А създателят на Реси също изучаваше данните от наблюденията, които му предаваше командирът на плоския диск, и клатеше глава. По всичко изглеждаше, че и той е удивен от хитростта на този търсач на съкровища.

„Една осма от златните запаси на човечеството — си спомни навъсен Громов. — Колко още са останали? С колко време разполагам аз? И какво ще стане после, когато се изчерпят подводните съкровища? Може би аз вложих у Реси прекалено голяма самостоятелност?“

Професорът бе много разстроен: не такова си представяше той бъдещето на Реси. А сега, когато Реси беше попаднал при фон Круг, той просто стана опасен. Както е опасен за обществото един много ловък разбойник. И ето той, създателят на Реси, трябва да измисли за своето изобретение Забраняващи теореми…

Има учени, които доказват какво не може и не бива да има в природата. Това са важни за науката трудове; те предупреждават: по този и този път не бива да се върви, там се стига до безизходица. Но тези учени не съставят Забраняващи теореми.

Забраняващите теореми са предназначени за действуващите машини. Те прекратяват живота на всеки опасен механизъм и ги измисля същият учен, който знае как е устроен разбунтувалият се механизъм.

Тази работа беше мъчителна. В редовете на обикновените уравнения, които всекидневно пишеше на листове Громов, се криеше няма опасност. И не само за Реси. Ако основно, изчерпателно се разработят Забраняващите теореми, могат да бъдат спрени всички машини в света. Професорът разбираше прекрасно какви рисковани изчисления прави. Но той се надяваше да спаси Реси, без да го разрушава.

Загрузка...