Малолетният Витушишников

19

Кръчмата се оказа собственост на акцизния откупвач Конаки, живущ на Голяма морска улица. Още на другия ден той бе арестуван по обвинение в злостно стопанисване на принадлежащите му кръчми. Конаки беше дребен и скорошен човек. Само преди три години той пристигна от юг, където имаше собствена обширна винарска изба. С винарство се занимаваше от младини; беше наследствен винар. Знаеше как трябва да се мачка гроздето, какво да му се добави; разбираше ферментационните процеси. Въртеше голяма търговия. Когато се разхождаше в родния си юг из прохладната изба, усещаше вкуса на задоволството. Но неудържимо растящото му богатство го откъсна от тези мирни спомени. Той пристигна в Петербург, за да се поогледа, полека-лека взе да пуща корени, засели се с голямото си шумно семейство на „Голяма морска“, напоследък взе да се отраква в операциите — и на — посред бял ден, изневиделица — влезе в дранголника.

Впрочем не чак толкоз изневиделица. Разполагайки в лицето на младите Конаки-синове с оправни агенти по поддържането на питейните заведения, той само след два часа се научи за запечатването на кръчмата, представи си приблизителните размери на станалото и успя да се посъветва с няколко лица. Но все пак не можеше да очаква такова бързо, мълниеносно лишаване от свобода. Щом вратата се затвори зад жандармите, които прибраха техния загубил ума и дума баща, Конаки-синове предоставиха на жените да плачат и да се тръшкат из обширните стаи, а те самите веднага се запътиха към Конногвардейския булевард при главния петербургски акцизен откупвач Родоканаки.