Реси — неуловимият приятел

Фон Круг, който беше седнал до пулта на машината, разбира се, не чуваше името си. Като получи от Индекс сигнал за опасност, той включи екрана и започна да наблюдава борбата на модела с неизвестния противник. На екрана двете точки сновяха в затворено пространство, означаващо зала, подводен дом или кораб за дълбоко плаване. Ясно е едно: Индекс се мъчи да се изскубне на свобода, за да стане пак неуловим. Фон Круг натискаше бутоните на електронната машина и опитваше разни варианти на играта. Той бе готов да пожертвува помощника си и яхтата „Албатрос“ с всичките й находки, стига само да спаси Индекс. С такъв универсален модел може да започне всякакво ново предприятие на празно място…

Когато Мик Ури доведе от Индия стоманения капан, докторът най-напред се зае да промени паметта на Реси. Върху машината бяха съсредоточени електрически мълнии. Реси излезе от стоманения сандък с други закони на своите електронни схеми и главни сигнали за него станаха: новият господар, неговият помощник, голямата електронна машина. Отсега нататък Круговата машина му даваше команди от разстояние на хиляди километри; понякога към нея се присъединяваше самият господар или помощникът. И толкоз.

Индекс изпълняваше задачите пак така добросъвестно, както и преди — от върха на носа до опашката това беше едни точен механизъм и в постоянно променящия се модел на паметта му никога вече не се появиха картини от предишния му живот. Когато го заобиколиха подводните кораби и опасността възроди в схемите някаква стара връзка, той, като послуша съвета на Електроник, ни за секунда не си спомни своя предишен господар, както впрочем и истинското си име. И като отговаряше на повикването „Индекс“, Реси доставяше удоволствие на фон Круг.

Сега фон Круг, единственият господар на Индекс, се безпокоеше за своя неуловим модел. Светлата точка, която направи няколко кръга в кълбото, спря. Някой — много силен противник — се месеше в действията на Индекс и го караше да не се подчинява на заповедите на Круговата машина. „Но кой е? Нима е Громов? Само той знае конструкцията на модела и може да го управлява…“

Фон Круг изкриви иронично устни. „Ако това е самият господин професор, той ще получи сегичка нагледен урок от бившето си изобретение…“

Пръстите на доктора зашариха нервно по бутоните, изправиха Индекс на щраусовите крака и го хвърлиха срещу противника. Точката на екрана се спусна към невидимата бариера, която отделяше участниците в играта, а после бавно се отдръпна назад.

„Спокойно — каза фон Круг, — борбата не е свършена.“

Той чукаше по масата и не се решаваше на последния изход. Силният удар на тока ще успокои сигурно невидимия враг. Скандал? А кой знае, че именно той, доктор Круг, от хиляди километри управлява Индекс? В края на краищата това е само машина и по-добре да няма свидетели за нейните страшни действия…

Фон Круг поразмърда точката на екрана и се увери, че той е владетелят на уникалния Индекс. Тънкият пръст натисна бутона.