Феникс

Стоя си вкъщи — сам, смутен,

и чакам следващия ден,

когато пак ще бъда обновен,

изгорял и от прахта роден…


Скованост в думи, порив страшен,

от чуждите слова седя уплашен,

а никой с мене нищо не приказва,

страхувайте ме, пръст сложете в тая язва,

не спирайте — пишете, говорете,

плашете ме с критически слова —

така от огъня ще се роди поетът,

който от мълчанието ви умря…

Загрузка...