Шейх

11

Зара тръгна с нерешителни стъпки към шатрата на баща си. Раменете й бяха отпуснати, очите гледаха с празен поглед — не беше спала цяла нощ. Дълбоките пурпурни сенки под очите свидетелстваха за борбата, която се водеше в душата й. Умът й казваше, че е постъпила правилно, като е заблудила Джамал, но сърцето й се разкъсваше. Беше му сторила нещо непростимо, но нямаше избор. Баща й бе заплашен от смърт, тя беше попаднала в робство и на всичкото отгоре трябваше да се съпротивлява срещу все по-засилващите се чувства към своя отявлен враг.

Беше минала една седмица, откакто тя упои Джамал и избяга с баща си и мъжете от синьото племе. Една седмица, през която се чувстваше като чужденка сред собствения си народ. Беше сигурна, че всички знаят, че е платила свободата на Юсеф с тялото си. Макар че никой не говореше открито за саможертвата й, Зара усещаше съжалението на съплеменниците си и се чувстваше ужасно.

Джамал я беше направил своя в най-първичния смисъл, беше взел тялото й и й беше дал своето. Бе я накарал да зърне един проблясък на наслада и я бе изненадал с предложението си да стане негова съпруга. Бе приел, че е омагьосан от нея, и искаше да я вземе със себе си на борда на своя кораб. А тя му се бе отплатила за любовта и възхищението, като го бе упоила. Колко ли я мразеше?!

Но истинската причина за безсънните й нощи беше мисълта, с която не можеше да се примири — че твърде много се бе привързала към този опасен, чувствен шейх. Трябваше само да я докосне и тя се превръщаше в пепел, изгаряше в най-опасната от всички клади.

Юсеф посрещна топло Зара, когато я видя да влиза през отвора на шатрата му.

— А, дъще, радвам се, че те виждам. Видя ли, че Мохамед пристигна преди малко в стана?

Зара кимна. Тъкмо присъствието на Мохамед в стана им беше поводът тя да дойде в шатрата на баща си. Знаеше, че Мохамед е най-острото им ухо в Мекнес.

— Говори се, че това е най-богатият керван от месеци насам по пътя между Маракеш и Мекнес — продължи Юсеф. — Носят събраните от юг данъци, предназначени за султанската хазна.

Зара се оживи.

— Ще ги нападнем ли, татко?

Нападението беше точно онова, от което имаше нужда, за да прогони мисълта за мъжа, който я бе направил своя робиня и бе откраднал сърцето й.

— Да, дъще, когато научим къде точно е керванът. Вероятно е напуснал Маракеш преди два дни. Понеже трябва да разберем точно къде се намира, аз излизам утре призори, за да проследя пътя на кервана и да го намеря.

— Ще дойда с тебе — каза Зара, жадна за действие, за нещо, което да държи нащрек ума и тялото й.

— Не и този път, Зара. Вече избрах десетина мъже да ме придружават. Бъди сигурна, че ще яздиш до мене, когато нападнем. Но сега предпочитам да останеш в стана. Ще бъдеш главатар, докато ме няма. Ти си също толкова решителна и смела, колкото всеки от хората ми.

Окуражена от думите на Юсеф, Зара отвърна:

— Няма да те изложа, татко. Наистина ли мислиш, че има опасност?

Юсеф я изгледа внимателно.

— Да. Ти унизи шейха, Зара. Той не е мъж, който ще се примири с такова нещо. Нарани гордостта му. Страхувам се, че няма да се успокои, докато не ни намери, и се моля да не успее. Отмъщението му ще бъде незабавно и сурово.

— Ние непрекъснато се местим — изтъкна Зара. — Мисля, че преувеличаваш опасността от страна на Джамал.

Тъмните очи на Юсеф се изпълниха с болка.

— Не е тайна, че Джамал те иска, Зара. Да го упоиш и да избягаш беше оскърбление, което той няма да понесе. Ще ни търси, но засега съм уверен, че сме в безопасност. След като освободим султанския керван от богатствата му, ще се приберем по-навътре в планината.

— Колко време няма да те има, татко?

Юсеф вдигна рамене.

— Не съм сигурен. Може би една седмица, може и повече. Когато научим къде е керванът, ще знаем къде и кога да нападнем. Важно е да разберем колко стражи го придружават.

— Имаш ли някакви нареждания за мене?

— Вярвам в способността ти да поведеш мъжете, ако стане нужда, дъще.

— Това означава много за мене — каза Зара.

Обърна се и тръгна да излиза, но ръката на Юсеф я спря.

— Нека говорим откровено, Зара. Виждам, че си нещастна. Заради Джамал ли е? Знам, че това, че му се подчини, беше много унизително за тебе и се обвинявам заради саможертвата ти, но не исках да го правиш. Ако искаш, ще го намеря и ще го убия.

— Не, татко! — извика Зара, ужасена от мисълта, че Джамал може да умре. — Моята жертва беше заради народа ни. — Макар всъщност да не беше жертва, дощя и се да добави. — Джамал не бил лош с мене — призна тя. — Беше внимателен, макар че често пъти подлагах на изпитание търпението му.

— Един ден — предрече Юсеф — ще се изправим лице в лице с Джамал и не мога да ти обещая, че изходът ще ти хареса. — Той присви очи. — Какво е направил този мръсен звяр, че да спечели привързаността ти, дъще? Как можеш да храниш нежни чувства към мъжа, отговорен за смъртта на годеника ти? Този мъж те похити!

Зара се изчерви.

— Ненавиждам Джамал, татко — излъга тя. — Просто ми се иска да не трябваше да прибягвам до хитрост, за да спечеля свободата ни.

— Много добре. Тогава върви, дъще, и се погрижи за сигурността на нашия стан. Аз тръгвам утре на зазоряване.

Джамал и войниците му не намериха никакви следи от Юсеф и мъжете от синьото племе, въпреки че няколко дни претърсваха планините и подножията им.

— Безнадеждно е, Джамал — каза Харун, поклащайки уморено глава. — Планините са огромни, има много места, където може да се скрият. Никога няма да намерим Юсеф.

— Ще го намеря — възрази Джамал с мрачна решителност. — Обещах на Исмаил главата на Юсеф и с волята на Аллаха ще му го заведа.

— Признай си, господарю, че повече те интересува дъщерята на Юсеф, а не самият той.

— Зара ме направи на глупак, Харун. Бях хлътнал по нея и тя ме измами. Да, искам я, но само за да я накажа и за нищо друго. Това е първият път, когато търпя унижение от жена, и никак не ми е приятно.

Харун си спомни какво беше казал Джамал, че ще прати Зара на робския пазар, и се закле това да стане, само да докопа тази берберска вещица.

— Имаше късмет, че избягна наказанието, когато султанът научи, че си пленил Юсеф и си го изпуснал. Разсърдиш ли Исмаил, трудно можеш да го успокоиш.

— Обещах му цялата плячка от следващата ми пиратска експедиция, вместо да му дам само една част — каза Джамал, припомняйки си гневното избухване на султана, когато бе научил за бягството на Юсеф.

— Кога отплаваме? — запита Харун, мислейки за Саха и как не му се искаше да я остави тук.

Не беше необходимо много време, за да научи наложницата си, че е стриктен и взискателен господар и няма да търпи непослушание. Тя бързо осъзна, че сега е собственост на обикновен войник. След като я наби един-два пъти, вече не можеше да си пожелае по-страстна любовница. Беше също толкова омаян от Саха, както Джамал от своята берберска принцеса.

— Въпрос на време е да се върнем в морето — каза Джамал, свивайки рамене. — Това зависи само от едно — кога ще намерим Юсеф и коварната му дъщеря.

— Стъмва се, да направим ли стан?

— Погрижи се, Харун. Аз ще ида да разузная какво има зад следващия рид. Лагерът на Юсеф трябва да е някъде тук, сред тези планини, и колкото по-късно го намерим, толкова повече ще се сърди султанът.

Зара издаде заповед да не се палят никакви огньове, докато баща й го няма. Готвеха храната на малки мангали, които не изпускаха много светлина.

Юсеф беше тръгнал преди два дни и досега всичко беше спокойно. Двама мъже в сини дрехи пазеха стана, бдейки да не ги изненада внезапно нападение, макар Зара да се съмняваше, че Джамал е някъде наблизо. След като тя и баща й бяха избягали, нямаше нападения срещу султанските кервани и тя се надяваше султанът да мисли, че вече няма да има никакви набези.

Зара се оттегли в шатрата си, доволна, че всичко е наред.

За нещастие, сънят беше разкош, който напоследък й беше отказан. В мига, когато затвореше очи, непокорната й памет я връщаше в онези еротични нощи, прекарани в обятията на Джамал. Потънала в пот, тя се мяташе и се въртеше под завивките, овлажнявайки се на онези места, които Джамал беше целувал и галил. Тялото й копнееше за неговия допир; тя трепереше от смущаващата жажда отново да познае любовта му.

Зара се опитваше да изключи мисловния си процес, но опитите й пропадаха. Джамал бе научил тялото й да желае неговото и тя се бе показала прилежна ученичка. Колко ли я мрази, помисли тя. Сигурно се чувства унизен и наранен. Ако отново попаднеше в ръцете му, той щеше да вгорчи живота й. Такъв горд мъж като Джамал сигурно щеше да си отмъсти, задето го беше направила на глупак. Тя потрепери при мисълта за незабавното правосъдие на шейха и отправи молитва към Аллах да я държи надалече от ръцете му.

Застанал на рида над берберския стан, Джамал обхвана в шепа муцуната на коня и се втренчи в далечината. Беше много изненадан, когато преди малко се натъкна на стана.

Гледа близо половин час, за да запомни всичките необходими му сведения и да реши да нападне утре преди разсъмване. Той и хората му щяха да обкръжат берберските укрепления, да обезвредят двамата стражи и да пленят цялото племе още докато спи. Аллах беше добър. Скоро той щеше да хване хитрата берберска вещица и да я върне там, където й беше мястото.

Зара най-сетне заспа. Събуди се преди зазоряване с напрегнато тяло, треперещо от предчувствие. Всичко беше тихо. Като че ли нямаше нищо нередно. Нощта беше тъмна и безлунна, никаква сянка не се виждаше в тъмнината. Размърда се върху постланите кожи и се опита да намери обяснение за безпокойството си. Нямаше от какво да се страхува, каза си тя. Черните шатри бяха невидими на фона на черното небе и тъмните планини, затова тя се укори, че си въобразява. Глупава е, упрекна се, и се страхува, когато няма от какво. Стражите бяха надеждни и не бяха дали сигнал за тревога.

Една камила изпръхтя и Зара замръзна. Понеже звукът не се повтори, тя си позволи да се отпусне. Страхуваше се, а няма защо. И понеже беше още твърде рано за ставане, затвори очи и се насили отново да заспи.

Отвън в тъмнината Джамал и неговите хора обкръжаваха черните шатри. Лесно изненадаха пазачите и ги оставиха вързани и в безсъзнание при камилите, които четирима от хората на Джамал се опитваха да успокоят. Той самият беше нащрек, наблюдавайки как войниците му влизат тихо в шатрите, с изключение на една, която беше оставил лично за себе си. Нападателите обезвредиха без кръвопролитие спящите бербери и ги подкараха към една голяма шатра.

Джамал се вгледа в последната шатра, в която спеше Зара. Знаеше го, защото беше разпитал един от стражите, преди да го просне в безсъзнание с един удар по главата.

— Станът е наш Джамал — съобщи Харун. — Стражът беше прав. Юсеф го няма. Половината мъже от племето също. Пленихме предимно жени и деца.

— Аз не воювам с жени и деца — каза Джамал, разгневен, че е изпуснал Юсеф. — Пази ги добре, приятелю. След като свърша със Зара, ще дам нови заповеди. — Той погледна към шатрата й. — Погрижи се никой да не ми пречи.

Зара седеше сред разхвърляните завивки и сърцето й биеше лудо. Нещо не беше наред, чувстваше го. Странната тишина не беше нормална. Тя трепна силно, когато усети нечия твърда ръка на рамото си. Извърна рязко глава и видя една тъмна фигура да се извисява над нея. Посегна към ножа, оставен до възглавницата, но нападателят беше по-бърз от нея. Ритна го, преди тя да бе успяла да го грабне.

Гласът й се извиси панически:

— Кой си ти? Какво искаш? Опита се да стане.

Блесна светкавица и силната ръка на Джамал стисна крехкото рамо на Зара в безмълвно предупреждение. Тя премига, но не извика; болката не беше нещо ново за нея. После видя лицето му под мигащата светлина на лампата и усети съвсем истински страх.

Джамал грубо я изправи на крака и почти допря лицето си в нейното.

— Най-лошият ти кошмар, сладка вещице, се осъществи.

— Джамал! Аллах да ми е на помощ! Как…

— Викай Аллах колкото искаш, Зара, той няма да ти помогне.

— Само да викна, и войниците ще дойдат на помощ. Джамал се изсмя. Звукът никак не беше успокоителен.

— Твоите войници са мои пленници. Моите войници контролират всичко тук.

— Стражите…

— …са в добри ръце. Съжалявам само за едно — че Юсеф не е тук. Но не се страхувай, той няма вечно да остане на свобода. Султанът определи голяма награда за главата му.

Зара се взря в лицето му, вече различимо в светлината на напълващия ден. Очите му бяха студени и безстрастни, лицето решително и неотстъпчиво. Тя повдигна леко брадичка. Независимо какво смяташе да прави с нея, нямаше да го моли за милост. Беше го предала и той имаше намерение да я накаже. Но никога нямаше да узнае, че и тя не бе излязла от това ненаранена. През седмиците пленничество бе открила неподозирани бездни от чувства към своя похитител. Той бе запалил в нея огньове, които още я изгаряха.

— Никога няма да хванеш баща ми. Той е прекалено умен за тебе.

Джамал се усмихна невесело.

— Но хванах дъщеря му. Ти веднъж ме доведе до него и сега отново ще го направиш. — Погледът му се плъзна по тялото й с оскърбителна настойчивост. — Свали си дрехите, Зара!

— Какво?

— Веднага, сладка магьоснице. Харун ще се погрижи никой да не ни безпокои.

— Ако това е твоят начин да ме накажеш…

— Да те накажа ли? — Той се изсмя с пълен глас. — Мислиш, че да спиш с мене е наказание? Това ли чувстваше всеки път, когато лягаше с мене? Толкова тежко задължение ли беше това? Ти си завършена актриса, сладка моя магьоснице. Бих могъл да се закълна, че припадаше от екстаз в прегръдките ми. Дори се научи да харесваш сребърните топчици и изключителното удоволствие, което ти даваха. Не можеш да ме излъжеш, Зара.

Зара искаше да отрече всичко, но не можеше. Никак не искаше да й се напомня за дивата й, силно реагираща природа, щом ставаше дума за Джамал. Объркваше се, щом си припомнеше как го молеше да свърши вътре в нея, да я отведе в рая. Не се беше преструвала. Всичко, което беше изпитвала, беше съвършено истинско.

— Само се преструвах — излъга Зара. — Мрази ме, ако трябва, но аз направих всичко това заради баща ми и заради моя народ.

— Ти проституираше заради баща си! — нападна я сърдито Джамал.

Как смееше тя да отрича всички тези чувства, които двамата бяха споделяли? Как смееше да отрича онова непреодолимо привличане, което правеше любенето им така изключително?

Зара се опита да не отстъпи пред неукротимия му гняв.

— Не беше така. Аз не съм курва.

— Но сега си. Ти си моята курва. Ще свалиш ли тия дрехи, или трябва да го направя вместо тебе?

Зара метна поглед към спуснатото платнище на шатрата.

— Дори не си го помисляй, сладка магьоснице. Моите хора са навсякъде.

Той свали джелабата си и посегна към нея. Ръцете му разкъсаха мигновено и уверено ленената риза, с която беше облечена тя, и я хвърлиха настрана. В неясната светлина на ранната утрин гърдите й блеснаха като алабастър. След това той атакува широките й шалвари, късайки ги на парцали в желанието си да я види гола.

Когато Зара остана без никакви дрехи, той отстъпи назад в нямо възхищение, а гневът му започна бавно да се изпарява.

— Аллах знае, че искам да те мразя — изрече той. — Ти ме примами със сладкото си тяло, за да спечелиш доверието ми. Наказанието ти трябва да бъде също така мъчително, каквато беше твоята измама.

— Сигурна съм, че ще бъде така — каза Зара, облизвайки пресъхналите си устни. — Но аз не съжалявам за действията си. Животът на баща ми е по-важен от моя.

Джамал започна нетърпеливо да сваля дрехите си. Ризата му отлетя в другия край на шатрата.

— Искам те, Зара. Искам да си спомниш допира на ръцете ми до сладката ти плът, да си припомниш вкуса на устата ми, чувството, което извикваха устните ми, галейки всички онези места, които те подлудяват.

Зара затвори очи. Сякаш имаше нужда да й се напомня начинът, по който той я караше да се чувства! От мига, когато бе напуснала Джамал, не бе могла да мисли за нищо друго. Защо животът им трябваше да бъде толкова усложнен? Защо не можеха да се обичат свободно, без вина? Защо трябваше да бъдат на противоположни страни?

— Ти ме мразиш. Защо тогава ме искаш? — запита Зара, когато той я привлече към себе си.

— Чертата между омразата и любовта често е твърде тънка, за да различим едното от другото — каза той загадъчно. — Бъди благодарна, че само спя с тебе, вместо да взема живота ти.

Той я положи с котешка грация на постелката от кожи. Опасна полуусмивка изви нагоре ъгълчетата на устата му, когато се отдръпна назад и я погледна. Изражението му беше неукротимо мъжествено, неотстъпчиво и решително. Погледът му се плъзна жадно по нея. Щедрите извивки на тялото й го държаха в плен. Гърдите й бяха меки и пълни, зърната й изпъкваха с цвета на череша. Пухкавото розово хълмче на нейната женственост вече пускаше соковете си за него.

Погледът му я обезпокои. Тя вече твърде добре познаваше свирепия блясък в очите му. Как можеше отново да й причинява това? Как можеше да я кара отново да го иска само със силата на погледа си?

Непокорни искри припламнаха в нея.

— Аллах да вземе душата ти! Не ме докосвай!

— О, аз не само ще те докосвам, сладка магьоснице. Преди да свърша с тебе, ще ме наречеш свой господар.

— Не! — извика тя. — Не съм робиня на никой мъж!

— Не си ли? Ти си моя робиня и моя курва.

Той я притисна под себе си, смазвайки гърдите й под твърдостта на своите. Мъжествеността му опираше в корема и. Устата му се впи в нейната и светът се завъртя пред очите й.

Той не преставаше да я целува, докато сваляше ботушите и шалварите си. После прокара ръце нагоре, зарови се в гъстата маса на косата й, държейки здраво главата и, докато продължаваше да я опустошава с целувки. Звукът, който се изтръгна от гърлото й, напомняше по-скоро стон, отколкото протест, докато езикът му се пъхваше между зъбите й. Целувките му бяха груби и свирепи.

Изведнъж устата му се отдели от нейната и той се вгледа в нея, а очите му прегаряха пътека в душата й.

— Мога да те убия и никой няма да ме спре.

Тя едва различаваше думите му в обгръщащата я мъгла на желанието.

— Тогава го направи, Джамал. Убий ме и да свършваме.

— Аллах да ми е на помощ, не мога. — Гласът му беше дрезгав от преливащи чувства. — Но никога повече няма да ти се доверявам.

Събирайки смелост, Зара изрече:

— Изпитваш някакви чувства към мене, Джамал, знам, че е така.

Това беше грешка. Чертите му се вкамениха.

— Ще престанеш да ми казваш какво чувствам и какво не чувствам. Ще ми се подчиняваш. Всичко, което искам от тебе, е твоето тяло и удоволствието, което то ми дава. Ще отваряш краката си, когато аз го искам, и ще ми се отдаваш доброволно. Когато започнеш да ми омръзваш, ще те пратя на робския пазар и нека новият ти господар се оправя с тебе.

Зара отвори смаяно уста. Това ли трябваше да бъде съдбата й? Нима щяха да я изправят на робския подиум като парче месо, за да я продадат възможно най-скъпо? Не мислеше, че Джамал може да е толкова жесток.

Зара не можа да измисли никакъв отговор. В ума й нямаше никаква свързана мисъл, докато Джамал държеше гърдите й в шепи и заравяше лице между тях, а после минаваше нагоре с език. Устата му намери едното от твърдите зърна. Той го затъркаля между зъбите си, пое го в уста и силно го засмука. Сподавени животински звуци се изтръгнаха от гърлото и, докато ръцете й неволно се движеха по твърдите, стегнати мускули на гърба му.

— Ти пак ме съблазняваш с твоето меко, нежно тяло и жадна уста и ръце — прошепна Джамал срещу устните й. — Много си опасна, сладка магьоснице.

Кожата й беше зачервена и важна, устата й изглеждаше подута и разранена от целувките му. Той се вгледа в ярките зелени езера на очите й и почувства, че се дави. Макар да знаеше, че сигурно си въобразява, помисли, че съзира в очите й нежния, замечтан поглед на любовта. Премига, прогонвайки видението. Той беше само един замаян глупак, който не беше научил урока си. Зара не го обичаше. Не я беше грижа за него. Единствената истина беше похотта. Нямаше преструвка в начина, по който реагираше тялото й. Тя жадуваше за онова, което той можеше да й даде, и това не беше лъжа.

— Ти ме накара да направя това, което направих — каза Зара. — Никога не съм имала намерение да ставам твоя любовница. Отблъсквах всеки твой опит да легнеш с мене, докато баща ми не се озова в твоя затвор. Направих каквото трябваше, за да го освободя.

— Коварна вещица — прошепна Джамал срещу устните й. — Твоите желания вече нямат никакво значение за мене. Отсега нататък ще се съобразявам само със своите нужди. Отвори краката си и приеми своя господар.

Тя го блъсна с такава сила, че той едва не падна.

— Мръсен пръч такъв! Никога не си ми бил господар!

Тя вдигна ръка да го удари, но той хвана китките й, задържа ги с една ръка и ги вдигна над главата й. Покри дърпащото се тяло със своето, подчинявайки я с огромната си сила.

— Не е вярно, сладка магьоснице. Станах твой господар първия път, когато ме прие в себе си.

Телата им се притискаха едно в друго, краката им се преплитаха, гърдите му смазваха нейните. Членът му беше твърд и тежък, болезнено набъбнал. Тя можеше до безкрай да отрича, че копнее за него, но той знаеше истината. За да докаже, че е прав, Джамал разтвори краката й с коляно и проникна дълбоко навътре, до самия край. Изстена, когато усети как го обгръща изгарящата й топлина. Беше готов, можеше всеки момент да експлодира. Но един извратен демон в него отказваше да допусне това.

Задоволяването на Зара винаги беше съществена част от неговото собствено удоволствие. Беше имал намерението да я вземе бързо, грубо, без да се съобразява с нейната наслада, но в момента, когато се плъзна в нея, разбра, че държи и тя да изпита същото върховно удоволствие. Независимо какво му беше причинила, жестокостта не беше неговият избор, щом станеше дума за Зара. Той започна да се движи бавно, да прониква дълбоко, изтръгвайки изненадано ахване от разтворените й устни, докато ръцете и устата му влизаха в действие.

Дългите му, умели пръсти галеха и мачкаха седалището й, докато устата засмукваше и облизваше зърната й. Дъхът му ставаше все по-чест и накъсан, ханшът му се движеше все по-рязко и по-бързо, отвеждайки Зара в един свят на избухващи звезди и разпадащи се вселени.

— Хайде, сладка магьоснице — изпъшка Джамал на ухото й. — Свърши за мене сега.

Той рязко я обърна, положи я върху себе си и навлезе още по-дълбоко. Зара изпищя, докато той дразнеше малката пъпчица между бедрата й, изкарвайки я от кожата й, като я хвърляше в бездна от остри усещания. Джамал извика високо във върховна наслада и я последва в раздираща кулминация.

Той остана дълго време в нея. Чак докато напълно омекна. Докато биенето на сърцето му започна да се забавя и дробовете му отново започнаха да поемат въздух. Докато разпилените парчета от тялото му отново се събраха в едно.

— Още ли отричаш, че съм твой господар? — запита Джамал с ленива наслада. — Тялото ти се подчинява на всяка моя заповед без никакви въпроси.

Тя му хвърли оскърбен поглед и извърна лице.

— Пусни ме. Представи се ужасно зле. Сега ме остави на мира.

— Представил съм се зле? — повтори със съскане Джамал. — Не, сладка магьоснице. Дадох най-доброто от себе си. Исках да те взема бързо, без да ти давам наслада, но имам твърде меко сърце, за да те оставя незадоволена. Може би няма всеки път да е така, затова се наслаждавай, докато можеш.

Той отново се втвърдяваше; усещаше как набъбва вътре в нея. Тя сигурно също го беше усетила, защото се опита да се отдръпне. Ръцете му я обгърнаха като в клещи и я задържаха плътно до него.

— Не, не отново — извика Зара, а очите й се разшириха тревожно.

Не беше необичайно за него да я взема два пъти за една нощ, но той обикновено си почиваше между двата акта.

— Да, отново, сладка магьоснице. — Той хвана седалището й и я положи по корем до себе си. Преди тя да успее да помръдне, Джамал се прилепи до нея, карайки я да застане на колене, за да навлезе в женските й недра изотзад. — Така ръцете ми са свободни, за да те галя.

Дъхът му изгаряше врата й, ръцете му мачкаха гърдите й, пръстите му дразнеха зърната й. После той се гмурна в нея.

Зара изви гръб, мислейки с последното разумно зрънце в мозъка си, че Джамал има право. Беше подчинил тялото й, макар умът й да отхвърляше това, което той правеше с нея. Осъзна с някакво греховно удоволствие, че никой освен Джамал нямаше властта да я подчини на волята си. Тази мисъл я плашеше. Тя искаше да бъде за него нещо повече от робиня, но съдбата и обстоятелствата не позволяваха. Джамал никога нямаше да изпита нежни чувства към нея. Той я мразеше.

Отчаяните й мисли се разпиляха, когато Джамал започна да навлиза все по-силно и все по-навътре. Двамата препуснаха необуздано към звездите и стигнаха безкрая едновременно.

В тази предълга утрин Джамал я люби още един път, преди да заповяда да донесат храна. После отново я люби. След това й нареди да се облече, отвори платнището на шатрата и повика Харун. Докато чакаше лейтенанта си, Джамал се облече. Зара вече беше напълно облечена и очакваше съдбата си, когато след малко Харун влезе вътре.

— Заведи пленниците на робския пазар във Фес — заповяда рязко Джамал.

— И жените и децата ли?

— Не. Остави ги. Ще ни създадат големи неприятности. — Ненавиждаше мисълта, че майките щяха да бъдат разделени от децата си, което непременно щеше да се случи, ако ги извадеха за продан. — Вземи половината войници и остави другите тук с мене. Аз тръгвам по следите на Юсеф. Може би няма да хвана този разбойник, но трябва да опитам. След като заведеш пленниците, се върни в Рая. Ще дойда веднага щом мога.

Очите на Харун се плъзнаха към Зара.

— Ами тя, Джамал? Какво да правя с берберската вещица?

Очите на Джамал потъмняха от чувства, които незабавно трябваше да обясни, но той изобщо не направи опит.

— Махни я от очите ми. Доверих й се, а тя ме предаде.

Харун безцеремонно хвана Зара за ръката и я изведе от шатрата. Според него Джамал не би могъл да изрази по-ясно желанието си. Спомни си, че шейхът му беше казал, че ще прати Зара на робския пазар. Доколкото беше известно на Харун, Джамал никога не променяше намеренията си. Изобщо не му хрумна, че господарят му всъщност иска тя да бъде отведена в Рая и там да чака завръщането му. Личното мнение на Харун беше, че на Джамал му е по-добре без берберската вещица. Надяваше се да я купи мъж, който с бой ще я научи да се подчинява. Джамал беше прекалено добър, за да страда от предателство от ръцете на жена. С помощта на Аллаха Харун възнамеряваше да въздаде справедливост.

— Къде ме водиш? — запита Зара, когато той я натовари на един кон.

— Джамал иска да те заведа на робския пазар и да те продам.

— Не, Джамал не би…

Напротив, помисли тя, преглъщайки края на изречението. Джамал я мразеше. Според неговите разбирания съдбата й беше напълно справедлива.