Обещанието на Тъндър

Деветнадесета глава

Грейди излезе от обора вбесен, видът му предвещаваше буря. „Как смее Сторм да пази в тайна нещо толкова важно като бременността?“ — фучеше ядосано. От пристигането му бе имала предостатъчно време да му съобщи, че ще става баща. Но най-много го ядосваше това, че не му каза нищо дори когато специално я попита иска ли деца. Мълчанието й го накара да мисли, че тя не желае деца от него. Опита се да овладее гнева си, преди да влезе в къщата, но отсечените стъпки и яростта, изписана на лицето му, го издаваха.

Шанън го видя как пресече гостната и стомахът й се сви. Изтича след него.

— Почакай, Грейди! Нещо ядоса ли те?

— Къде е Сторм, мамо?

— Преди няколко минути я изпратих горе да си почине. Нещо спешно ли е?

— Мисля, че да. — Лицето му беше неумолимо, а устните — стиснати.

— Сторм ли е направила нещо, което те е ядосало?

— Може така да се каже, мамо. Защо аз последен научавам, че жена ми е бременна? И ти си знаела, нали? Предполагам, че и татко знае.

Шанън пребледня. Разбираше, че Сторм греши, дето крие състоянието си от Грейди, но се надяваше, че тя ще му каже, когато сама реши. Явно, синът й бе узнал от другиго и бе изпаднал в ярост, че умишлено крият от него.

— Знаем, сине, и много скоро Сторм щеше да ти каже. Сигурна съм. Не отивай при нея сега. Успокой се, преди да се срещнете.

— Извинявай, майко, това не търпи отлагане. — Той се завъртя и заизкачва.

— Никога няма да ти простя, ако нараниш Сторм — извика Шарън подире му.

Грейди направо се вкамени. Извърна се бавно и погледна майка си.

— През последните години, мамо, не съм ти дал много поводи да се гордееш с мен, но никога няма да падна толкова ниско, че да тормозя жени. — Обърна се и продължи нагоре.

Сторм беше сама в стаята си. Съблече си роклята и фустата и се просна на леглото. Напоследък се изморяваше по-лесно, а и следобедната жега я потискаше. Усети хладните чаршафи под бузата си и затвори очи. Но колкото и да се мъчеше да заспи, мислите за Грейди не я оставяха на мира. Ако продължаваше да я отбягва, щеше да й се наложи да го издири и да му каже за детето. Скоро състоянието й нямаше да бъде тайна за никого.

Коремът й вече не беше плосък. Там, където преди беше леко хлътнал, сега личеше малка издутина. Гърдите й бяха наедрели и някак чувствителни при допир. Но най-много се бе променила тънката й талия. Беше поне с пет сантиметра по-широка, отколкото преди бременността, така че вече се бе наложило да отпусне роклите си. Ясно й беше, че ако през последните дни бяха имали интимни контакти с Грейди, той щеше тутакси да забележи промените.

Сякаш в отговор на мислите й вратата се отвори и в стаята влезе Грейди.

Тя не забеляза заплашителното му изражение, защото радостно извика името му. Чак когато затръшна вратата зад себе си и пристъпи към леглото й, тя видя, че нещо не е наред.

— Какво има, Грейди? Ядосан ли си?

— Може да се каже.

— И за какво?

— О, ей сега ще научиш. Но първо се съблечи.

— Какво?

— Чу ме. Съблечи си дрехите — до една. Устата й пресъхна.

— Ако искаш да се любим, просто ми кажи. Какво има? Никога не съм те виждала такъв.

— Никога не съм бил толкова ядосан. Ще се съблечеш ли или да го направя аз?

По гърба на Сторм пролазиха тръпки от страх. Май се досещаше какво е ядосало Грейди. Зае се да сваля бельото си чорапите и ризата. Легна гола и уязвима под проницателния му поглед. Стори й се, че забеляза пламъче в очите му. Но то бързо изчезна, изместено от надигащ се гняв. Тя подскочи от изненада, когато той се наведе и сложи голямата си груба ръка върху издутината под ребрата й.

— Защо не ми каза? Побеснях като научих от други хора, че ще ставам баща.

— Исках да ти кажа. Наистина смятах.

— Кога? След като сам разбера?

— Ако не ме беше отбягвал, да съм ти казала още преди няколко дни. — Гласът й постепенно се извисяваше. Как се осмелява да й се гневи, та тя изобщо не е виновна. Щеше да му каже в подходящ момент.

— Кога ще стана баща? — попита той с глас прекалено спокоен, за да й хареса. Ледената му сдържаност я плашеше повече от гнева му.

— След шест месеца.

— Разбирам. И какво щеше да правиш, ако се бях върнал сам в Оклахома, както настояваше?

Сторм упорито вирна брадичка.

— Щях да се оправя. — Внезапно отблъсна ръката му и скочи. — И си махни ръцете от мен. Няма да ме уплашиш. Може да си страшен за големите разбойници, но не и за мен.

Грейди се олюля, разтърсен от думите на Сторм. Мили боже, толкова ли ниско е паднал, че да заплашва бременни жени?

— Не се бой, Сторм — рече вече по-сдържано. — Просто искам да разбера защо пазеше бременността си в тайна от мен. Да не си помислила, че няма да искам детето?

— Не знаех какво да мисля — призна Сторм разтреперана. — Нали ти казах, смятах, че вече не ме искаш. Като се появи в Мирната долина със Смеещия се ручей разбрах, че предпочиташ нея. Ако ти кажех за бебето, нещата само щяха още повече да се усложнят.

— За последен път повтарям: никога не съм те карал да ме напускаш. Не съм изричал това, което смяташ, че си чула. Бях ранен и безпомощен, а ти ме изостави. Смеещия се ручей се грижеше за мен и за Тим. Винаги съм те искал, Сторм. Много преди да се запозная с теб Великия Баща предрече, че трябва да срещна и обуздая бурята, за да намеря покой. Вярвам, че той говореше за теб. Каза още, че гръмотевицата може да съществува само в лоното на бурята.

— Не разбирам — тихо рече Сторм. В сърцето й проблесна надежда, но все така силно й се искаше да чуе онези думи от Грейди. Толкова дълго беше чакала.

— Мисля, че разбираш, скъпа — призна Грейди в момент на рядко откровение. Намести се в леглото до нея. Гласът му пресекваше от вълнение. — Знам, че никога няма да заместя Бъди, но, по дяволите, Сторм, обичам те. Знам, че първият ти съпруг има особено място в сърцето ти, както Лятното небе в моето. Но след като те срещнах, започнах да разбирам, че тя е била моята юношеска любов. Ти си любовта на моя живот.

Сторм толкова се изненада от признанието на Грейди, че гласът заседна в гърлото й. Грейди я обича! Наистина я обича!

— Не можеш да си представиш колко съжалявам, че имам пръст в смъртта на Бъди. Да имаше как да го върна!

— Стига! — Сторм застана на колене и се сгуши в прегръдките му. Грейди я притисна до сърцето си. — Стореното — сторено. Разбира се, аз обичах Бъди. Той беше единственият мъж, когото всъщност познавах, беше ми приятел и спътник от детството. Но бяхме съпрузи толкова за кратко, че така и не го опознах като любовник.

— Скъпа, искам да бъда всичко за теб. И съпруг, и приятел, и любовник.

— Сигурен ли си, Грейди, сигурен ли си, че искаш мен, а не детето, което нося?

— Никога в живота си не съм бил по-сигурен.

— Ами насилието? Можеш ли да се откъснеш от насилието, с което си живял през последните години? Ако те загубя, няма да го понеса, Грейди. Прекалено много те обичам.

Сърцето на Грейди преливаше от щастие. За първи път Сторм призна, че го обича.

— Ако насилническият живот ми харесваше, нямаше да участвам в състезанието за земя в Гътри. Не отговарям за деянията на другите, но обещавам, че аз няма да предизвикам насилие. Само ми кажи, че се радваш за бебето.

Сторм обви ръце около врата му, целуна го по носа, по брадичката, по устата — навсякъде, където достигнаха устните й.

— Обичам бебето, което ми направи, почти толкова, колкото обичам и баща му — или баща й. — Сторм се изкиска. — Надявам се, че искаш една-две дъщери.

Грейди се усмихна с искрено удоволствие.

— Поне ще те прибера вкъщи преди пътуването да е станало опасно за теб. Но не мисли, че ще те оставя на мира. Отсега нататък ще бъдем напълно откровени един с друг. Още ми е криво, дето научих за бременността ти от друг, а не от теб — опитваше се да звучи строго, но му беше изключително трудно със седналата в скута му Сторм, гола, както я е майка родила.

— Грейди, за Смеещия се ручей…

— Не искам да говоря за Смеещия се ручей. Връщам я в резервата и тя повече няма да се меси в живота ни. Но най-много, скъпа, ми се иска да те любя. Последните няколко дни животът ми беше ад.

— Вратата на стаята ми не беше заключена — възрази Сторм. — Можеше да дойдеш по всяко време.

— Трябваше да взема някои решения и не ми беше лесно. След смъртта на Лятното небе се страхувах отново да обикна. Да загубиш човека, когото обичаш, е много болезнено. По-лесно беше да затворя сърцето си за всички чувства, освен за яростта и отмъщението. Порових се в душата си и разбрах, че отново мога да обичам, когато става дума за теб. За първи път от години в душата ми цари истински покой. Уакантанка беше прав. Ти си моят покой.

Очите на Сторм се навлажниха и в гърлото й заседна буца. Не можеше да говори, но се притисна по-плътно в обятията му и въздъхна, изпълнена със задоволство.

Силна страст завладя Грейди и той простена дълбоко. Тялото на Сторм беше топло и пламенно и толкова дяволски изкусително, че желанието да я люби, превръщаше кръвта му в течен огън. Устата му пресрещна нейната, докато я обръщаше по гръб. Езикът му навлезе дълбоко, опитваше вкуса й, изискваше тя по същия начин да отговори на жаждата му. Устните му докосваха притворените й клепачи, извивката на скулите й, нежната й шия. Той наведе глава и засмука гърдите й, дразнейки тъмните зърна с грубия влажен край на езика си, докато от устните й се изтръгна вик на удоволствие.

В отговор тя се виеше под него, измъкна ризата от панталоните му от нетърпение да го види съблечен. Той й помогна, отхвърляйки дрехите от себе си. Тя го гледаше с премрежени очи. Когато остана гол, тя го застави да легне и прокара ръце през стегнатия му гръб, по прешлените на гръбнака му, след това отново се върна да погали изопнатите жили на врата му.

— О, скъпа, харесва ми да ме докосваш. Боже, ръцете ти…

Ръката й спря на корема му и пръстите й загалиха твърдия му член. Той си пое въздух на пресекулки.

Грейди се страхуваше, че ще загуби контрол и неохотно я спря, но тя продължи да изследва плътта му. Кожата му сякаш подскачаше под докосванията на пръстите й. В отговор той разтвори краката й и плъзна ръка между бедрата й. Започна да я гали и чу как тя тихо пое въздух. Пръстите му проникнаха в нея и й доставиха несравнимо удоволствие. Когато устата му замести пръстите, тя просто спря да диша. Опита се немощно да протестира, но безрезултатно — езикът на Грейди сладостно шибаше влажните листенца, отворени към него като цвете към утринното слънце. Силен екстаз я изпълни, зашемети я и я понесе на пухкавите облаци от невероятни усещания. Вече не се състоеше от кръв и плът, беше само дух без материя. Когато първите тласъци на Грейди я изпълниха, тялото й отвърна, като се обви около него, сякаш искаше да запамети формата и големината му. Тя вдигна очи и видя, че той я гледа. Лицето му беше застинало и напрегнато, очите — потъмнели от неистова страст. Напрежението издуваше бузите му, очертаваше вдлъбнатините под тях, устата му изглеждаше непоколебима. Тя затвори очи.

— Не — каза пламенно той. — Погледни ме. Искам да знаеш как ми въздействаш.

Тласъците му станаха по-чести. Сторм се задъхваше, почти изпаднала в забрава от необходимостта да достигне върха. Наклони бедра и ги задвижи в ритъма на неговите тласъци, посрещайки обезумялата им сила с всеотдайността на своите. Очите й останаха отворени, не само защото Грейди я помоли да го гледа, но и защото се възбуждаше от напрегнатата красота на лицето му и израза на първична страст. Наслаждаваше се на момента, когато някъде дълбоко в нея се зароди и бързо нарасна оргазмът й. Устата на Грейди погълна вика й, когато семето му се изля в утробата й.

Зачервен и задъхан, той остана легнал върху Сторм, докато премина и последната сладостна тръпка. Кожата му бе толкова чувствителна, че би се заклел, че нажежени до бяло искри танцуват по нервните му окончания. След няколко мълчаливи минути дишането им се успокои и пулсът им се нормализира. Грейди се надигна и легна до Сторм.

— Нали не те нараних?

— Не съм забелязала — въздъхна Сторм замечтано. — Никога не съм подозирала, че любенето е толкова прекрасно.

— Така е с любим човек.

— Обичах Бъди, но… Ами с него никога не съм изпитвала такова дълбоко задоволяване, каквото изпитвам с теб. По едно време се чувствах виновна за това, но вече не. Обичах Бъди по съвсем друг начин.

— Сторм?

— Мм?

Грейди легна по гръб и я вдигна върху себе си. Косата й падаше като блестяща завеса по лицето и раменете й. Ръцете му леко докоснаха гърдите й.

— Умори ли се?

Сторм се ухили дяволито.

— Какво си намислил?

— Искам те отново. Този път ти бъди отгоре — той хвана бедрата й и здравите му ръце я повдигнаха. — Вземи го и го вкарай в себе си. — Едва не свърши, когато тя го хвана и го намести. — Прави каквото искаш.

Тя помръдна внимателно и Грейди я последва. Тя се надвеси над него и му подаде гърдите си. Той взе едното зърно в уста и го засмука с коварна настойчивост. Изключителното удоволствие нарасна, когато започна да мачка гърдите й и да прониква в нея на тласъци. Устата му шепнеше в нейната, повтаряше името й, докато горещата сладка страст се надигаше в него. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и надолу по корема и спряха там, където телата им се сливаха. Той погали мъничката чувствителна пъпчица между бедрата й и Сторм се изви, отметна глава и извика от удоволствие. Под нея Грейди се разтресе и достигна собственото си облекчение.

Все още задъхана, Сторм се надигна и се строполи до него в леглото. Ако преди не се умори, сега беше напълно изтощена.

— Трябва да се изкъпя — рече тя и смръщи нос. — Мириша, като че ли съм…

— Като че ли си се любила. Миришеш прекрасно.

— Ти си непоправим. Не знам как ще се оправям с тебе през следващите стотина години.

— О, мила — простена Грейди и я притисна до себе си. — Ако продължаваме така, аз ще свърша след първите петдесет. Заспивай, скъпа. Ще те събудя за вечеря.

Когато малко по-късно излезе от спалнята, Грейди с изненада видя Шанън да крачи неспокойно около стълбите.

— Майко, още ли си тук?

— Не можех да се отдалеча — рече Шанън, търсейки по лицето на Грейди намек за това, което се беше случило горе. — Мислех… че… може би Сторм ще има нужда от мен?

Грейди се засмя и прегърна майка си през тесните рамене.

— Казах ти, че няма да сторя нищо на Сторм. Обичам я прекалено много, за да я нараня.

Шанън плесна с ръце.

— О, Грейди, наистина ли? Толкова се притеснявах. Знам, че се ядоса, но бях сигурна, че Сторм скоро ще ти каже за бебето. Щастлив ли си? Време е Тим да си има братче или сестричка.

— Да, мамо, щастлив съм. И понеже тъй и тъй си чакала, нека ти кажа също, че със Сторм се разбрахме. Ще си тръгнем скоро, преди пътуването да стане опасно за нея. А и житните поля ме чакат да ги ожъна, и фермата иска работа.

— Знаеш, че ние с баща ти много бихме се радвали да останеш в Мирната долина. — Грейди отвори уста да заговори. — Не, недей да казваш нищо. Зная какво изпитваш към фермата си. Когато с Блейд се установихме тук, изпитвахме същото към Мирната долина. Щом поддържаме връзка, ще съм спокойна.

— Никога вече няма да ви изхвърля от живота си — рече искрено Грейди. — Искам да ни дойдеш на гости, когато се роди бебето. Сторм ще има нужда от теб.

— Там ще съм, сине. Разчитай на мен.

Грейди направи план за заминаването им. Макар че Шанън и Блейд щяха да й липсват, Сторм възторжено очакваше завръщането вкъщи и раждането на детето. Единствено Смеещия се ручей внасяше фалшива нотка. Сторм още не можеше да се примири с мисълта, че красивата индианка ще пътува с тях, дори и за малко. За щастие, този проблем се разреши два дни преди заминаването им. Летящия орел и Смеещия се ручей отидоха при Грейди. Самодоволна усмивка озари, красивото лице на Летящия орел и той обяви:

— Смеещия се ручей няма да дойде с вас, когато си тръгнете от Мирната долина.

Грейди го изгледа с изненада.

— Разбира се, че ще дойде. Ще я върна в резервата.

— Не, Тъндър, не ме разбра. Ти вече не отговаряш за Смеещия се ручей. Мое задължение е да я заведа жива и здрава вкъщи.

Грейди объркано премести поглед към индианката, която стоеше малко зад Летящия орел със сведен поглед.

— Какво става, Смеещ се ручей? За какво говори Летящия орел?

— Смеещия се ручей ми обеща да се омъжи за мен — рече Летящия орел, преди тя да успее да отговори. — Когато се приберем в резервата, ще ни обявят за мъж и жена по законите на племето. После ще се върна в Мирната долина и тя ще дойде с мен. Суифт Блейд обеща да ми запази мястото и ни предлага старата къща на Скачащия бик и Сладката трева. Много съм доволен от щедрото му предложение.

— Проклет да съм — каза Грейди недоверчиво. Чудеше се какво ли е сторил Летящия орел, та така да промени Смеещия се ручей. Погледна го в очите. В тях блестеше гордостта на завоевателя. Така тайната бе разкрита. Ако знаеше, че това е начинът да се отърве от нея, отдавна да е посъветвал Летящия орел да преспи с малката пакостница.

— Съгласна ли си, Смеещ се ручей? Смеещия се ручей вдигна към Летящия орел поглед, изпълнен с чувственост, която Грейди никога преди не бе забелязвал. Очите й бяха притворени, устните — леко набъбнали, лицето — зачервено. Пробудена за насладите на секса, тя не можеше да скрие доволството в погледа си, нито да откъсне очи от мъжа, който й ги беше доставил. След първия път в обора те се любеха толкова често, колкото им се удаваше възможност, и при всеки следващ път им беше по-хубаво от предишния. Смеещия се ручей не беше и подозирала, че Летящия орел е толкова пламенен и страстен мъж. Толкова изкусен, толкова надарен любовник! Защо не го беше забелязала по-рано?

— Искам го повече от всичко на света, Тъндър — срамежливо отвърна тя.

— Тогава тъй да бъде — каза Грейди с облекчение. От плещите му се смъкна бремето на отговорността за индианката. — Вярвам, че Летящия орел ще те заведе вкъщи невредима.

— Ще я пазя с цената на живота си — обеща Летящия орел така страстно, та Грейди разбра, че няма за какво да се притеснява. — Тя може вече да е бременна.

Ако и да беше шокиран от думите на Летящия орел, Грейди с нищо не се издаде. Въпреки всички проблеми, които Смеещия се ручей причини на него и Сторм, беше сигурен, че тя ще бъде чудесна съпруга и майка на децата на Летящия орел. Радваше се, че ще живеят в Мирната долина вместо в резервата, където животът беше непрекъсната борба.

Като научи за Смеещия се ручей и Летящия орел, Сторм изпадна във възторг. Вече нищо не се изпречваше на пътя й към дълго мечтаното щастие. Не се замисли по какъв начин Летящия орел е убедил Смеещия се ручей, че е подходящ за нея, но цял живот щеше да му бъде благодарна. И след като вече не се налагаше да се отбиват в резервата, можеха спокойно да си пътуват до Гътри с влака.

Два дни по-късно Шанън и Блейд ги изпратиха на гарата. Раздялата беше тъжна, но изпълнена с нова надежда за бъдещето. Грейди вече не беше индианец размирник, обладан от мисълта за отмъщение. Не беше и тайнственият скитник, който ненавижда белите и го доказва с оръжие. Беше Грейди Страйкър. Съпруг, баща, земеделец.

Когато наближиха Гътри, Тим се развълнува. Но не колкото Сторм. Откакто се ожениха, с Грейди бяха оставали насаме едва няколко дни. С наслада очакваше да се прибере в собствената си къща, върху собствената си земя и да посвети цялото си време на Грейди и Тим. А когато дойдеше и бебето, животът им щеше да бъде съвършен.

Влакът минаваше покрай буйни узрели жита и Грейди се надяваше и неговите земи да са родили поне наполовина на тази реколта. Златистите стебла сякаш се стремяха да достигнат слънцето и класовете се поклащаха на лекия ветрец. Много скоро трябваше да се жъне. Ако реколтата тази година излезе добра, както се очаква, скоро ще може да построи на Сторм къща, каквато заслужава. Грейди не помнеше откога не е бил толкова щастлив.

— Пристигнахме! — извика Тим, когато влакът спря на гарата в Гътри само с един час закъснение. Грейди замина оттук преди две седмици, но Сторм я нямаше повече от два месеца и за това време бяха станали много промени. В града имаше няколко нови служби, нова църква и три нови кръчми.

— Оставих фургона в конюшнята — рече Грейди, докато слизаха от влака заедно с другите пътници. — Първо ще се отбием за продукти и после си отиваме вкъщи. Надявам се семейство Мартин да са се справили добре, докато ме нямаше.

— Това са хората, които си наел, нали? — полюбопитства Сторм. Грейди й бе разказал какъв късмет беше извадил, като намери благонадеждни хора да се грижат за стопанството, докато го няма.

— Да, Мейбъл и синът й Клем. Когато старият Мартин починал, те трябвало да продадат земята си. Ще ми се да им предложа да останат и да помагат в стопанството, но къщата ни не може да подслони още двама души. Те смятат да се заемат с нещо в града, но имам чувството, че фермерството ги влече повече.

— Можем да наредим нещо — промърмори замислено Сторм.

Спираха на два пъти — пред колониала и пред банката, и после поеха към къщи. Наближиха земите си и сърцата им гордо затупкаха при вида на високите жита, приведени от лекия ветрец. Не беше по силите на сам човек да засее цялата площ, но реколтата от обработената земя щеше да бъде предостатъчна. А ако по някаква непредвидима причина реколтата пропаднеше, можеха да разчитат на добитъка на Сторм. Но нищо не предвещаваше загубата на здравите посеви.

Грейди бе изпратил телеграма с датата и приблизителния час, когато ще пристигнат, и Мейбъл Мартин бе приготвила цяло пиршество по случай завръщането им. Докато Грейди, Тим и Сторм се наслаждаваха на храната, Мейбъл и Клем опаковаха багажа си. На Сторм й се стори, че по лицето на Мейбъл пробягна тъга, когато за последен път огледа уютната къщичка.

— Госпожо Мартин, чудесно сте се грижили за фермата — рече Сторм искрено. — Грейди е имал голям късмет, че е срещнал вас и сина ви.

— Моля, наричайте ме Мейбъл. За мен беше удоволствие, госпожо Страйкър. Ние разбираме от фермерство, но когато Хал почина, нямахме пари да поддържаме собствената си ферма. Клем работи много, но земята ни не беше хубава като вашата и той не смогна да разоре достатъчно акри, за да си изкараме прехраната. Продадохме я на спекулант на половин цена. Всичко бих дала да имаме място като това — добави тя печално.

— Имам предложение — рече Грейди. — Както знаете, Сторм имаше парцел до моя, преди да се оженим. Наемници изгориха къщата й, но кладенецът е непокътнат. Мога да ви заема част от тази земя, а ще ми платите, като Клем работи известно време за мен. Вие пък ще можете да помагате на Сторм, защото тя очаква първото ни дете. Единственото неудобство е, че няма друго жилище.

Кафявите очи на Мейбъл развълнувано заблестяха, докато обмисляше предложението на Грейди.

— Какво смяташ, сине? — обърна се тя към Клем, застанал до нея. Беше едър и силен седемнадесетгодишен момък, целият само мускули, но му трябваше наставник. Това беше и една от причините, поради които се наложи да продадат фермата си. Момчето имаше нужда някой да му казва какво да прави.

— По-добре, отколкото да живеем в града, мамо — рече Клем. — От мене няма да излезе добър търговец. Дори не съм сигурен дали парите от фермата ще стигнат да започнем нещо ново. Но ако Грейди ни даде земя, с тях ще можем да построим нова къщичка — добави въодушевено.

— Чудесно ще бъде да има друга жена наблизо — рече Сторм с блеснали очи. Предостави на Грейди да реши как ще е най-добре.

— Значи всичко е наред — каза Мейбъл и подаде ръка на Грейди да скрепи сделката.

— Идете с фургона в града — предложи той. — Когато се върнете с материали, аз ще ви помогна да построите къщата. А твоята помощ във фермата, Клем ще ми дойде тъкмо навреме. Като гледам житото, след няколко дни ще е готово за жътва.

Сторм не помнеше откога не е била така доволна. Грейди и Клем работиха неуморно, за да издигнат просторната едностайна къща, която щеше да подслони майката и сина. Когато я завършиха, Клем отиде в града с фургона да докара мебелите им, струпани в някакъв празен склад след продажбата на земята. Сторм помогна на Мейбъл да ушие завеси. Мейбъл бе очарована от резултата и изрази благодарността си за предоставената им възможност да живеят и работят така, както мечтаеха.

Два дни след това Грейди отиде в града и се върна горд собственик на комбайн. Сторм се уплаши, защото реши, че такава машина трябва да е ужасно скъпа.

— Грейди, откъде взе пари да купиш това чудо? — попита Сторм с опасение, гледайки комбайна. — От баща си ли взе назаем?

— Още не съм я платил, скъпа. Изтеглих заем от банката срещу добрата ни реколта. Така се прави. Ще я платя, когато продадем житото.

— Ами ако нещо стане с него? — запита загрижено Сторм.

— Нищо няма да стане, сърце мое — рече Грейди и я гушна. — Как е бебето днес? — ръката му се спря на издутия й корем, после се плъзна нагоре и докосна гърдите й.

— Грейди Страйкър, не променяй темата — отвърна Сторм и отмести ръката му. — Бебето расте с всеки ден, както добре знаеш.

— Къде е Тим? — огледа се Грейди за сина си.

— Днес помага на Клем. Мейбъл обеща да му опече сладки.

— Сами ли сме? Ако сме сами, имам чудесно предложение за прекарване на следобеда. — Ласките му станаха по-настойчиви.

Сторм се засмя.

— Грейди…

Внезапно застина, заслушана в нещо неясно.

— Какво е това?

Грейди също го чу. Звукът беше характерен — някакво нарастващо бръмчене. После сякаш слънцето изчезна и небето потъмня. Шумът стана оглушителен и огромен облак затули светлината. Само че не беше облак, бяха…

— Боже мой! Скакалци!