с приличен стил, впоследствие би си заело мястото. Но когато се устреми след войниците, той не ги свари и това го засегна.

— Ще им покажа аз на тях — повтори той няколко пъти.

Едва след като прекоси няколко зали и мина покрай редица мраморни колони, лабрадорови маси, порцеланови вази с живопис и порфирови изделия, императорът отново навлезе в леката атмосфера на двореца и се върна към изходния пункт. Бе повикан генерал-адютант Клайнмихел.

— Ела, ела насам, миличък — каза императорът. Генерал-адютантът се затутка до вратата.

— Хайде де, приближи се — съвсем тихичко каза императорът.

Приближилият се генерал-адютант Клайнмихел бе ощипан внезапно. Той бе изненадан толкова сполучливо и сръчно, че не му остана време да мръдне нито напред, нито назад и предостави ръката си на императора без ни най-малки възражения.

Чак когато настъпи обичайното повдигане, императорът пусна генерала и произнесе:

— Такива ми ти работи. Има да ги помниш тия стълбове.

Изобщо от заранта досега загубената бодрост се възстанови. Личеше си, че императорът е взел решение. След обеда той накара дежурещия на телеграфа офицер да излезе и лично изпрати на шефа на жандармите Орлов телеграма без обръщение и подпис:

„Свиня.“

В тази именно телеграма някои историци съзираха причината и зародиша на болестта, която по-късно вкарала граф Орлов в гроба. Както е известно, на старини графът започнал да си представя, че е свиня, което за пръв път проличало на един от парадните обеди в чест на граф Муравьов, когато внезапно поискал да му донесат копаня и казал, че в противен случай няма да яде, но дотогава щеше да мине още доста време.

Надвечер императорът взе окончателно решение.

— Ще им покажа аз на тях — каза той. Повика обер-полицаймайстора Кокошкин и на поверителен доклад го попита за резултатите от издирването. Издирването, както той очакваше, бе останало безрезултатно. Тогава императорът непосредствено преди вечерната молитва сложи на доклада резолюцията:

„Да се даде под съд акцизният откупвач, на когото принадлежи кръчмата, с прекратяване на патента му, а в случай че е замесен — с конфискация на имота му в полза на хазната.“

— Ще им покажа аз — произнесе той, — че в Русия още има самодържавие.