Шепотът на розите

Глава 3

Болезненият вик на Морган отекна в могъщите греди на тавана и заглуши всички останали. Последва го пронизителният писък на Сабрина.

В следващия миг Дугъл Камерън изтика жена си в най-близкия коридор и опипа падналия Ангъс. Вдигна ръце и смаяно огледа окървавените си пръсти. Макдонълови потърсиха мечовете в ножниците си и ножовете в гънките на тартаните, но ръцете им останаха празни.

Морган беше виждал достатъчно смъртоносно ранени мъже и не си направи труда да прегледа трупа на баща си или да се опита да го съживи. Широко отворените му очи бяха приковани в лицето на Сабрина. Алекс и Брайън посегнаха да го хванат, но той се отърси от ръцете им и прескочи масата. Всички решиха, че целта му е купът с оръжията.

Всички, освен Сабрина. Тя бе забелязала обвинителното святкане на очите му. Знаеше какво бе помислил, сякаш го бе изкрещял пред всички. Че тя е била примамката, стръвта, която да отклони вниманието му от предстоящото покушение върху баща му.

Той се спусна към нея и тя не беше в състояние да реагира. Крайниците й бяха парализирани. Пък и нямаше къде да се скрие. Нито време, за да помоли за милост. Ако той бе размахал брадвата си над главата й, тя щеше да остане напълно неподвижна и да приеме безропотно неизбежната си участ.

Той я хвана за талията, притисна я до себе си и я обърна с лице към залата. Тя усети как ръката му се плъзна към колана, за да извади пистолета, който и беше връчил само преди минути. При липсата на оръжие голямата му ръка обхвана брадичката й и вдигна лицето й. Всички трябваше да разберат, че можеше само с едно движение да й счупи врата.

Обзе я странно спокойствие. Увиснала безпомощно в хватката му, намерила опора в разкрачените му крака, тя беше абсолютно сигурна, че докосването му няма да й причини болка. Нищо не я заплашваше. Ръцете му я притискаха едва ли не нежно, силата им беше обуздана от ледена пресметливост, много по-страшна от всяка жестокост. Тя не се съмняваше, че смъртта от неговата ръка щеше да се отличава със същата брутална нежност. Само едно движение на силните му пръсти, и животът й щеше да угасне като звезда на разсъмване.

Всички в залата, включително роднините на Морган, бяха замръзнали по местата си. Очите на Брайън потъмняха от безсилна ярост. Алекс дишаше тежко, лицето му беше станало по червено от косата.

— Гостоприемството ви се оказа лъжа, Дугъл Камерън — проговори ледено Морган и дъхът му опари тила на Сабрина.

Дугъл вдигна умолително окървавените си ръце.

— Не прави нищо, за което ще съжаляваш, Морган. Аз нямам нищо общо със смъртта на баща ти. Ако ми дадеш шанс, заклевам ти се да намеря негодника, който извърши това подло дело.

— Моят баща ви даде шанс, Камерън. И вижте какво стана. Вземете оръжията си — заповяда той на мъжете от клана.

Макдонълови се втурнаха към оръжията си като глутница изгладнели кучета. Мазните ръце награбиха ръждясалите мечове и ками, сключиха се около дръжките на пистолетите. Когато се изправиха, в очите им святкаше дива жажда за кръвопролитие. Възбудата им нажежи атмосферата в залата. Сега бяха в стихията си, готови за битка, готови да убиват мъжете, с които само до преди минута празнуваха.

Сабрина забеляза красивия чернокос Макдонъл и подозрително присви очи. Кога се бе върнал в залата? Сигурно беше пропуснала влизането му в суматохата. Ала когато осъзна, че мъжете от клана й бяха безпомощни и невъоръжени като жертвени агнета, страхът я накара да забрави всичко друго.

Морган се придвижи към вратата, използвайки я като щит.

Дугъл удари с юмрук по масата.

— По дяволите, Морган, пусни я! Тя е още дете! Това е битка между теб и мен!

Гласът на Морган пропълзя по гърба й, думите бяха предназначени само за нея.

— Ти направи грешка, хлапе. Уби не когото трябваше. Трябваше да ми отсечеш главата, когато имаше възможност да го сториш.

Морган беше толкова увлечен в битката, че допускаше тактически грешки. Една от тях беше, че й каза тези думи. В паметта на Сабрина времето се върна назад. Морган вече не беше опасният чужденец, който държеше в ръцете си крехката нишка на живота й, а нахалното, непоносимо момче, което при всеки удобен случай се подиграваше с чувствата й.

— Ти винаги трябва да имаш последната дума, нали? — попита с измамно спокойствие тя.

Всяка фигурка от унищожените бродерии, всеки саморъчно опечен сладкиш, с който злобният хлапак беше нахранил кучетата, всяка неизплакана сълза бяха вложени в удара, когато тя замахна назад и заби юмрук в лицето му.

Морган изохка и веднага разбра, че носът му е счупен.

— Ти, малка, подла…

Изведнъж в ръцете му се озова обезумяло дяволче, което се замята на всички страни и острите му петички изритаха болезнено глезените му. Хълцайки и пъшкайки от напрежение, Сабрина произнесе:

— Щом се научиш да използваш… глупавата си глава… за нещо друго, а не само да я украсяваш с кепето… Непременно трябва… да чуеш думите на баща ми, разбра ли! — Тя захапа ръката, която искаше да запуши устата й, с такава сила, че вкуси кръв.

Мъжете от клана Макдонъл размениха несигурни погледи. Никой никога не беше побеждавал Морган в двубой, белезите им го доказваха. А тази мъничка полуангличанка явно печелеше предимство. Черната коса беше нападала по лицето й, белите й зъбки жадуваха за прясно месо.

— Да я застрелям ли, Морган? — предложи с надежда Раналд и се прицели с пистолета си.

Морган му спести това усилие, като хвърли Сабрина на пода и я затисна с тялото си. Мъжете решиха, че им предстои друго представление, и зареваха одобрително. Какво по-добро отмъщение за смъртта на Ангъс, ако Морган опозореше дъщерята на Камерън пред очите на баща й и братята й! Мнозина вече облизваха устни и се надяваха и за тях да остане нещо, когато Морган свърши с момичето.

Брайън се втурна напред и в гърлото му веднага бе опряна кама. Алекс хвърли отчаян поглед към баща си и се изуми. Дугъл наблюдаваше замислено и съвсем спокойно дъщеря си и Морган, които водеха мълчалива битка на пода на залата.

Морган беше вкопчил бедрата на Сабрина между своите и държеше с една ръка китките й. Телата им трепереха, двамата се гледаха неотстъпно. Морган неволно облиза кръвта по устните си.

— Хайде, направи й го и заради нас! — изкрещя един от мъжете.

Морган видя как кръвта се отдръпна от лицето на Сабрина.

Но дори в този момент, когато и двамата знаеха, че той би могъл да я остави на пода прекършена, кървяща и омърсена, тя отказа да плаче и да се моли.

— Хайде, нека момичето усети острието ти, Морган! Обзалагам се, че е много по-приятно от онова, дето уби баща ти!

Морган замахна с юмрук. Знаеше, че не му остава друг избор, освен да я обезвреди, преди грозното настроение на хората от клана му да излезе извън контрол. Съпротивата на Сабрина само беше изострила апетита им. Тя не го улесняваше. Мекото й тяло трепереше под неговото, ала втренченият й поглед беше пълен с подигравка и предизвикателство.

Косата се стелеше около лицето й на черни копринени вълни. Всеки мъж би пожелал да зарови пръсти в тази коса и да я разпилее по възглавниците. Такава коса…

Морган отново замахна, молейки се да не строши крехката й брадичка.

Краткият прилив на съчувствие се оказа фатален за него. Студеното дуло на пистолет се опря в основата на черепа му, след секунда се чу щракване.

Цивилизованият глас на Елизабет Камерън трепереше от гняв.

— Махни се от детето ми, Морган Макдонъл, или ще те пратя при баща ти в ада.