Обещанието на Тъндър

Четвърта глава

Докато Грейди говореше с капитан Старк, един мъж се приближи до Сторм, докосна с пръсти безукорната си нова шапка и запита:

— Добре ли сте, госпожо? Видях кавгата между вашия… хм… приятел и сунъра. Надявам се, не са ви засегнали с грубия си език.

Сторм се втренчи в непознатия, впечатлена от изисканите му маниери и реч. Изглеждаше на около тридесет и пет години, с пясъчна коса и светлокафяви очи, облечен по последна мода. Тънките му мустачки помръднаха, когато й се усмихна. Приличаше на преуспяващ бизнесмен.

Подмамена от учтивостта на непознатия, Сторм бързо отвърна:

— Не бих нарекла господин Страйкър свой приятел. Познавам го бегло. А и обстоятелствата, при които се срещнахме, са много тъжни.

— Ах, да, трагичният инцидент, при който загина мъжът ви. Колко тъжно за вас, скъпа. Нека ви се представя. Аз съм Нат Търнър, току-що пристигнах в Гътри по работа. — Той не уточни с какво се занимава, а Сторм не си направи труда да попита.

Гледаше го изпитателно и с недоверие относно намеренията му.

— Аз съм Сторм Кенеди.

— Не ви се сърдя за предпазливостта, госпожо Кенеди. В Гътри е тъпкано с всякакви мошеници. Но веднага разбрах, че сте дама, и дойдох само за да ви предложа услугите си, доколкото мога — добави той, като хвърли бегъл поглед към Грейди. — Индианецът досажда ли ви?

— Благодаря ви за загрижеността, господин Търнър, но мога и сама да се оправям.

— Разбира се, че можете, но все пак, ако се наложи, отседнал съм в хотел „Гътри“. Виждам, че сте на опашката. Да не би случайно да сте спечелили парцел в Оклахома?

Сторм лъчезарно се усмихна, нетърпелива да се похвали как се е сдобила с превъзходна земя.

— Да, не е ли чудесно?

— Бих казал забележително, макар че се питам как ли ще се справите сама. Фермерството, е трудна работа дори за мъж, а какво остава за жена.

Сторм войнствено издаде напред долната си устна.

— Може би няма да се занимавам със земеделие. Както знаете, има и други възможности. Освен това чудесно се оправям и без чужда помощ.

— Похвално, наистина, но не особено практично. Отсега мога да ви кажа, че като осъзнаете непоносимата отговорност, която поемате, ще започнете да мислите другояче. Ако…

— Няма.

— Но ако това стане, за мен ще бъде удоволствие да купя земята ви на разумна цена. Помислете си само — ще можете да се върнете у дома с пари и да си намерите подходящ съпруг, който да се грижи за вас.

— Оценявам съвета ви, господин Търнър, но сега Оклахома е моят дом. При всички положения аз оставам тук.

— Кой е човекът, който говори с госпожа Кенеди — обърна се Грейди към капитан Старк, когато забеляза, че Сторм има компания.

— Спекулант, казва се Нат Търнър — отвърна Старк, след като хвърли поглед към двамата. — Почти нищо не зная за него. Току-що пристигна в града.

Грейди не хареса начина, по който мъжът се беше лепнал за Сторм.

— Извинете, капитане, мисля, че трябва да разбера какво иска от нея.

— Много добре, Страйкър. И не забравяй, не се забърквай в неприятности. За разлика от баща ти аз не обръщам внимание на слуховете за теб. Но при най-малкия намек за неприятност ще бъда безкомпромисен.

— Ще го запомня, капитане — отвърна Грейди, чието внимание вече бе насочено към Сторм и мъжа, с когото разговаряше.

— И все пак, моля ви, не се колебайте да ме потърсите, за каквото и да е — дочу Грейди думите на непознатия.

— Има ли нещо? — попита Грейди, вперил в Търнър свиреп поглед, излъчващ неприкрита неприязън.

— Чисто и просто предлагах услугите си на госпожа Кенеди — бързо отвърна Търнър.

Полуиндианецът беше от хората, които Търнър обикновено избягваше, хора, които първо действат, а после питат. Житейската философия на Търнър беше никога да не се забърква лично с опасни хора. Имаше други, заобиколни пътища да надвие такива мъже, без да се излага на рискове. Старателно заобикаляше неприятностите, за да опази репутацията си неопетнена.

— Госпожа Кенеди няма нужда от услугите ви, Търнър — по някаква причина Грейди от пръв поглед не хареса Нат Търнър.

— Нямам нужда от адвокат — ядоса се Сторм. Защо Грейди смята, че носи отговорност за нея? Няма право да говори от нейно име. Щом останат сами ще му го каже.

— Много ви благодаря, господин Търнър, за любезното предложение, но мисля, че няма да имам проблеми.

— Тогава да тръгвам — каза Търнър и повдигна шапката си. — За мен беше удоволствие да се запознаем, госпожо Кенеди. — Набързо се поклони на Грейди и продължи по пътя си.

— Често ли разговаряш с непознати? — Грейди бе обхванат от безпричинен гняв. — Родителите ти на нищо ли не са те научили?

— Да не би да мислиш, че аз съм го насърчила — изфуча Сторм. — Господин Търнър забелязал спора ти с Форк и любезно предложи помощта си. Смятам го за истински джентълмен.

— Някои мъже предпочитат вдовиците заради тяхната опитност — каза Грейди грубо, — а други избират за жертви красивите жени, прекалено глупави, за да прозрат истинските им намерения. Ти си млада, красива и желанието, което предизвикваш, е опасно за теб. Най-разумно е да отблъскваш такива като Търнър. Не си достатъчно опитна, за да се справиш с тях.

Изненадата, изписана по лицето на Сторм, обърка Грейди. Тя не знае ли, че мъжете я смятат за красива и я желаят? Толкова ли е наивна, та да си няма понятие колко е хубава и да не разбира, че вродената й чувственост подлудява мъжете? Всичко в нея бе необикновено. От върха на блестящата си русокоса глава до пръстите на изящните си крака бе чувствена, предизвикателна и възбуждаща. За Грейди устните й представляваха най-голямото изкушение — пълни и сочни, те сякаш бяха направени само за целувки.

— Нямам намерение да слушам нито вас, господин Страйкър, нито когото и да било друг. Правя каквото смятам за подходящо.

Грейди почти незабележимо се усмихна.

— След като сме съседи, защо не ме наричаш Грейди?

— Защото не смятам да се сближавам с вас твърде много — каза Сторм. Унищожителният й отговор го разсмя. — Мислиш ли, че толкова бързо ще забравя кой е виновен за смъртта на Бъди?

Грейди се намръщи и се извърна. Сторм искаше да го сложи на мястото му и сега я прониза тръпка на удовлетворение от ловкостта, с която го постигна. Реши, че той е настина отвратителен човек.

Тогава се обади вътрешният й глас: „В такъв случай защо толкова ти харесва да се заяждаш с него?“ и отговори: „Защото Грейди Страйкър е по-различен от всички.“

Сторм предпочете да не обръща внимание на гласа. Знаеше само, че Грейди Страйкър представлява опасност за нея. Щом само присъствието му я караше да забрави Бъди, до какво ли би я довело приятелството му. Само до неприятности, реши Сторм. До повече неприятности, отколкото можеше да си представи. Хора като Грейди Страйкър не се задържат дълго на едно място. Рано или късно, животинското в тях отново излиза наяве.

Щом регистрираха участъците си, Сторм и Грейди се разделиха с уговорката да се срещнат по-късно при фургона. Сторм отиде първо в банката. Провери дали има достатъчно средства, за да купи дървен материал и да наеме работници за строежа на хижата. Щеше да бъде истинска къща, по необходимост малка, но достатъчна за непосредствените й нужди. И никакви землянки и колиби, покрити с чамове. Много заселници строяха точно такива, защото беше евтино, макар и в тях да беше влажно и мръсно.

От банката Сторм се запъти към дъскорезницата, за да поръча дървен материал и покрив за къщата си. Собственикът я увери, че поръчката ще й бъде доставена на следващия ден. Строежът можеше да започне незабавно.

Сторм и Грейди се срещнаха случайно в двора на дъскорезницата. Той също бе дошъл да си поръча дървен материал. Но тъй като не разполагаше с много пари, щеше да строи сам.

Накрая Сторм се отби в бакалницата за продукти, след което се отправи обратно към фургона. Беше успяла да се спазари за кладенеца и да накупи някои неща, които двамата е Бъди бяха пропуснали. Натовари покупките във фургона, до пакетите на Грейди. Понеже той имаше да купува повече работи, те почти запълваха фургона. Най-отпред се мъдреше просторната палатка, в която смяташе да живее, докато си построи дом.

Сторм не се възпротиви, че Грейди седна на мястото на коларя. Беше прекалено изморена, за да спори. Изнурителните събития от последните няколко дни взимаха своето. Още бяха в покрайнините на Гътри, а Сторм вече спеше, облегнала глава на рамото на Грейди като на възглавница.

Сторм дори не помръдна, когато Грейди я прегърна и я притисна до себе си. Привечер се захлаждаше и тя се прилепи плътно до него заради уюта и топлината му. Не се събуди дори когато стигнаха до нейния парцел, и той я пренесе в палатката й, нито когато внимателно я положи върху спалния чувал, който й служеше за легло, и я зави с одеялото. После Грейди разтовари нейните покупки, струпа ги на купчина пред палатката и продължи с фургона към своето място. Там разтовари и своите запаси, разпрегна конете и ги спъна наблизо. Реши, че ще върне фургона на следващия ден — така щеше да има нов повод да види Сторм.

На другата сутрин дървеният материал и работниците на Сторм пристигнаха и за няколко часа скелетът на къщата се очерта. Междувременно Грейди започна сам строежа си — и естествено, неговата постройка напредваше много по-бавно. Сторм строеше новата си къща на повече от половин миля от палатката. И ето, тя вече се издигаше на тревистия хълм под редицата от дървета, които щяха да предпазват дома й. И най-важното, беше възможно най-далеч от къщата на Грейди на брега на реката.

Кладенецът върви по-бавно от строежа на къщата, мислеше си Сторм, докато прекосяваше парцела на Грейди с кофи в ръце. Идваше с фургона до въжената маркировка на участъка му и останалия път до реката изминаваше пеша. Тази всекидневна работа започваше да й дотяга. Всеки път се чувстваше все по-задължена и това усещане й беше противно. Понякога го виждаше на строежа и тогава кимваше за поздрав, а друг път от него нямаше и следа. Тя смяташе, че той навярно оглежда земята си. Не можеше да се примири, че неговата беше много по-хубава от нейната и му завиждаше.

Тази сутрин сигурно го нямаше на строежа, тъй като не се чуваха ударите на чука му. Сторм изпита дълбоко облекчение, че няма да види великолепното му тяло, разголено под слънцето. От гледката на полугодия Грейди, със стегнатите му мускули, лъскави от потта, сърцето й почти винаги забиваше учестено.

— Как върви къщата ти?

Сторм се завъртя, изпусна току-що напълнените ведра и разля водата.

— Защо се промъкваш така иззад гърба ми?

— Не исках да те изплаша. Свикнал съм да се движа тихо — предполагам, че това ми е вродено качество и е в кръвта ми.

— Виж какво направих! — сопна се Сторм сърдито.

Намръщи се и подритна празното ведро. Едва тогава го огледа както трябва и ахна от изумление. Както обикновено, беше без риза и дори без панталони. Късият набедреник не скриваше почти нищо. Сторм задържа за кратко поглед върху опънатото парче еленова кожа на слабините му и отново го погледна в лицето.

— Веднага ще оправя това — Грейди грабна ведрата и се отправи към реката.

Сторм преглътна и се опита да гледа встрани, докато той се наведе да загребе вода. Виждаха се почти целите му задни части и тази гледка я доразстрои. Когато Грейди свърши и се обърна, лицето й беше станало тъмночервено. Като схвана причината, той се изсмя тихо и подигравателно.

— Да не би тялото ми да те притеснява?

— А, не, защо?

— Ужасна лъжкиня си, Сторм Кенеди. Ако не те познавах, щях да те помисля за недокосната девица. Не си ли се наслаждавала на тялото на мъжа си? Не си ли го изучавала така, че и двамата да пламнете от желание?

Сторм се ужаси.

— Защо… Аз… как смееш да си помислиш, че аз… аз съм правила такива развратни неща!

Грейди повдигна вежди:

— Развратни? Ти беше омъжена, Сторм. Какво развратно има в това да желаеш съпруга си? Или да му доставиш удоволствие и в замяна да изпиташ същото?

— Не… Не знам за какво говориш. — Щателният му разпит я объркваше. Нямаше представа какво иска да каже. Грейди я гледаше вцепенен. Не можеше да допусне, че съпругът й не й беше открил прелестите на любовта. Дали Бъди Кенеди е бил толкова млад и неопитен, та да не може да оцени женското й тяло и даровете, които то предлага?

— Не може да бъде! Не изпитваше ли удоволствие в брачното легло? — беше се втренчил омаяно в нежните й розови, полуотворени от изненада и сякаш молещи за целувка устни. Желанието на Грейди да опита вкуса им стана толкова неудържимо, че помете всички морални задръжки.

Все още шокирана, Сторм усети намеренията му твърде късно, за да избяга. А и всъщност не беше сигурна, че иска да го направи, дори и да се беше осъзнала навреме. Вместо това отвори широко очи, когато ръцете му я обгърнаха и я притиснаха плътно, така че да усети мъжкото му желание. Когато в очите й шокът премина в объркване, Грейди попита:

— Усещаш ли колко силно те желая?

Сторм едва не губеше свяст от удоволствие. Натискът на твърдото му тяло върху нейната много по-нежна плът, беше нещо съвсем ново. Естествено, те с Бъди се бяха прегръщали, но тя никога не бе усещала възбудата му да прониква през всичките й дрехи. Бъди беше нежен, внимателен любовник, винаги деликатно зачиташе чувствата й. Любеха се само нощем, под прикритието на тъмнината и никога денем, когато светлината на деня разголва страстите. Нали така се прави?

Неочаквано осъзна, че Грейди я целува. Първо очерта с език нежните й сочни устни, после изцяло ги покри със своите. Тя беше потресена от пламенността, с която отвърна на целувката му и отвори уста да се възпротиви. Това беше достатъчно за Грейди, който я притисна още по-плътно и плъзна езика си между раздалечените й устни. Неговите устни изведнъж се втвърдиха и започнаха да изследват, да търсят, да молят, да не оставят място за съпротива, докато езикът му безмилостно проникваше навътре, отнемайки й дъха. Нито веднъж за своите осемнадесет години не беше получавала целувка като тази, с която я дари Грейди Страйкър.

Сторм храбро, но безуспешно се бореше да се измъкне от ръцете на Грейди. Гъргоренето в гърлото й явно засилваше възбудата му и целувката му ставаше все по-страстна, докато накрая тя усети, че примира от удоволствие.

Ненавиждаше това чувство.

Харесваше го.

Щеше й се да продължи вечно. Това не е Бъди.

Мисълта за мъртвия й съпруг и съзнанието, че Грейди й доставя неизпитвано досега удоволствие, най-сетне я заставиха да реагира. А когато усети как ръцете му се плъзват към гърдите й, тя разбра, че или трябва да бяга, или ще гори вечно в ада. Измъкна се от хватката му и отстъпи, задъхана не само от усилието. Оскъдният й опит не я бе подготвил за това усещане — усещането, което Грейди я накара да изпита. Бе нещо смайващо и толкова разтърсващо, че я изплаши.

Не само Сторм беше потресена от целувката. Възбудата на Грейди бе също толкова зашеметяваща. Уж започна на шега, а бързо се превърна в неудържим порив. Стресна се от силата на страстите, които тази недопустима целувка събуди в него. Ето защо се оказа неподготвен, когато Сторм сви юмрук и го удари в лицето. Ударът го улучи в окото и той загуби равновесие. Не можа да се задържи прав и тежко седна на земята. От дробовете му се изтръгна мощна струя въздух, примесена с нещо като сумтене. Сторм с огромно удоволствие видя изненадата, изписана на лицето му, както и вече забележимия оток край дясното му око.

— Да не си посмял да ме докоснеш пак!

Все още замаян, Грейди седеше на земята и гледаше Сторм с нараснало уважение. Усещаше подутината си и се питаше дали и нея я боли толкова, колкото него. Беше впечатлен от силата й и се надяваше да не си е счупила нещо.

— Можеше да ме предупредиш, че ще ме удряш — оплака се той.

Сторм се засмя. Макар че ръката ужасно я болеше, струваше си да се види нахалният полуиндианец укротен.

— Сдържай си ръцете, Грейди Страйкър, и няма да съм принудена да се отбранявам.

— Много шум вдигаш, госпожо — каза Грейди, като се надигна. — На теб всъщност много ти харесва това, което направих. Всички бели жени ли са толкова ужасно опърничави?

— Не отговарям за другите, но аз не съм от жените, които позволяват на всеки срещнат да ги целува.

— Заради индианската ми кръв ли? — суровите му сини очи я гледаха изпитателно, настояваха за отговор.

— Заради начина, по който ме целуваше и докосваше. Не ми харесва. Собственият ми съпруг не го е правил.

Грейди я изгледа недоверчиво.

— Толкова по-зле. Време е някой да го направи.

— Какво знаеш ти за брака? — разяри се тя. Очевидно този полуиндианец не разбираше нищо от свещения брачен съюз.

— Ожених се, преди да навърша двадесет и две — думите му я обезкуражиха.

— Женен? Ти имаш съпруга? — защо ли от тази новина сърцето й се сви, зачуди се Сторм.

— Имах съпруга.

Сторм реши, че е ужасен инат и попита:

— Какво стана с нея? Заряза ли я?

— Лятното небе не е жива. Преди три години тя отиде на небето.

Глухият му глас й показа колко страда от смъртта на жена си. Сторм си помисли, че навярно много я е обичал, щом след толкова време още му е толкова мъчно.

— Съжалявам — не можа да намери други думи, с които да изрази съчувствието си.

— Беше отдавна. Вече не боли толкова — каза Грейди, загледан в далечината. — С времето и ти ще изпиташ същото. Животът продължава. Един ден ще си намериш нов спътник.

— А ти? Искам да кажа, намери ли си нов спътник?

Когато отговори „Може би“ очите му я гледаха остро и изпитателно.

Преценяващият му поглед изнерви Сторм. Понякога я гледаше така, сякаш той е котарак, а тя — паничката му с мляко.

— Желая ти късмет тогава. Трябва да е някоя необикновена жена, за да се справя с теб.

— Да, съвсем необикновена.

— Време е да си вървя — Сторм грабна напълнените от Грейди ведра и тръгна. Разговорът стана прекалено личен. А и се страхуваше, че след като я целуна, може отново да я надхитри. Още една подобна целувка и нямаше да може да си каже и името.

— Нека ги занеса до фургона — каза Грейди и взе ведрата от ръцете й. Като не намери причина да откаже, Сторм забърза напред и остави Грейди да я следва.

В началото на ноември къщата на Сторм беше готова. Не беше довършена докрай, но бе достатъчно здрава и удобна, за да я пази от зимните ветрове. Сторм изписа от Гътри някои мебели и работниците ги донесоха, преди да си отидат. Кладенецът още не беше завършен, работата по него продължаваше. Междувременно тя все още минаваше всеки ден през земята на Грейди, за да отиде до реката.

Истинска гордост за Сторм беше стоманената печка, купена в Гътри, разположена като някакъв тлъст черен Буда в кухненската част на хижичката. Смяташе след време да дострои спалня, а може би и отделна кухня. Но засега единствената голяма стая й бе напълно достатъчна.

В единия ъгъл, отделен от работната част на помещението с провесено от тавана одеяло, се намираше леглото с месингова рамка и дебел пухен дюшек. Спартанското обзавеждане включваше още маса, два стола и няколко керосинови лампи. Домът й изглеждаше доста гол в сравнение с къщата на родителите й в Мисури, но Сторм знаеше, че с времето ще подреди така, че да се гордее с него.

Първият гост в новата й къща беше Нат Търнър. В един слънчев ден той се появи с букет есенни цветя. Сторм зяпна от изненада като го видя да се носи към къщата с подарък в ръка.

— В града научих, че къщата ти е готова и исках първи да ти донеса подарък за новия дом — каза той със сервилна усмивка. — Не е кой знае какво, но разбирам колко самотна се чувстваш.

— Ами благодаря, господин Търнър — Сторм се трогна от загрижеността му. — Ще влезете ли? Тъкмо щях да обядвам. Ако желаете, можете да ми правите компания.

— За мен ще е истинско удоволствие — отвърна Нат, свали си шапката и я последва. Вътре се огледа любопитно. Чудеше се какво кара жена като Сторм Кенеди да живее в оскъдно обзаведена къща с една-единствена стая и без малките удоволствия, които правят живота поносим.

— Направили сте наистина приятен дом, госпожо Кенеди. — Лъжите се лееха от устата му. Когато имаше интерес, лъжеше и мамеше без никакви задръжки. — Може ли да ви наричам Сторм?

— Ами, да, предполагам — запъна се Сторм. Нямаше причина да не му разреши.

— А вие ми казвайте Нат. Чувствам ви като стар приятел. Решихте ли вече как ще обработвате земята без чужда помощ?

Сторм действително доста беше мислила напоследък. Парите нямаше да й стигнат да наеме помощници, а все пак трябваше по някакъв начин да използва земята.

— Все още обмислям някои възможности, господин… Нат. Моля, седнете — посочи му тя единия от кухненските столове. — Дано сте гладен. Рано сутринта застрелях заек и сготвих прекрасно задушено. Имам бисквити и мед за десерт.

— Истински пир, Сторм. Благодаря, изгладнял съм. Добре ли стреляш? Често ли ловуваш?

— Само дребен дивеч — отговори Сторм, докато сипваше задушеното. — Покойният ми съпруг Бъди ме научи да стрелям още когато бяхме деца. Не съм кой знае какъв майстор, но мога да се оправя с пушката.

— И слава богу, както си сам-самичка тук! Имаш ли някакви проблеми с мелеза от съседния парцел? Срамота е да се разрешава на такива да живеят между цивилизовани хора.

Лъжицата на Сторм застина във въздуха.

— Да не би да говорите за Грейди Страйкър? Не знаете ли, че баща му притежава една от най-големите и богати ферми в Уайоминг? — Тя не беше сигурна, че това е истина, но изкушението да покаже, че Грейди не е дивак, за какъвто го мислят, беше твърде голямо. Е, поправи се тя мълчаливо, той може и да е дивак всъщност, но то няма нищо общо с индианската му кръв. Някаква жестокост го е променила. Нямаше и представа каква е тя, но смяташе някой ден да научи истината.

Търнър остана с отворена уста.

— Изобщо не подозирах. Според слуховете бил индианец размирник, наречен Тъндър, който тероризирал белите заселници и ги нападал безразборно.

— Не знаех — Сторм безгрижно вдигна рамене.

— Слушай, Сторм, не се доверявай на мелеза. Няма значение кои са родителите му, той е убиец. Мисля, че наистина се налага да дообмислиш решението си да живееш тук.

— Няма да оставя земята си.

— Ще ти дам добра цена, ако ми я продадеш. Остави ме да се оправя с мелеза. Знам как да се справям с такива.

— Ако ми потрябва помощта ти, ще ти кажа — рязко отвърна Сторм. Мразеше да я притискат. — Колкото до парцела, Нат, смятам да го задържа. Знам, че ще ми е трудно да го обработвам, затова ще отглеждам добитък.

— Добитък? Разбираш ли нещо от скотовъдство?

— Горе-долу колкото и от земеделие, но това няма да ме спре. Вече говорих с един човек в града, който обеща напролет да ми продаде малко стадо.

— Решителна жена си, Сторм — каза Нат, ставайки от стола. — Обедът беше чудесен, но вече трябва да вървя. Ако си промениш решението, знаеш къде да ме намериш.

— Няма да си променя решението. Цветята са прекрасни. Много мило, че ми ги донесе.

Нат нахлупи шапката си и излезе. Разочарованата му физиономия показваше, че съвсем не е доволен от резултатите на посещението си. Надяваше се досега вдовицата Кенеди да е напълно отвратена от трудностите на заселническия живот и да е склонна да продаде парцела си. Земята си я биваше, идеално пасбище и ако сложеше ръка върху нея можеше да изкара добра печалба. Тревата беше толкова буйна, че ако тя реши, за разлика от другите фермери, да отглежда добитък, ще натрупа цяло богатство.

— Какво търсиш тук, Търнър?

Търнър беше така завладян от коварните си планове, че не чу кога се е приближил Грейди, яхнал Светкавица.

— Мога да ти задам същия въпрос, Страйкър. Или може би предпочиташ да те наричат Тъндър?

През лицето на Грейди премина полуусмивка, която не достигна очите му.

— И Страйкър е добре. Не ми отговори на въпроса.

— Не че те засяга, но чух, че къщата на Сторм е готова и дойдох да й поднеса подарък.

— Сторм? — веждите на Грейди многозначително се вдигнаха. — Откога си говорите на малко име с госпожа Кенеди?

— Откакто се сприятелихме.

— Стой настрана от нея. По-добре да си няма вземане-даване с такива като тебе.

— И да я оставя на такива като теб? — Търнър се изсмя гадно. — Няма да стане. Освен това, съмнявам се, че може прерията да е добра за сама жена без мъж закрилник. Щом реши да продава ще съм до нея с парите. И на теб ти предлагам същото, Страйкър. Хора като теб не се застояват дълго на едно място. Земята ти е даже по-хубава от тази на Сторм. Като решиш да заминеш, аз ще я взема.

— Ще си продам земята, Търнър… — Очите на Нат се ококориха и устните му се разтегнаха в победоносна усмивка, — когато целият ад замръзне.