Чупех бутилките и чашите в земята,
разкъсвах дрехите си — тази не моя кожа,
парите, предметите в боклука мятах,
да правят там компания на моя изкусител — ножа,
недоволен, блъсках всичко човешко в стената,
но да се отърся от човешката същност и свят все не можех…
Сега вече помъдрявам, раста,
нищо не руша, по правилата живея,
навлизам навътре в модела, не желая вече да умра,
на шегите, полуразбираеми, вече се смея,
защото прозрях — ако се нагодя и този свят разбера,
все някога да го променя по мой вкус ще успея…