С гвоздей в черепа

Глава шестнадесета

На следния ден около пладне пред трибунала спряха трима конници със сняг по калпаците. Те видяха, че пред главния вход се трупа народ.

Ма Жун каза учудено на Чу Даюан:

— Изглежда, ще има заседание!

— Хайде да побързаме! — промърмори Цяо Тай. Тао Ган излезе да ги посрещне в предния двор.

— Наложи се негово превъзходителство да свика извънредно заседание на трибунала — уведоми ги той. — Установиха се нови факти, които трябва да бъдат разгледани незабавно.

— Да идем в личния кабинет на съдията и да видим какво се е случило! — нетърпеливо каза Чу Даюан. — Може би има новини около убийството на инспектора!

— Заседанието ще започне всеки момент, господине — намеси се Тао Ган. — Съдията нареди да не го безпокоят сега.

— В такъв случай — каза Цяо Тай, — по-добре да идем направо в съдебната зала. Ако дойдете с нас, господин Чу, ще ви намерим място до подиума.

— И на първия ред ще ми е удобно — отвърна Чу Даюан — но ме вкарайте през задния вход, за да не си проправям с лакти път през тълпата. Изглежда, че вътре е претъпкано.

Тримата минаха по коридора и се вмъкнаха в съдебната зала през вратата зад подиума, откъдето влизаше съдията. Ма Жун и Цяо Тай застанаха от двете страни на издигнатия подиум, а Чу Даюан продължи нататък и се нареди между зрителите на първия ред, зад стражниците.

Народът в претъпканата зала шумеше. Всички бяха вперили очи в празното съдийско кресло зад високата маса.

Изведнъж настана тишина. Съдията се появи на подиума. Когато седна, Ма Жун и Цяо Тай забелязаха, че в сравнение с миналата вечер лицето му изглежда още по-напрегнато.

Като удари с чукчето си по масата, съдията каза:

— Това извънредно заседание на трибунала в Бейджоу се свиква, за да разгледа някои нови, важни разкрития във връзка с делото по убийството, извършено в къщата на антикваря Пан Фън. — Той погледна към началника на стражниците и заповяда: — Донеси първото веществено доказателство!

Ма Жун хвърли недоумяващ поглед към Цяо Тай.

Началникът на стражниците се върна с обемист вързоп, увит в пергаментова хартия. Постави го внимателно на пода, после извади от ръкава си свитък навосъчена хартия и го разстла в единия край на масата. След това вдигна вързопа и го остави там.

Съдията се наведе и бързо развърза връвта. Когато вързопът се разтвори, възгласи на изумление изпълниха залата. На масата се появи глава на снежен човек. Вместо очи тя имаше два бляскави червени камъка, които сякаш стрелкаха присъствуващите със злобен поглед.

Съдията не каза нищо. Той гледаше втренчено към Чу Даюан.

Чу бавно пристъпи напред, крачка по крачка, без да сваля очи от главата.

Съдията направи повелителен жест и стражниците бързо се отдръпнаха встрани. Чу се приближи до масата и застана точно пред главата. Вгледа се в нея със странен, празен поглед. Изведнъж каза с особен, писклив глас:

— Върнете ми червените камъни!

Той вдигна облечените си в ръкавици ръце, но в същия миг съдията замахна и удари с чукчето си снежната глава. Снегът се срина и под него се показа отрязана женска глава. Лицето беше полузакрито от мокри кичури коса.

От устата на Ма Жун се изтръгна ужасна ругатня. Той понечи да скочи от подиума, за да се хвърли срещу Чу Даюан, но съдията задържа ръката му с желязна хватка.

— Стой на мястото си! — изсъска му той. Цяо Тай се спусна отстрани и дръпна Ма Жун назад.

Чу Даюан стоеше като вкаменен и гледаше женската глава със замаяни очи. В залата се възцари гробна тишина.

Постепенно Чу отклони погледа си и наведе глава. После внезапно преви гръб и вдигна двата рубина, които бяха паднали на пода заедно със снега. Свали ръкавиците си и като постави камъните в дланта на подутата си и покрита с мехури лява ръка, започна да ги гали с показалеца на дясната. По широкото му лице се разля детинска усмивка.

— Красиви камъни! — прошепна той. — Красиви камъни, червени като капки кръв!

Всички погледи бяха насочени към странната, тежка фигура на мъжа, който се радваше като дете на играчката си. Никой не забеляза високата жена с воал пред лицето, която Тао Ган доведе пред подиума. Когато тя застана пред Чу Даюан, съдията внезапно запита:

— Познахте ли отрязаната глава на госпожица Ляо Лиенфан?

В същия момент Тао Ган смъкна воала от лицето на жената.

Чу сякаш внезапно се пробуди от някакъв сън. Погледът му се отмести от лицето на застаналата пред него жена към главата на масата. После каза на жената с хитра усмивка:

— Трябва бързо да я покрием със сняг!

Той падна на колене и започна да шари с ръце по каменните плочи. В залата се понесе шепот, които постепенно се усилваше. Но когато съдията властно вдигна ръка, всички утихнаха. Той запита Чу:

— Къде е Йе Тай?

— Йе Тай ли? — отвърна Чу, като вдигна глава. После избухна в силен смях. — Също в снега — закрещя той, — също в снега!

Изведнъж лицето му стана сериозно. Изглеждаше уплашен. Погледна бързо жената и проплака с жален глас:

— Трябва да ми помогнеш! Нужен ми е още сняг!

Жената опря гръб в масата и закри лицето си с ръце.

— Още сняг! — внезапно изкрещя Чу. Той започна трескаво да дращи каменните плочи, чупейки ноктите си в процепите между тях.

Съдията направи знак на началника на стражниците. Двама от хората му сграбчиха Чу за ръцете и го изправиха. Той се бореше отчаяно, крещеше и ругаеше, устата му се покри с пяна. Други четирима стражници изскочиха напред, с големи усилия успяха да поставят белезници на обезумелия мъж и да го отведат.

Съдията мрачно обяви:

— Съдът обвинява земевладелеца Чу Даюан в убийството на госпожица Ляо Лиенфан. Той е заподозрян и в убийството на Йе Тай. Госпожа Пан е била негова съучастница. — Ди вдигна ръка, за да спре гневните възгласи на тълпата, и продължи: — Тази сутрин претърсил резиденцията на Чу Даюан и открих госпожа Пан, която живееше в един от усамотените дворове. Главата на госпожица Ляо беше намерена скрита в снежен човек е една от страничните градини. Това, което виждате тук, е дървено копие.

После Ди се обърна към жената и каза:

— Госпожа Пан, по баща Йе, сега ще разкаже истината за отношенията си с обвиняемия Даюан и ще опише как същият е отвлякъл и след това е убил госпожица Ляо Лиенфан. Съдът разполага с неопровержими доказателства за съучастничеството на госпожа Пан в тези престъпления и ще поиска за нея смъртно наказание. Но в случай на пълни самопризнания ще препоръча по-лека форма на екзекуцията.

Жената бавно вдигна глава и започна с тих глас:

— Покорната ви слугиня срещна Чу Даюан за първи път преди около месец на покрития пазар, пред сергията на един бижутер. Той купи златна гривна, украсена с рубини, и вероятно е забелязал завистливия ми поглед, защото след малко, като си купувах гребен от един търговец по-надолу по уличката, изведнъж го видях да стои край мене. Заговори ме и като разбра коя съм, каза, че често купувал старинни вещи от мъжа ми. Почувствувах се поласкана от интереса му и когато ме запита може ли да ми дойде на гости, бързо се съгласих и определих един следобед, когато мъжът ми нямаше да си бъде вкъщи. Той сложи гривната в ръкава ми и се отдалечи.

Госпожа Пан замълча. След известно колебание продължи с наведена глава:

— В уречения следобед облякох най-хубавата си рокля, запалих зиданата печка и приготвих кана топло вино. Чу дойде и се държа с мене много мило, сякаш бяхме равни. Изпи виното набързо, но не направи никакъв намек за онова, което очаквах. Когато съблякох роклята, том се почувствува неудобно, а когато свалих и долните си дрехи, обърна глава встрани. Каза ми строго да облека дрехите си, после добави с по-любезен глас, че съм много красива и с удоволствие би ме взел за наложница, но първо трябвало да докажа, че заслужавам доверието му, като му направя една услуга. Аз се съгласих с готовност, защото много исках да завържа връзки с този заможен човек, който положително щеше да ме възнагради щедро. Животът в оная самотна къща ми беше противен, малкото пари, които успявах да спестя, ги вземаше винаги брат ми Йе Тай…

Гласът й заглъхна. По знак на съдията началникът на стражниците й предложи чаша горчив чай. Тя го изпи жадно и продължи:

— Чу ми каза, че имало едно момиче, което в определени дни отивало на покрития пазар, придружено от възрастна жена. Аз трябваше да ида с Чу на пазара, той да ми покаже момичето и аз да го примамя да се отдалечи, без старицата да забележи. Каза ми в кой ден и на кое място ще се срещнем, даде ми още една златна гривна и си отиде. В определения ден се явих на срещата. Той бе закрил отчасти лицето си с черна качулка и тръгна след мене. Опитах се да заприказвам момичето, но старата жена стоеше близо до него през цялото време и трябваше да се откажа.

— Познахте ли момичето? — прекъсна я съдията.

— Не, Ваша Милост, кълна се, че не! — извика госпожа Пан. — Предположих, че е някоя красива куртизанка. След няколко дни опитахме отново. Двете жени бяха стигнали до южната част на пазара и гледаха как един татарин разиграва мечката си. Застанах близо до момичето и му прошепнах: „Господин Ю иска да ви види!“, както ми бе наредил Чу. Без да каже дума, момичето ме последва. Отведох го до една празна къща наблизо, която Чу ми беше показал. Той вървеше на късо разстояние след нас. Вратата беше открехната. Чу бързо блъсна момичето вътре, каза, че ще се видим по-късно, и хлопна вратата пред лицето ми… Когато прочетох обявите, разбрах, че Чу е отвлякъл девойка от видно семейство. Веднага отидох при него — уж да му предам писмо от мъжа си — и го помолих да освободи момичето. Но той каза, че вече я е преместил в едно усамотено крило на резиденцията си и никой никога не трябва да научи, че тя е там. Даде ми пари и обеща, че скоро пак ще ми дойде на гости… Преди три дни го срещнах на пазара. Той каза, че девойката му създавала неприятности, опитвала се да привлече вниманието на другите членове на домакинството и не бил стигнал доникъде в отношенията си с нея. Тъй като моята къща се намира в пуст квартал, Чу поиска да я настани за една нощ у нас. Отговорих, че същия следобед мъжът ми заминава за два дни. Чу дойде след часа за вечеря, влачейки девойката, преоблечена като монахиня. Поисках да я заговоря, но той ме изблъска към вратата, като ми заповяда да изляза и да не се връщам, преди да удари часът на втората нощна стража.

Госпожа Пан изтри очите си с ръце. Когато проговори отново, гласът й беше дрезгав:

— Като се върнах, заварих Чу да седи в преддверието като зашеметен. Обезпокоена, го попитах какво се е случило и той несвързано отговори, че девойката е умряла. Втурнах се в спалнята и видях, че я е удушил. Обезумяла от страх, се върнах при Чу и му казах, че ще извикам кварталния пазач. Нямах нищо против да му помогна в любовно приключение, но в никакъв случай не желаех да се забърквам в убийство. Чу изведнъж се успокои. Каза остро, че вече съм негова съучастница и заслужавам смъртна присъда. Но може би щял да успее да прикрие убийството и същевременно да ме вземе в къщата си като наложница, без някой да заподозре това. Отведе ме обратно в спалнята и ме накара да се съблека. Разгледа внимателно цялото ми тяло и като видя, че нямам следи от рани и вродени белези, каза, че имам късмет и всичко ще се оправи. Свали от пръста ми сребърния пръстен и ми заповяда да си сложа женската монашеска дреха, оставена на земята. Исках да облека първо бельото си, но той се разяри, метна дрехата върху раменете ми и ме избута в преддверието, като каза да го чакам там… Не зная колко време съм седяла така, разтреперана от студ и страх. Най-после Чу се появи. Носеше два големи вързопа. „Взел съм отрязаната глава на момичето и твоите дрехи и обувки — спокойно каза той, — сега всички ще мислят, че тялото е твое, а ти ще живееш в безопасност при мене като моя любима наложница!“ — „Ти си луд!“ — извиках аз. — „Това момиче е девствено!“ Внезапно го обхвана страшен гняв, започна да ругае и на устата му се появи пяна. „Девствено ли? — изсъска той. — Аз видях тази развратница да мърсува със секретаря ми под собствения ми покрив!“ Като трепереше от ярост, той пъхна в ръцете ми единия вързоп и излязохме. Каза ми да заключа входната врата отвън. Стигнахме до къщата му, като вървяхме все в сянката на градската стена. Бях толкова уплашена, че изобщо не усещах студа. Чу отвори някаква врата в задната част на резиденцията си, остави единия вързоп под храстите в ъгъла на градината и през няколко мрачни коридора ме отведе в едно усамотено крило на къщата. Каза, че там ще намеря всичко необходимо, и ме остави… Определените за мене стаи бяха разкошно обзаведени. Една глухоняма старица ми донесе чудесна храна. Чу дойде на следващия ден. Изглеждаше много угрижен и ме попита само къде съм сложила украшенията, които ми бе подарил. Казах му за двойното дъно на сандъка за дрехи и той обеща, че ще ми ги донесе. Помолих го да вземе и някои от любимите ми рокли… Когато дойде на следния ден, Чу каза, че украшенията са изчезнали, и ми даде само роклите. Помолих го да остане при мене, но той каза, че си е наранил ръката и ще дойде някоя друга вечер. Повече не съм го виждала. Това е цялата истина.

Съдията направи знак на старши писаря да прочете записа на признанията, направени от госпожа Пан. Тя се съгласи, макар и неохотно, че всичко е записано точно, и постави отпечатъка от палеца си под документа. Тогава съдията каза бавно:

— Постъпили сте много необмислено и ще трябва да платите за това с живота си. Но тъй като сте била подлъгана от Чу Даюан, а по-късно той насила ви е накарал да му помагате, ще предложа смъртното ви наказание да бъде по-леко.

Началникът на стражниците отведе разплаканата госпожа Пан до страничната врата на залата, където чакаше госпожа Гуо, за да я върне в затвора.

Съдията каза:

— Следователят ще прегледа престъпника Чу Даюан. В течение на следващите няколко дни ще стане ясно дали разумът му е непоправимо помрачен. Ако се съвземе, ще поискам за него смъртно наказание в най-тежка форма, защото освен госпожица Ляо — и вероятно Йе Тай — той е убил също и инспектора не този трибунал. Незабавно ще организираме издирване на тялото на Йе Тай… Съдът изказва съболезнованията си на майстор Ляо за сполетялата го жестока загуба. Същевременно обаче съдът се чувствува задължен да изтъкне, че когато дъщерите станат моми за женене, дълг на бащите им е не само да изберат подходящ съпруг, но и да се погрижат сватбата да се състои колкото е възможно по-скоро. Съвсем не без основание древните мъдреци са създали житейските правила, които трябва да спазваме. Това напомняне се отнася и за всички други глави на семейства, присъствуващи на заседанието… Пан Фън ще върне ковчега с останките. Ляо Лиенфан ще погребе тялото заедно с намерената глава. Веднага щом по-висшестоящите власти решат съдбата на убиеца, на господин Ляо ще бъде изплатен кръвен откуп, заделен от състоянието на Чу Даюан. Засега имението му ще бъде управлявано от съдебния ревизор, а секретарят Ю Кан ще му помага.

И съдията закри заседанието.