Промяна

Чупех бутилките и чашите в земята,

разкъсвах дрехите си — тази не моя кожа,

парите, предметите в боклука мятах,

да правят там компания на моя изкусител — ножа,

недоволен, блъсках всичко човешко в стената,

но да се отърся от човешката същност и свят все не можех…


Сега вече помъдрявам, раста,

нищо не руша, по правилата живея,

навлизам навътре в модела, не желая вече да умра,

на шегите, полуразбираеми, вече се смея,

защото прозрях — ако се нагодя и този свят разбера,

все някога да го променя по мой вкус ще успея…

Загрузка...