Реси — неуловимият приятел

… Двамата диспечери — на Океана и Космоса — както обикновено си споделяха новини:

— Ало, Астронавт, у нас стана произшествие: докато ние с тебе сме дремали в дълбочините, тук, в океана, над главата ми някакви злосторници насмалко да захарпунят Нектон. Чуваш ли ме, Аст? Слушам.

— Разбрах те, Командор. Но не разбрах: новината приятна ли е или печална? Кой е този Нектон? Слушам.

— Ти наистина спиш в своята пустота, Аст. Спиш с отворени очи! Ти, който помниш всеки кратер на Луната, трябва да знаеш кой е Нектон: оня най-синият кит… Да не те е хванала сънната болест, Аст? Това е най-страшната болест на дълбочините, когато всичко в света изглежда с еднакво сив цвят, като твоята Луна. Слушам.

— Прав си, Командор, чак ми се гади от това еднообразие: Луната бързо омръзва. Спомних си кой е Нектон! Нашият брат, китът на дълбочините! Какво се е случило с него, Командор? На кого ръката можа да стреля по своя момък? Слушам.

— Не зная точно, някаква подводница. Нектон е добре. Наистина в кожата му е заседнал радиокуршум. Слушам.

— На твое място, Командор, аз бих намерил тази подла подводница, бих погледнал в очи тези бабаити. Но защо пък е трябвало да се целят в кита, Командор? Не е метеор, не е някой свършил работата си спътник — никак не пречи на корабите. Жив кит! Слушам.

— Още не съм разбрал, Аст. Най-интересното: знаеш ли кой спаси Нектон? Едно електронно куче, което може да плува не по-зле от риба и още един делфин… Делфинът е обикновен, а кучето — Реси или нещо подобно — е загадъчна личност. Каква история, Аст, а? Слушам.

— У вас на дъното фантазии колкото щеш. На делфина вярвам. Но куче-делфин, куче-риба е някаква нелепица. Или ти не си чул добре, Командор, или имаш слухови халюцинации от тишината. Слушам.

— Кълна се в свободния Нектон, Астронавт! Всичко до последна дума е истина. Не мога да го докажа, но има такова куче. Вярвам в него. Ще разпитам диспечерите на сушата и после ще ти съобщя всичко. Слушам.

— Дори ако ти математически докажеш, че твоето електронно куче е гений, смятай, че за мене то не съществува. Когато на моите планети започнат да докарват животни от земята, аз пръв ще предложа закон: механически не! Космосът е препълнен с разни електронни дяволии, а живо — почти нищо… Слушам.