Шейх

12

Зара оглеждаше разкошната обстановка със свито сърце. Тя беше една от няколкото жени, държани в харема на Кадим ел Хака в очакване търга за роби, което трябваше да се състои на следващия пазарен ден. Харун не бе изгубил много време, за да предаде нея и другите пленници на роботърговеца във фес. Сключиха набързо сделката, Харун взе парите от името на Джамал и побърза да се върне в Рая, за да чака завръщането на шейха.

Зара и другите жени от харема бяха нахранени, изкъпани и облечени в красиви дрехи от коприна и брокат. Тези жени явно бяха предназначени за леглата на бъдещите си господари, които щяха да им угаждат, да ги глезят и да се държат с тях като с красиви вещи. Каква съдба бе намислил Джамал за нея, запита се Зара. Аллах да й е на помощ, ако някой друг мъж реши да посегне към нея. Тя щеше да се бори със зъби и нокти и доброволно щеше да понесе последиците.

Понеже нямаше какво друго да прави, освен да спи и да яде, Зара имаше много време да мисли. Спомняше си колко разгневен бе Джамал, когато я отпрати с Харун. Усмивката му беше студена и опасна, не стигаше до тъмните му, искрящи очи. Това съкруши сърцето й. Той се бе любил с нея с такава преливаща нежност, така всеотдайно, че не й се искаше да повярва, че е имал намерение да я продаде.

Тя се вслушваше в разговорите наоколо и развеселена констатираше колко много се отличават мислите и от тези на красивите й другарки по съдба. Докато тя копнееше за открити пространства и планини, те мечтаеха да се харесат на богат господар, който да задоволява всяка тяхна прищявка и да ги отрупва с подаръци. Не желаеха нищо повече от това да станат любовни робини, но тя се ужасяваше от мисълта да бъде третирана като предмет и да оставя мъжете да управляват живота й.

Руси, кестеняви, червенокоси. Пухкави, слаби, дебели. Жените бърбореха непрекъснато, докато Зара затваряше ума си и се съсредоточаваше върху собственото си нещастие. Дали Джамал е открил баща и, питаше се тя. Някак си не й се вярваше. Юсеф бе опитен пустинен боец и знаеше как да се изплъзне от плен.

Изведнъж завесите на харема се отвориха и вътре влезе Кадим. Бърборещите жени замълчаха, втренчени в мъжа, който се разпореждаше със съдбите им. Кадим беше нисък, дебел и облечен в богати дрехи от коприна и сатен. Носеше пръстени на всеки от дебелите си пръсти и няколко тежки златни верижки на тлъстия си врат. Гъстата му черна брада прикриваше малка, скосена брадичка, очите му изглеждаха прекалено ситни за кръглото му лице. Той се усмихна весело и потърка длани, разглеждайки харема, пълен с красавици.

— Надявам се тук да ви е харесало, момичета — каза той закачливо. — Скоро всички ще имате нови господари. — Думите му бяха посрещнати с хихикания. — Моите клиенти са до един богати и силни мъже, така че ще имате повелители, които ще ви осигуряват разкош.

Зара изсумтя съвсем не по женски. Пастири на камили или властници — всички мъже бяха свине, интересуващи се само от собственото си удоволствие. Беше сметнала, че Джамал е различен, но в крайна сметка той й доказа, че се е заблуждавала. Беше я използвал и след това я захвърли с отегчено презрение. Как не можеше да разбере защо тя беше постъпила по този начин? Ако той беше неин пленник, щеше да направи всичко, което му е по силите, за да избяга.

Зара вдигна очи и видя Кадим застанал пред нея с ръце на кръста и мрачно изражение.

— Ти се засмя, момиче. Не искаш ли богат господар?

— Не искам никакъв господар — заяви Зара. — Робството не е за мене.

Кадим се изкикоти.

— Сега разбирам защо предишният ти собственик те продаде толкова евтино, малка берберке. Имаш остър език. Ще кажа на новия ти господар да не жали пръчката. Ако и тя не помогне, май ще се наложи да ти отреже езика. Когато излезеш на пазара, ще пречупиш наглостта си или ще си понесеш боя, разбра ли ме?

Зара, волната номадка така и не разбираше защо е нужно жените да се подчиняват безропотно на мъжете, но мъдро реши да сдържи езика си. Когато настъпеше времето, щеше да покаже на новия си господар, че не е лесно да я опитоми, нито пък че ще му се подчинява доброволно.

Тя не отговори нищо и Кадим, изглежда, се успокои. Нарочно пренебрегвайки Зара, която му се стори твърде смущаваща, той избра една пълничка червенокоска да топли леглото му през нощта. Жената тръгна покорно след него, макар че изражението й не издаваше особена радост. Но тя нямаше избор. Зара благодари на Аллаха, че Кадим не беше избрал нея.

Четирите дни в харема на роботърговеца изглеждаха като цяла вечност. За огромно облекчение на Зара той я отминаваше всеки път, когато идваше в харема, за да си избере жена за през нощта. Един-два пъти като че ли решаваше да се спре на нея, но непокорното й изражение, изглежда, го караше да променя решението си.

Накрая дойде време за наддаването. Всички жени бяха изкъпани, масажирани, облечени в прозрачни дрехи, парфюмирани и надлежно обезкосмени. Макар Зара да не приемаше съдбата си, тя реши да си даде достатъчно време и да обмисли бягство, когато положението стане по-обещаващо. Беше избягала от Джамал, нали?

Джамал се върна в Рая в извънредно лошо настроение. Не беше успял да открие следите на Юсеф. Този мъж беше по-хитър от лисица. Изглежда, знаеше къде са всичките скривалища в планините Риф и умело се възползваше от тях. След три дни претърсване на сухите плата и планините Джамал реши да се върне в Рая.

Към дома му го примамваше сладкото тяло на Зара. Най-малкото, надяваше се, че иска само нейното тяло. Не биваше да забравя, че тази девойка го беше предала. Но Аллах да му е на помощ, той още я искаше.

Харун побърза да посрещне господаря си, когато го забеляза да влиза през портата.

— Добре дошъл у дома, Джамал. Беше ли Аллах благосклонен към тебе? Намери ли Юсеф?

Джамал изсумтя презрително.

— Този мъж е като хамелеон; променя цветовете си, за да се слее с околността. Пак ми се изплъзна.

Харун се намръщи.

— На султана това няма да му хареса. Съобщи ли му?

— Не, исках по-скоро да се върна у дома. Изпълни ли заповедта ми за пленниците?

— Да, ще бъдат продадени на следващия робски пазар. Кадим ел Хака беше много доволен. Здрави мъже винаги се търсят. Колкото до жената…

Джамал замря, умът му отказваше да приеме това, което подсказваха думите на Харун.

— Каква жена? Заповядах ти да оставиш жените и децата тук.

Мургавото лице на Харун доби озадачен израз. Джамал да не би да се шегува с него? Една мисъл, която не можеше да понесе, нахлу в мозъка му.

— Жените и децата останаха тук, господарю. С изключение на една.

Харун видя как цветът се оттегля от суровите черти на Джамал и отстъпи назад смутен. Аллах да му е на помощ! Какво беше сторил!

— Зара! Къде е Зара?

В гласа на Джамал се промъкна нотка на ужас. И нещо друго. Нещо, което накара Харун да изтръпне в страх.

— Прости ми, ако съм постъпил погрешно, господарю. Ти каза да махна Зара от очите ти и аз направих това, което ми заповяда. Зара и мъжете от синьото племе бяха продадени на робския пазар във Фес.

— Аллах да те вземе! — изригна Джамал, разтърсвайки юмрук във въздуха. — Никога не съм имал намерение да продавам Зара. Трябваше да я доведеш тук да чака завръщането ми.

Харун падна на колене и вдигна умолително ръце. Никога досега не бе понасял гнева на Джамал, но бе виждал как той наказва онези, които го разгневят.

— Ти говореше, че ще продадеш Зара. Предположих, че точно това искаш. Берберката заслужаваше да бъде наказана, задето те упои, и аз помислих, че искаш да се отървеш от нея. Нямаше как да разбера, че не говориш сериозно, че още я искаш. Милост, господарю.

Джамал се вгледа в Харун, все още в плен на невероятния си гняв. Зара я нямаше. Сладкото й тяло и разкошните устни вече не бяха негови, за да ги целува и гали. Нов господар щеше да я притежава — мъж, който нямаше да оцени чувствеността й като него. Той бе подхранвал тази чувственост, бе я култивирал и подклаждал, като й бе давал неповторимо удоволствие.

Борейки се да сдържи паниката си, Джамал запита:

— Когато е наддаването? Заради тебе се моля вече да не се е състояло.

Харун преглътна конвулсивно.

— Утре, господарю. Робите ще бъдат продадени в пазарния ден, четвъртък.

Джамал изригна една ругатня.

— Няма да имам достатъчно време да стигна до Фес. Върви в селото и купи ездитна камила от търговеца. Камилите са по-издръжливи от моите арабски коне. Могат да яздят бързо и продължително, а не им трябва и много вода. Побързай, Харун. Искам да тръгна след час.

Харун побърза да изпълни заповедта на шейха. Конят му беше наблизо, той скочи на седлото и препусна към селото. Без никакви трудности намери търговеца на камили Рашид.

— Веднага искам да купя най-бързата ти ездитна камила за шейх Джамал — каза Харун, изваждайки от пояса си кесия с пари. — Кажи цената.

— На дълъг път ли тръгва шейхът? — запита хитро Рашид. Той знаеше, че Джамал е ходил да търси Зара и Юсеф и се е върнал с празни ръце. Неговите съгледвачи му бяха донесли вестта за завръщането на шейха още преди той да говори с Харун.

— Задаваш много въпроси. Избери камилата и кажи цената.

— Ако е за дълъг път, тогава тази камила ще свърши работа — каза Рашид, посочвайки едно жилаво животно, което почиваше наблизо. — Но ако шейхът иска бързина, тогава бих препоръчал съвсем различно животно.

— Бързина, човече, бързина. Шейхът иска да стигне възможно най-бързо до Фес. Аз направих нещо ужасно. Заведох любимката му на робския пазар и той иска да си я върне.

— Да не говориш за робинята Зара?

Разбирайки, че се е разприказвал, Харун добави:

— Няма значение. Коя камила препоръчваш?

— Тази е бърза.

Рашид взе юздите на една стройна камила с пясъчен цвят и ги подаде на Харун, като назова безбожно висока цена. Харун си замърмори под нос, отброявайки монетите.

— Голям си скъпчия. Ако не бързах толкова, щях да се пазаря, но Джамал чака, а аз вече съм си навлякъл гнева му.

Харун се качи на коня си и потегли заедно с камилата. Рашид го изчака да се скрие и повика помощника си да го замести. Избра друга камила, също толкова бърза като купената от Харун, и напусна оазиса.

Джамал яздеше с бързината на вятъра. Препускаше сам към Фес, сякаш дяволът беше по петите му. Спря чак когато спускащата се нощ и насеченият планински терен направиха пътя опасен. Легна до камилата и поспа малко, потегляйки още с първите слънчеви лъчи. Фес беше още доста далече и той отправи молитва към Аллах да му помогне да стигне навреме при Зара.

Зара не беше първата робиня, изложена на наддаването. Кадим я пазеше за накрая. Бяха я изкъпали и облекли в предизвикателни дрехи. Прозрачни шалвари обгръщаха ханша й, закопчани на глезените с ленти, обшити със скъпоценности. Късото копринено елече едва прикриваше гърдите й, оставайки оголен целия й корем. Зърната й прозираха съвсем ясно под тънката материя. Тялото й беше по-скоро разголено, отколкото прикрито и тя трепереше от негодувание, задето я бяха направили предмет на мъжките щения.

От мястото, където я държаха, Зара наблюдаваше как извеждат най-напред мъжете и ги разпродават. След това дойде редът на жените. С нарастващ ужас тя гледаше как купувачите идваха да оглеждат отблизо жените, как ги опипваха за да проверят твърдостта и гладкостта на плътта им, как не пропускаха такива места, които предизвикваха похотливи смехове от мъжете и хихикания от жените, физическият оглед беше смущаващ и крайно унизителен.

Заповядваха на повечето от жените да свалят дрехите си и да се покажат голи пред бъдещите си господари. Някои като че ли не възразяваха, въртейки се насам-натам, за да покажат телата си в най-благоприятна светлина. Тези жени бяха продадени много скоро в бързото наддаване и новите им господари веднага ги отведоха. Когато най-накрая изведоха Зара, все още имаше голяма тълпа.

Дочу се одобрителен шепот, когато тя зае мястото си на робския подиум. Безстрастното й изражение не издаваше ужаса й, тя гледаше право напред, без да спира очи на никое лице.

— Покажи ни гърдите й! — поиска един мъж, застанал най-отпред.

Кадим се изправи пред Зара, готов да смъкне миниатюрното парче плат, прикриващо гърдите й. Но свирепият израз в очите й възпря за миг ръката му. Той не забеляза накъде гледа Зара.

Тя се взираше в извития нож, който Кадим носеше на кръста си. Когато роботърговецът пристъпи пред нея, закривайки я от погледа на другите, тя се задейства по инстинкт, без да мисли за последиците. Ръката й се стрелна толкова бързо, че Кадим не разбра, че тя е хванала ножа, докато не го усети насочен право към слабините си. Той замръзна, вперил поглед в Зара, и по свирепото й изражение разбра, че решителната берберка няма да се поколебае да го лиши от мъжественост.

Най-лошите му страхове се потвърдиха, когато Зара изсъска:

— Само ме докосни, арабска свиньо, и ще ти отрежа топките и ще ти ги напъхам в устата.

Кадим започна да се поти обилно.

— Какво смяташ да постигнеш с това? Ако ме наръгаш, моите хора ще те убият на място.

— Но поне ще знам, че никога повече няма да използваш това отвратително нещо между краката си.

Върхът на ножа го бодна през дрехите и Кадим се присви.

— Какво чакаш, Кадим? — извика мъжът от предната редица. — Открий гърдите й да ги видим.

— Решавай бързо, Кадим — изсъска Зара. — Не пипай дрехите ми или ще усетиш острието там, където боли най-много. Отказвам да бъда изложена на унижение пред тези мръсни свине, които наричат себе си мъже.

Кадим реши да отстъпи. Представи си колко скъпо щеше да му струва — и в пари, и като изгубена гордост. Ако тя го унизи пред най-добрите му клиенти, никога няма да му донесе цената, която очакваше да получи за нея.

— Няма да пипам дрехите ти, ако пуснеш ножа и го върнеш на мястото му. Заклевам се в гроба на Пророка.

Зара се поколеба за момент, преди да върне ножа на Кадим на място. Не искаше да умре, но това със сигурност щеше да се случи, ако направеше нещо на търговеца. Когато острието се скри отново в пояса му, Кадим се обърна към тълпата и каза:

— Най-добре е да оставим и нещичко на въображението. Това ще подклажда апетитите ви за страстната Зара. Погледнете я, мъже. Не е ли възхитителна? Гърдите й са високи и пълни. Зърната й са като узрели череши. Ако погледнете по-отблизо, можете да видите хълмчето й през шалварите. Гарантирам, че то е сочно, розово и може да приеме и най-голямата сабя.

Зара държеше погледа си зареян в безоблачното небе, докато мъжете напрягаха очи, за да разгледат различните телесни части, които Кадим описваше. Той наистина плени въображението им. Зара изфуча, когато търговецът я обърна и я потупа по задника.

Той не й обръщаше никакво внимание.

— Нима не са сладки? Като съвършени полукълба, кръгли и сочни.

И я стисна с две ръце.

Зара издаде задавен звук и ръцете на Кадим веднага се дръпнаха от нея.

— Кой ще започне наддаването?

— Девствена ли е? — запита един дебел брадат мъж, облечен в развяваща се бяла роба и с тюрбан.

— Зара не е девствена, приятелю, но е нещо по-добро. Предишният й собственик сам я е обучил. Тя е веща във всякакви видове любовна игра и гарантирано ще задоволи дори най-взискателните мъже. Няма да се разочароваш.

Думите му отбелязаха началото на бързо и оживено наддаване. Цената се удвои и учетвори, докато в тълпата останаха само трима достатъчно богати мъже, които продължаваха да се състезават. Тогава мъжът в бялата роба каза такава висока цена, че другите двама трябваше да отстъпят.

— Робинята отива при шейх Сиди Беннаур — обяви тържествено Кадим. — Цената е висока, но съм сигурен, че той ще е доволен, защото красивата Зара си струва.

Сиди Беннаур пристъпи напред с дребни стъпки. Едно недорасло дете с ангелско лице ситнеше зад него. Той размаха шишкавата си ръка към Кадим.

— Знаеш предпочитанията ми, Кадим, и те не са към жени с разкошни форми. — Той разсеяно потупа русата глава на момчето. — Момчета като Аззи са ми повече по вкуса. От време на време опитвам и жени, но трябва да бъдат стройни и слаби като момчета, за да ми харесат.

Зара се вгледа с отвращение в Сиди Беннаур. Не само беше извратен, но и свободно си го признаваше. Тя съжали горките деца, принудени да се подчиняват на отвратителните му вкусове.

— Жената е подарък за един приятел, който ми направи голяма услуга. Али бен Баха има огромен апетит за жени, но за съжаление бързо им се насища. Моля се на Аллаха подаръкът ми да му се хареса, защото тя ми струва цяло състояние. Сигурен ли си, че е опитна в леглото, Кадим? Не бих искал да пратя нещо недостойно на приятеля си.

— Казаха ми, че предишният й господар я е научил на игри, известни навярно само на райските девици, о, благородни Сиди. Приятелят ти ще ти бъде благодарен за подаръка.

Зара пухтеше в безсилен гняв. Говореха за нея така, все едно е сляпа и глуха.

— Ако не му хареса, шейх Али бен Баха ще я даде на началника на конюшните си, мъж, известен с извратените си апетити.

Раздвижване сред тълпата привлече вниманието на Зара и тя загледа смутено как един мъж препуска като вихър през пазарния площад, разпръсвайки хора и товарни животни, които му се изпречваха на пътя. Той неотклонно се приближаваше към робското тържище. Зара потръпна шокирана, когато разпозна Джамал, препускащ към нея на бърза ездитна камила.

Джамал веднага забеляза Зара. Не беше трудно да я види сред почти празния робски пазар. Тя беше по-красива от луната и звездите и той се опиваше от вида й. После разбра какво означава липсата на клиенти на робския пазар и сърцето му се сви. Беше закъснял. Аллах да му е на помощ! Спря пред робския подиум, прехвърли крак през седлото и се спусна на земята, заставайки като вкопан на място, когато кракът му тупна в прахоляка.

— Закъснял ли съм за наддаването? — запита Джамал, въпреки че вече знаеше отговора.

Измери с многозначителен поглед Сиди Беннаур, забелязвайки, че това е мъж, който не обича жените.

— Наддаването свърши, приятелю — каза Кадим. — Зара беше последната продадена. Сега е собственост на шейх Сиди Беннаур.

Джамал се насили да говори спокойно въпреки че сърцето му щеше да изскочи от гърдите.

— Давам двойно.

Кадим веднага виждаше всяка възможност да повиши печалбите си. Познаваше шейх Джамал отпреди. Харун му беше казал, че Зара е била негова робиня.

— Шейх Сиди Беннаур ще реши дали иска да ти я продаде. Ако предпочете да се откаже от нея, разбира се, аз ще взема посредническия дял за препродажбата.

Джамал обърна потъмнелия си поглед към Сиди Беннаур. Ръцете му, стиснати в юмруци, бяха отпуснати до тялото — единственият признак на силните му чувства.

— За какво ти е тази жена, Сиди Беннаур? Разбирам, че младите момчета повече ти допадат.

Зара си пое остро дъх, все още шокирана от неочакваното появяване на Джамал. Защо ще иска да я купува, когато тя се беше озовала тук, на робския пазар, по негова заповед? Не виждаше смисъла.

Сиди Беннаур махна с отрупаната си с пръстени ръка, реагирайки с отегчена гримаса на думите на Джамал.

— Не е твоя работа какво ще правя с робинята. Сега тя е моя. Не искам да я продавам.

— Намирам това за странно, господарю — каза Кадим. — Защо заповяда на твоя човек Харун да продаде жената, ако още я искаш?

Джамал обърна поглед към Зара. Очите й бяха тъмни и неразгадаеми, но нещо в тези бездънни дълбини говореше за силните й чувства. Тя премига, боейки се, че очите й я предават. Когато отново се взря в Джамал, те се бяха замъглили.

Той заобяснява с едва сдържан гняв:

— Продаването на Зара беше грешка. Харун е разбрал погрешно заповедите ми. Зара трябваше да бъде отведена в двореца ми и там да ме чака да се върна. Само мъжете от синьото племе трябваше да бъдат продадени.

— Какво ще кажеш, Сиди Беннаур? Ще продадеш ли жената на шейх Джамал, от което да спечелим и двамата? — запита Кадим.

Очите му блеснаха жадно, толкова голяма беше алчността му.

Сиди Беннаур се направи, че размишлява върху предложението на Кадим, поглаждайки брадичката си с една ръка, докато с другата галеше момчето, застанало покорно до него.

— Не съм променил намерението си. Моят добър приятел Сиди бен Баха е познавач на жените и винаги жаден за свежа женска плът. Домът му е на края на пустинята, близо до Ер Рашидия. Красивата Зара ще бъде нагиздена като царица и отведена с керван при Али.

— Ще платя три пъти повече от това, което ти си платил за Зара — извиси се резкият и настоятелен глас на Джамал.

Това ни най-малко не уплаши изнежения Сиди Беннаур. Всъщност той беше жесток и извратен човек. Би отказал предложението на Джамал независимо от цената, която той щеше да назове — просто защото му харесваше да го направи.

— Робинята не се продава, о, шейх Джамал — изсумтя Сиди Беннаур. Махна към Зара. — Хайде, жено, ще останеш в дома ми, докато приготвя керван да те отведе при новия ти господар.

— Али бен Баха ще види, че съм трудна робиня — заяви Зара, най-накрая възвърнала си дар слово. — Аз съм непокорна и непослушна. Горда и високомерна и отказвам да се подчинявам доброволно на мъж, когото сама не съм избрала. Аз съм Зара, дъщерята на Юсеф, берберския кадия. Първия път, когато Али ме докосне, ще му прережа гърлото.

Сиди Беннаур прибра полите на робата си, отстъпвайки назад стъписан. Хвърли яростен поглед към Джамал.

— Сега разбирам защо си продал жената. Надявам се, че редовно си я бил. Али бен Баха е точно мъжът, който ще я научи на покорство. Той никак не е търпелив. Ако тя откаже да обуздае езика си, ще нареди да й го отрежат.

Сиди Беннаур плесна с ръце и двама здравеняци веднага се озоваха до него.

— Хванете жената! — заповяда той. — Заведете я в дома ми и я пазете добре.

Джамал понечи да се хвърли върху хората на Беннаур и да изтръгне Зара от ръцете им, но знаеше, че по закон няма право. Беннаур я беше купил и бе платил за нея, така че не можеше нищо да направи, щом Беннаур не искаше да се откаже от покупката. Джамал се насили да изобрази външно равнодушие. Зара наистина беше загубена за него.

— Желая на Али бен Баха да се наслаждава на берберската магьосница — изрече Джамал с фалшиво приповдигнат тон. — На мене гърлото не ми е отмиляло. Не ми се иска някой да ми го пререже, докато спя. Сега разбирам, че продажбата на тази робиня беше мъдър ход от моя страна.

Зара нямаше представа, че в него говорят отчаянието и примирението.

— Много предвидливо — съгласи се Кадим, припомняйки си как Зара беше заплашила най-деликатната част от тялото му със собствения му нож.

Зара изгледа Джамал с върховно недоумение. Появяването му тук изглеждаше лишено от всякакъв смисъл. Защо беше изминал целия този път с цел да я купи обратно, ако изпитваше такива чувства към нея? Дали изпращането й на робския пазар действително е било грешка?

Джамал разгада учудването по лицето на Зара, но не можеше да направи нищо. Беше я изгубил. Скоро тя щеше да принадлежи на друг, да се разгорещява от неговите ласки, да моли за неговите целувки. Джамал нямаше друг избор, освен да се върне у дома си и да забрави, че Зара изобщо съществува. Обърна се да си върви, не виждаше смисъл да остава. Беше причинил нещо ужасно на Зара, макар грешката да не бе изцяло негова. Загубата й се забиваше дълбоко като нож в онази част от сърцето му, която винаги беше държал свободна от обвързване.

— Как можа, Джамал? — извика Зара, докато хората на Беннаур я отвеждаха.

Джамал се обърна и я погледна, тъмните му очи бяха по-мътнели от отчаяние. Погледите им се срещнаха и той усети силен спазъм в областта на сърцето. И в неговите, и в нейните очи се четеше болка.

Чувство, че са предадени.

Чувство, че сърцата им са разбити.