Реси — неуловимият приятел

Пет момчета и едно момиче седяха на облегалото на пейката като настръхнали птици на плет. Те слушаха Електроник.

Посрещнаха го в училището с весели викове, с нетърпеливи въпроси. Но Електроник отговаряше кратко и, както на всички се стори, се държеше много сдържано. Няколко дни клокочи осми „Б“ след пристигането на загорелия подводник Сироежкин от южното море. И макар ездата на акула осмокласниците да оцениха като достойно и съвременно изпитание на човешката воля, те с нетърпение чакаха Електроник. Само той можеше да разкаже всички подробности по спасяването на синия кит! И разбира се, чакаха неуловимия Реси: искаше им се да го видят, да разберат какво значи това тайнствено „И така нататък!“… И ето Електроник се върна и съвсем сухо говори за носорози, акули, подводница, сякаш разказва някаква научна книжка, а не истинските приключения на Реси.

Наистина, Таратар остана доволен от асистента си. През лятото той беше чел толкова много, че обясняваше решаването на задачите с езика на висшата математика, като лектор пред студенти. Никой, разбира се, освен Таратар не го разбра и учителят трябваше сам да решава задачата. Единствен само Вовка Каролков, класният Професор, слушаше Електроник с грейнали очи: как би искал да е умен като него!

„В живота на Електроник настъпва труден период — помисли си Таратар. — Май това не е могъл да предположи дори Гел Иванович Громов. Електроник твърде бързо изпревари по развитие всички деца. Той говори с него като академик с колеги: съвсем забрави, че другарите му още не бяха учили висша математика…“

Но ето пред дъската застанаха двамата близнаци и Таратар реши да разведри сериозната атмосфера в класа:

— Ама Сироежкин те е надминал през ваканцията, Електроник!

Всички се усмихнаха и с учудване забелязаха, че Сироежкин е станал малко по-висок от своя двойник. Това беше истина, но все пак малко печална, когато си я спомниш: машините не растат.

След часовете Сироежкин пошепна на приятелите си новината, която успя да научи от Електроник: „Изчезнал Реси!“ И сега вече Електроник не можеше да се отърве от скучните отговори. Петте момчета и момичето го заведоха в безлюдния парк, за да научат как фактически е станало това.

Електроник разказва мудно, без настроение, но всеки вижда себе си в каменния капан с белия тигър: как подскача нагоре и се мъчи да се вкопчи за висящия стоманен сандък, а ръцете се плъзгат и ето вече мрачният емптометър с пълна скорост поема товара.

— Какво каза ти на тигъра, Електроник — пита пак Макар Гусев.

— Остави го тигъра! — махна с ръка Вовка Каролков. — Сам ще кажеш, когато го срещнеш… Къде е отишъл емптометърът — това е въпросът.

— Аз — намеси се Витка Смирнов — бих взел първото попаднало ми въздушно такси и бих преследвал емптометъра.

— А после — подхвана Гусев — ще се приземя до него, ще измъкна от кабината похитителите — и ей така… — Кръглите юмруци на най-якия ученик се размахаха във въздуха, сякаш атакуваха невидимия враг. — И бих освободил Реси!

— Там нямаше въздушни таксита — прозвуча хрипкавият глас на Електроник.

Настана тишина. Всички мълчаха. Само от време на време от дъба падаха жълъди: туп-туп…

— Ех, ти! — каза Серьожка на приятеля си. — Не си съобразил.

— Такова куче! — въздъхна Витка.

— Такъв щраус! — спомни си Професора.

— И така нататък — с неукрепналия си бас додаде Макар.

— Престанете! — чу се гласът на момичето. Мая, осмокласничка от училището на химиците, огледа презрително момчетата. — Нахвърлихте се всички върху един! Оклюмахте! Къде ви са великите формули, програмисти?! Хайде де, измислете как да спасим Реси!

Приятелите скочиха от пейката и се разотидоха в разни посоки. Крачеха по пътечките, посипани с жълти листа. Мислеха. Но каква полза? Всички велики теореми в света бяха безсилни да обяснят къде е сега Реси!

— Дайте ми нови материали и аз ще направя друго гениално животно — измърмори Електроник.

Но приятелите само махнаха с ръка. А Сироежкин, като чу думите на приятеля си, подскочи към него и със съскащ шепот рече проточено:

— Какво-о-о?

— Ще се опитам да направя — хрипкаво отговори електронното момче.

— Внимавай, Електроник! — Сергей се закани с пръст. — Ти много лесно се отказваш от Реси…

И Сергей закрачи по пътечката. После погледна неподвижно застаналия Електроник, дожаля му: „Нали той монтира Реси, учи го, държа връзка на хиляди километри, дава му команди. И още… сприятели мене с Реси…“

Сергей отиде тихо до Електроник, докосна го по рамото.

— Не се сърди…

— Аз не се сърдя. Аз съм машина, разбираш ли? — с жално-скърцащ глас каза Електроник.

Неочакваното признание пак възмути Сироежкин, който беше свикнал с победите на своя двойник.

— Тогава защо си създаден, щом не можеш да намериш изход? — отсече той.

Електроник някак странно погледна Сергей. И изведнъж се затресе с цялото си тяло.

Зазвуча рязка музика, вътре в Електроник се беше включил транзисторът. И двойникът на Сироежкин за общо изумление, като свиваше смешно крака в коленете, клякаше, клатеше глава и запя с хрипкав глас:

— Е-е-е, бали-бали… Е-е-е, бали-лей…

— Какво става с тебе — ококори очи Сироежкин. — Да не си болен?

Електроник се клатеше в такт с музиката и рече напевно:

— Неразрешимият за мене въпрос: защо съм създаден? Е-е-е, така мога да прегоря… е-е… Или завинаги да замълча в решаването на тази задача… бали-лей…

— Той може да прегори! — съобщи Сергей на дотичалите приятели. — Случайно му зададох един неразрешим; въпрос…

— Какъв? — попита с любопитство Професора, а Сироежкин заплаши любителя на математиката с юмрук: не видиш ли какво става с човека?!

— Мъча се да не прегоря, бали-бали — уточни, като танцуваше в такт Електроник. — Съгласно втората теорема на Гьодел… Е-е-е… Търся изход от логическата безизходица… бали-бали… превключвам се на друг ритъм… е-е-е… отслабвам противоречията… бали-лей… Музиката ме отвлича от неразрешимите въпроси… Е-е-е…

Дори познатото име на теоретика на формалните системи Гьодел не успокои Сергей. Електроник никога не си бе позволявал подобни волности. Сироежкин беше объркан.

— Ти не ме разбра правилно, Електроша. Аз исках да кажа: много жалко е, когато изгубиш не просто някаква система, а приятел. Аз се бях привързал към него.

Електроник изведнъж се успокои и изключи транзистора.

— Добре — каза той хрипкаво. — Аз ще зачеркна от паметта си думата „приятел“. Така ще е по-добре. И тебе съветвам същото.

— Ще се опитам — съгласи се Сироежкин, без да спори с другаря си, да не би случайно да му зададе нов неразрешим въпрос, а на себе си каза: „Аз не мога да го зачеркна така лесно…“ — Но все пак ние ще викаме Реси! — Нали, Електроник?

— Тази задача решавам всяка минута — потвърди Електроник: той непрекъснато ловеше сигнали от Реси.

— А ти, Електроник, си съвременен момък! — В гласа на Макар Гусев звучеше уважение. — Какъв беше този танц?

— „Бали-бали“. Избрах този танц, за да се отвлека по-бързо — отговори Електроник.

— И аз прилагам за себе си втората теорема на Гьодел — потвърди Професора. — Само че не така, както Електроник. Щом съм в лошо настроение, веднага потъвам в математиката.

— Всички сте самохвалковци — каза Мая. — Само това се чува: математика, формули, теоремата на Гьодел, а къде е Реси — никой не може да каже. Не обичам фантазьорите, обичам спортистите!

— Долу сухата математика! — с цяло гърло завика Макар Русев. — Да живее силата!

— Така де — продължи Мая и се изчерви, — всички вие разсъждавате прекрасно, а когато се качите в басейна на десетметровата кула и оттам видите близкото дъно, тогава нито една теорема няма да ви помогне: хвърляй се във водата или пълзи обратно.

— Мая е за спорта! — радостно каза Макар и, като се засмя високо, с един пръст подхвана за дръжките три чанти и ги вдигна над главата си.

Електроник погледна Гусев и мълчаливо тръгна към безлюдната беседка-читалня. Приятелите в предчувствие на неочаквано съревнование последваха механичното момче.

В беседката Електроник вдиша стола, хванал го с показалеца си за облегалката. Макар показа коронния си номер: с една ръка вдигна стола за крака.

Електроник отиде до масивната маса. С една ръка спокойно вдигна масата, като я хвана за крака.

Макар, изчервен от напрягане се мъчеше да повдигне масата, като я държеше за двата крака, но само скачаше на място и едва не продъни пода на беседката. Най-после, като обърна масата с краката нагоре, той се плъзна под дъската и, застанал на длани и колене, затрепера с тежкия товар. Електроник спокойно постави обемистия предмет на мястото му и с един жест покани Макар: „Качи се отгоре“. Макар, запъхтян, се качи върху масата и вече се канеше да се кланя на всички страни към зрителите, когато масата заедно с него се вдигна нагоре.

Зрителите заръкопляскаха на атлета.

— Това се казва сила! — викаше Макар и тропаше по масата над главата на Електроник.

— Електросила — уточни победителят, като сваляше рекордния товар.

… Вечерта Сергей седя над учебника. Цял час вече четеше една и съща страница. Геометрията на Вселената не се побираше в съзнанието му. Впрочем, учебникът слабо интересуваше Сироежкин. С всички подробности си представяше рошавия, забавен Реси.

— Реси, чуваш ли ме, Реси? — мърмореше Сергей.

В джоба на ризата му е зашит транзисторът за връзка с Реси. Като поглеждаше в учебника, Сергей барабанеше с пръсти по джоба:

— Ало, Реси, аз съм, Сергей. Чуваш ли ме?

Но Реси не се обаждаше. Може би защото гласът на Сироежкин звучи съвсем иначе: нали се вълнува…

„Ами ако Реси е взел, че е изтрил от своите схеми един ред? Точно оня, където беше следата на паметта за мене, за Сироежкин? А?… Не, Реси не може да постъпи така!… Чисто и просто той сега спи и сънува най-чудни, най-удивителни неща, каквито могат да съществуват само на сън: пясъците на Марс, сивите камъни на Луната, слънчевите дъги на Юпитер. И не чува нищо…“

— Реси, отговаряй!

Такова гениално куче — и да изчезне безследно: Тепърва ще се разбере от какво се е лишила световната наука… Защото със своите способности Реси би могъл да стане знаменитост във всяка работа. Например в шахматната игра — гросмайстор… Дори световен шампион!… Ето на масичката седи международен майстор. Срещу него — рунтавото куче. Кучето обмисля решаващия ход… Мести тура и — мат! Аплодисменти!… Слагат на шампиона лавров венец. Главният арбитър обявява: „Треньорът на новия световен шампион е Сергей Сироежкин!…“

Сергей обори глава на масата и веднага се събуди. Той хвърли учебника настрана, като видя познатото заглавие: „Кривата на Вселената“. Голяма работа! Кривата на Вселената я знае всеки от рождение: и в пещера да се скриеш, и под леглото да се завреш — няма да избягаш от звездите и така и така ще живееш в своята Галактика. Защо тогава да изучаваме всички подробности на кривата: достатъчно е да знаем и да използуваме главните закони!

Сега той ще съсредоточи волята си и ще се добере пай сетне до Реси…

Сироежкин си представи, че е в космически кораб, който лети родом с колелото на обитаема станция. Там, на огромното колело със спици от коридори, с ос от реактор и с облата камера за живеене се е случила авария. На космонавтите е нужна помощ.

„Реси, напред!“ — командува Сергей.

През наблюдателното стъкло той вижда милиарди звезди, които бавно се въртят около него. Но те нямат никакво значение. Сега главното е Реси. Сергей търси с поглед и намира мъничка фигурка, която с изтегната напред муцунка плува към огромното колело. Реси е великолепен космолаз, не му трябва дори скафандър…

„Реси, по-наляво, по-наляво… Чуваш ли ме, Реси?…“

Връзката е прекъсната. Реси се движи към друг люк. Хората в станцията чакат.

Той. Сироежкин, ще се опита да управлява Реси от разстояние! Без всякакви транзистори… С обикновена заповед на мисълта… Като във фантастичните книги.

„Да живее силата!“ — изведнъж прозвучава в ушите на Сироежкин противният глас на Макар Гусев.

В празната стая, разбира се, нямаше никакъв Гусев. Сергей ядосано скочи от стола: колко трудно е да управляваш дори собствената си мисъл. Непременно някой ще изплава в паметта ти и ще развали цялата работа.

— Реси, при мен! — с див глас завика Сироежкин, така че в бюфета зазвъняха съдовете.

След това се позвъни на вратата и Сергей се спусна към антрето. Електроник!

— Намери ли се? — запъхтян запита Сергей. — Намери ли се Реси?

Електроник поклати глава.

— Аз дойдох, защото чух една новина. По телевизията съобщиха, че сега ще говори моят учител. Мисля, че той ще каже нещо и за Реси.

— Разбира се, ще каже! — зарадва се Сироежкин. — Как по-рано не се сетих… Ние тук се мъчим, викаме Реси… А той ще каже само една дума и Реси веднага ще се обади. Професор! Глава! Хайде, Електроша, да гледаме заедно телевизия!