Малолетният Витушишников

7

Именно тая заран, повече от всеки друг път, императорът изпитваше потребност от държавническа дейност. Мострите, включително и малката фуражчица, не го задоволиха. Нито една минута не биваше да отиде на вятъра. Дали да не се отбие при вдовицата на командира на Измайловския полк и да каже на смаяната слугиня:

— Докладвай: дошъл е генерал Романов…

Само че номерът е стар и не бива да се повтаря повече от веднъж. Може да направи извънреден преглед на Преображенския полк. Да ревизира внезапно конезавода. Да поиска изработения от Дестрем план на новия кронщадски форт. Да се заеме с делото за открадване на годеница от страна на поручик Матвей Глинка.

Заповяда да впрегнат конете и потегли да ревизира внезапно С.-Петербургската митница.

Той прекрасно познаваше града като стратегически пункт. От времето, когато в града станаха неприятни безредици при неговото възкачване на престола, той бе свикнал различно да се отнася към частите на града. Така например не обичаше улица „Горохова“, не минаваше по Екатеринхофския проспект и винаги подозираше Петербургската част. Но макар че прекрасно познаваше плана на столицата си, когато минаваше през нея понякога изпитваше учудване: улиците с грубите си махленски очертания, гъмжещи от случайна тълпа и зяпачи, толкова малко приличаха на план. Поради туй обичаше познатите си места — „Милионна“, правилния Невски проспект, армейското, подредено Марсово поле.

С Василевския остров се примиряваше заради германския му и весел вид — там живееха предимно фурнаджии и аптекари. Той помнеше водевила в театъра на Александрина от онзи, как му беше името… Каратигин, където много смешно се изобразяваше един германец, който пееше за кварталния надзирател:

По рамото ме той потрополи.

Тогава той каза на Каратигин: никак не е зле.

— Хубави водевили се играят сега в театъра. Но човек трябва да си отваря очите.

А до митницата ще се повози по Невския проспект.

Онези двама офицери там се стесняват и не са достатъчно чевръсти.

Минувачите застават мирно, кланят се. Свободно, свободно, господа.

Ах, каква хубост! — тънка в кръста и сигурно е розова… Охо!

Превъзходен студ. Моят климат е хубав. Движението по Невския проспект е отишло далеч, далеч напред. Linden [Unter den Linden (нем.) — буквално „Под липите“ — една от главните улици на Берлин.] в Берлин по-широка ли е? Не, не е по-широка. Фридрих е безспорен глупак, жал ми е за него.

Поклони; чий беше тоя кон? Май че на Жадимировски?

Твърде свободно са взели да пишат табелите. Какво значи: „Le dernier cri de Paris. Modes“ [„Последния вик на Париж. Моди“ (фр.)]. Глупост! Трябва да им кажа!

Май че е литератор… Сологуб… На маскарада у Елена Павловна ли съм го виждал? Къде ли да го дяна? На служба, на служба, господа!

Край Покрития базар стана неприлично оживление, чак се забравят. Опомниха се най-сетне. А тоя изобщо не се покланя. Цивилен и мерзавец, кой ли ще да е? Поклони, поклони, свободно, господа.

Неприлично е това… пръхтене, cette petarde [Тази пукотевица (фр.)] на конете — и… фъшкиите!

— Яков! Да ги храниш с очистен овес! Толкоз пъти съм ти казвал!

Колко глупави са тези хора. Боже! Това е дявол знае какво!

Трябва по-изкъсо да се държат тия… чирачета. Какво значи чираче? Чирачетата от дюкяните не бива да тичат, а трябва да се движат вървешком.

Поклони, застават мирно.

А оная… ей там… какви форми! Свободно, свободно, миличка!

Когато шейната тръгна по моста, той се убеди в гланца на парапета. Хем евтино, хем красиво. Аз какво казвах на Клайнмихел! Поводите, въздухът. Картина! Какво безкрайно приятно свирене издава шейната, когато върви. Канкрин е категоричен глупак. Няма начин финансите да са зле. А ей ги и стълбовете… Стърчат. Заповядах и стълбовете стърчат. Със стълбове е по-хубаво. Цялата работа е да се вземе страхът на тия господинчовци. Вие ще ми дадете сметка, господа! На никого, на никого не може да се има вяра. Глупакът Фридрих веднъж се довери — и aufwiedersehen [Довиждане (нем.)]. — Стоп.

Митницата.