Пиратът принц

7

Тарик изруга, отлепвайки Сафие от себе си. Тя се държеше така здраво за него, че той усещаше зърната й и влажната топлина на женското й хълмче да се притискат към него.

— Защо не ме докосваш, господарю? — запита нацупено тя. Хвана ръката му и я постави между бедрата си. — Не усещаш ли колко съм влажна, дори през полите ми? Трябва ли да чакам до вечерта за твоето внимание?

С ъгълчето на окото си Тарик видя как Уилоу бяга към стаята си. Предположи, че дължи на Сафие обяснение за присъствието на Уилоу в сарая му, и се запита доколко да разкрива положението. Сафие беше наложница, не съпруга, и той не бе длъжен да й обяснява каквото и да е. Беше я купил преди няколко месеца, след като домът му беше довършен, и преди да срещне Уилоу, беше доволен. Тя беше обслужвала добре потребностите му.

Знойният поглед на Сафие стана раздразнителен, когато Тарик не пророни нито дума.

— Само не казвай, че искаш да вземеш тази бледа чужденка в леглото си тази вечер. Как може да я желаеш? Тя е грозна и, да ми прости Аллах, сигурно е невежа в любовното изкуство.

Крива усмивка повдигна ъгълчетата на устата на Тарик. Любовните познания на Уилоу наистина бяха ограничени, но той смяташе да поправи това положение. Нейното сексуално обучение щеше да постави на изпитание самообладанието му, но той беше уверен, че ще успее да сдържи страстта си.

Вгледа се в Сафие, внезапно осъзнавайки властността й. Запита се защо ли не го беше забелязал по-рано. Блясъкът в тъмните й очи беше почти хищнически, докато ръцете й мачкаха слабините му. Тъй като беше несъмнено мъжествен, тялото му реагира забележимо на интимната ласка.

Надигайки се на пръсти, тя прошепна току до устните му:

— Вземи ме сега, господарю. Точно тук, където всеки може да види, че съм твоя и ти си мой.

Тарик знаеше точно какво цели Сафие. Тя искаше да накара Уилоу да ревнува. Досега Сафие никога не беше имала основания за ревност и отказваше да приеме, че Уилоу може да заеме мястото й в леглото на Тарик. Би ли направила нещо лошо на Уилоу, ако сметнеше, че тя я е изместила от чувствата на Тарик? Той възнамеряваше да пресече всякакви подобни мисли тук и сега.

Хвана Сафие и я разтърси.

— Чуй ме, Сафие. Уилоу не е заплаха за тебе. Тя ще живее в харема ми, докато Ибрахим се съгласи със сделката, която съм му предложил. Смятам да разменя лейди Уилоу срещу майка си.

Сафие изпръхтя невярващо:

— Не мисля, че Ибрахим ще я иска, след като си отнел девствеността й.

— Тя още е невинна и аз възнамерявам да я оставя такава. Ако ревнуваш от нея, грешиш.

Сафие изглеждаше объркана.

— Как е възможно? Били сте заедно на борда на твоя кораб, а ти дълго време си бил без жена.

— Не съм хлапе, което не може да се контролира. Уилоу ми е необходима като заложница. Както каза ти, Ибрахим няма да се съгласи да я размени за майка ми, ако взема девствеността й.

Сафие му отправи кокетлива усмивка.

— Сигурно много си зажаднял, господарю. Позволи ми да те облекча.

Тя коленичи пред него и потърси члена му през отвора на шалварите. Тарик отстрани ръцете й и я накара да се изправи.

— Не сега, моя страстна гълъбице. Имам още много работа да свърша.

— Заклеваш ли се, че няма да вземеш Уилоу в леглото си?

Тарик се намръщи.

— Нищо не обещавам, Сафие, защото това, което правя, не е твоя работа.

Ъгълчетата на плътните устни на Сафие увиснаха.

— Ще пратиш ли за мене днес?

— Може би — отвърна той разсеяно.

Не мислеше за Сафие, а за Уилоу, чието гъвкаво тяло копнееше да изследва върху копринени чаршафи. Тя изпълваше всичките му мисли. Той желаеше нещо, което не можеше да има, и това го подлудяваше.

Тарик се отдалечи от Сафие, оставяйки огнената наложница да кипи в безсилен гняв. Сафие разпознаваше вманиачаването, щом го видеше, и разбра, че господарят Тарик се е побъркал по бледата англичанка. Макар да нямаше представа колко ще трае самообладанието му в присъствието на Уилоу, тя знаеше със сигурност, че един ден той ще се предаде, и то по-скоро рано, отколкото късно.

Ако Уилоу беше още невинна, в което Сафие сериозно се съмняваше, нямаше да остане такава за дълго. Сафие се закле безмълвно, че ще предотврати неизбежното. Каквото и да трябваше да се направи, тя беше решена да запази позициите си като фаворитка на принца.

Уилоу остана в стаята си до края на деня. Бейба й донесе дрехи като тези на Сафие, състоящи се от пъстър, обшит с мъниста елек, който едва покриваше гърдите й, пола от няколко слоя прозрачна материя, меки чехли и златен колан, инкрустиран със скъпоценни камъни. Тъй като нямаше какво друго да облече, тя свали кафтана и облече дрехите, въпреки че ги намираше много разголени.

С приближаването на вечерта Уилоу усети, че е гладна. Запита се дали някой ще й донесе вечеря. В крайна сметка Али Хара се появи, но без да й носи храна, а на ръката му висеше разноцветна дреха.

— Трябва ли да си легна гладна? — запита Уилоу.

— Не, господарке. Принц Тарик иска присъствието ти в неговата стая.

Уилоу замря.

— Какво желае той?

— Не ми се доверява, господарке. — Подаде й кафтан с качулка в различни оттенъци на зеленото. — Облечи това и ме последвай.

Уилоу се запита какво ли би се случило, ако откаже. Огледа внимателно Али Хара. Ако размерите му бяха някакво указание за големината на силата му, той нямаше да има никакви затруднения да я накара да се подчини на заповедта.

Какво искаше този пират, запита се Уилоу. Нима не разбираше, че като обръща внимание на нея, а не на Сафие, настройва наложницата си срещу нея? Защо не е извикал нея в стаята си? Както беше изтъкнала Сафие, Тарик беше стоял много месеци без жена и би трябвало да няма търпение да легне с прелестната си наложница.

Въздъхвайки примирено, Уилоу навлече кафтана и последва Али Хара. За нейно огорчение Сафие чакаше пред вратата, оголила хищно зъби. Тя дръзко пресече пътя на Уилоу.

— Какво си му направила? — изсъска тя.

Уилоу я изгледа изумено.

— Ако говориш за принц Тарик, нищо не съм му направила.

— Той прати да те повикат, нали? Иска те в леглото си. Излъгал ме е. Каза, че не те е довел тук за свое удоволствие и че трябва да отидеш недокосната при Ибрахим.

— Принц Тарик е казал истината — възрази Уилоу.

Сафие изсумтя невярващо.

— Тогава защо те вика тази вечер?

— Нямам представа — отвърна искрено Уилоу.

— Дръпни се, Сафие — заповяда Али Хара. — Господарят ми очаква господарката Уилоу, а той не е от търпеливите.

Сафие се отдалечи, но не преди да изръмжи за последен път към англичанката:

— Познавам добре принца. Той е страстен мъж. Ще те вземе, ако поиска.

Уилоу искрено се надяваше да не стане така, но вярваше на Тарик не повече, отколкото на Сафие. Не за първи път се запита коя е любимата, която той е оставил в Истанбул. Сигурно означаваше много за него.

Али Хара я поведе първо по дълъг зелено-бял мраморен коридор, после сви по друг и спря пред една солидна бронзова врата, излъскана до върховен блясък. Стражът отвори вратата. Али Хара полека побутна Уилоу напред. Когато тя погледна през рамо, всичко, което видя, беше една отдалечаваща се фигура. Уилоу искаше да побегне заедно с него, но замръзна на място при вида на разкошната стая, която изглеждаше като фантазия, излязла направо от някой сън.

Застана на вратата, зяпайки като последна глупачка облечените с коприна стени, стройните колони от млечнобял и златист мрамор и тънките завеси, развяващи се около легло, отрупано с разноцветни възглавници. Светлината на множество свещи озаряваше стаята в трепетни отблясъци.

На пръв поглед й се стори, че няма никой. После го видя излегнат на купчина възглавници, разпилени по пода около ниска масичка. Той вдигна ръка и с лениво движение я подкани да се приближи.

Уилоу се поколеба. Искаше да се обърне и да избяга, но звукът от затварянето на тежката врата и собственото й любопитство я накараха да пристъпи напред. Стъпките й може би бяха малко бавни, когато се приближи към Тарик, но смелостта й не беше намаляла.

— Какво искаш? Защо прати да ме доведат?

— Искам да споделя храната си с тебе — измърка Тарик с така открито сексуален глас, че тя една не се препъна. — Страхуваш ли се от мене, красавице?

— Не. А трябва ли?

Треперещият й глас опровергаваше думите й.

С едно-единствено грациозно движение Тарик се изправи. Уилоу се вгледа в него. Той беше мечтата на всяка жена. Беше облечен в прости бели дрехи, носеше ризата си отворена почти до пъпа, а шалварите му бяха напъхани в черни кожени ботуши. Черната му коса беше свободно пусната, доста дълга, почти докосваше раменете му. Хищният блясък в сребристите му очи можеше да разтопи и камък, а Уилоу беше доста по-податлива от камъка.

Посягайки към нея, той смъкна кафтана й и го метна настрана. Дъхът му спря, когато я погледна. Погледът му се плъзна по оскъдно облеченото й тяло — от върха на разкошната й глава до краката, обути в меки чехли. Косата й се спускаше по раменете като златисто наметало; не беше виждал нищо, което да се сравни с нея, въпреки всичките си пътешествия досега. Краката й, видими през прозрачната материя на папите, бяха дълги и стройни. Гърдите й напираха от късия елек, а инкрустираният със скъпоценни камъни колан, който пристягаше кръста и, подчертаваше тънката й талия и грациозните извивки под прозрачната материя на полите й. Изяществото й отнемаше дъха му; бе съвършена във всяко отношение.

Хващайки я за лакътя, той я поотведе към възглавниците и я настани върху тях. После седна до нея и плесна с ръце.

Вратата се отвори. Един прислужник влезе и се поклони.

— Може вече да носиш храната, Харун — нареди Тарик. Прислужникът се поклони отново и излезе.

Тарик се усмихна, когато видя Уилоу да седи неподвижна до него с предпазливо изражение на лицето.

— Отпусни се, красавице, просто желая да споделя вечерята си с тебе.

Дрезгавият му глас я обля с внезапна горещина.

— Защо аз, когато имаш Сафие?

Тарик се намръщи. Защо наистина?

— Ако исках Сафие, щях да пратя за нея.

Чу се дискретно почукване и вратата се отвори. Харун влезе с огромен поднос. Друг прислужник, който носеше чинии със златен ръб, чаши и прибори за хранене, влезе след него. Харун постави подноса на масичката, нареди прецизно чиниите и приборите и тихо се оттегли.

Тарик отхлупи блюдата с димящ ориз, вкусно агнешко със зеленчуци, риба, купи с ароматна супа, подправена с джоджен, плоски питки и купчинки масло. Наред с ястията на подноса имаше чаши с чай и купа пресни праскови, фурми и смокини. Тарик напълни по една чиния за Уилоу и за себе си.

Когато Уилоу не показа признаци, че ще яде, той взе едно сочно парче агнешко и го поднесе към устните й. Подсмихна се, когато чу как стомахът й къркори.

— Отвори уста, красавице. Ще намериш тази храна превъзхождаща всичко, което си вкусила на борда на „Отмъщение“. Превъзхождаща всичко, което се вкусила и в Англия, обзалагам се.

Кимна одобрително, когато Уилоу отвори уста. Пъхна месото в устата й и я загледа как дъвче, като нарочно облиза пръстите си, докато тя дъвчеше. Храната явно й беше харесала, защото тя сама посегна към блюдата. Доволен, че тя няма намерение да се мори с глад, Тарик отдаде на чинията си дължимото й внимание. След като двамата се нахраниха до насита, той взе една праскова, обели я и предложи едно резенче на Уилоу.

Тя отвори уста, за да го поеме, но вместо да й даде плода, той остави устните й да се затворят над пръстите му. Тя трепна силно, когато той полека раздвижи пръсти в устата й, преди да пусне плода. Струйка сок се стече по брадичката й. Преди тя да успее да я изтрие, Тарик се наведе, близна брадичката й, а после и устните й с езика си.

— Възхитително — измърмори той. — Искаш ли още едно парченце?

Взе мълчанието й за съгласие, макар че тя изглеждаше малко напрегната. Отряза още едно парченце от прасковата и го поднесе към устата й. Както беше направил и предния път, пъхна два от пръстите си вътре заедно с прасковата.

Дори не се опита да потисне стона си, когато езикът на Уилоу близна пръстите му, обирайки прасковения сок от тях. Усещането беше толкова еротично, че той се уплаши, че ще загуби контрол. Тази вечер не биваше да бързат за никъде. Той извади пръстите си от устата й и сам пое резен праскова в собствената си уста.

След като довършиха плода, той плесна с ръце. Вратата се отвори безшумно.

— Отнеси това — заповяда той, махвайки към остатъците от яденето им. — Погрижи се никой да не ни безпокои.

Блестящият му поглед не се отделяше от Уилоу през цялото време, докато говореше.

— Ще се върна в харема — каза Уилоу и понечи да се изправи.

Тарик я дръпна да седне.

— Не, красавице, не можеш да си тръгнеш още. Мислех за тебе в тази обстановка цял ден — не, още откакто за първи път очите ми се спряха на тебе.

Уилоу се дръпна.

— Защо, след като не мога да ти дам това, от което имаш нужда? Защо не повикаш Сафие? Тя няма търпение да… да ти достави удоволствие. Бил си дълго време в морето и имаш нужда от утехата на копнееща за тебе жена.

Самият Тарик се чудеше защо не беше пратил да доведат Сафие. Сафие можеше да му даде всичко, което би могъл да иска от една жена, но не нея желаеше той. Уилоу го интригуваше безмерно. Не просто красотата й, която беше забележителна, нито пък изключителната й златиста коса и прекрасните зелени очи. Не, ставаше дума за нещо не толкова забележимо, нещо трудно за обяснение.

Духът й беше неукротим, природата й — оптимистична въпреки ситуацията, в която беше изпаднала. Той знаеше, че тя се надява да избегне съдбата си, но онова, което не знаеше, бе, че бягството е невъзможно. Щом се отделеше от неговата закрила, щеше да принадлежи на Ибрахим, телом и духом.

Тази мисъл накара красивото лице на Тарик да помрачнее и предизвика болка в сърцето му. Ибрахим не беше известен с добър характер. Повечето от наложниците му се страхуваха от него, и то основателно. Брат му беше жесток човек, заповядваше да наказват наложниците му с бастонада, когато не беше доволен от тях. Тарик не би могъл да понесе мисълта, че някоя част от копринената плът на Уилоу може да бъде така жестоко ранена.

— Защо се мръщиш? — запита Уилоу.

— Една неприятна мисъл ми мина през ума. — Отпъди мрачните мисли. Щеше да мине много време, преди Ахмед да се върне с отговора на Ибрахим относно условията за размяната. — Но тя вече отмина; сега имаш цялото ми внимание.

Посегна към нея. Тя се дръпна, но мисълта, че тя няма как да му избяга, го накара да се усмихне. Той искаше да й даде удоволствие, дори ако трябваше да се откаже от своето. Нямаше представа защо иска да се подложи на такова изпитание. Може би заради онова изражение на лицето й, когато тя стигаше до върха. Беше го видял веднъж и искаше да го види отново… и отново. Нейното удоволствие беше неговото удоволствие.

— Ще сваля елечето ти — измърмори той.

Задуши нейните протести с целувка, докато без усилие сваляше елека и го хвърляше настрана. Тя застина под него, което той прие като добър знак. Не искаше да я плаши; само да я люби по всякакъв възможен начин с изключение на единствения, който им беше забранен.

Уилоу се опита да прикрие гърдите си, но Тарик не й позволи. Положи я на възглавниците и задържа ръцете й над главата с една ръка, докато облизваше и засмукваше зърната й. Той трепереше от възбуда и страст. Дори само докосването до нея го подлудяваше от желание. Трябваше му цялата сила на волята, за да си спомни защо тя трябва да остане девствена.

Развърза колана й и го метна настрана. Целуна я силно, езикът му проникна в устата й като имитация на онова, което в действителност искаше да направи с нея. Изпъшка, когато членът му се надигна и се изпълни с кръв.

Изведнъж той изстена и се дръпна.

— Защо ме ухапа?

Тя го изгледа самодоволно усмихната.

— Исках да знаеш, че не съм доброволна участничка в това, което правиш.

— Знаеш ли какво ще стане, ако ухапеш Ибрахим?

— Той няма да ме иска, което ще бъде много добре.

— Наивна си, ако мислиш така. Ще нареди да те набият и после ще те вземе, докато си още прекалено слаба, за да се съпротивляваш. Или ще те упои, за да се подчиниш.

— Да ме упои ли? — прошепна Уилоу. — Ще го направи ли?

— Да, ще го направи, красавице. Ще ти дадат да ядеш нещо, което ще те накара така отчаяно да искаш мъж, че ще се молиш за вниманието му. Ще го посрещнеш с отворени обятия… и крака — добави той грубо.

Уилоу ахна с блеснали от уплаха очи, макар Тарик да знаеше от собствен опит, че тя не се плашеше лесно. Тя беше жена, която заслужаваше по-добра съдба от това, което той й готвеше. Най-малкото, което можеше да направи за нея, беше да й покаже вкуса на удоволствието, преди да бъде използвана безжалостно от Ибрахим.

— Не исках да те плаша, красавице — извини се Тарик, — но най-добре е да не отиваш при Ибрахим, без да познаваш жестоката му природа или методите му да наказва непокорството на жените. По-лесно ще ти бъде, ако приемеш съдбата си.

Уилоу потръпна.

— Никога! Няма ли у тебе капка състрадание? Или съвест? Моля те, върни ме у дома ми. Не ме давай на мъж, когото презираш, на мъж, който измъчва жените си.

Дори ако Тарик решеше да не я прати на Ибрахим, знаеше, че не може да я върне у дома й. Щеше да я задържи за себе си. Мисълта му беше минавала неведнъж през ума, въпреки съзнанието, че ако я задържи, осъжда на смърт майка си.

— Ще се научиш да оцеляваш — каза Тарик, оставяйки тона си нарочно безстрастен въпреки хаоса, който цареше в ума му.

— Ако държиш да ме пратиш на Ибрахим, можеше поне да ми кажеш срещу кого ме разменяш.

— Да — отговори замислено Тарик. — Предполагам, че си права. Но първо трябва да научиш за брат ми повече, отколкото съм ти казал досега. Той е най-големият син на баща ни. Майка ми беше единствената съпруга на татко, но той имаше много наложници, от които имаше синове и дъщери. Ибрахим се е родил, преди татко да срещне мама и да се ожени за нея с християнска церемония. Мама е известна с името Салиха султан. Когато татко почина преди три години, султанатът мина към Ибрахим. Това нямаше значение за мене, защото никога не съм искал нещо, което по право принадлежи на брат ми. Преди две години Ибрахим уби всички мъжки наследници на татко. Страхуваше се, че един ден те ще го свалят. Беше тръгнал да убие и мене, но мама ме предупреди за намеренията му. Умоляваше ме да бягам. Исках да я взема с мене, но тя отказа. Каза, че майките на убитите деца имат нужда от нея. Когато отказах да тръгна без нея, Мустафа, капитанът на личната ми охрана, ме удари по главата, паднах в безсъзнание и той ме отнесъл на кораба ми. Известно време мама е живеела в харема, без да се страхува, че някой ще й направи нещо лошо, но започнах да чувам тревожни слухове, които ме накараха да помоля Ибрахим, чрез един посредник да я пусне да дойде при мене. Досега той отказваше. Нали разбираш, брат ми иска да престана да преча на корабите му и заплашва да убие майка ми, ако не се предам. Не смея да отида в Истанбул, защото неговите еничари имат заповед да ме убият, щом ме видят.

— Майка ти! — прошепна треперливо Уилоу. — Сега разбирам защо си толкова решен да сключиш тази сделка.

— Не мога да позволя на Ибрахим да убие майка ми. Тя ми е много скъпа.

Уилоу се раздвижи неспокойно под него. Той усети еротичното потъркване на гърдите й в неговите и нетърпеливият му член му напомни защо бе повикал русата красавица в стаята си. Със сигурност не беше, за да обсъждат проблемите му.

— Помниш ли какво ти обещах — ще ти покажа удоволствието сред копринени чаршафи?

Усети я как потръпва. Грабна я на ръце и я отнесе на леглото си. То вече беше приготвено; той я положи върху розовата коприна и вдигна полите й, единственото облекло, останало на нея. Тогава започна да сваля собствените си дрехи; сребристият му поглед я предизвикваше да го гледа.

Уилоу искаше да отклони очи, но не можа. Тарик беше великолепен, всяка част от него бе мъжествена, цялото му тяло беше мускули и сухожилия. Кожата му грееше сякаш позлатена от слънцето; чертите му бяха остро изсечени, като от гранит. Издути мускули оформяха торса му, а тънката талия и хълбоците му напомняха грациозна пантера. Бронзовата му плът и черната коса му придаваха екзотичен вид, но чертите му и сребристите очи издаваха английската му кръв.

Погледът й се плъзна по него, после се отклони, когато видя как мъжествеността му стърчи от тъмната горичка между краката. Очите й веднага се върнаха към лицето му.

— Няма от какво да се страхуваш — каза Тарик. — Отпусни се, красавице, много си напрегната. Позволи ми да ти помогна да се отпуснеш.

Дъхът на Уилоу секна, когато Тарик я хвана за хълбока и рамото и я обърна по корем.

— Какво правиш?

Той посегна към една кошничка на нощната масичка и извади шишенце с течност, разтривайки го между пръстите си, за да го стопли. После махна запушалката и изля малко от течността в дланта си; разтърка ръце, за да я разпредели равномерно.

— Какво е това?

— Ароматно масло — подушваш ли го? Много е успокояващо. Вдишай дълбоко аромата, докато го втривам в кожата ти.

Когато дланите му легнаха върху гърба й, тя замря. Тогава кожата й започна да смъди. Топлина последва еротичната пътека на ръцете му, докато те се движеха в бавни, чувствени кръгове по раменете, гърба и седалището й. Тя не само започна да се отпуска, но и ароматът на маслото започна да й оказва странно въздействие.

Тя се понесе в чувствена мъгла. Кожата й стана толкова чувствителна, че и най-лекото му докосване беше чисто мъчение. Когато той започна да масажира вътрешната повърхност на бедрата й, тя не можа да възпре един тих стон, който се изплъзна от устните й. Тогава той я докосна още по-интимно, пръстите му се вмъкнаха в цепнатината на седалището й и я проследиха чак до набъбналите листчета на нейната женственост.

Уилоу опита да протестира, но гласът й изведнъж се оказа твърде слаб. Тя знаеше, че всичко, което прави с нея Тарик, е греховно, а онова, което я караше да изпитва, е порочно, но не можеше да стори нищо. Умът и тялото й вече не бяха нейни, не можеше да ги владее. Маслото засилваше усещанията на тялото й, докато ароматът му замъгляваше ума й.

Тарик я обърна по гръб, изля още масло в дланите си и започна да масажира гърдите й, обръщайки специално внимание на щръкналите й зърна. Когато ръцете му се отделиха от гръдта и се плъзнаха по корема, Уилоу започна да се гърчи и да стене под него, движенията на ханша й молеха за неговото интимно докосване.

— Кожата ти е като коприна — прошепна Тарик. Дланта му обгърна гладкото хълмче, а после той я целуна там. — Особено тук. — Разтвори бедрата й и я целуна между тях. — Как се чувстваш? — запита той.

Уилоу се раздвижи. Гласът на Тарик идваше като че ли от много далече.

— Какво ми направи? Упои ли ме?

— Не, красавице, от аромата на маслото е. Може да бъде много силно за несвикнал човек. Кара те да се чувстваш чудесно спокойна, нали?

— Чувствам се… странно.

— Знам. Разтвори крака за мене; мога да те накарам да се почувстваш още по-добре.

Уилоу се подчини, макар да знаеше, че не бива. Той се плъзна надолу по тялото й, отвори листчетата на нейната женственост и я докосна с езика си. Тя едва не скочи от леглото.

— Почувства ли удоволствие? — прошепна той.

— Сякаш кожата ми е огън и костите ми се топят.

Той сведе глава и близна влажните гънки на слабините й, а след това ги обгърна с устни. Свиреше на тялото й като на фино настроен инструмент, докато тя безпомощно откликваше на тоновете на неговата мелодия. Това не можеше да се случва с нея! Не беше знаела, че е способна да чувства такова интензивно удоволствие! То граничеше с подлудяването. Когато Тарик посегна да погали зърната й, тя експлодира, оргазмът й беше толкова силен, че тя се уплаши да не би да се разпадне на хиляди парченца.

Полека се съвзе, смущаващо осъзнавайки друго еротично усещане. Отвори очи, за да намери Тарик легнал до нея с хищна усмивка на лицето, да гъделичка гърдите й с пауново перо. Усещаше извънредно твърдата му, набъбнала мъжественост да се опира в крака й.

Искаше да го докосне… страшно много искаше и това я шокира. Никога не беше се проявявала като срамежлива или плаха, но и никога не беше проявявала дързост в любовните игри. Вероятно маслото я караше да копнее за неща, за които не биваше дори да мисли.

— Хайде, докосни ме — изрече Тарик, като че ли прочел мислите й.

Трепет ли дочу в гласа му? Осмели се да погледне към члена му; беше изправен и увеличаваше размера си. Това със сигурност не беше удобно. Тя си спомни как го беше докосвала на борда на „Отмъщение“ и как семето му се беше изляло, когато възбудата му беше достигнала върха си. Някакъв перверзен дявол в нея искаше да направи отново това с него.

Тя го чу как остро си поема дъх, когато посегна и уви пръсти около него. Той беше твърд, но същевременно гладък, податлив и толкова голям, че пръстите й не можеха да го обхванат изцяло. Тя понечи да го пусне, но той сграбчи китката й, задържайки я на място, за да не й позволи да дръпне ръката си. Уилоу нямаше друг избор, освен да започне движението, което знаеше, че ще достави удоволствие на Тарик.

Тя раздвижи ръката си нагоре-надолу, наблюдавайки как лицето му се напряга и усети как тялото му се втвърдява. Очакваше изригването, което знаеше, че е неизбежно, когато той отмести ръката й и легна върху нея.

— По дяволите Ибрахим — изръмжа той. — Ще умра, но ще те имам.

Тя усети как членът му напира да проникне и се опита да го отблъсне.

— Тарик…

Той я целуна, за да я накара да замълчи. Устата му беше мека и убеждаваща. Тя усети как съблазънта му я замайва, опиянява я. Тялото му тежеше върху нейното, но тя харесваше тази тежест; по някакъв начин това й изглеждаше редно. Костите й се топяха; тя го искаше в себе си, но не можеше да намери смелостта да изрази греховните си желания.

Тя раздвижи ханша си в недвусмислена покана; усети го да навлиза в нея и после да спира. Опря чело в нейното, гърдите му се вдигаха и спускаха, сякаш беше тичал на дълго разстояние.

— Аллах да ми е на помощ. Не съм искал да става така. Гласът му беше по-скоро отчаяна молба, която нямаше кой да чуе.

Внезапна, отчаяна мисъл се яви в ума на Уилоу. Ако Тарик вземеше девствеността й, Ибрахим нямаше да я иска и може би, само може би, Тарик би я върнал у дома й. Съпротивата й се стопи при тази мисъл и тя се отпусна.

Тарик се изви, приготвяйки се за финалния тласък, който щеше да унищожи нейната девственост, когато едно силно почукване ги стресна.

Вдигайки глава, той отправи смръщен поглед към вратата.

— Махай се!

— Доведох ти Сафие, господарю — извика Мустафа зад вратата.

— Махай се! — повтори Тарик.

— Но, господарю, Сафие може да задоволи нуждите ти.

— Ако не се махнеш, Мустафа, ще заповядам да ти отсекат главата.

Тишина.

— Господарю, аз съм, Сафие. Отпрати английската хурия и ми позволи да ти доставя удоволствие.

Ниско ръмжене се откъсна от гърлото на Тарик.

— Махай се веднага, Сафие, заедно с Мустафа!

Звукът на отдалечаващи се стъпки заглъхна и изчезна. Тарик се втренчи в очите на Уилоу и с едно последно движение на ханша си довърши акта. Остра болка я прониза и тя изпищя. Тарик покри устата й със своята, поглъщайки виковете й, докато тя не затихна и не започна да отвръща на целувките му.

Той дишаше тежко, когато накрая се надигна, за да си поеме въздух.

— Нараних ли те?

— Можеше да ме предупредиш. Аз… нямах представа. Така ли е винаги?

— Не, само този път. Не съм искал това да се случи. За първи път губя контрол с жена. Страстта е силно чувство, но с тебе се страхувам, че е нещо повече. — Той се раздвижи в нея. — Още ли боли?

— Малко.

Но болката не трая дълго. Докато Тарик се движеше в нея, болката изчезна, заменена от усещане, каквото не беше познавала досега. Отначало усети изтръпване там, където бяха съединени. После топлината започна да се разстила из тялото й, непоносима, пулсираща топлина, която нахлуваше във вените й. Тя искаше да го почувства много дълбоко, още по-твърдо, да го усети как се стапя в нея, как става част от нея. И тогава се разпадна; удоволствието беше така неимоверно, че загуби способността да мисли. Беше почти в безсъзнание, когато чу Тарик да изкрещява името й и почувства как семето му изригва в утробата й.

Последната мисъл на Тарик беше, че неутолимата му страст към Уилоу със сигурност означава смъртта на майка му.