Обещанието на Тъндър

Осма глава

— Какво по дяволите… — Нат скочи на крака и се обърна, а столът му се стовари на земята. — Ти!

Писалката се изплъзна от пръстите на Сторм, тя местеше празен поглед от Грейди към Търнър, твърде стъписана, за да разбере какво става.

— Този път пъкленият ти план няма да успее, Търнър — изръмжа Грейди и влезе в стаята. Погледна към оцъклените очи на Сторм и след това към документа в краката й и се нахвърли свирепо върху Търнър.

— Какво, по дяволите, си й сторил?

— Нищо. Не съм я докосвал — рече Търнър, като отстъпваше предпазливо към вратата. Не възнамеряваше да се забърква с човек, чиято слава на стрелец го бе превърнала в легенда.

— Добре ли си, Сторм? — попита Грейди. Думите му бяха отправени към Сторм, но суровият му втренчен поглед приковаваше Търнър към стената.

— Уморена съм — отвърна Сторм раздразнено. — Искам да изчезнете и двамата и да спя.

С две крачки Грейди стигна до нея. Без да сваля очи от Търнър, взе договора за продажба от скута й, хвърли му един поглед и го накъса на ситни парченца.

— Търнър, ако пак опиташ нещо такова, ще те накарам да съжаляваш, че си се родил. Ако не ми вярваш, ще ти припомня, че владея всички изтънчени методи на мъчение, които ползват сиуксите.

— Я чакай, Страйкър, кой те е назначил за пазач на госпожа Кенеди? — запита Търнър неочаквано смело.

— Никой не ми нарежда какво да правя — Грейди говореше тихо и заплашително. — Сега изчезвай, преди да съм направил нещо, което няма да ти е много приятно.

Търнър отвори уста да протестира, но размисли. Колебанието му продължи прекалено дълго за Грейди. Бърз и ловък като пантера, той хвана Търнър за яката на модното сако и за дъното на панталоните и го изхвърли през почти изкъртената врата. После затръшна останките от нея с такава сила, че можеше да срути дори стената. Накрая се обърна към Сторм, която все още гледаше насам-натам с празен объркан поглед. С една ругатня той я положи в меките завивки.

— Грейди — измърмори Сторм, докато той я завиваше, както си беше с дрехите. — Какво правиш тук? Какво става?

Грейди вреше от негодувание и гласът му прозвуча грубо.

— Разбираш ли какво щеше да направиш, малка глупачко? Въобще помниш ли какво стана тая вечер?

Сторм опита да се съсредоточи, но само си докара главоболие.

— Бях на танците с Нат Търнър и си прекарах чудесно. — Щеше да се изкиска, но свирепото изражение на Грейди я спря.

— На тебе ли ти хрумна да останеш в града тази нощ, или Нат ти предложи да ти наеме хотелска стая?

— Аз… аз… За бога Грейди, престани да ме тормозиш. Ако искаш да знаеш, останах в града, защото… защото знаех, че ще се ядосаш.

Сякаш мълния порази Грейди.

— Ти едва не загуби земята си. Струваше ли си да ме дразниш на такава цена? Женски работи! — той гневно поклати глава.

— Да си загубя земята? Не е възможно. Не разбирам какво говориш.

— Да, сигурно — нетърпеливо изръмжа Грейди. — Прекалено си пияна, за да разбираш каквото и да било.

— Не съм пияна! — очите й щяха да изхвръкнат при следващото хълцане.

— Сега няма да споря с теб, Сторм. Не си в състояние да осъзнаеш случилото се в тази стая, дори да ти го обясня дума по дума. Изморена си. Спи. Утре ще те откарам у дома и тогава ще поговорим:

На лицето й се изписа такова нещастно изражение, че почти му дожаля за нея. Почти, но не съвсем. След като я предупреди, че пуншът е силен, би трябвало да е по-предпазлива с него, а не да се налива напук.

Сторм се напрягаше да проникне в смисъла на странните думи на Грейди, но така и не успя. Нещо особено бучеше в главата й и стаята се въртеше. Сигурно незнайна болест я е повалила. Или пък е прекалено изморена, за да мисли логично. Във всеки случай, предложението на Грейди бе твърде изкусително — ако се наспи добре, ще е по-подготвена да се изправи срещу гнева му. „Тоя човек непрекъснато ли е ядосан?“ — питаше се унило, докато затваряше очи и се унасяше.

Равномерното повдигане и спадане на гърдите й подсказа на Грейди, че Сторм кротко спи, така и не осъзнала на каква опасност се бе изложила тази нощ. Нямаше да я жали на другия ден — щеше да й поднесе цялата истина за „приятеля“ й Нат Търнър и опитите, му да й вземе земята с измама. Но трябваше да реши какво ще прави с нея сега. Вярно, спеше си мирно и кротко, но вратата бе разбита и всеки можеше да се вмъкне и да й навреди. Той лесно разреши проблема, като нае стая на свое име и я пренесе там в леглото.

После се разположи на един стол и прекара в него остатъка от нощта. Гледаше я втренчено, сякаш се опитваше да вземе решение. „Какво отличава Сторм Кенеди от всички други жени, които познавам?“ — чудеше се той. Наистина ли тя е бурята, за която говореше Уакантанка, или той си въобразява разни неща само защото името й случайно означава буря? В сърцето си е сигурен, че няма вина за смъртта на мъжа й. Тогава защо се е нагърбил да я закриля? Защо я желае така неудържимо и изпитва по-скоро болка, отколкото удоволствие? И защо, след като само веднъж се е любил с нея, се изпълва с негодувание към всеки, който я докосне?

Нат Търнър изхвърча покрай слисания хотелски служител, сякаш го гонеше самият дявол. Запъти се направо към кръчмата, където Форк и Пърди висяха често и ги откри на една от масите за игра на карти. Изръмжа им някаква команда и двамата веднага скочиха и се настаниха заедно с него на една маса в дъното на заведението. Той поръча бутилка и три чаши и когато пристигнаха, бързо ги напълни догоре. Гаврътна своята, с надежда, че така ще си успокои нервите, за да може да мисли ясно. Пърди и Форк пиеха своите по-бавно и го чакаха да проговори. Видяха, че е разстроен и съобразиха, че ще трябва да си поеме дъх, преди да изплюе камъчето.

— Толкова! — изтърси Търнър накрая. — Стига съм се правил на добро момче! Обявявам война с всички средства на всички фронтове! Първа ще изпита гнева ми Сторм Кенеди. Следва онова копеле, полуиндианецът, дето сякаш знае какво става всяка минута и всеки ден. Свръхестествено е, но е точно така.

— К’во стана, шефе? — попита Форк. Досещаше се какво е разгневило Търнър, но благоразумно го изчакваше сам да им каже. Форк разбра, че по един или друг начин Размирника пак беше объркал плановете на Търнър. Богатият тексасец чакаше сочни парцели от земята на Чероките, а Търнър не беше успял да откупи, макар и един проклет акър. „Заселниците са недоверчиво племе — мрачно си помисли Форк. — Остават докрай в земите си, дори да умират от глад.“

— Почти успях — прекъсна го Търнър. — Дявол да го вземе, толкова близо бях до успеха, тя вече беше започнала да подписва договора за продажба.

Пърди тихо подсвирна.

— Как, по дяволите, успя да я наредиш така?

— Напих я, ето как. Всичко вървеше точно по плана, докато се появи индианецът. Боже, най-малко съм очаквал да го срещна на танците! Когато заведох Сторм в хотела, мислех, че няма да го видя повече, обаче той се втурна в стаята броени секунди преди тя да подпише!

— Проклятие! — недоволно възкликна Форк. — Нали ти казах, че тоя не е човек? Сега к’во ще прайш?

— Не аз, а вие ще правите — рече Търнър и очите му злобно проблеснаха. — Слушайте ме внимателно и изпълнявайте точно.

Търнър заговори тихо и двамата мъже се приведоха, за да не изпуснат нито дума. След няколко минути Форк попита:

— Тази нощ ли?

— Господи, да, тази нощ! Сега е най-удобно. Направете каквото ви казах и ще ви възнаградя щедро.

— Вече тръгваме, шефе — рече Форк и скочи на крака, повличайки и Пърди.

— Щом се върнете, съобщете ми.

Когато малко преди разсъмване Пърди и Форк се върнаха, Търнър все така седеше в кръчмата с бутилката пред себе си. Само че тя беше празна.

— Е? — запита той нетърпеливо.

— Готово, шефе — похвали се Форк и се просна уморено на стола срещу Търнър. Пърди се отпусна на другия свободен стол. — Всичко мина като по вода.

— Ами индианецът?

— Не се виждаше никъде, нито пък жената.

Търнър облекчено се усмихна.

— Добра работа сте свършили, момчета. Ще има щедра добавка към надницата ви. Сега просто ще си седим и ще чакаме. Скоро Сторм Кенеди сама ще дойде да ме моли да купя земята й.

Усети капчици вода по лицето си. Отначало нежно, а после буен поток. Сторм изпищя и се събуди. Грейди се бе надвесил над нея и изливаше съдържанието на чаша вода върху лицето й. След като напръскването не помогна, той просто я заля.

— Дявол да те вземе, какво правиш? — Сторм се помъчи да седне, но тутакси се стовари обратно в леглото — пронизващата болка в слепоочието правеше мъчително и най-малкото движение. Но Грейди не прояви съчувствие и изля цялата чаша, така че добре я намокри.

— Събуди се, Сторм, време е да тръгваме за вкъщи.

— Вкъщи? — Сторм безуспешно се мъчеше да си спомни къде се намира. — Къде съм?

— В хотелска стая.

— Какво? — Този път наистина успя да се изправи. — С теб?

Дрезгавият му смях я накара да се наежи негодуващо.

— Цяла нощ седях на стола и гледах как спиш. Нищо ли не си спомняш за снощи?

— Спомням си, разбира се. Бях на танци с Нат Търнър. Но… как се озовах в хотелската стая с теб?

— Оставям те за няколко минути да се освежиш — рече Грейди. — После ще ти обясня всичко, докато закусваме.

— Дявол да те вземе, Грейди Страйкър — тропна с крак Сторм. — Не смей да напуснеш стаята, преди да си ми казал дали… дали ти и аз…

— Успокой се, Сторм. Не съм те докоснал. Следващия път, когато се любим, искам да си съвсем будна и да видиш всичко, каквото правя с теб.

— Ти…

Грейди не можа да чуе следващите й думи, защото вече бе излязъл.

Закуската беше последното нещо, от което се нуждаеше Сторм. Стомахът й диво се бунтуваше и тя разбираше, че каквото и да хапне, веднага ще го повърне. А в главата й блъскаха хиляди чукове. Успя да се застави да погълне чаша чай, но старателно избягваше да гледа към огромната мазна порция яйца, стек и картофи, която Грейди ядеше с отвратителен апетит. Щом залъга глада си, той заразказва събитията от изтеклата нощ. С широко отворени от ужас очи Сторм слушаше как подлецът Търнър едва не бе успял да я подлъже да му продаде земята си.

След като Грейди приключи с неприятните подробности, Сторм цяла минута не каза нищо, само го гледаше.

— Как разбра къде да ме намериш?

— Проследих ви.

— Нат как не те видя?

Грейди се подсмихна накриво.

— Щом не искам, никой не може да ме види.

— Наистина ли щях да подпиша договор за продажба на земята си, ако не беше дошъл точно тогава?

— Когато се втурнах в стаята, ти вече беше допряла писалката до хартията. Загубих ценно време заради упорития хотелски служител, който отказваше да ми отговори в коя стая сте. Изглежда Търнър му е платил, за да си затваря устата. Той въобще нямаше да ми каже, ако не бях му предложил нещо по-ценно.

— По-ценно? Повече пари ли?

— Предложих му живота — рече Грейди тихо и заплашително.

Сторм потръпна от тона му.

— Не ми се вярва Нат да е искал да ме напие. Той каза, че пуншът не е силен. Толкова ожаднях от танците, че сигурно съм изпила цял галон.

— Опитах се да ти кажа що за човек е.

— Ти също така продължаваш да се намесваш в живота ми без никакво право.

— Къде щеше да си сега, ако не бях го правил? — Втренченият му поглед я прикова на място.

— Аз… не знам, благодарна съм ти за тази нощ, но това не те прави мой пазач. Отсега нататък вече знам какво да очаквам и ще съм подготвена.

Грейди я погледна косо, избута стола си назад и стана.

— Ако си в състояние да яздиш, ще те откарам у дома. Ще се наложи да яздим един кон, но допълнителният товар не е проблем за Светкавица.

Макар че мисълта да бъде десет мили толкова близо до Грейди не й допадаше особено, тя нямаше търпение да се прибере в уютната си малка къщичка възможно най-бързо.

— Ще се справя.

Когато тръгнаха, блед слънчев лъч проби облаците. Въпреки че Грейди водеше коня нарочно бавно и леко, всяко тръскане я караше да усеща как твърдите му мускули интимно се притискат в нея. Бедрата й бяха уютно настанени до слабините му, гърдите му докосваха гърба й и всяко място, където плътта им се докосваше, сякаш изгаряше. Тя изпъна гръб в напразен опит да се държи права, но скоро разбра, че това не е по силите й. В края на краищата се примири и потъна в уюта, който тялото му предлагаше.

Сторм дори успя да задреме на седлото един-два пъти и почти не усети как Грейди плъзна ръка около кръста й и я притисна по-плътно до себе си. Но той напълно съзнаваше колко добре приляга на ръцете му и колко малка и уязвима изглежда до мъжката му сила. Не бе изпитвал такова желание за покровителство, откакто Лятното небе загина. То го объркваше. „Нямам нужда от друга жена в живота си — смъмри се строго. — И особено пък от бяла, чиято независимост и инат са точно обратното на качествата, които ме възхищават у жената.“

Грейди простена, когато Сторм се извъртя насън, за да се намести още по-плътно в слабините му. Нямат ли край мъченията, които трябва да изтърпи заради Сторм Кенеди?

В неговото село, когато му се прииска жена — предимно от достъпните вдовици, той просто си избира и я взема след кратко ухажване или разговор.

Но тук, в света на белите, е различно. Тук мъжът трябва да се задоволява с проститутки или да се ожени. А Сторм бе последната, която би поискал за съпруга. Сигурно ще бъде ужасна майка за Малкия бизон. Или може би греши? Противоречивите чувства все още се бореха в него, когато достигнаха границите на парцела на Сторм. Изобщо не подозираха каква катастрофа ги очаква.

За Сторм първият сигнал за предстоящото нещастие дойде, когато Грейди дръпна поводите на Светкавица толкова рязко, че горкото животно се изправи на задните си крака и едва не ги хвърли от гърба си. Подскокът я събуди. Стресна се от потока грозни ругатни, изригващ от устата на Грейди.

— Как… Какво става? — запита прегракнало, като опитваше да се отърси от съня.

Лицето му бе изопнато в надигащ се гняв, устните му се разтегнаха и откриха зъбите в свирепа гримаса. Отначало Сторм помисли, че тя е причината за гнева му, но после проследи погледа му.

— Нощес си имала посещение — рече той остро.

Глухият му глас я изплаши.

— Мили боже, не!

Думите се изтръгнаха от гърлото й с мъчителен писък. Грейди бе спрял коня на около 30 метра от мястото, където бе построена къщичката й. Нищо не напомняше за уютната малка постройка, която бе оставила предишната вечер, освен овъглени дървета и димяща пепел. Сред горящия ад, унищожил дома й, беше оцеляла само опушената печка, с която толкова се гордееше.

Без да дочака помощта на Грейди, Сторм се плъзна от гърба на Светкавица. Тичаше, спъваше се, падаше, ставаше и пак тичаше. Грейди скочи на земята и я последва със свирепи ругатни. Сторм беше на няколко крачки от изгорялата къща, когато Грейди я настигна.

— Вече няма какво да правиш тук, мила — рече той, докато тя ридаеше на гърдите му.

— Отиде си всичко, което ми беше скъпо — задави се тя. — Всичките ми спомени от Бъди, нещата, които ми дадоха родителите ми за новия ни дом, сватбените ни подаръци, всичко. Как? Защо? Не разбирам. Какво искаше да кажеш с това „посещение“?

— Може би говорих прибързано. Да си оставила незагасен огън в огнището? — инстинктът му подсказваше, че огънят не е плъзнал сам, но не искаше да тревожи Сторм, докато не е напълно сигурен.

Все още объркана, Сторм поклати глава.

— Ами печката? Възможно ли е да си я оставила да гори?

— Не, ясно си спомням, че загасих огъня в огнището и печката беше студена, когато излязох. Сега какво ще правя? — простена тя неутешимо. — Останалите пари няма да ми стигнат, за да я построя наново.

Въздухът лютеше от острата миризма на овъглено дърво и тънки струйки синкав дим се издигаха над руините, което наведе Грейди на мисълта, че пожарът е започнал след полунощ в ранните часове на утрото и бързо е изгорил къщата. Подозрително, много подозрително, помисли си той, докато острите му очи изследваха мястото. И най-малката следа можеше да му подскаже какво е станало през нощта.

— Стой тук — рече Грейди и настани Сторм да седне отстрани, а той приближи до останките от къщата.

— Къде отиваш?

— Да потърся следи — промърмори Грейди през рамо. — Пожарът не е бил случаен. Смятам, че умишлено е бил предизвикан.

Стърчеше само една стена, безвъзвратно обгорена и готова да се срути при най-лек допир. Другите стени се бяха превърнали в купчина черни останки. От обзавеждането бяха оцелели единствено печката и няколко обгорени тенджери и парчета от глинени съдове. След бегъл поглед към купчината, Грейди насочи вниманието си към околността в непосредствена близост до къщата. Застана на колене и разгледа отпечатъците от копита в меката пръст. Издаде звук на задоволство, когато откри още. От дълбочината им във влажната почва Грейди отсъди, че ездачите са били доста по-тежки от Сторм. И със сигурност знаеше, че не са от подковите на Светкавица.

След това откри доказателството, показващо категорично, че пожарът е бил умишлено предизвикан. Намери остатъците от груба факла, използвана за подпалването на къщата. Отнесе я при Сторм, с намерение да я прибере, за да я покаже на шерифа.

— Какво намери? — нетърпеливо запита Сторм. Тя още беше замаяна, неспособна докрай да осъзнае нещастието, което я бе сполетяло. Всичко ценно, което притежаваше, беше унищожено само в една злощастна нощ.

Грейди повдигна овъглената факла.

— Първо, следи, които не са нито от твоя, нито от моя кон и второ, факла, с която вероятно са предизвикали пожара.

— О, боже! — възкликна Сторм и падна на колене. Никога не се бе чувствала толкова самотна и съкрушена. Въпреки че бяха много деца в семейството и родителите й едва изкарваха прехраната си от каменистата земя в Мисури, тя винаги бе чувствала закрилата и обичта им. А и Бъди винаги бе готов да й помогне. — Кой би ми сторил такова нещо?

— Някой, който иска участъка ти — рече Грейди смръщено. — Но за проклятие не можем да докажем, че Нат Търнър е виновникът. — Той се замисли. — Винаги мога да изтръгна истината от него.

— Ако го сториш, ще те затворят за нападение — каза Сторм. — Какво ще правя? — толкова нещастно повтори тя, че пробуди у Грейди съвършено непознати чувства.

— Първо, ще те закарам в моята къща и ще ти направя горещо кафе. После ще се върна в града да поговоря с шерифа.

— Нищо ли не може да се спаси? — запита Сторм едва чуто.

— Нищо, Сторм. Съжалявам.

Настани я на седлото, скочи зад нея и насочи Светкавица към своя участък. Макар с нищо да не издаваше опасенията си, той подозираше, че ще намери и своята къща в подобно състояние. Който веднъж е извършил нещо толкова отвратително, не би се поколебал да го стори и втори път. Грейди знаеше, че Нат Търнър го мрази, задето му провали плановете, и то на няколко пъти. Ако къщата му беше още цяла, то е само защото Търнър се страхува от отмъщението му.

Най-лошите му предположения се оправдаха, когато наближи къщата и видя над нея да се извива дим. Сторм също го видя.

— О, не! И твоята ли! — Сълзите, едва сдържани досега, рукнаха с пълна сила по бузите й. Грейди заби пети в хълбоците на Светкавица и Сторм се наклони, за да не падне, когато жребецът полетя напред.

Грейди изкрещя от облекчение, като видя, че димът, забелязан отдалече, идва от една овъглена стена, а не от цялата къща, както очакваше. Другите стени бяха съвсем невредими. Като по чудо невнимателно захвърлената факла лежеше до обгорената стена, наполовина потопена в останала от скорошния дъжд локва. Явно подпалвачите не са изчакали достатъчно, за да видят пожара, факлата бе загаснала, след като бе обгорила една стена и повредила няколко плочи от покрива. Грейди видя, че тлеещият пламък е готов всеки миг да избухне в горящ ад и реагира светкавично.

Скочи на земята, намери в двора две празни ведра, грабна ги и се втурна към реката. Върна се след няколко минути и заля тлеещата стена. Пак отиде на реката за още вода! Сторм разбра какво е намислил и побърза да му се притече на помощ с големия чайник, който изнамери отнякъде. След няколко тура Грейди прецени, че от тлеещия огън не може да пламне пожар и сложи край на гасенето.

— Още някой и друг час и щеше да стане прекалено късно — рече той, докато оглеждаше нанесените щети. Освен изгорялата стена липсваше и част от покрива. За щастие, повредите бяха нищожни в сравнение с огромната загуба на Сторм. — Вятърът можеше да разпали тлеещите въглени и тогава и двамата щяхме да останем без покрив над главата. Нашите „приятели“, които и да са те, пипат доста грубо.

Сторм прекрачи прага на къщата, изпълнена с пушек. Уморените й очи гледаха безцелно обстановката. Не беше хубаво, колкото в нейната къща, нямаше кухненска печка и удобно легло. „Но поне е цяла“ — рече си тя примирено. Овъглената стена мрачно напомняше за собственото й нещастие и тя решително се отвърна от нея. Напук на тъжната загуба, все някак щеше да оцелее.

Студът в стаята пронизваше до кости, тя потръпна и се загърна по-плътно. Грейди забеляза това и приклекна до огнището да стъкне огън. Изчака го добре да се разгори и чак тогава се обърна. Сторм стърчеше в средата на стаята, все още твърде объркана.

— Ще направя кафе — предложи той. — Седни, Сторм. Безсмислено е да се притесняваш.

Тя се насочи вдървено към стола и приседна на крайчеца. Когато кафето кипна, Грейди й сипа една чаша и седна срещу нея. Отпиваше от тъмната гъста течност и я наблюдаваше. Откакто седна не беше помръднала и дори нямаше вид, че разбира къде е. Беше навела глава и като че ли разглеждаше краищата на пръстите си. Грейди реши, че унищожаването на къщата й я е потиснало много.

— Добре ли си? — попита я. Загрижеността в гласа му я накара да вдигне глава. Тя кимна. — Искаш ли да поговорим?

— Какво да кажа? Нямам дом, не ми останаха достатъчно пари да го построя отново или да засея земята. Целият остатък от наследството на Бъди е определен за купуване на добитък.

— Имаш ли достатъчно пари да се върнеш в Мисури? Ако нямаш, мога да ти дам малък заем.

— И да изоставя земята си? — реагира Сторм, изумена, че изобщо може да й предложи подобно нещо. — Очакваш просто да се предам след това, което стори Търнър? Земята е моя! Чуваш ли? Никой няма да ми я отнеме! — Гласът й свирепо защитаваше това, към което те с Бъди толкова се бяха стремили. Мечтата й беше да притежава земя и тя бе спечелила заветния парцел въпреки всички пречки, които се наложи да преодолява.

— Какво смяташ да правиш? — запита Грейди, завладян от твърдата й решимост да отстоява мечтата си. Повечето жени биха се объркали прекалено много, за да продължат след загуби като тези, които Сторм претърпя. Но от друга страна, не познаваше жена като нея, способна да се състезава за земя и да се справя сама, без мъж в стопанството. Нещастията като че ли я правеха още по-силна.

— Аз… не знам. Може да се хвана на работа, докато спечеля достатъчно пари да си построя отново къщичката.

— Това ще отнеме години. Сигурно няма да има проблеми със запазването на участъка, защото си изпълнила необходимите условия. Не е твоя вината за пожара. Дори може да не си задължена да я построиш отново до пролетта, но дотогава едва ли ще си спестила достатъчно, за да започнеш нов строеж. Освен това има и данъци. Това имаш ли го предвид?

Мисълта, че ще плаща данъци върху собствеността си, направо съсипа Сторм. Ако беше някоя страхливка, можеше да зареже всичко и да се прибере у дома, но представата да обремени родителите си с още едно гърло за хранене, направо й беше противна. И родителите на Бъди не бяха по-богати от собственото й семейство, макар само две от децата им да живееха при тях. Освен това се опасяваше, че ще я обвинят за смъртта на Бъди, както и задето не им е дала останалото от малкото наследство от бабата, а го е задържала за себе си. Винаги се бе разбирала със семейство Кенеди, но те така и не им простиха докрай заминаването за Оклахома в преследване на земя, след като можеха да са си в Мисури и да подпомогнат трудното изкарване на прехраната във фермата.

„Нямам дом, нито пък пари“ — помисли си Сторм с внезапно презрение. Пари можеше да получи само от продажбата на земята си. Но за Сторм неуспехът не съществуваше. Тя бе пионер в истинския смисъл на думата и спечелването на парцела бе най-голямата победа в живота й. Денят, в който заби коловете си в земята, бе паметен. Да я продаде сега, напълно би я съсипало.

— Ще измисля нещо.

Грейди се натъжи, виждайки как Сторм преглъща сълзите си. Тя изглеждаше на края на силите си и той се запита какво я крепи толкова дълго. Смяташе я за различна от племето заради бялата й кръв, но вече знаеше, че притежава дух, не по-малко силен от този на воина Сиукс. И макар и трудно си призна, че отговорността за смъртта на съпруга й тегне над него. Отчаяно му се щеше да й обърне гръб и да я остави сама да решава непреодолимите си проблеми, но не можеше.

Тогава някъде от глъбините на съзнанието му изплува мисълта, че Сторм всъщност притежава качества на идеална майка за Малкия бизон. Грейди обичаше сина си и детето много му липсваше. Време беше да се съберат отново. Изведнъж му се стори, че може с един удар да изпълни задълженията, които имаше към нея и едновременно да създаде дом на сина си. Усмихна се. Разрешението на всичките им проблеми беше толкова просто. Сторм ще има дом, той ще живее със сина си, както винаги е искал и ще има страстна жена в леглото си.

— Взех решение, Сторм Кенеди.

Ресниците й трепнаха и тя го погледна изненадано. Погледът му бе толкова завладяващ, че тя почувства как потъва в дълбоките сини езера на очите му. Тръпка на лошо предчувствие пролази по гърба й и тя разбра, че ще чуе нещо, което ще промени живота й завинаги.

— Ще се оженим — рече Грейди спокойно и властно. — Синът ми много ми липсва, а и той е на възраст, когато се нуждае от баща. Ти ще имаш дом, земята ни ще се удвои, а ще има и кой да се грижи за сина ми.

Бледото лице на Сторм изразяваше пълна изненада. Грейди Страйкър бе непрекъснато променяща се загадка. Тя знаеше, че е бил женен, но новото откритие я смая.

— Имаш син?