С гвоздей в черепа

Глава единадесета

На следващия ден, по време на сутрешното заседание, Гуо направи аутопсия на трупа на майстора на бойните изкуства. Присъствуваха всички първенци на Бейджоу и всички граждани, които бяха успели да си намерят място в съдебната зала.

След като завърши аутопсията, Гуо докладва:

— Смъртта е причинена от силна отрова: стрит корен от змийско дърво, което расте на юг. Проби от чая, останал в чайника и в счупената чаша, бяха дадени на болно куче. Първата проба се оказа безвредна, но скоро след като близна малко от втората, кучето умря.

Съдията попита:

— Как е била сипана отровата в чаената чаша?

— Предполагам — отвърна Гуо, — че изсушеният жасминов цвят предварително е бил поръсен с отровата и след това — тайно поставен в чашата.

— На какво се основава това предположение? — запита съдията.

— Отровният прах — продължи следователят — има слаба, но много характерна миризма, която би се доловила още по-ясно при смесването с горещия чай. Но ако отровата се постави в жасминов цвят, ароматът на последния успешно ще прикрие миризмата й. Когато подгрях остатъка от чая без жасмина, миризмата му стана съвсем характерна и така определих вида на отровата.

Съдията кимна и нареди на гърбавия да постави отпечатъка от палеца си под протокола. После удари с чукчето си по масата и каза:

— Покойният учител Лан Таокуй е бил отровен от все още неизвестна нам личност. Той беше изтъкнат боен майстор, няколко пъти поред шампион на северните провинции. Освен това се отличаваше с благородния си характер. Цялата империя и особено околията Бейджоу, която се гордееше с него, скърбят дълбоко за загубата на този забележителен човек. Трибуналът ще положи всички усилия за залавянето и наказването на престъпника, за да може душата на учителя Лан да почива в мир!

Като удари отново с чукчето си по масата, съдията продължи:

— Сега преминавам към делото „Йе срещу Пан“. Той направи знак на началника на стражниците да доведе Пан Фън пред съдийската маса, после каза:

— Писарят ще прочете два записа на показания, отнасящи се до действията на Пан Фън.

Старши писарят стана и прочете първо показанията на двамата войници, после доклада на стражниците, изпратени да извършат разследване в Селото на петте овена.

Съдията обяви:

— Тези показания потвърждават, че Пан Фън е казал истината за действията си на петнадесети и шестнадесети. Освен това съдът е на мнение, че ако той действително беше убил жена си, положително не би заминал за два дни от града, без да укрие поне временно мъртвото тяло. Поради всичко това съдът не намира достатъчно основания да продължи делото, заведено срещу Пан Фън. Нека обвинителят каже дали е в състояние да приведе нови доказателства срещу обвиняемия, или желае да оттегли жалбата си!

— Покорният ви слуга — бързо каза Йе Пин — желае да оттегли обвинението си. Той смирено се извинява за прибързаната си постъпка, причина за която бе само ужасната смърт на сестра му. В случая той говори и от името на брат си Йе Тай.

— Това ще бъде записано — рече съдията. Като се наведе напред и огледа хората пред съдийската маса, той попита: — А защо днес Йе Тай го няма в съда?

— Ваша Милост — каза Йе Пин, — не мога да разбера какво се е случило с брат ми! Излезе вчера, след като обядвахме, и оттогава не се е прибирал!

— Често ли се случва брат ви да не се прибере цяла нощ? — запита съдията.

— Никога, Ваша Милост! — отвърна Йе Пин, явно обезпокоен. — Често се връща късно, но винаги спи у дома!

Съдията каза намръщено:

— Когато се върне, кажете му незабавно да се яви в трибунала! Той трябва лично да потвърди, че оттегля обвинението си срещу Пан Фън!

Ди удари с чукчето си и обяви:

— Пан Фън е свободен. Трибуналът ще продължи издирването на убиеца на жена му.

Пан Фън удари няколко пъти чело о пода, за да изрази благодарността си. Когато стана, Йе Пин бързо се приближи до него и започна да му се извинява.

Съдията заповяда на началника на стражниците да доведе собственика на бордея, двамата сводници и двете проститутки. Той връчи на жените анулираните разписки и им каза, че са свободни. После осъди собственика на бордея и двамата сводници да лежат три месеца в затвора и да бъдат освободени след бой с пръчки. Тримата мъже започнаха шумно да протестират. Най-много викаше собственикът на бордея, който разбираше, че нараненият му гръб ще зарасне, но ще му бъде трудно да спечели отново парите, похарчени за купуването на двете снажни девойки. Докато стражниците го влачеха към затвора, съдията каза на двете проститутки, че могат да работят в кухнята на трибунала до заминаването на военния конвой, който щеше да ги отведе обратно в родното им място.

Двете жени се простряха пред съдийската маса и изразиха благодарността си с просълзени очи.

Съдията закри заседанието и нареди на Хун да повика Чу Даюан в личния му кабинет.

Седнал зад писалището си, Ди направи знак с ръка на Чу да се настани в едно от креслата. Четиримата му помощници заеха обичайните си места на табуретките отсреща. Известно време всички мълчаха опечалено. Един слуга поднесе чай. После съдията заговори:

— Снощи умишлено не продължих разискванията около убийството на учителя Лан, защото исках първо да узная резултата от аутопсията и да се посъветвам с тук присъствуващия господин Чу, който познава учителя от много дълго време.

— Ще направя всичко, което е по силите ми, за да изправя пред правосъдието злодея, убил Лан Таокуй! — избухна Чу Даюан. — Той беше най-добрият атлет, когото някога съм познавал! Ваша Милост има ли някаква представа кой може да е извършил това гнусно дело?

— Убиецът — каза съдията — е бил млад татарин или поне човек, преоблечен в татарски дрехи.

Хун хвърли бърз поглед към Тао Ган, после рече:

— Премисляхме, Ваша Милост, защо пък точно този младеж трябва да е убил учителя Лан. В края на краищата в списъка на Ма Жун и Цяо Тай са записани повече от шестдесет души, излезли от банята!

— Но никой от тях — каза съдията — не би могъл да влезе и излезе от кабината на учителя Лан незабелязан. Убиецът обаче е знаел, че служителите в банята носят черни дрехи от непромокаем плат, които приличат на татарските. Той е влязъл в банята заедно с трима младежи. В преддверието не е предал дървеното си номерче, а е продължил по коридора, придавайки си вид на служител. Спомнете си — парата там е толкова гъста, че не дава възможност да се разгледат добре стоящите наоколо. Той се е вмъкнал в кабината на Лан, поставил е цвета с отровата в чаената чаша и отново е излязъл. Напуснал е банята вероятно през служебния изход.

— Хитрият злодей! — възкликна Тао Ган. — Помислил е за всичко!

— И все пак, останали са някои следи — отбеляза съдията. — Татарското облекло и номерчето той несъмнено е унищожил. Но, изглежда, е излязъл, без да забележи, че в предсмъртната си агония учителят Лан се е помъчил да подреди със седемте картончета някаква фигура, която да ни насочи към престъпника. Освен това убиецът е бил добре познат на учителя Лан. Имаме и общото му описание, направено от оня младеж. Може би господин Чу ще ни каже дали измежду учениците на учителя Лан е имало някой слаб и доста нисък младеж с дълги коси?

— Нямаше! — бързо отговори Чу Даюан. — Познавам ги всичките — те са здравеняци, а пък и учителят настояваше да бръснат косите си. Какъв срам! Този чудесен боец — убит с отрова, подлото оръжие на страхливците!

Всички мълчаха. Изведнъж Тао Ган, който бавно усукваше трите косъма, увиснали от лявата му буза, каза:

— На страхливците или на жените!

— Лан не се занимаваше с жени! — презрително каза Чу Даюан.

Но Тао Ган поклати глава и рече:

— Може би точно това е причината някоя от тях да го е убила. Възможно е Лан да е пренебрегнал някоя жена, а това често поражда свирепа омраза!

— Аз съм чувал много танцувачки да се оплакват, че учителят Лан не ги забелязва — сами са ми го казвали! — добави Ма Жун. — Като че ли самата му сдържаност привличаше жените, макар че един бог знае защо!

— Ами, глупости! — ядосано възкликна Чу. Съдията, който до този момент бе слушал мълчаливо, сега рече:

— Трябва да кажа, че тази мисъл ми се струва уместна. За жена с дребно телосложение няма да е трудно да се преоблече като млад татарин. Но в такъв случай тя трябва да е била любовница на учителя Лан! Защото, когато е влязла в кабината на банята, той дори не се е опитал да се покрие. Хавлиите бяха метнати на поставката.

— Невъзможно! — извика Чу. — Учителят Лан и любовница! За това не може да става и дума!

— Сега си спомням — бавно каза Цяо Тай, — че когато го посетихме вчера, той съвсем неочаквано направи една твърде остра забележка по отношение на жените: че те изсмуквали силата на мъжете или нещо такова. А той по правило винаги говореше много сдържано.

Ядосан, Чу измърмори нещо, а съдията извади от чекмеджето си седемте картончета, които му бе направил Тао Ган, и ги подреди така, както бяха намерени на масата в банята. Опита се да изобрази някаква фигура, като прибави и триъгълника. След известно време рече:

— Ако Лан е бил убит от жена, в тази фигура може би се съдържа улика, която да ни насочи към нея. Но докато е падал, той е разместил парчетата и е умрял, преди да успее да добави последния триъгълник. Трудна задача! — Ди отмести картончетата встрани и добави: — Както и да е, първата ни работа е да проучим всички, с които е бил свързан учителят Лан. Господин Чу, предлагам да се споразумеете с Ма Жун, Цяо Тай и Тао Ган как да разпределите помежду си тази работа така, че всеки от вас незабавно да започне изпълнението на своите задачи. Инспекторе, ти ще отидеш на пазара и ще разпиташ другите двама младежи за външността на татарина. Ако ги предразположиш, като ги поканиш на чаша вино например, може би ще измъкнеш повече сведения. Ма Жун е записал имената и адресите им. А по пътя, инспекторе, кажи на Гуо да дойде тук, искам да узная повече подробности за тази отрова!

След като четиримата помощници на съдията и Чу Даюан излязоха, Ди изпи чаша чай, потънал в дълбок размисъл. Изчезването на Йе Тай го безпокоеше. Дали мошеникът не бе усетил, че искат да го арестуват? Съдията стана и се заразхожда из кабинета. Убийството на госпожа Пан все още не беше разнищено, нито пък отравянето на Лан. Да можеше поне да приключи случая с госпожица Ляо!

Когато влезе Гуо, съдията го посрещна с няколко любезни думи. Седна зад писалището си и направи знак на гърбавия човек да се настани на табуретка. После каза:

— Като аптекар, без съмнение можете да ми кажете по какъв начин убиецът е могъл да се сдобие с тази отрова. Тя сигурно се среща много рядко!

Гуо отмести кичура коса от челото си. Постави големите си ръце на коленете и каза:

— За беда човек лесно може да се снабди с тази отрова, Ваша Милост! В малки количества тя е добро лекарство за подсилване на сърцето и затова повечето аптекари се запасяват с нея.

Съдията въздъхна.

— Значи, не можем да се надяваме да стигнем до убиеца по този път! — каза той. Постави седемте картончета пред себе си, подреди ги наслука и продължи: — Но, разбира се, загадъчната фигура би могла да ни наведе на някаква диря!

Гърбавият поклати глава и каза тъжно:

— Не вярвам, Ваша Милост! Тази отрова причинява непоносими болки и смъртта настъпва почти мигновено.

— Но учителят Лан беше човек с необикновено силна воля — забеляза съдията — и много умело си служеше със седемте картончета! Той е разбрал, че няма да успее да стигне до вратата, за да повика служителя и затова мисля, че се е опитал да ни насочи към убиеца си по този начин.

— Вярно е — каза Гуо, — че той много майсторски подреждаше седемте картончета. Когато идваше у дома, често забавляваше жена ми и мене, като изобразяваше какви ли не фигури с невероятна бързина.

— Не мога да разбера — каза съдията — каква фигура е искал да подреди в дадения случай!

— Учителят Лан беше изключително добър човек, Ваша Милост — замислено продължи гърбавият Гуо. — Той знаеше, че нехранимайковците на пазара често ме закачат и оскърбяват. Затова си направи труда да състави нова система за самоотбрана — специално за мене, — съобразена с факта, че имам слаби крака, но доста силни ръце. После търпеливо ме обучи да си служа с тази система и оттогава никой не се е осмелил да ме закача.

Съдията не чу последните думи на Гуо. Той изведнъж забеляза, че както си играеше със седемте картончета, ги бе подредил във форма на котка.

Ди бързо размести картончетата. Отрова… жасминов цвят… котка… Имаше ли логическа връзка между тях? Той забеляза въпросителния поглед на Гуо и прикри вълнението си, като каза бързо:

— Знаете ли, изведнъж се сетих за странната среща, която имах снощи. Отведох у дома му едно малко момиченце, което се беше изгубило, а майката ме наруга. Тя е вдовица, много неприятна личност. От наивните приказки на детето заключих, че вероятно има таен любовник.

— Как се казва жената? — полюбопитствува Гуо.

— Някоя си госпожа Лу, държи магазин за памук.

Гуо поизправи гърбавото си тяло и възкликна:

— Тя е ужасна жена, Ваша Милост! Имах си някои разправии с нея преди пет месеца, когато умря мъжът й. Загадъчен случай…

Съдията бе още объркан от котешката фигура, която бе подредил. Мислеше и за това, че учителят Лан често е посещавал аптеката. Попита разсеяно:

— Какво загадъчно е имало около смъртта на оня търговец на памук?

След известно колебание Гуо отговори:

— Предшественикът на Ваша Милост наистина погледна малко повърхностно на този случай. Но точно по това време татарските орди бяха нападнали Северната армия, в града се изсипаха тълпи от бежанци. Съдията бе претрупан с грижи и аз добре разбирам защо не отдели повече време за търговеца на памук, който умря от сърдечен пристъп.

— И защо е трябвало да го стори? — попита съдията, благодарен, че темата на разговора бе сменена. — Ако е имало нещо подозрително, аутопсията е щяла да го изясни.

Гърбавият мъж каза печално:

— Работата е там, господарю, че аутопсия не беше извършена!

Сега вече съдията наостри слух. Облегна се в стола си и каза отсечено:

— Разкажете ми фактите!

— Един късен следобед — започна Гуо — госпожа Лу се яви в трибунала заедно с доктор Гуан, един от известните лекари в града. Той заяви, че по време на обяда Лу Мин се оплакал от главоболие и си легнал. Наскоро след това жена му го чула да стене. Когато влязла в спалнята, съпругът й бил вече мъртъв. Тя повикала доктор Гуан, който огледал трупа. Казала му, че съпругът й често се оплаквал от слабото си сърце. Докторът попитал какво е ял починалият на обяд и тя обяснила, че мъжът й едва се докоснал до храната, но изпил две кани вино, за да се отърве от главоболието. И тогава докторът подписал смъртния акт, според който Лу Мин е починал от сърдечен удар, причинен от поглъщане на голямо количество алкохол. Предшественикът на Ваша Милост прие тази причина за смъртта и я записа в регистъра.

Съдията не каза нищо и гърбавият мъж продължи:

— Аз познавам брата на Лу Мин и той ми разказа как, когато помагал да облекат тялото, забелязал, че лицето на мъртвия не било потъмняло, но очите му били силно изпъкнали. Тъй като тези признаци са характерни за смърт, причинена от удар в тила, отидох при госпожа Лу да я питам за повече подробности. Но тя се разкрещя, наруга ме и каза, че си пъхам носа там, където не трябва. Тогава се осмелих да говоря за това със съдията, но той ми каза, че е удовлетворен от заключението на доктор Гуан и не намира причини за извършване на аутопсия. С това случаят приключи.

— Не говорихте ли с доктор Гуан? — запита съдията.

— Опитах се няколко пъти, но той ме избягваше — говори Гуо. — После се чуха слухове, че доктор Гуан се занимава с черна магия. Напусна града с потока бежанци, отправили се на юг, и оттогава никой не е чувал нищо за него.

Съдията бавно гладеше брадата си.

— Наистина тази история е интересна! — каза най-сетне той. — Все още ли има хора, които се занимават с магьосничество? Вие знаете, че според закона това е углавно престъпление!

Гуо вдигна рамене.

— Много семейства тук в Бейджоу — каза той — имат примес от татарска кръв и си въобразяват, че са наследили тайнствените способности на татарските магьосници. Някои твърдят, че такива хора могат да убиват други само като произнасят заклинания или пък като изгарят или отрязват главите на нарисуваните им образи. За други се говори, че знаят тайните обреди на даоистите и могат да продължат живота си чрез любов с вещици и таласъми. Според мене това са само варварски суеверия, но учителят Лан беше направил подробни проучвания и ми каза, че в тези твърдения има нещо вярно.

— Нашият учител Конфуций — припряно каза съдията — изрично ни е предупредил да не се забъркваме в тъмни мистерии. Никога не съм допускал, че разумен мъж като Лан Таокуй е губел време за такива занимания.

— Той беше човек с широки интереси, Ваша Милост — смутено каза гърбавият.

— Е — продължи съдията, — доволен съм, че ми разказахте онази история за госпожа Лу. Мисля да я повикам и да я разпитам за подробностите около смъртта на съпруга й.

Съдията взе някакъв документ, а Гуо бързо се поклони и излезе.