Обещанието на Тъндър

Втора глава

— Какво гледаш?

С усилие откъсна мислите си от пророчеството и осъзна думите на Сторм.

— Не знаете ли колко е опасно за жена да участва в състезанието за земя? В града се отнасят с уважение към вас, понеже сте от слабия пол, но на стартовата линия всеки се бори сам за себе си, без разлика дали е мъж, жена или дете. Няма достатъчно земя за всичките сто хиляди участници.

— Теб какво те засяга? Аз ще поема този риск и само това е от значение. Бъди го искаше, искам го и аз. Когато прозвучи стартовият изстрел, ще бъда на линия, господин Страйкър.

— Дори и да успеете, няма да можете да задържите земята си — присмехулно изсумтя Грейди. — Вие сте просто една жена.

— А ти си твърдоглав, упорит, невъзпитан дивак — възмути се Сторм. — Аз да не съм някоя хрисима индианка. Жалко, че няма да си там, за да ти докажа, че грешиш.

— Може и да бъда, госпожо Кенеди, може и да бъда — напрегнато каза Грейди. — Но не разчитайте на мен, когато се проснете по лице.

— Изобщо не разчитам на теб! Остави ме на мира! Ако не беше ти, Бъди щеше да е жив! Приятен ден, господин Страйкър!

16 септември 1893

Надбягването се очертаваше още по-необуздано, отколкото Грейди очакваше. Войници от Трета кавалерия бяха разположени по границата между Канзас и земята на Чероките, за да следят за реда, но нямаше да е лесно.

Един от най-големите проблеми бяха сунърите, хора, които се промъкваха в земята на Чероките преди старта. Техните участъци нямаше да бъдат законни и щяха да възникнат спорове около парцелите.

В дванадесет без петнадесет опашката на гарата бе огромна. Продажбата на билетите вървеше бавно и това бунеше духовете — на час се продаваха само по 20 000. Щом дадяха сигнала, влаковете щяха да тръгнат през интервали от 2–3 минути. На другия край на линията, в новите градове Пери, Ийнид и Килдейр четвъртакрови4 градски парцели щяха да се разпределят между първите пристигнали.

Грейди направляваше Светкавица, силния си индиански кон, по протежение на стартовата линия. Начело стояха ездачи и колоездачи, зад тях бяха двуместните кабриолети и леките фургони, а на опашката следваха тежките впрягове. Забавляваше го гледката на шарената двуколка във втория ред, натоварена с четири крещящо облечени проститутки, които скандално флиртуваха с мъжете наоколо.

Грейди и сам не разбра кога точно реши да участва в състезанието. Много мисли след сблъсъка със Сторм Кенеди в погребалното бюро. Порови се в душата си и стигна до извода, че е преситен от жестокости и кръвопролития. Може би това беше възможност да започне нов живот със сина си.

Грейди се замисли. Припомни си последните думи, разменени със Сторм Кенеди. Беше я карал да промени безразсъдното си решение да участва в надбягването за земя. Оттогава я видя само веднъж, и то за кратко. Макар че при срещата тя запази упорито мълчание, той все пак се надяваше, че й е направил впечатление.

Позавъртя се на място с коня и реши точно кое парче земя иска. В миналото, преди да изгонят индианците, много пъти беше яздил през тази област. Първокласният парцел, който си набеляза, се намираше на около четири мили от Гътри и в него имаше всичко, за което заселникът можеше да мечтае. Вода, богати пасбища и много дървета. Парцелите в градовете не го интересуваха. Представяше си Малкия бизон как тича свободно и диво из обработваната и изградена от собствените му ръце ферма. Щеше да бъде хубаво да остави на сина си в наследство нещо, което сам е създал.

Сторм Кенеди държеше конете с твърда ръка. Лекият й фургон беше във втората редица, зад ездачите и велосипедистите, но тя вярваше в себе си и в успеха. Оказа се, че не е единствената жена на старта. Тук-там се виждаха и други, на кон или с фургони.

Сторм погледна към първата редица и видя ездачите, приведени към конете си в очакване на сигнала. От напрежение стисна юздите по-силно. Изведнъж, при вида на един от участниците, кръвта се дръпна от лицето й. Той яздеше коня си с изяществото на човек, роден на седлото. Висок и гъвкав, с прилепнали по тялото дрехи от еленова кожа, слабата му жилава фигура сякаш беше естествено продължение на коня.

Мелезът, Грейди Страйкър!

„Какво прави тук?“ — питаше се Сторм, възмутена, че един скитник и главорез ще се състезава за земя, която по право принадлежи на порядъчните заселници.

Напрежението нарастваше. Грейди ласкаво говореше на коня си нещо на езика Лакота. Секунди оставаха до изстрела, който щеше да даде началото на най-бясното надбягване в историята на областта. Хвърли поглед назад да огледа лицата на съперниците си. Преценяваше какви са шансовете му да ги победи.

Тогава я видя и изруга, което накара хората наоколо да се обърнат и да го изгледат. Нищо ли не беше разбрала от думите му малката проклетница? Едва вчера погреба съпруга си. Сега би трябвало да си е у дома и да го оплаква, вместо да се състезава с мъже, два пъти по-едри от нея. Без да иска, я сравни с милата и кротка Лятно небе и отново усети липсата й. За Грейди Сторм Кенеди бе твърде дръзка и избухлива, прекалено независима и безразсъдна. Инатът й го плашеше.

Трясък на карабина прекъсна мислите му. Той инстинктивно заби пети в хълбоците на Светкавица. Якият кон, достоен за името си, се понесе сред първите. Зад него конете се ритаха и спъваха. Един ездач бе хвърлен от коня си преди още редицата от участници да се разпръсне. Неудачникът реагира светкавично и моментално заби кола си, заграждайки четиристотин квадратни метра от най-добрата земя на индианците.

Зад Грейди земята се тресеше от ударите на копита, бъгита и фургони, които с трясък се носеха по широкото сто мили трасе. Влаковете по железопътната линия към Санта Фе също не изоставаха, натъпкани с хора като никога. Платформите и покривите бяха почернели от заселници, още толкова висяха от прозорците и като че ли магия ги крепеше да не се изсипят.

Сторм плющеше с камшика над главите на конете си. Беше малко уплашена — фургон след фургон се преобръщаха, пръскайки обърканите заселници из прерията. Макар че чувстваше ръцете си като извадени от раменете, тя стискаше поводите с твърдост и свирепа решителност. Нямаше и представа коя е най-добрата земя, но реши, че по пътя за Санта Фе всеки участък ще е ценен. Но всеки път, когато се насочеше към някой парцел, други я изпреварваха, побиваха коловете си и опъваха временните си навеси.

Сторм не можеше да се примири с поражението. Изостави отъпканото трасе и сви леко на север към реката. Говореше се, че там били най-добрите земи. Не искаше градски парцел, само земя за ферма. Така бяха решили с Бъди още преди да тръгнат към Оклахома.

Облак от задушлив прахоляк се издигна, заслепи очите й и задръсти гърлото й. Но Сторм стисна зъби и препусна с все сили така, че фургонът се тресеше и подскачаше по неравния терен, сякаш щеше да се разпадне. След десет съсипващи мили тя зърна пред себе си реката. Забеляза тучните, богати пасища около нея, редицата дървета край брега и тутакси се влюби в мястото. Точно за това бяха мечтали с Бъди, а и изглежда, никой все още не я беше изпреварил. Но като наближи, разбра, че греши и разочаровано въздъхна. В парцела вече имаше опънат навес, а колове и въжета очертаваха границите му.

Обуздавайки конете, Сторм гледаше невярващо към човека, приведен над коловете. Грейди Страйкър! Цял живот ли щеше да й се пречка в краката?

Грейди вдигна поглед към новодошлия и като видя Сторм, онемя. Смяташе, че се е отказала много отдавна. И все мак не можеше да не се възхити на твърдостта и издържливостта й. Явно беше по-силна, отколкото я мислеше.

— Трябваше да предположа, че ще ме изпревариш — Сторм беше бясна.

— А аз трябваше да предположа, че ще пренебрегнеш съвета ми и няма да се откажеш от тази глупост — отвърна Грейди. — Ако си хвърлила око точно на това парче, закъсняла си. Вече забих коловете си. И ако искаш да знаеш, всичката земя покрай реката вече е заета.

Сторм внимателно разглеждаше забитите колове зад Грейди. Ако не я лъжеха очите, те бяха двойни.

— Изглежда някой е бил тук преди теб. Това твоят навес ли е?

— Не, но няма значение. Само сунър може да ме изпревари, а неговата маркировка не се смята. Има закони за тези, които са тръгнали преди старта. Най-добре ще направиш да се върнеш в града. Не ти е мястото тук.

Сторм го изгледа свирепо. Как смее тоя нещастен мелез да й казва къде й е мястото? Хвърли поглед по-надалеч и видя, че в земята до тази на Грейди няма забити колове. Тя не беше толкова хубава като тревистия хълм край реката, но все пак беше добра. И най-важното, никой нямаше претенции за нея. Скочи от фургона, изтича отзад за коловете и чука, повървя край границите на Грейди и заби своя кол. Предвкусвайки триумфа си, тя се обърна и му отправи дръзка усмивка.

Грейди вдигна ръце в знак на примирение. Не можеше да направи нищо повече. Беше предупредил Сторм за опасностите, дебнещи жена, която се опитва да живее сама там, където мъжете с нокти и зъби се борят за оцеляване. Но когато тя се провали, което неизбежно щеше да се случи, той щеше да куми земята й. Сините очи гледаха с безпокойство как Сторм реди коловете по границата на участъка си. Той се обърна да довърши маркировката на своя парцел, като изваждаше намерените на мястото чужди колове.

— Обърни се съвсем бавно, господинчо, ако ти е мил животът.

Грейди замръзна, после бавно се извърна, за да види човека. Яздеше мършав кон, беше на средна възраст, облечен бедно с износени груби дрехи и фланелена блуза, с ботуши, които бяха видели и по-добри времена. Шапката му беше безвъзвратно съсипана и огромни мустаци покриваха сипаничавото му лице. Пистолетът му беше насочен към Грейди.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Аз съм собственика на туй място. Викат ме Форк. Лу Форк. Тия колове дето ги вадиш са моите, индианецо.

Червенина плъзна по шията на Грейди, но той не реагира на предизвикателството.

— Има само един начин да си ме изпреварил, Форк, и той е като си тръгнал преди старта. Ако си от сунърите, ще имаш големи неприятности. Предлагам ти да се махаш с добро. Мога да извадя пистолета и да те застрелям, преди да успееш да натиснеш спусъка на твоя пищов.

Форк понечи да се захили иронично, но смехът заседна в гърлото му. Беше забелязал хладнокръвната увереност в смразяващия поглед на Грейди, твърдата му ръка, отпусната свободно на сантиметри от пистолета и стойката, издаваща опитния стрелец. Челото му се покри с пот и ръката му затрепери. Досега не беше срещал по-ловък и самоуверен мъж от себе си, мъж, чийто вид изразяваше абсолютно презрение и пренебрежение, мъж, който не се страхува да защити себе си или своята собственост, Форк отстъпи пред лицето на толкова явно преимущество, но понеже беше подлец, бързо скрои план как най-добре да се измъкне от ситуацията.

— Будалкаш ме.

Мускулче трепна в крайчеца на окото на Грейди.

— Що не опиташ?

Форк бавно свали оръжието.

— Добре, господинчо, печелиш. Ама няма да те забравя как ме изгони от мойта земя.

Отстъплението остави горчив вкус в устата му.

— Земята беше заградена незаконно и никога не е била твоя. Хвърли оръжието и ти давам пет минути да развалиш навеса си и да го махнеш оттук.

Форк слезе от коня и хвърли пистолета си в краката на Грейди. После бързо и сръчно развали грубия навес, като през цялото време гледаше злобно и свирепо към Грейди. Яхна коня си и се отдалечи и тогава Грейди допусна фаталната грешка да се обърне с гръб. При други обстоятелства той не би го сторил. Но Форк изглеждаше толкова уплашен, че Грейди не можеше и да си представи, че ще има куража да го надхитри. Макар да знаеше, че мъжът е страхливец, а страхливците са непредвидими. Само невероятно изострения слух спаси Грейди от сигурна смърт. Винаги нащрек за опасности и привикнал да се ослушва за най-малката промяна в звуците наоколо, той различи отчетливо щракане на метал в метал. Трябваше да си има едно наум, че такива като Форк винаги носят скрит още един пистолет.

Грейди инстинктивно се хвърли в тревата. Така куршумът, предназначен за сърцето, попадна в рамото му. Но Форк реши, че изстрелът е бил фатален и не се върна да провери. Пришпори коня си и препусна колкото можеше по-бързо към града. Земята беше оградена и той можеше да я регистрира по всяко време. Не държеше да е тук, когато открият трупа.

Сторм чу изстрела и за момент прекъсна изтощителната работа. Тутакси разпозна звука. Заслони очите си с ръка и огледа околността. Не видя нищо подозрително, преминаваха само заселници, търсещи незаети участъци. Не последва и друг изстрел. При все това обаче тя не можеше да се отърси от усещането, че нещо не е наред.

Сторм не можа да открие причината за безпокойството си. Взе нов кол от фургона и го заби в земята. Имаше още доста работа, докато огради парцела си и стигне дотам, откъдето беше тръгнала. Когато приключеше, трябваше само да построи груб навес и да регистрира придобитото в Гътри.

Кой казва, че жената не е равностойна на мъжа? Нямаше търпение да докаже на упорития полуиндианец, че е направила онова, за което той я смяташе неспособна.

Когато Сторм завърши оградата, вече се смрачаваше. Според правилата трябваше да сглоби някаква груба постройка. Не кой знае какво, просто нещо, което да сочи, че земята е заета. Хвърли поглед към съседния парцел. Грейди все още не беше издигнал нищо. Но това, което видя, смрази кръвта в жилите й.

В падащия здрач някакъв мъж колебливо се надигаше, опитваше се несръчно да запази равновесие и отново падаше на земята. Здравият разум й нашепваше да не се забърква в чужди работи, но съвестта я караше да се приближи. Ами ако се е появил сунърът и Грейди го е застрелял? Ами ако това е самият Грейди? Ами ако… Нямаше смисъл да гадае. Сторм се качи във фургона и подкара конете. На седалката сложи пистолета, който Бъди държеше винаги да носи със себе си. Така прекоси късото разстояние до земята на Грейди.

Чу стоновете му още преди да е спряла. Веднага разпозна дългото, стройно тяло, проснато на земята. Изскочи от фургона като стрела, премина граничната маркировка и коленичи до него. Всичко беше в кръв — и дрехите му, и земята отдолу. Паникьосаната Сторм изведнъж се озова в кошмара отпреди четири дни, когато стоеше на колене до умиращия Бъди.

— Можеш ли да спреш кръвта?

Гласът на Грейди грубо я върна в реалността. Нямаше никаква причина да помага на човек като Грейди Страйкър. Той й донесе само мъка и животът й се обърка от момента, в който го видя за първи път. Може и да не беше застрелял Бъди, но според нея цялата отговорност за убийството беше негова.

— Сторм, събуди се! Попитах те можеш ли да спреш кървенето? — Гласът му издаваше силна болка.

— Аз… Не зная. Сериозно ли е?

— Откъде да знам, по дяволите! Ти трябва да ми кажеш.

Сторм внимателно го обърна, за да намери раната. Лесно я откри, беше високо на лявото му рамо. Куршумът беше пронизал плътта и излязъл отпред.

— Не е много опасно, ако спрем кръвта. Куршумът е излязъл. — Тя продължаваше да го гледа, хипнотизирана от вида на кръвта.

Грейди загуби търпение.

— Дявол да го вземе, госпожо, докато се решиш да направиш нещо, кръвта ми ще изтече. Нали щеше да ми помагаш.

Омагьосана от синевината на очите му, Сторм кимна и започна да къса ивици от фустата си.

— Кой го направи? Много ли още чакат ред да докажат, че са най-бързите в стрелбата?

Грейди потисна едно стенание:

— Появи се проклетият сунър. Реших, че съм го изплашил, но той се оказа по-умен, отколкото изглеждаше. Стреля щом се обърнах.

— Не си толкова непогрешим, колкото си мислиш, ако първо не си го обезоръжил — рече Сторм неодобрително.

Грейди не отговори. Бяха му нужни всичките останали сили, за да не изкрещи от болка. Сторм беше разкъсала ризата му и притискаше сгънати парчета от фустата си към раната, за да спре кървенето.

По някаква причина голите му гърди странно я вълнуваха и ръцете й трепереха при допира със стегнатата му плът.

— Не можеш ли да бъдеш по-внимателна! Беше натиснала по-силно от необходимото.

— Само ако искам — кротко отвърна Сторм. — Няма защо да съм внимателна с теб, нито изобщо да ти помагам. След това, което стори на Бъди… Той… — тя поспря, за да не затрепери гласът й. — Той беше най-добрият ми приятел.

— Май каза, че ти бил съпруг? Сторм се изчерви.

— Разбира се, че ми беше съпруг. Но ми беше и приятел.

Грейди замълча, докато Сторм се занимаваше с раната му. Тя си припомни много неща. Точно така, Бъди й беше приятел много преди да й стане съпруг. Обичаше го като брат и когато дойде време да се омъжи, нямаше друг, когото да иска за съпруг. И макар да спаха в едно легло почти цял месец, тя продължаваше да го смята най-вече за приятел. Приемаше стеснителните му ласки, това дори донякъде й доставяше удоволствие, но така и не можа да разбере за какво бяха всички тези приказки за брака. Правенето на любов не беше нищо особено, във всеки случай не беше разтърсващото преживяване, за което я бяха подготвяли. Бе задължение, което изпълняваше повече заради Бъди, отколкото заради себе си.

Независимо от това, бракът им щеше да е щастлив, благословен с деца, смях и топла загриженост един към друг. Какво повече можеше да иска една жена? Бъди й липсваше отчаяно, защото й беше приятел и спътник през по-голямата част от живота й.

Сторм повдигна Грейди да седне и омота последната ивица плат около гърдите му, за да задържи превръзката. Изби малко кърваво петно, но Сторм се надяваше, че е спряла големия кръвоизлив. За щастие куршумът не беше засегнал жизненоважни органи и раната щеше да зарасне без проблеми.

— Можеш ли да яздиш? — попита Сторм, докато го изправяше на крака. — Мога да те кача във фургона и да те закарам в града.

— Тази нощ няма да се връщам в града.

— Да не си луд? Ако раната се инфектира? Какво ще правиш, ако вдигнеш температура?

— Казвали ли са ти някога, че отговаряш на името си? — Плаха усмивка се появи на лицето му.

— Доста често, но това не променя нещата. Трябва да те прегледа лекар, а и да съобщиш на властите за сунъра.

— И утре не е късно. На твое място бих се погрижил за навеса. Наоколо има доста хора, които търсят парцел без постройка. Могат да ти отнемат земята.

— Ами ти? Как ще прекараш нощта?

— Интересува ли те?

Въпросът му я стресна. Всъщност не би трябвало да изпитва съчувствие към някакъв си мелез главорез. Съвестта я задължаваше да изпълни християнския си дълг — вече го бе сторила и сега можеше да го остави на съдбата му. Но интуицията й подсказваше, че той е ожесточен и корав мъж, скрил сърцето си в защитна броня. Нещо го бе направило такъв. „Дали е заради смесената му кръв?“ — любопитстваше тя. Сторм долавяше у него някаква мъка, която имаше нужда от съчувствие и разбиране. Тя го ненавиждаше такъв, но към мъжа, какъвто би могъл да стане, ако влезе в правия път, изпитваше силно и непреодолимо привличане.

— Не ми отговори на въпроса — тихо поде Грейди. — Интересува ли те какво ще стане с мен?

Защо толкова настояваше да получи отговор, след като чудесно разбираше, че Сторм има всички основания да го мрази?

Кожата й изглеждаше нежна и кадифена и му се искаше да се пресегне и да я погали по бузата. Беше толкова близо, че усещаше аромата на виолетки, лъхащ от гъстите кичури коса. Грейди смяташе, че отдавна е погребал дълбоко в себе си всички нежни чувства, но младата вдовица предизвикваше у него спомени, които възродиха от пепелта безпокойството и несигурността.

Омаяна от яркосините му очи, Сторм тръсна глава, за да се освободи от магията. Бе чула въпроса му и реши, че е оскърбителен.

— Въобще не ме интересуваш, господин Страйкър. Помогнах ти, защото така повелява християнският дълг. Все още мисля, че си жесток човек, който си търси белята.

Мекото за момент изражение изчезна от лицето на Грейди и то застина в безстрастна маска. Луд ли е да си въобразява, че Сторм Кенеди може да го възприема другояче, освен като нецивилизован дивак! Следващият път ще знае как да се държи учтиво с жена. Преди повече от три години сам си избра живота, който иска да води. Какво го кара сега да мисли за промяна?

„Животът на сина ти“, нашепна вътрешният глас. Във всеки случай нямаше нищо общо със златокосата чаровница с лице на ангел.

— Може би е по-добре да се прибереш в парцела си, госпожо Кенеди — каза Грейди отпаднало. — Според правилата трябва да издигнеш навес. — Рамото адски го болеше и от загубата на кръв се чувстваше слаб като новородено коте. Но проклет да бъде, ако поиска от Сторм нещо повече от това, което тя сама би дала.

Сторм го изгледа унищожително.

— Прав си, чака ме още много работа. — Тя тръгна към фургона си, после изведнъж рязко се обърна и попита: — Ами твоят навес? Ще се справиш ли сам?

— Ще се оправя, раната е лека. Имал съм и по-сериозни.

Сторм кимна и продължи пътя си. Предизвикателната извивка на ханша й и движението на тънките й глезени хипнотизираха Грейди и той с усилие отмести поглед. Далеч бе от мисълта, че може да изпита желание към Сторм Кенеди. Тя беше част от обществото на белите, които той мразеше. И бе толкова различна от Лятното небе, че Грейди се чудеше с какво го привлича. Тъндър и Сторм.

Имената изразяват мощта на природните сили, необуздаеми, диви, непредвидими. Съчетанието им кара хората да треперят и земята да се тресе.

Тъндър и Сторм.

Стихиите, които те освобождават, предизвикват опустошение както в небесата, така и на земята.

Лицето на Грейди се изкриви в подобие на усмивка — Сторм се нуждае от Тъндър, за да даде живот на огъня. Излиза, че думите на Уакантанка са верни — Тъндър може да съществува само в лоното на Сторм. Но и децата знаят, че бурята без гръмотевицата е слаба и безпомощна. Много по-ценно и предизвикателно, по-забавно е да укротиш бурята, отколкото да я оставиш да отмине в нощта.