Шейх

17

Джамал привлече Зара към себе си, обсипвайки с целувки устата, клепачите, бузите, брадичката й. Тя изстена, когато той отново плени устата й. Огън плъзна в кръвта й, свивайки се на топка ниско в корема.

— Ще те любя, сладка моя магьоснице, през всичките часове, които ни остават. Спомените, които ще създадем тази нощ, ще траят през целия ти живот. Ако умра утре, искам да помниш, че не съм обичал никоя жена като тебе.

— Няма да умреш! — възкликна Зара. — Когато си тръгна оттук, ще е заедно с тебе.

Джамал й отправи тъжна усмивка.

— Все така непримирима, моята красива Зара. Обичам страстта ти, сладка магьоснице. Дай ми я сега.

Вдигайки я на ръце, той я отнесе до тясната кушетка, сложи я на ръба и коленичи пред нея. Взе краката й един след друг и свали обувките й. Ръцете му нежно развързаха връвта и смъкнаха шалварите. Зара повдигна хълбоците и седалището си, докато Джамал смъкваше шалварите по краката й и ги хвърли настрана. Усмихвайки се, като я гледаше право в очите, той започна да изследва корема й, продължавайки надолу, за да погали краката и вътрешната повърхност на гладките й златисти бедра, като спря точно над гладкия нежен триъгълник.

Допирът му я накара да пламне. Огън се разля из вените й.

— Джамал, моля те.

— Разтвори краката си за мене, сладка Зара.

Тя се подчини сляпо и радостно, отчаяно жадувайки за допира му, чак до болка. Почувства как едната му ръка се плъзва по дължината на крака й, наслаждавайки се на гладкостта на кожата й. Усещаше как дългите му, умели пръсти разделят листчетата на женствеността й и дразнят малкото й чувствително съкровище. Тя изстена, когато той пъхна пръстите си дълбоко в нея. Жадни пламъци разпалиха огън в плътта, която той галеше; цялото й същество се устреми към върховното удоволствие, което тя знаеше, че ще получи от него.

Пръстите му се движеха навътре и навън в копринената бразда, а Зара препускаше към освобождението. Но Джамал още не беше готов да я освободи от еротичното удоволствие, което й налагаше. Внезапно той издърпа пръстите си. Зара издаде протестен вик.

— Търпение, сладка магьоснице.

Слизайки надолу, той зарови лице между краката й. Зара се изви рязко под интимната му ласка, когато устата му се впи в плътта й. След миг езикът му се плъзна навътре, движейки се напред-назад в горещата й влажна ножница, вкусвайки сладкия й нектар. Той усети как мускулите й започват да се свиват и разбра, че тя е на ръба. Последното навлизане на езика му я докара до раздиращата кулминация. Виковете, които насладата изтръгваше от нея, бяха най-сладката музика, която някога беше чувал.

Минаха дълги мигове, преди Зара да се свести. Когато това стана, тя видя, че Джамал бе хвърлил дрехите си и лежеше гол до нея, лениво галейки гърдите й, докато тръпките й полека отзвучаваха. Мъжествеността му пулсираше от живот и жажда, все още незадоволена. Зара му хвърли бегъл поглед.

— И моят ред ще дойде — обеща той, долавяйки мислите й. — Най-напред ще хапнем, после ще се изкъпем. Ела — и той й подаде ръка.

Зара би го последвала до края на земята, стига да беше поискал. Обичаше този мъж със свирепа, неподдаваща се на времето страст. Това, че той отвръщаше на любовта й, беше чудо.

Голи и безсрамни, те изядоха храната, изпратена за тяхно удовлетворение. Когато и последното парченце изчезна, Джамал вдигна Зара на ръце и я отнесе в хамама. Влезе във водата, която му стигаше до коленете, и я пусна да се плъзне надолу, плътно прилепена до тялото му.

— Ще те измия — каза Зара и посегна към бурканчето с ароматен течен сапун на ръба на ваната.

Потопи пръсти в него и нанесе сапуна по раменете и гърдите му.

Джамал изпъшка от удоволствие, когато ръцете на Зара се спуснаха по гладката му плът. Тя му се усмихна дяволито и започна да сапунисва хълбоците и краката му. Когато ръцете й обгърнаха члена му, Джамал издаде дрезгав стон и отстъпи назад. Зара коленичи пред него, обви ръце около бедрата му и отвори уста, за да го поеме.

Джамал усети горещата й, влажна уста да го обгръща, почувства как езикът и се плъзга нагоре-надолу и в кръг около гладката главичка, и прехапа устни, за да не свърши прекалено рано. Остави Зара да прави каквото иска, докато не почувства как соковете му напират да се излеят, и разбра, че няма да може да издържи повече.

— Стига, сладка магьоснице, подлудяваш ме. Сега е твой ред. Аз ще те изкъпя.

Зара затвори очи, когато силните ръце на Джамал полепнаха по нежното й тяло, разнасяйки по него сапун и жив огън с всяко поглаждане, с всяка ласка. Когато свърши, тя стенеше и трепереше. Той я вдигна рязко от ваната и я отнесе обратно на кушетката. Изсуши я нежно с мека кърпа и легна до нея. Започна да я целува, изследвайки нежно и продължително устата й с езика си.

Тя вече се задъхваше, когато той освободи устата й и устните му се преместиха по-надолу, като езикът му докосна за миг пулсиращата вена в основата на шията. Устата му продължи да се спуска надолу, проправяйки огнена пътека към гърдите й, където с нежно облизване и засмукване превърна зърната в две щръкнали пъпки.

— Ако имах сега сребърни топчици, щях да удесеторя насладата ти, сладка магьоснице — прошепна Джамал. — Но уви, нямам нищо друго освен ръцете, устните и езика, с които да ти доставя удоволствие.

Зара се усмихна замечтано.

— Не е вярно, любов моя. Имаш мощно копие, което ми доставя най-голямото удоволствие, което някога съм познавала. Влез сега в мене. Повече от готова съм.

— Слава на Аллаха, защото вече не мога да чакам.

Той се надигна на колене и хвана седалището й, повдигайки хълбоците й, за да навлезе в нея изведнъж с цялата си дължина, с един-единствен мощен тласък. Зара изстена от невероятната наслада, треперейки цялата, докато той влизаше и излизаше с дълги, ритмични тласъци. Ръцете му силно стискаха хълбоците й, той влизаше и излизаше мощно и твърдо с цялата си дължина. Но Зара не искаше нежност, диви спазми разтърсваха крехкото й тяло и тя се отдаваше цялата на удоволствието.

— Още — подканваше я Джамал с предрезгавял глас, докато хълбоците му се движеха, без да спират. — Свърши отново. Дай ми всичко, сладка магьоснице.

Зара не можеше да повярва, когато повторна кулминация, не по-слаба от първата, я разтърси от глава до пети. Стаята се разлюля пред очите й, тя се понесе като прашинка в пространството. Почувства как Джамал се втвърдява, усети горещия поток на семето му да плисва в нея и чу възторжените му викове. Той остана дълго време в нея, подпирайки се на лакти, за да не я смачка с тежестта си. Накрая силите му се възвърнаха и той се отпусна до нея.

— Сега мога да умра като щастлив мъж — изрече Джамал, вгледан в дълбините на очите й.

— Никой няма да умре — възкликна Зара. — Когато баща ми и Харун дойдат…

Джамал заглуши думите й с целувка.

— Обещай ми нещо, Зара — каза той, след като целувките му я накараха да замълчи.

— Ако мога — отрони тя предпазливо.

— Ако сме все още в тази стая, когато дойде утрото, ти ще излезеш, щом вратата се отвори, и няма да се обръщаш. Иди с Харун в Танжер. Корабът ми ще те отведе на безопасно място, в Англия, а там майка ми ще се погрижи за тебе.

Тя се взря в него.

— Искаш твърде много от мене.

— Какво можеш да ми обещаеш?

Тя му се усмихна лъчезарно.

— Да те обичам вечно. Заедно или разделени, винаги ще те обичам.

— Ако не беше ми се противила, отдавна щеше да дойдеш до това заключение. Помисли колко време пропуснахме.

— Твърде горда съм, за да понеса робския живот. Или да бъда доминирана от господар. Исках да се отнасяш с мене като с равна, не като със затворничка. Аз съм берберска принцеса и свободата е много важна за мене. Исках да бъда свободна сама да избера своя другар.

— Вече не си робиня, Зара. В сърцето си аз те освободих още отдавна. Сега и думите ми те освобождават.

Зара му се усмихна широко.

— Великодушието ти ме смущава, господарю. В сърцето си никога не съм се смятала за робиня.

— Магьосница — каза Джамал, отвръщайки на усмивката й. — Остават ни още много часове, преди баща ти и Харун да пристигнат.

— Убедих ли те, скептик такъв?

Джамал вдигна рамене.

— Защо не? Нищо не губя, като повярвам, че ще бъда спасен, и печеля много. Като те имам в ръцете си, бих могъл да повярвам в какво ли не. Нека не губим нито миг от скъпоценното време. Готов съм пак да те любя, Зара.

— О, да, Джамал, моля те.

Той бавно я възбуди, обсипвайки с нежни целувки цялото й тяло, ръцете му накараха плътта й да запее. Тя отвръщаше на пламенността му с ласка за ласка, целувка за целувка, докато Джамал се втвърди като камък и запулсира от жажда.

— Обърни се — подкани я той.

Тя се подчини безропотно. Той повдигна хълбоците й и се настани зад нея. Когато накрая влезе в женския й отвор, тя се притисна рязко към него, подканвайки го с леки, страстни изпъшквания. Той се наведе над нея, ръцете му свободно изследваха гърдите й и дразнеха зърната, превръщайки ги във втвърдени розови пъпки.

Пот лъщеше по кожата му, желанието се набираше, горещо и тежко, в слабините му. Ароматът на гореща женска плът и сексуална възбуда изпълваха ноздрите му, докато навлизаше дълбоко и силно във влажния й проход. После ръцете му се преместиха по-ниско, намирайки набъбналото й съкровище, и той започна нежно да го масажира с върха на палеца си. Заглушавайки вика си във възглавницата, Зара започна цялата да трепери.

— Почакай, сладка магьоснице. Скоро ще се извисим заедно.

Зара вече се рееше в небесата, усещайки как душата й напуска тялото и полита нагоре, за да срещне луната и звездите. Тялото на Джамал се разтърси в яростна кулминация и се срина до нея.

Сигурно бяха задрямали, защото Джамал се събуди след малко, усещайки със сигурност, че не са сами. Придърпа завивката върху голото тяло на Зара и се надигна, взирайки се в сенчестите ъгли на стаята. Една фигура, загърната в тъмни дрехи, влезе в стаята през отворената врата на градината и се поклони.

— Аллах да е с тебе, господарю. Готов ли си да тръгнеш с принцесата?

Джамал скочи на крака, без да се притеснява от това, че е гол.

— Харун? Ти ли си?

— Аз съм, господарю. Не трябва ли да събудиш господарката Зара? Ще ви почакам при стената.

— Аллах да бъде благословен! Как си се прехвърлил през стената, без да те видят стражите?

— По-късно, Джамал. Юсеф и конете вече губят търпение. Трябва да побързаме. Необходимо е да се отдалечим колкото може повече от Мекнес, преди султанът да научи, че те няма, и да прати армията си да те преследва.

И като се обърна рязко, Харун изчезна в мрачините на градината.

— Зара се събуди от звука на гласовете. Отвори очи точно когато тъмната сянка мина през вратата.

— Джамал! — Светкавично се надигна, придърпвайки чаршафа над голите си гърди. — Къде си?

— Тук съм, любов моя.

Тогава тя го видя. Беше напълно облечен и се насочваше към нея.

— Тъкмо щях да те събудя. Харун беше тук. Чака ни в градината. Трябва да се облечеш много бързо.

Радост се разля по красивите й черти, когато скочи от леглото.

— Сега вярваш ли ми, невернико?

— Никога повече няма да се съмнявам в тебе, — засмя се Джамал, докато я прегръщаше силно. — Побързай, сладка магьоснице. Не знам как Харун ще ни прехвърли през тази стена, но ако някой може да го направи, това ще е той.

След минути двамата намериха Харун при стената. Джамал с изненада видя едно въже да виси, придържано от здрава кука. Той го дръпна и видя, че е изключително добре закрепено.

— Как не се наряза на парчета по тези счупени стъкла отгоре на стената? — запита Джамал.

Харун се ухили.

— Виж.

Джамал се взря нагоре към ръба на стената. Различи нещо бяло, разстлано върху част от нея.

— Какво е това?

— Дебела постелка от овчи кожи. Юсеф се досети. Когато стигнах горе на стената, обърнах куката и спуснах въжето в градината. После не ми беше трудно да сляза долу.

Джамал още не беше убеден.

— Щом се качим горе на стената, как ще слезем?

— Това е още по-умно измислено. Почакай и ще видиш. Впрочем, беше моя идея. Юсеф настоява господарката Зара да се качи първа.

— Можеш ли, Зара? — запита загрижено Джамал.

— Лесно е — отвърна Зара. — Само ме повдигни.

Джамал я хвана през кръста и я вдигна, а тя се залови здраво за въжето. После, като опираше крака в стената, тя полека се изкатери нагоре. Когато стигна гребена, се отпусна на овчите кожи и погледна надолу, питайки се как ще слезе сега на другата страна.

— Какво ще прави тя сега? — поиска да разбере Джамал. — Надявам се, знаеш какво следва, нали, Харун? Ако Зара се нарани, никога няма да си го простя.

— Само гледай — каза снизходително Харун.

Лицето на Джамал се изкриви болезнено, когато Зара скочи от гребена на стената и изчезна от погледа му.

— Аллах да й е на помощ! Какво стана?

— Не сега, Джамал. Ти си следващият. Аз идвам след тебе и ще махна въжето. Султанът ще има да се чуди как си избягал.

С пълна вяра в Харун Джамал сграбчи въжето и се покатери по стената чак до гребена й. Спря за миг, за да се взре надолу в тъмнината. Едва различи облечените в тъмни дрехи фигури, застанали под стената. Радост изпълни сърцето му, щом забеляза една магарешка каручка, натоварена догоре със сено.

— Скачай! — долетя до него гласът на Зара през гъстия мрак и той се подчини веднага.

Тупна право в сеното. Ударът му взе дъха, но иначе му нямаше нищо. Зара се примъкна към него.

— Добре ли си?

— Нищо ми няма, а ти как си?

Тя разтърка седалището си.

— Понатъртих се на едно-две места, но нищо сериозно.

— Слизайте оттам и двамата! — изсъска Юсеф. — Харун вече се качи на стената.

Двамата се смъкнаха от каручката и отправиха погледи нагоре към Харун. Най-напред се спусна въжето и те веднага го изтеглиха. След това Харун скочи право в каручката заедно с постелката от овчи кожи.

— Къде е стражът, който обикновено патрулира тук? — запита Джамал.

— Погрижих се за него — отвърна Харун. — Хайде, трябва да тръгваме, докато градът още спи.

Изведнъж от сенките под стената се отлепи един мъж. Покатери се на каручката и без да каже нито дума, взе юздите. Тупна задницата на магарето и то задърпа каручката по пустата уличка. След минути мъжът и каручката изчезнаха в нощта.

— Елате, Зайнаб ни чака наблизо с конете.

— Зайнаб ли? Робинята? Да не си полудял, Юсеф? Какво прави тя тук?

— Зара й предложи нашата закрила. Зайнаб настоя да ни придружи и не ми даде сърце да й откажа. Тя няма да е в безопасност в града. Исмаил ще прерови навсякъде за нея, щом отсъствието й се разкрие. Ще сметне, че тя е била в стаята ти, когато си изчезнал, и е последната, която те е видяла. Ако Исмаил я намери, тя ще бъде сурово наказана за участието си в твоето бягство.

— Бягството нямаше да бъде възможно без Зайнаб — каза Зара. — Тя е добре дошла при нас, нали, Джамал?

— Разбира се, но трябва да побързаме. Налага се да стигнем в Танжер колкото може по-скоро, преди Исмаил да е конфискувал кораба ми.

Бегълците потънаха в сенките, следвайки Юсеф, и забързаха по тесните улички на стария град. Зайнаб ги чакаше с конете в една пресечка. Качиха се мълчаливо на седлата и потеглиха. Юсеф даде знак за почивка едва след като стигнаха на няколко мили извън града.

Небето беше още тъмно, не се виждаше никакъв признак за приближаващото се зазоряване. Тънкият лунен сърп висеше ниско в небето. Зара загледа как се плъзва зад един облак и изчезва. Без никой да й казва, тя знаеше, че е дошло време баща й да се върне в планинското си убежище. Сърцето й се късаше. Една част от нея искаше да остане с Юсеф, да язди до него, както винаги беше правила. Но друга част, по-нежната, която съвсем наскоро беше открила, признаваше, че тя вече не е същата жена. Щеше да има дете, детето на Джамал, и трябваше да защитава този малък нов живот, който растеше в нея. Но беше ли готова да напусне тази сурова, непрощаваща земя, която толкова обичаше? Беше ли готова да последва Джамал на едно непознато ново място, при чужденци и неверници?

Размишленията на Зара бяха прекъснати, когато Юсеф заговори, обръщайки се към нея:

— Време е да се разделим, дъще. Трябва да се върна в планините Риф. Ще ми липсваш, но ще бъде себично от моя страна да не искам по-добър живот за тебе.

Зара беше сигурна, че звукът, който долови, беше от срутващото се в развалини нейно сърце.

— Не мога да те оставя, татко. Джамал ще ме разбере. Трябва да остана и да се боря.

Джамал побутна коня си по-близо до нейния и взе юздите от ръцете й. Гласът му беше твърд и неумолим.

— Единственото, което разбирам, е, че ще дойдеш с мене. Юсеф мисли като мене. Най-добре е за тебе за напуснеш Мароко. Ти си моя, Зара. Няма да допусна да ме изоставиш.

— Пази я добре, Джамал — каза Юсеф, примирен със загубата на любимата си дъщеря.

— Зара ще живее с мене в наследствения дом на графовете Ланфорд в графство Кент — каза Джамал. — Пращай посланията си до нея на този адрес.

— Кои са графовете Ланфорд? запита Зара. — Ти ми каза, че майка ти живее в Англия. Те твои роднини ли са?

— Аз съм Джамал Брантли, граф Ланфорд — призна Джамал. — Преди дядо да почине, бях само маркиз. Наследих титлата миналата година заедно с големи имения в Ирландия и Англия и съответно значително състояние.

Зара беше смаяна. Какви тайни криеше още Джамал?

— Имаш ли съпруги и наложници в Англия?

Той се засмя.

— В Англия е позволено мъжът да има само една съпруга. Някои мъже поддържат любовници, но още не съм чувал за англичанин с харем. Не се страхувай, сладка магьоснице, ти си единствената жена, която искам.

Това, което не каза, беше, че майка му е избрала една млада благородничка, за която искаше да го ожени. Въпреки че той не желаеше този съюз, майка му много я харесваше.

— Може ли да поговоря насаме със Зара? — запита Юсеф.

— Разбира се, но моля те, помни, че е опасно да се бавим. Ще спрем за малко първо в Рая, а после отиваме направо в Танжер.

— Ще бъда кратък.

Джамал не искаше да пуска юздите на Зара, но го направи неохотно и се отдалечи, за да се посъветва с Харун.

— Какво има, татко? — запита Зара. — Да не си променил решението си? Искаш ли да остана с тебе?

— Искам да бъдеш щастлива, Зара. Ако не можеш да отидеш в Англия с Джамал, няма да те насилвам. Наистина ли искаш да станеш негова съпруга? Сърцето ми казва, че обичаш този мъж.

— Не мога да те лъжа, татко. Наистина обичам Джамал. И вярвам, че и той ме обича. Но Англия е толкова далече. Ще трябва да започна живота си наново на непознато място, където всичко ми е чуждо.

— Значи искаш да останеш в Мароко?

Тя сведе поглед.

— Нося детето на Джамал.

— А, сега разбирам. — Той я погледна с присвити очи и сурово изражение. — Ако ми го беше казала, нямаше да допусна да излагаш на риск живота си заради него.

— Затова не ти казах. Той дори още не знае.

Изведнъж Джамал се появи край тях.

— Опасно е да се бавим.

— Джамал е прав, дъще. Трябва да вървиш. — Той вдигна ръка за сбогом. — Аллах да пази вас и…

— Татко! — Зара поклати глава. Искаше тя лично да каже на Джамал за детето. — Аллах да пази и тебе, татко.

Хлипания задавиха гърлото й, когато Юсеф се отдалечи в нощта.

За да избегне всякакви рискове, Джамал пое юздите на коня на Зара и двамата препуснаха редом. След по-малко от час стигнаха в Рая. Джамал беше толкова сигурен, че бягството му няма да бъде открито, преди да са изминали доста път до Танжер, че реши да спре тук за кратко и да се подсигури.

Изтръгнат от съня си, Хамет стоеше пред своя господар, кършейки ръце, и слушаше внимателно думите на Джамал.

— Нямам много време, Хамет. Двамата със Зара трябва да тръгнем преди зазоряване. Има да се направят много неща, преди хората на султана да пристигнат да конфискуват дома и имуществото ми. Слава на Аллаха, че по-голямата част от богатството ми беше пренесено в Англия при последното пътуване. Сега ще взема само една кесия златни монети със себе си в Танжер. Останалото трябва да се разпредели по равно между войниците, слугите, робите, Нафиза, доктор Давид бен Израел, тебе и Харун. Има достатъчно пари в съкровищницата ми, за да станете всички богати.

Точно тогава Харун влезе в залата, последван от всички, които живееха и работеха в двореца.

— Събудих всички, Джамал. Те очакват заповедите ти.

— Някои от вас може би вече знаят — каза Джамал, обръщайки се към голямата група мъже и жени, застанали в преддверието, — че ме издирват, защото съм осъден на смърт от султан Мулай Исмаил. Дължа живота си на господарката Зара, баща й и Харун. В Мароко вече не е безопасно за мене. Смятам да напусна страната с кораба си. Тъй като нося отговорност за всички вас, желая всички роби да бъдат освободени. Роби, войници и слуги — всички ще получат кесия със злато, достатъчна, за да може всеки от вас да започне нов живот.

Сред събраните се надигна развълнуван шепот.

— Харун ще се погрижи за разпределянето. Предлагам всички да напуснете Мароко, преди войниците на Мулай Исмаил да са пристигнали да конфискуват собствеността.

Доктор Давид бен Израел пристъпи напред.

— Винаги съм искал да видя Англия, господарю. Ще има ли място на кораба ти за моята скромна личност?

— И аз, господарю — пристъпи напред Нафиза. — Аз съм стара жена, няма къде да ида. Моля те, вземи ме със себе си. Мога да ти помагам, на тебе и на твоята господарка.

— И аз искам да дойда с тебе, господарю — обади се Хамет с достойнство в гласа. — Никой англичанин не може да се грижи за тебе така, както аз.

— Няма нужда да казвам, че ще дойда с тебе, Джамал — заяви Харун. — Бил съм в Англия много пъти. Ще ти служа и там така, както ти служих тук.

Джамал беше наистина развълнуван.

— Сигурни ли сте, приятели? Англия не е слънчевата страна, с която сте свикнали. Там е студено и влажно.

— Ще бъде голямо приключение — заяви Давид бен Израел. — Може да съм стар, но не толкова, че да не се насладя на едно ново приключение.

Нафиза и Хамет закимаха утвърдително.

— Много добре — съгласи се Джамал. — Но такава голяма група, пътуваща за Танжер, ще събуди подозрение. Ето какво предлагам. Ние със Зара отиваме в Танжер, казваме се на моя кораб и отплаваме незабавно за Могадор, пиратското убежище на атлантическото крайбрежие. Исмаил няма да се сети да ни търси там. Онези от вас, които искат да дойдат с мене в Англия, ще се качат на „Корсар“ в Могадор. Доверете се на Харун, той ще ви заведе дотам в пълна безопасност.

Харун се намръщи.

— Мястото ми е при тебе, Джамал.

— Другите имат нужда от тебе повече, отколкото аз в момента, приятелю. Не се страхувай, ние със Зара няма да имаме никакви неприятности. Освен това, тук имаш да свършиш много работа, преди да дойдат хората на султана. Разпредели златото и среброто така, както ти казах. Изнеси от двореца всички ценни неща, разпредели и тях, и запасите от храна между селяните. По-добре те да ги вземат, отколкото султанът. Ако стигнем първи до Могадор, ще ви чакаме. Ако ти стигнеш пръв, ще те търся в Пиратския хан на кея.

— Не искам да ходя в Англия.

Тълпата се разстъпи и напред излезе Саха.

Джамал изруга. Беше забравил за бившата си наложница. Сега Саха принадлежеше на Харун и Джамал нямаше думата за нейната съдба.

— Ще вървиш там, където съм и аз — отсече Харун. — Приготви се за пътуването, заминаваме призори. — Той се обърна към Хамет, Нафиза и лекаря. — Вървете и се пригответе за пътуването. Вземете само каквото ви е най-нужно, защото най-важното е бързината.

— Още нещо, Харун — допълни Джамал. — Оставям Зайнаб под твоите грижи. Тя иска да придружи Зара в Англия и не ми дава сърце да й откажа.

Макар на Харун никак да не му се искаше да играе ролята на бавачка за една петнадесетгодишна съблазнителка, той кимна утвърдително.

След като всички излязоха от преддверието, Джамал влезе в спалнята си, където беше оставил Зара. Надяваше се тя да си е отпочинала за краткото време, което й беше отпуснал. Намери я заспала дълбоко, подпряла буза на дланта си. Изглеждаше толкова привлекателна, толкова невинно изкусителна, че трябваше със силата на волята си да се въздържи да не съблече от себе си всичко и да я вземе още тук и сега. За съжаление, нямаше време. Когато стигнеха на кораба му, щяха да се наслаждават на воля един на друг. Може би нямаше да я пусне да стане от леглото, докато не стигнат в Лондон. Усмихна се при мисълта да се люби със Зара ден и нощ, колкото и седмици да бяха необходими, за да стигнат до местоназначението си.

Присядайки на ръба на кушетката, той положи нежна целувка на челото й. Зара промърмори насън и се усмихна, което окончателно обърка Джамал.

— Събуди се, сънливке. Време е да тръгваме.

Тя се размърда и отвори очи. Посегна към него и той я притисна до себе си.

— Готова съм. Кое време е?

— Два часа остават до разсъмване. Нафиза ни е опаковала дрехи, слугите приготвиха храна. Трябва да хапнеш нещо, преди да тръгнем.

Сякаш думите на Джамал го бяха повикали, в стаята влезе Хамет с поднос, отрупан с храна.

— Приготвена е и допълнително храна за пътуването ви, господарю. Аллах да бди над тебе и твоята господарка.

— И над тебе, Хамет. Ще се видим пак в Могадор.

Докато Зара ядеше ориз с агнешко и пиеше ментов чай, Джамал й обясняваше какво се беше случило, докато тя си почиваше.

— А ако не са щастливи в Англия? — запита тя, отхапвайки от бадемовите сладки, от които се стичаше мед.

— Тогава „Корсар“ ще ги откара обратно в Мароко или някъде другаде по света, където пожелаят да се установят.

— А ако аз не съм щастлива, Джамал?

Той мълча толкова дълго, че Зара помисли, че не я е чул. Накрая той изрече:

— Ще те направя щастлива и никога няма да искаш да ме напуснеш, сладка магьоснице. Ще те науча на английски по време на пътуването ни към Англия, ще ти разкажа за всички обичаи, които несъмнено ще ти се видят странни. Повярвай ми, Зара. Обичам те. Никога няма съзнателно да те направя нещастна.

И когато той запечата обета си с целувка, Зара се замоли дано да бъде така.