Обещанието на Тъндър

Девета глава

Очите на Грейди придобиха отнесено изражение. Той се втренчи над главата на Сторм в някакво далечно видение.

— Казва се Малкия бизон. Вече е почти на 6 години.

— Защо не си ми споменал за него? Къде е сега?

— Живее в резервата на сиуксите с родителите на Лятното небе. По-малката й сестра, Смеещия се ручей, се грижи за него. Той много я обича.

— Мислиш ли, че е разумно да го доведеш тук и да живее с теб? Няма ли да му липсват Смеещия се ручей и баба му и дядо му?

— Той е мой син — отсече Грейди категорично, но и с някаква особена нежност. — Сега, след като вече имам своя земя и дом, искам да живее с мен.

— Нека се разберем. Искаш да се омъжа за теб и да отгледам сина ти — Сторм трудно би разпознала собствения си глас. Наглостта му нямаше край.

— Това е идеалното разрешение — сухо рече Грейди.

Отговорът му премина покрай ушите на Сторм. Дълбоко в нея се зараждаше гняв.

— Ти се нуждаеш от дом, синът ми има нужда от майчина ласка, а и няма да се налага да продаваш земята си.

Сторм тръсна глава и го изгледа със смразяваща ярост.

— Върви по дяволите! Няма да се омъжа за теб и най-вече няма да гледам чуждо дете! — Ако Грейди бе споменал нещо за любов или дълг, тя можеше и да обмисли предложението. Но сърцето й подсказваше, че Грейди Страйкър не е способен да й даде любовта, за която мечтае.

Сините очи на Грейди помрачняха и несдържаният му нрав бе готов да избухне.

— Имаш ли избор? Много добре знаеш, че за да изпълниш изискванията към заселниците, трябва да построиш нов дом. Ако обединим парцелите си, една къща ще е достатъчна. Пък и по някаква неясна причина се чувствам отговорен за теб.

— Не мога да живея с жестокостите, които ти приемаш. А и фактът, че си полуиндианец размирник, прави брака между нас невъзможен. Освен това не ме обичаш и…

— Какво общо има любовта, по дяволите? — дрезгаво запита Грейди. — Ожених се за Лятното небе по любов и ми я отнеха с един-единствен акт на насилие. Да обичаш и да загубиш любимия боли твърде много, за да го правим два пъти в един живот. Желая те и ако си честна към себе си, ще признаеш, че аз те направих истинска жена.

Сторм се изчерви при спомена за всички ония чудесни възбуждащи неща, които й бе правил и за желанието, с което бе отвръщала на ласките му. Безкрайните дълбини на страстта, които разкри в тялото й, я бяха слисали. Но това доказва само, намеси се разумът й, че тя е способна да изпитва страст. Пък и искаше този, за когото ще се омъжи, да изпитва към нея нещо повече от съжаление — ако изобщо някога се реши отново да сключи брак.

— И двамата сме били женени, и двамата сме обичали — бавно започна Сторм. — Сам признаваш, че нищо не излезе от това. Идваме от различни социални прослойки. Ти си индианец. Откакто те познавам, не съм чула от теб една добра дума за бялата раса. Защо си на нож с всички бели? Няма ли да си по-щастлив да живееш в резервата със сина си?

Грейди я изгледа и се извърна.

— Не знаеш нищо за мен. Баща ми е полуиндианец сиукс лакота. Майка му е дъщеря на вожд. Моята майка е дъщеря на плантатор от Юга. Аз съм само една четвърт индианец. Гордея се с индианската си кръв и с това, че толкова приличам на баща си. Що се отнася до бялата раса, с изключение на майка ми и нейния род, малцина от тях струват колкото един косъм от главата на Лятното небе, макар че я убиха.

Думите му я объркаха. Как ли всъщност е загинала Лятното небе?

— Аз съм бяла — напомни му Сторм.

— Напълно го съзнавам — сухо отсече Грейди. Изправи се рязко, дръпна я от стола и я притисна до коравата си гръд. — Но това никак не намалява необяснимото удоволствие да те прегръщам. Не съм го искал, но е така. Ако се съгласиш на този брак, най-малкото ще имаш някои изгоди. Най-вече сексуално задоволяване.

Той наведе глава и докосна с устни туптящата вдлъбнатина в основата на шията й, после издевателски се плъзна нагоре, за да я целуне продължително. Откъсна устни от нейните и я погледна изпитателно в очите.

— Ти решаваш скъпа. Ще се оженим ли или да те убеждавам още?

Сякаш вятър бе разпръснал мислите в главата на Сторм. Не можеше да говори смислено, когато здравото тяло на Грейди се притискаше в нейното. Той се подсмихна снизходително, докато се гушеше във врата й. Колко хубаво ухае тя! Парфюмът, който си слага, е с аромат на сушени цветя. А и на вкус е така приятна, мислеше си Грейди, докато я целуваше по скулите.

После изведнъж започналото като детска игра стана сериозно. Вече не му стигаше да я целува и да усеща вкуса й, искаше повече, много повече. Макар че бе объркана, Сторм усети точно мига, в който възбуждащите целувки на Грейди се превърнаха в груба, всеобхватна страст. Дръзките му ръце търсеха гърдите й, мачкаха нежните възвишения и стискаха връхчетата им през дрехата. После се спуснаха надолу, за да сграбчат задните й части, да я притиснат към твърдата издутина на слабините му. Сторм се задъха и се загърчи в напразните опити да се освободи. Прекалено късно осъзна грешката си.

— О, мила, ти наистина знаеш как да подлудиш мъжа!

— Не, аз нямах предвид… Пусни ме. Не искам това. Искам…

— Знам какво точно искаш, скъпа, и ей сега ще ти го дам.

— Да се оженим с теб е чиста лудост — успя да изрече тя между целувката му.

С опитна лекота палтото й бе съблечено и пуснато на земята. Когато ловките му пръсти развързаха връзките на роклята й, разхлабиха корсета и погалиха голите й гърди, Сторм се разтрепери.

— Тялото ти не може да лъже — рече Грейди с победоносна нотка, в гласа, тъй като зърната й се втвърдиха под ласките му. Тогава устата му налапа розовото връхче и хищно го засмука. Сторм конвулсивно подскочи, горещата му уста предизвикваше в нея усещането, че се разтапя отвътре. Искаше да извика, да протестира, искаше да го спре. Вече имаше опит с този чудотворен дивак и знаеше, че любовта му е пагубна за душата, прекалено силна, за да бъде изпитвана. Чисто и просто — похот. След като невероятното привличане помежду им отмине, нищо няма да остане. Грейди не я обича, само я съжалява и изпитва чувство на отговорност към нея, а синът му се нуждае от майка.

— Не!

— Да!

Той я положи на леглото от кожи и одеяла, седна и се загледа в нея с присвити очи. В огнището гореше буен огън, стаята беше приятно затоплена, но нищо не можеше да се сравни с пламъка, изгарящ Грейди.

Той свлече роклята й. После свали и корсета, и ризата й.

— Никога няма да проумея защо белите жени носят толкова много дрехи — рече Грейди, докато сваляше чорапите и обувките от краката й. — Индианките са практични. И не изтезават телата си с тези инструменти за мъчения.

— Аз не съм индианка — успя да промълви Сторм.

— Не, не си. Кожата ти е прекалено нежна и бяла.

Голям кафяв пръст се протегна и очерта зигзагообразна линия по гърдите й чак до розовата пъпка. Много внимателно ръката му премина по тялото й. Ръцете му се плъзнаха по копринения й корем към бедрата, като ги разтвори и повдигна, за да може да ги целува по гладката кожа от вътрешната страна. После дръзката му уста проникна нагоре, към русите къдри между краката й. Когато езикът му докосна влажната цепка на женствеността и, Сторм изпищя уплашено.

— Недей! Не, моля те!

Грейди вдигна глава.

— Съпругът ти не те ли е любил така?

— Бъди никога не би сторил нещо толкова развратно. Не е редно. Това е… о…

Без да обръща внимание на протестите й. Грейди наведе глава, хвана бедрата й и я задържа на едно място, като продължаваше топлата целувка в тази най-интимна част от тялото й. Макар че цялата й същност се противопоставяше на тази крайна близост, Сторм се извиваше под ласките му, тялото й жадуваше още от опияняващите усещания, който той предизвикваше в нея.

— Моля те, спри не издържам.

— Вече си близо, скъпа — хрипливо промърмори Грейди. — Не се дърпай. Ще съм с теб докрай.

Нежното мъчение на неуморната му уста доведе Сторм до ръба на лудостта и сладките тласъци на възбуждащия му език превърнаха лудостта в екстаз. За няколко мига тя остана бездиханна, на границата между живота и смъртта, докато Грейди докосна с пръста си толкова чувствително място, че Сторм изкрещя в сладостна отмала.

Когато сърцето й се поуспокои, тя отвори очи и видя над себе си Грейди, който сваляше останалите си дрехи. Захвърли препаската си и застана до нея, великолепен в своята голота, олицетворение на всепобеждаващата мъжественост, бронзов до последния милиметър.

„Мили боже, желая го!“ — помисли тя със стряскаща яснота. Неоспоримият и ужасен факт, че той е единственият мъж, който я вълнува така разтърсващо, я плашеше. Тя гледаше агресивно гнездото къдрави черни косми и в нея се разля бавно упойваща топлина. На лицето му бе изписано трескаво желание, дълбоко и пронизващо.

— Харесва ли ти, Сторм? — въпросът му я стресна.

— Аз… да — отвърна тя, едва прокарвайки думите през гърлото си. Знаеше, че няма смисъл да лъже, очите й издаваха всичко.

— Доставяш ми голямо удоволствие. Когато съм вътре в теб, се чувствам като в рая.

Тя тихо простена, когато той легна отгоре й. Тялото й инстинктивно се притисна към неговото.

— Мой ред е, скъпа — прошепна той в ухото й. — Разтвори си краката.

Сторм сама се изненада, че се подчини на командата му без ни най-малък протест. Той не влезе в нея веднага, което предизвика нетърпеливото й стенание. Не разбираше ли как копнее да изпита твърдия натиск на мъжката му сила в себе си? Вместо това той пъхна ръката си между телата им, напипа нежната пъпка между бедрата й и я погали бавно и възбуждащо. Междувременно устните му си играеха с напрегнатите й, набъбнали зърна. Стискаше гърдите й и ръцете му ставаха все по-настоятелни, все по-смело търсеха точките на удоволствието, които знаеше по усет.

Изведнъж заеха обратната поза и Сторм се оказа отгоре. Отначало тя изглежда се обърка. Грейди се засмя, очарован, че е първият, който ще я научи на изкуството на любовта.

— Какво правиш?

— Казах ти, че има много начини да се любиш. Вие със съпруга ти май сте били невинни младенци в тая област. Ще ми достави огромно удоволствие да те науча на това, което знам. Може да ми отнеме доста време.

Сторм изумено се ококори, давайки си сметка за същността на лукавите му намерения.

— Приеми ме в себе си! — Думите прозвучаха дрезгаво. Вече му бе трудно да се сдържа.

— Не! — Сторм нямаше представа защо продължава да се бори. Знаеше, че скоро ще го моли да я обладае. Тоя мъж е същински дявол. Няма милост и изисква повече, отколкото е подготвена да даде. Той иска душата й.

Грейди се усмихна загадъчно, повдигна глава и засмука гърдите й. С меката възглавничка на палеца си той притискаше мъничката пъпчица на желанието й, докато наедря и запулсира.

— Приеми ме в себе си — повтори с пресекващ глас. Този път тя се подчини мигновено.

Стон на нечестиво терзание изригна от гърлото му. Той хвана набъбналия си член и го поднесе към влажната й цепка. В изблик на неудържима страст сграбчи бедрата й и леко я повдигна над себе си. После я спусна върху вкоравената си мъжественост. Твърдостта му сякаш я наелектризира и сладката възбуда от навлизането му избухна в нея като хиляди малки експлозии на удоволствие.

— Грейди! О, Грейди!

— Харесва ли ти така, скъпа? Яхай ме, Сторм, яхай ме!

Тласъците му ставаха все по-твърди и мощни. Бе неописуемо. Беше сладка агония. Беше безпаметно блаженство, усещането бе така цялостно, та й се струваше, че ще умре. Докато той просто се наслаждаваше на физическото удоволствие, душата й се раздираше на парчета.

Тогава дойдоха неконтролируемите тласъци на кулминацията и на света остана само изгарящото желание, възбудено от него. Възторжено стенание се откъсна от устните й. Грейди я чу и тласъците му станаха още по-буйни, освобождавайки я с изблик на животинска чувственост. Виковете й още не бяха затихнали, когато той на свой ред се изви в оргазъм. Няколко минути Сторм не можа нито да помръдне, нито да проговори. Думите й рязко извадиха Грейди от еуфорията и грубо го върнаха към действителността.

— Копеле!

— Какво?

— Много добре чу! Пусни ме! — опита да се изплъзне, но Грейди я държеше здраво, а и членът му бе все още дълбоко в нея.

— Защо си толкова ядосана?

— Защото се възползваш от мен по нечестен начин. Не мога да мисля логично, когато ти… ти…

— Когато те любя?

Брадичката й се вирна високо във въздуха.

— Когато ме прелъстяваш.

— Какво лошо има в това? Нали и двамата го искахме?

— Искаше го ти. Аз на практика нямах избор. — Тя го заудря с юмруци по гърдите без никакъв резултат.

— По дяволите, Сторм, престани. Да не смяташ да ме биеш всеки път, когато се любим?

— Няма да има друг път. Не мога да мисля, когато ти… ти…

— Когато те любя?

— Когато ме насилваш.

Той се изсмя дрезгаво.

— Да Не искаш да кажеш, че това, което правихме току-що не ти е харесало?

— Да! — Клепачите й бързо се спуснаха, за да прикрият очевидната й неискреност.

— Ужасна лъжкиня си. Да не ме смяташ за толкова неопитен, че да не разпозная истинското удоволствие?

— Там е работата — рече Сторм сърдито. — Прекалено опитен си. Знаеш точно къде да ме докоснеш, за да почувствам неща, които никога не съм изпитала с Бъди. Не е редно. Бъди ми беше законен съпруг. Аз го обичах.

— Затова ли си ми сърдита? Защото те възмущава начинът, по който се чувстваш, когато се любим?

— И за това.

Той рязко я повдигна и я сложи до себе си да седне. Тя сграбчи одеялото, за да прикрие голотата си.

— Ти си страхлива, Сторм Кенеди. Страх те е от собствената ти чувственост. Прекалено мощна е, за да се справиш с нея и затова се измъкваш, обвинявайки мен, че съм те прелъстил. Ако така се успокоява съвестта ти, тогава мисли за мен като за покорителя на невинни жени.

Сторм се изчерви, защото разбираше, че Грейди е доста близо до истината.

— Не е редно да се чувстваш така… така…

— Чудесно?

— Безсрамно — възпротиви се тя. — Не биваше да става така. Бъди е мъртъв отскоро. Що за жена съм, ако толкова лесно се поддавам на съблазняване?

— Страстна жена, която досега не е била задоволявана. Аз не осквернявам паметта на съпруга ти. Той явно е бил млад и неопитен, но, дявол да го вземе, Сторм, той е мъртъв. Ти си истински пионер. Малко жени могат да извършат сами това, което направи ти. Остани си инат и ще загубиш всичко, или приеми предложението ми и само ще спечелиш.

— Но ще погубя душата си — Грейди усети болка в гласа й и се обърка.

— Не ми трябва душата ти, Сторм Кенеди. Искам нещо много по-просто. — Още докато говореше осъзна, че не казва истината. Само жалост и загриженост ли изпитва към младата вдовица? Или има друга, по-сериозна причина, която няма нищо общо със смъртта на мъжа й? — Искам да живея заедно със сина си. Той е още малък и впечатлителен и има нужда от женско присъствие. Затова ми трябваш.

Сторм мислеше и премисляше, но тъй или иначе, опираше до неизбежния факт. Грейди не я иска заради самата нея, а тя със сигурност не иска мъж, в чието опустошено сърце няма място за любов. Дава й всичко, но не и себе си. Макар че, какъв избор има тя? Загубата на земята ще я съсипе. Но да стане съпруга на Грейди във всяко отношение би било още по-съсипващо. Той вече на два пъти доказа каква власт има над нея и продължи да го прави, лишавайки я от гордост, от самоуважение… от душата й. Няма ли начин да запазят приятелството си по-свободно, без да му се отдава изцяло? — питаше се страхливо. Хрумна й просто и гениално решение и тя се усмихна.

— Искаш да създам дом за сина ти — повтори Сторм, за да е сигурна, че правилно са се разбрали. — И в същото време ще ми предоставиш подслон и ще успокоиш съвестта си по отношение на мен.

— Да — рече Грейди.

— Тогава не виждам защо трябва да споделям леглото ти, ако се оженим.

— Какво?

— Казах…

— Чух какво каза, по дяволите. Луда ли си? Как можеш да го искаш от мен след всичко, което току-що изпитахме заедно?

— Лесно. Не ме насилвай да правя неща, за които още не съм готова. Наскоро овдовях. Остави ми известно време да оплача съпруга си, преди да приема друг мъж в леглото си.

— Не е ли малко късничко за това? — рече Грейди подигравателно.

— Никога не е късно да влезеш в правия път. Не ти ли се е случвало да се чувстваш виновен, не си ли изпитвал смазващата тежест на някоя своя постъпка, с която никак не се гордееш?

Грейди я изгледа проницателно. Чудеше се дали не се опитва да му прехвърли собственото си чувство за вина. Кой жив мъж или жена не е извършвал постъпки, от които да не се срамува? Замисли се за родителите си. Спомни си колко дълбоко ги засегна, когато с Малкия бизон напускаха къщата им и че повече от пет години не беше им писал нито се бе обаждал, по какъвто и да е начин. Откакто се раздели със сина си, по-добре разбираше болката и мъката, които им бе причинил. А те със сигурност са чули за Тъндър, сиуксът размирник, който дръзко напада враговете на племето.

— Всеки сам трябва да изплаща греховете си — изрече той съкровено. — Щом не искаш да споделиш леглото ми, така да бъде. Има толкова много жени, готови да легнат с мен. Не си ми нужна за тази цел. От теб искам само да станеш майка на сина ми.

Грейди се съгласи толкова лесно, че Сторм се изненада. Очакваше спор или поне няколко горчиви обвинения. Не бе очаквала дръзкото му изявление, че ще си намери друга за леглото. „В какво се впускам?“ — питаше се тя уплашено. Но вече беше твърде късно за отстъпление. Налагаше се да сърба каквото си е надробила.

— Обичам децата, тъй че няма да ми тежи да се грижа за Малкия бизон.

Грейди кимна доволно. Неохотна усмивка смекчи строгото изражение.

— Ще се оженим, след като си отпочинеш и преодолееш болката от загубата. Не искам до мен да стои изтощена булка, когато казвам „да“. Иди да спиш, Сторм. Вече се съмва и почивката ти е заслужена.

— Ти няма…

— Имаш думата ми. Воините лакота не лъжат. Няма да те докосна, докато сама не ме помолиш.

Той легна, като се питаше как ли ще живее в една къща със Сторм, без да я има. Беше силен наистина, но не чак дотам. В живота си бе имал и периоди на въздържание и нищо не му бе станало от това, но изкушението, наречено „Сторм“, щеше да изпита силата на волята му докрай. Дори сега, след като току-що я бе любил, слабините му още копнееха за нея. Винаги можеше да се облекчи с друга жена, но тази мисъл, неизвестното защо го ужаси. Как друга жена ще го задоволи, след като желае Сторм? Тъндър и Сторм.

Ще дойде ден, предрече той, когато Тъндър и Сторм ще проглушат небесата с мощта на вплетените си една в друга души.

Следващият ден бе неделя и Сторм спа до късно. Когато се събуди, Грейди го нямаше. Тя поразтреби къщата, като си набелязваше какво е нужно, за да направи жилището му по-уютно. Той се върна по здрач с фургона и конете, оцелели от пожара, и разни предмети, изровени от пепелта. Сред тях беше и поставена в рамка сватбена снимка на Сторм и Бъди, измъкната от разкривен метален сандък. Това беше спомен, който Сторм щеше винаги да цени. За лош късмет, от дрехите й не бе останало нищо и за сватбата се наложи да облече същия костюм, с който ходи на танците.

В понеделник сутринта отидоха в Гътри с фургона. Лицето на Сторм беше тържествено и притеснено, Грейди бе замислен. Декември безмилостно настъпваше и те се бореха с пронизващия вятър. Небето бе сиво и тънка снежна покривка застилаше замръзналата земя. Пътуваха мълчаливо, само от време на време отронваха по някоя дума. И двамата размишляваха над неясното бъдеще, което ги очакваше с почти непознат партньор. Все пак и двамата биха признали, поне пред себе си, че помежду им съществува привличане, достатъчно да възпламени въздуха наоколо.

Лесно намериха проповедника и макар добрият човечец да бе някак стреснат от молбата им — същият свещеник бе присъствал и на погребението на Бъди — охотно се съгласи да ги ожени. Бракосъчетанието бе извършено в дома на проповедника, а свидетел им стана съпругата му. Когато си тръгнаха, той изумено поклати глава, убеден, че младата жена се бе омъжила за човек, чиято ловкост с оръжието му предрича жестока смърт. А пък и той явно бе дивак без особена представа за живота на белите.

— Този брак е обречен на провал, Марта — каза свещеникът на съпругата си, докато проследяваха с поглед отдалечаващите се с фургона младоженци. Пламъчето в очите на Марта обаче говореше друго.

— Не бъди толкова сигурен, скъпи — рече тя.

— Хм. Трябва да си видяла нещо, което аз не съм забелязал.

Марта само се усмихна загадъчно и остави съпруга си да размишлява върху неразгадаемата женска природа.

Сторм все още беше като вцепенена от шеметните събития през последните дни и не чувстваше нищо. Беше омъжена до края на живота си за човек, който разсъждава и действа като индианец. Все още обмисляше основанията за решението си, когато Грейди спря фургона срещу колониала.

— Имаш нужда от дрехи и разни неща за дома. Знам, че за жените това е важно. През краткия ни съвместен живот Лятното небе много се гордееше с дома си. Купи си всичко, каквото ти трябва, за моя сметка.

Сторм обърна глава да го погледне. Надяваше се, че няма цял живот да я сравнява с голямата си любов Лятното небе.

— Имаш ли пари?

— Достатъчно да се облечеш прилично и да обзаведем къщата, както ти харесва. Зная, че домът ми не е толкова хубав, колкото беше твоят, но не смятах да се женя пак.

Сторм пропусна последното край ушите си. Звучеше така, сякаш съжалява, че са се оженили.

— Искам да свърша някои неща, преди да тръгнем към къщи. Ти прави каквото искаш. Когато се върна ще отидем до дирекцията по земята. Трябва да си смениш името в регистрите. Сега се казваш Сторм Страйкър, вече не си вдовицата Кенеди.

„Няма нужда да ми го напомня“ — мрачно си помисли Сторм, докато Грейди й помагаше да слезе от фургона. Нима може дори за миг да забрави, че е омъжена за такъв мъжкар, така вълнуващ физически и толкова изкусителен?

Грейди я проследи как влиза в магазина и решително обърна фургона. Впрочем той си имаше работа и не му се искаше Сторм да му се пречка в краката. Първо се отби при шерифа, където съобщи за умишлените пожари и представи доказателство в подкрепа на твърденията си.

Шерифът попита:

— Имате ли представа кой го е извършил, господин Страйкър?

— Явно някой, който иска да получи парцела на госпожа Кенеди — отговори Грейди, — и се е надявал да я изплаши така, че да го продаде. Понеже нямам доказателства, няма да спомена имена, но и двамата знаем кой се готви да изкупи парцелите в земята на Чероките.

Шерифът Данвил потърка брадичка и замислено погледна Грейди.

— Ще разпитам наоколо и ще си държа очите и ушите отворени. Но ако имаме предвид един и същи човек, съмнявам се, че ще успеем да го свържем с пожара. Той е доста ловък. Знаете ли, че откри фирма в града?

— Каква фирма? — Грейди не можеше да си представи Нат Търнър зает с нещо законно.

— Не знам точно, но той сам се нарича пълномощник по инвестициите.

— Май трябва да навестя нашия приятел.

— Няма да търпя неприятности, Страйкър — предупреди Данвил. — Нека законът се погрижи за него. Градът още не се е успокоил от инциденти, причинени наскоро от теб. Обзалагам се, че и вдовицата Кенеди едва ли е забравила. Винаги ли те съпътстват неприятности?

— Искам да забравя миналото и да гледам напред, шерифе. Сега съм истински заселник. И женен при това. Напролет ще доведа сина си да живее с мен.

— Женен ли? Кога стана това?

— Тази сутрин.

— Къде е женичката? Някоя от резервата ли? — В гласа му се долавяше подигравателна нотка, която предизвикваше Грейди да махне от лицето му глупашката усмивка.

— За ваше сведение, ожених се за Сторм Кенеди. — Не се наложи да чака дълго изуменото ахване на шерифа. — Можете публично да заявите, че който е имал работа със Сторм, сега ще трябва да се изправи срещу мен, а аз съм безпощаден към мръсниците, които посягат на нещо мое.

Грейди кимна, обърна се и с отсечена крачка тръгна към вратата. Внезапно спря и се завъртя.

— И още нещо, шерифе. Лично ще се оправя с ония копелета.

— Страйкър, не нарушавай закона — извика Данвил след него. Грейди не даде вид, че е чул последните думи.

Офисът на Нат Търнър беше на лесно място. Разположен бе на главната улица между железарията и банката. Когато няколко минути по-късно Грейди влезе вътре, нямаше никой. Но откъм задната стаичка се чуваха неясни гласове и това го накара бавно да се усмихне.

Пръстите му конвулсивно се стегнаха около кобура и той отвори вратата с ритник. На всички страни се разхвърчаха откъртени тресчици. Тримата мъже в стаята замръзнаха от изненада, втренчени в неканения посетител.

— Тази сган ли си наел за мръсната работа? — изръмжа Грейди с леден глас, от който би потреперил и мъртвец. — Кажи си молитвата, Търнър.