Шейх

5

На Зара й се стори, че влиза в някакъв друг свят. Далеч от черните шатри и опалените от слънцето села с кирпичени колиби, където живееше, обичаше и умираше нейният народ. Стаята беше не само голяма, но и отрупана с изкусни украси, копринени тъкани, висящи край стените, и пухкави килими на пода. Пръснатите навсякъде дивани, покрити със сатен, кадифе и брокат, бяха отрупани с дебели възглавници. Пред тях стояха масички от абаносово дърво, инкрустирани със седеф, на които ухаеха кошници с плодове и подноси със сладкиши. Три жени се излягаха по диваните.

— Джамал! — изписка една пълничка брюнетка с яркочервени устни и влажни кафяви очи. — Оказваш ни голяма чест, че ни посещаваш посред бял ден, о радост за нашите сърца. — И тя примига бързо три-четири пъти с дългите си мигли. — Ние сме в краката ти и изцяло на твоите услуги, господарю!

Дребничка червенокоска с изключително големи гърди веднага я подкрепи:

— Как да ти угодим, о слънце на очите ни?

Друга брюнетка, по-красива от първата, ако това изобщо беше възможно, му се усмихна с толкова чувствена усмивка, че Зара трябваше да отмести поглед.

— Вижте, жени! Нашият господар ни е довел нов евнух, който да ни пази!

Три чифта очи се впиха в Зара.

Зара разгледа внимателно наложниците една по една. Всички бяха облечени в къси елечета, едва прикриващи гърдите им, копринени шалвари и прозрачни кафтани. Стъпалата им бяха обути в островърхи чехли, всичките им пръсти бяха отрупани с пръстени. Всяка имаше на главата си копринен воал, който можеше всеки момент да преметне през лицето.

Червенокосата набърчи презрително нос.

— Откъде намери тоя жалък роб, Джамал? Смърди непоносимо.

Шейхът прикри усмивката си.

— Това не е роб, а робиня, Саха. Тя ще прислужва на тебе, Лейла и Амар в харема и ще върши лека домакинска работа.

Лейла погледна многозначително към Амар.

— Какво жалко подобие на жена.

Зара щеше да налети върху Лейла, ако Джамал не бе я стиснал предупредително за рамото.

— Къде е Нафиза?

— Тук съм, о светли господарю. — Една дебела възрастна жена се дотъркаля откъм съседната стая, пухтейки от усилието. — Какво да стори старата ти робиня за тебе? — Погледът й попадна върху Зара и тя набръчка чело. — Това жена ли е, господарю?

Да, Зара наистина е жена, Нафиза. Разчитам на тебе да й помогнеш да заприлича на жена. Тя е нова робиня, подарък ми е от султана.

— Робиня ли е, господарю? — учуди се Нафиза. — Не трябва ли да ти служи по друг начин?

— Нафиза, Джамал знае какво иска и очевидно не желае мръсна просякиня, заразена с някаква болест! — изрече остро Амар.

— Заразена ли? — извика Зара, отърси ръката на Джамал и скочи към Амар.

Красивата наложница падна под изненадващата й атака, преди Джамал да успее да дръпне Зара.

— Стига! — изсъска той и я разтърси здравата. — Ще се държиш прилично, иначе те връщам в конюшните.

— Не съм заразена — изсъска Зара.

— Тя е зла — каза Амар, надигайки се от пода, като оправяше копринения си воал. — Няма да стане добра робиня, господарю. Трябва й бой.

Джамал се съгласи на мига.

— Зара, това са моите наложници Саха, Лейла и Амар. Отсега нататък ще им прислужваш в харема. Саха по характер е огнена, също като косата си. Лейла е игриво котенце, но се пази от ноктите й. А Амар може да бъде много страшна, ако не я подхванеш както трябва.

— Защо Зара е толкова мръсна, господарю? — запита Нафиза, не можейки да сдържи любопитството си.

— О, да, без малко да забравя да ти я представя. Това е Нафиза, която отговаря за харема — обърна се Джамал към Зара. — Зара е мръсна, защото досега работеше в конюшните — обясни той.

— Робиня от конюшните! — възкликна Саха.

— Сигурно много те е ядосала, господарю — подметна лукаво Амар.

Състрадание пробягна по набръчканото лице на Нафиза.

— Ела, Зара. Скоро ще те отърва от вонята на тор и коне.

Зара я последва, горейки от нетърпение не само да се отърве от компанията на досадните наложници на Джамал, но и — най-вече — да се изкъпе. Докато минаваше под свода на вратата, хвърли поглед през рамо и видя Джамал излегнат на един диван, а жените се бяха скупчили наоколо му като кученца, готови да му доставят наслада и сами да се наслаждават. Лицето й пламна, когато си спомни всички възбуждащи неща, които Джамал бе правил с нея тази нощ край басейна, и се запита дали смята да спи с жените си, докато тя се намира в съседната стая.

Хамамът беше пълен с пара и Зара с нетърпение чакаше да се гмурне в благоуханната вода. Басейнът запълваше почти цялото огромно помещение, застлано с бели и сини плочки. Покрай стените бяха наредени пейки.

— Позволи ми да сваля тези мръсни дрехи, Зара — каза Нафиза с мек глас. — Защо си се облякла като мъж?

— Така се обличам винаги — обясни Зара. — Обикновено нося синята дреха на моя народ.

— Сини дрехи ли? Аллах да ни е на помощ. Да не си от синьото племе? Как е възможно това, та ти си жена…

— Баща ми е Юсеф, кадията на берберите в планината Риф. Аз винаги яздя с него.

Нафиза я зяпна.

— Яздиш с разбойниците?

— Ние не се смятаме за разбойници. Ние сме свободен народ и се борим за своето място под слънцето. Нападаме керваните на султана, защото той ни налага големи данъци.

— Това са мъжки работи — сви рамене Нафиза, помагайки на Зара да свали ризата и шалварите. Старицата не беше подготвена за изумителната гледка, която се откри пред очите й, и шокирано ахване заседна в гърлото й. — Благословен да е Аллах, колко си красива! Тази кожа, тази коса… ти си като рядка пеперуда, излязла от пашкула си. Ако шейхът те види така, както си сега…

— Шейхът вече я е виждал така — каза Джамал от прага — и беше също толкова омаян, колкото си и ти сега, Нафиза.

— Какво правиш тук? — извика Зара, опитвайки се да се скрие зад обемистата фигура на старицата.

— Това е моят дом и ходя където си искам.

— Не мога ли да се изкъпя сама?

— Ти си моя робиня. Аз съм твой господар. Аз решавам какво е позволено и какво не е. — Той влезе в хамама и се отпусна на една от пейките, протягайки дългите си крака. — Можеш да продължиш, Нафиза.

Зара прехапа устни, за да не отвърне с остри думи, но забеляза, че Нафиза изобщо не се смущава от присъствието на шейха. Нима той редовно гледа как се къпят наложниците му?

— Защо не си при жените си? — осмели се да го запита Зара. Защо наистина помисли си Джамал, но не каза нищо.

Вместо да утоли с някоя от жените жаждата, която Зара бе породила у него, той се измъчваше, като я наблюдаваше как се къпе. Вече се беше втвърдил и ставаше още по-корав.

— Пратих ги в селото с Хамет — каза той на глас. — Пазарен ден е и те обожават да шарят из сергиите.

— Господарят има право да бъде тук — каза Нафиза с леко назидателен тон. — Легни на пейката, Зара, за да те обезкосмя както трябва. Ужасно си занемарила тялото си.

Джамал загледа с нарастваща възбуда как Нафиза бързо и сръчно освобождава Зара от всичките косми по тялото й. Когато свърши, кожата й стана отново гладка и мека като сатен. Очите му се наслаждаваха на заобленото й розово хълмче, спомни си колко стегната беше тя отвътре, когато я бе възбуждал с език и пръсти. Слабините му туптяха, мъжествеността му набъбваше още повече, твърда и налята. Това съблазняване вървеше ужасно бавно, поне така му се струваше сега. Тази нощ той щеше да удвои усилията си, за да докара Зара в леглото си. Но засега му стигаха толкова мъчения. Той стана изведнъж, повика Нафиза, каза й няколко думи и напусна хамама.

Зара забеляза, че Джамал си е отишъл едва когато стана, за да влезе в басейна. В сърцето й нахлу внезапно облекчение. Като знаеше, че той я гледа, докато се къпе, тя се възбуждаше. Зърната й се бяха втвърдили, подобни на малки розови пъпки и се запита дали Нафиза е забелязала. Аллах да го прибере Джамал, помисли сърдито. Защо този надменен шейх, враг на народа й, трябва да е единственият мъж, който така силно да разбужда женските й страсти?

Беше обичала Сайед, но чувствата й към него бяха хладни в сравнение с вълнението, което усещаше, когато Джамал я докоснеше. Не бива да е така, помисли тя недоволно. Той беше прекалено самоуверен, очебийно мъжествен, твърде надменен. Искаше я в леглото си и тя не знаеше колко дълго ще може да устоява на неотразимия чар на неговата съблазън.

Нафиза изми косата и тялото на Зара със сапун, ароматизиран с жасмин, после я изплакна няколко пъти с топла вода, която се грееше на мангала. Когато Зара свърши с къпането, Нафиза я уви в голямо парче ленено платно и я изтри до сухо. После я накара да легне на пейката, за да натрие жасминово масажно олио в кожата й. Беше прекрасно, отпускащо, но ако ръцете бяха на Джамал, помисли Зара, масажът щеше да бъде еротичен и възбуждащ. Слава на Аллаха, че я масажираше Нафиза, а не Джамал.

Облеклото, което старата жена донесе на Зара, не беше като за робиня. Девойката изгледа с отвращение късото елече, ушито от богат тюркоазен брокат, и помисли, че това едва ще стигне, за да прикрие гърдите й. Копринените шалвари бяха с цвят на бледа слонова кост и притеснително прозрачни. Връзваха се на талията с колан и обгръщаха стройните й глезени. Но през тях ясно прозираше кожата й. Най-накрая Нафиза й подаде един воал, за да закрие лицето си.

— Не мога да нося тези дрехи — протестира Зара. — Не подхождат за една берберска принцеса.

— Аз само изпълнявам заповедите на шейх Джамал — отвърна Нафиза, свивайки рамене. — Сега бъди добро момиче и се облечи. Господарят заповяда да му прислужваш тази вечер. След като се облечеш, ще те заведа в стаята ти. Тесничка е, но е повече от пригодна за робиня. Има и малка градинка, оградена със стени, ако поискаш да се разхождаш. — Тя изгледа Зара от глава до пети. — Необикновено е за шейх Джамал да довежда тук робиня. Роби и евнуси вършат всекидневните работи в Рая. Единствените жени в двореца сме аз и трите наложници.

— Да не очакваш да съм благодарна за такава чест? — запита остро Зара. — Не съм искала да ставам робиня. Заклевам се, че това няма да трае дълго. Баща ми скоро ще дойде да ме потърси.

— Ще видим — каза мъдро Нафиза. — Сега побързай. Ще имаш време да подремнеш, преди да започнеш да изпълняваш задълженията си.

Тъй като нямаше изгледи да получи други дрехи, Зара надяна тези, в които се чувстваше почти гола, но не заметна воала през лицето си.

— Берберските жени не крият лицата си — заяви тя високомерно.

— Сега си в арабски харем — напомни й недотам любезно Нафиза. — Ще се подчиняваш на господаря си. Ела, ще те отведа в стаята ти.

Зара влезе в стаичката с размери кажи речи колкото голям килер. Вътре имаше кушетка за спане, сандък за дрехите й и ниска масичка. Купчина възглавници бяха струпани край едната стена. Двойна врата водеше към малка градинка, оградена с високи стени. Наистина задоволяваше нуждите й, реши Зара, защото тя няма да остане дълго време тук. След четири седмици, ако дотогава не дойдеше баща й, щеше да бъде свободна. Джамал държеше на думата си, а понеже щеше да се провали със съблазните, нямаше да му остане друг избор, освен да я освободи.

— Почини си, Зара — каза Нафиза, докато излизаше. — Ще дойдат да те повикат, когато стане време да прислужваш на господаря.

— Какво ще трябва да правя? — запита предпазливо Зара.

— Ще вземеш вечерята му от кухнята и ще му я поднесеш.

Облекчение се разля из тялото на Зара. Знаеше, че Джамал може да заповяда тя да го обслужва и в леглото, а тогава нямаше да може да протестира. Едва не си пожела това да се беше случило, защото той щеше да загуби облога и тя щеше да бъде свободна. Да легне с врага беше отблъскваща перспектива, но почти щеше да си струва заради свободата й. Почти…

Тъй като нямаше какво да разглежда в стаята си, Зара легна на кушетката и след броени мигове заспа. След няколко минути, поне така й се стори, дойдоха да я събудят. Отвори очи и срещна погледа на един млад мъж, горе-долу на нейна възраст. Лицето му беше издължено и тъжно, имаше изразителни кафяви очи, а кожата му беше гладка и чиста като нейната. Тя веднага позна, че е евнух, защото в харема не се допускаха други мъже.

— Казвам се Хаким. Донесох ти вечеря. — Той посочи подноса с храна, който беше оставил на масата. — Трябва бързо да се нахраниш. Когато свършиш, ще те заведа при господаря.

— Благодаря ти, Хаким. Яденето ухае много хубаво — каза Зара, приближавайки се към масата.

Видя, че Хаким е сложил възглавничка пред масата, и се настани на нея, кръстосвайки крака.

— След малко ще се върна — каза Хаким и излезе тихо от стаята.

Зара се нахвърли на храната, наслаждавайки се на ориза с хапки месо от угоен петел, на гъстото кисело мляко с белено грозде, на смокините, топлата плоска питка и пресните ябълки и портокали. Тъкмо довършваше вечерята си, когато Саха нахлу в стаята й с яростно блеснали очи.

— Разбрах, че ти е заповядано този вечер да обслужваш Джамал. Откакто те доведе тук, той напълно ни заряза. — Свирепо блесналият й поглед се плъзна по лицето и тялото на Зара. — Ти не притежаваш дори половината от моята красота. Дори Лейла и Амар са по-хубави от тебе. Да не си омагьосала Джамал?

— Не съм магьосница и не обслужвам шейх Джамал в леглото — възрази разгорещено Зара. — Не съм робиня за любов. Ти му подхождаш много повече.

— За глупачка ли ме взимаш? Нашият господар те иска. А поиска ли нещо Джамал, непременно го получава. Защо те пратиха да работиш в конюшните?

— Това е дълга история, само ще те отегчи. Нямам намерение да си съпернича с тебе за благосклонността на Джамал.

— Готова ли си, Зара? — каза Хаким от вратата, надявайки се да спаси девойката от острия език на Саха.

— Готова съм — каза тя и се изправи веднага. — Моля те, извини ме, Саха. За разлика от тебе аз имам задължения, които трябва да изпълнявам.

— Надявам се да не изпълняваш тези задължения по гръб — промърмори Саха на себе си.

— Побързай, Зара — подкани я Хаким, докато минаваха през вратата на харема, за да поемат по един дълъг коридор. — Нагласи си воала; не е прилично стражите да гледат лицето ти.

— Не, берберските жени не се крият зад воали.

Хаким се смути, но не каза нищо повече. Не му подобаваше да казва каквото и да било. Затова я поведе направо към стаята на Джамал и отвори вратата.

— Върви, шейхът те чака.

— Влез, Зара — чу се гласът на Джамал.

Тя погледна към вътрешността на стаята. Видя Джамал, седнал на една възглавница пред ниска масичка. Наблизо седеше един старец, който със сложни церемониални движения приготвяше ментов чай на разгорещения мангал. Хамет стоеше до вратата, скръстил ръце на мощните си гърди.

— Желая да ми поднесеш яденето тази вечер, Зара — изрече почти тържествено Джамал. — Хамет ще те отведе в кухнята.

— Да, господарю — отговори Зара. Сарказмът й извика неволна усмивка на лицето му. — Да се поклоня ли?

— Я да видим. — Веждите му се вдигнаха високо в учудване, когато видя Зара да се покланя дълбоко с небрежна грация, изпращайки му остър поглед, от който въздухът в стаята се нажежи.

— Можеш да се изправиш — каза Джамал. Погледът му се плъзна по стройната й фигура и се спря на гърдите й. — Твоят избор на дрехи ми харесва.

— Нямах думата по въпроса.

— Защо не си се забулила?

— Не крия лицето си от никого, нито от мъже, нито от жени.

— В бъдеще ще го криеш — отвърна Джамал, като махна с ръка на Хамет, за да го накара да се приближи. — Заведи робинята в кухнята, Хамет.

Зара с огромна радост се изтръгна от смущаващото присъствие на Джамал. Върна се след малко с поднос, отрупан с изкусителни ястия. Джамал беше сам. Старецът, който правеше чая, беше прибрал принадлежностите си и си беше тръгнал.

— Можеш да си вървиш, Хамет — каза Джамал и махна на евнуха. — Тази вечер Зара ще се погрижи да ме обслужи.

Зара сложи подноса на страничната масичка и започна да подрежда различните чинии пред Джамал. Когато свърши, се дръпна настрани и зачака той да я освободи.

— Можеш да ми налееш чая — каза той и махна към сребърния чайник, който стоеше на мангала.

Зара прехапа устни, за да се въздържи да не изригне някоя ужасно обидна дума. Това, което наистина искаше да направи, беше само едно — да удави самодоволната усмивка на Джамал във врял чай.

Джамал я гледаше как се движи, възхищавайки се на начина, по който се полюляваха хълбоците й под прозрачните панталони. Ако се взреше достатъчно през прозрачната материя, щеше да различи и розовото й заоблено хълмче.

— Вечеряла ли си? — запита шейхът, докато опитваше сочния пъпеш.

— Вечерях, благодаря. Мога ли сега да си тръгна?

— Не. Седни тук.

И той потупа възглавницата до себе си.

— Защо? — изгледа го тя недоверчиво.

— Не обичам да ям сам. — Когато тя не направи никакво движение, за да се подчини на заповедта му, той я хвана за китката и я дръпна да седне до него. — Така, сега е по-добре.

— Саха сигурно би искала да бъде с тебе. Както и Лейла и Амар.

— Може би по-късно. Сега искам тебе. Хареса ли стаята си? — запита той с непринуден тон.

— Бива я.

Той изведнъж бутна храната настрана и се наведе, за да я целуне по рамото.

— Вече не съм гладен.

— Да върна ли блюдата в кухнята?

— Нямах представа, че ще бъдеш толкова послушна робиня, принцесо. Какво криеш в ръкава си?

— Нищо, господарю — отвърна тя със сладък глас. — Дори нямам ръкави.

Черните му очи блеснаха лукаво.

— И аз го забелязах.

Пръстите му пролазиха по голата й ръка и по гърба й, от което по цялата й кожа преминаха тръпки. Две малки перлени копченца придържаха краищата на елечето й и преди Зара да успее да протестира, Джамал ги откопча. Гърдите й буквално скочиха в шепите му. Той остро си пое дъх и по това тя разбра колко му е харесала тази гледка.

— Какво правиш?

— Опитвам се да те съблазня, какво друго? — Той я бутна на възглавниците и сведе глава, за да оближе нежно зърната й. — Знаеш, че те искам.

— Ако ме вземеш против волята ми, ще загубиш облога — предизвика го тя, стиснала зъби заради внезапния прилив на наслада, породен от движението на езика му.

— Изобщо не трябваше да сключвам този облог — промърмори недоволно Джамал.

Вдигна глава и се вгледа в устата й. Беше възхитително пищна и червена, и той искаше да я целува до безумие, но най-вече искаше да се вмъкне в нея, да я почувства как се свива около него, да вкуси страстта й и да й даде наслада.

— Виж колко много те искам — каза Джамал, хвана малката й ръка и я постави върху ерекцията си.

Зара си пое остро дъх. Кафтанът му не беше никаква преграда между ръката й и горещите му пулсиращи слабини. Пръстите й неволно се свиха и тя го чу да изстенва. След секунди той вече се бе отпуснал с цялата си дължина върху нея.

— Ти ме искаш — изрече триумфално Джамал.

— Не, не те искам.

Отговорът й като че ли го развесели и той се изсмя.

— Отвори се за мене, Зара. Поеми ме в себе си. Обещавам, че няма да съжаляваш.

Тя въздъхна на пресекулки.

— Не, не мога.

Очите му потъмняха от желание, докато устата му пленяваше нейната. Той я зацелува яростно, искаше да изтръгне от нея някаква реакция, докато мачкаше безмилостно гърдите й в дланите си. Устните му се откъснаха от нейните и последваха грациозната извивка на шията й, за да се спуснат към гърдите. Той целуваше и облизваше ароматната плът, а мирисът на жасмина още повече засилваше желанието му да я притежава. Устата му обгърна едно от щръкналите зърна и го засмука силно, после леко го захапа и тя нададе тих вик.

— Отдай ми се, сладка моя — прошепна дрезгаво Джамал.

— Не мога да загубя облога — отвърна Зара със задавен глас.

Беше възбудена, ужасно, болезнено, но ако загубеше облога, щеше да остане робиня на Джамал, а това беше непоносима мисъл.

— Забрави за облога — настоя той. — Ти си моя собственост. Отдай ми се. Нека вкуся страстта ти.

— Искаш повече, отколкото мога да ти дам. Искаш душата ми — възрази разгорещено Зара.

— Не, аз искам само тялото ти — не се предаваше Джамал. Думите му прозвучаха кухо и глупаво. В действителност той искаше много повече от берберската принцеса. Искаше тялото й, душата й, радостите и скърбите й. Искаше да притежава самата й същина и да й даде своята в замяна. Когато проникнеше в стегнатата й ножница, щеше да я накара да забрави всички предишни любовници и да се слее с него в сладка забрава.

Аллах да му е на помощ. Искаше я толкова отчаяно, че наложниците му вече никак не го привличаха.

Тази ужасяваща мисъл го накара да се дръпне и да се взре в нея. Какво му беше сторила тя? Беше го превърнала в евнух; той искаше само една жена. Зара. Какво — благословено да е името на Аллах, — какво щеше да прави той сега? Можеше да я насили и да загуби облога. И да я загуби завинаги. А можеше да продължи да я съблазнява, както изглежда, безуспешно.

— Ти си ме омагьосала — изрече той рязко. — Остави ме! Връщай се в харема. Трябва да помисля.

Зара се изправи и бавно тръгна да излиза от стаята.

— Чакай, момиче — подвикна той след нея, — прати ми Саха. Може би тя ще успее да угаси огъня, който ти разпали.

Зара се обърна и избяга. Бузите й горяха. Нека утоли страстта си със Саха, помисли тя замаяно. Нека червенокосата красавица да му дава наслада през цялата нощ; не я беше грижа. Но поради някаква неясна причина точно тази мисъл й причиняваше остра болка.

— Шейх Джамал е изключителен любовник — говореше Саха на Лейла и Амар, докато трите седяха край басейна в малката градина пред харема. — Беше неуморен снощи — излъга тя. За нищо на света нямаше да каже, че той я бе отпратил с обяснението, че е твърде уморен, за да може да й окаже чест. — Неуморен беше в любовните игри. Бях изтощена, когато ме отпрати да си вървя.

Лейла и Амар въздъхнаха замечтано, много им се искаше да бяха прекарали нощта с шейха.

— Не мислиш ли, че нашият шейх е великолепен любовник, Зара? — подразни я Саха.

Зара, която поднасяше разхладителни на наложниците на Джамал, застина за миг и изпрати една унищожителна усмивка към Саха.

— Не знам, господарке Саха.

— Ти прекара много часове с него насаме — напомни Лейла. — Сигурно те е намерил недостойна за вниманието му, щом не ти е позволил да му доставиш удоволствие.

— Джамал не обича руси жени — подметна коварно Амар. — Зара не е красива като нас, освен това е много слаба и прекалено висока, за да привлече мъж като господаря ни.

— Не обичам ментов чай, Зара — каза Саха. — Донеси ми нещо студено да пия. Може би един плодов шербет.

— Тези ябълки са загнили, Зара, донеси други — заповяда Амар.

— Искам мокра кърпа да си изтрия лицето, Зара — обади се и Лейла. — И да я напоиш с моя парфюм.

Зара повече не можеше да понася разглезените наложници на Джамал. Това бяха нахални и безмозъчни създания. В главите им нямаше нищо друго освен похотливи помисли.

— Имам работа — каза тя, наслаждавайки се на шокираното мълчание, последвало думите й. — Обслужете се сами.

— Казах, че искам нещо студено за пиене — повтори Саха, мушвайки чашата с хладък чай в ръцете на Зара. — Отнеси това.

Хитра усмивка се потули в ъгълчетата на устата на Зара, когато взе чашата и нарочно я обърна в скута на Саха. Саха скочи с блеснали очи, а Зара й се усмихна невинно.

— Никога не съм те виждала да се движиш толкова бързо, Саха — подигра й се тя.

— Берберска кучка! Как смееш да не ме уважаваш! Почакай само да кажа на Джамал. Тогава ще видим кой ще се смее последен.

Тя хукна към изхода на градината и се натъкна на самия Джамал.

— О, господарю, слава на Аллаха, че си тук.

Джамал изгледа внимателно измокрения кафтан на Саха и веднага разбра, че Зара е причината за нейния гняв.

— Какво те е разсърдило толкова, Саха?

Саха насочи обвиняващо пръст към Зара.

— Твоята берберска робиня ме оскърби. Виж какво направи! — И тя подхвана гнусливо мокрия си кафтан с палец и показалец. — Тази вещица изля чая в скута ми.

На Джамал му се дощя да се изсмее, но знаеше, че така само ще вложи положението. Зара никога нямаше да се научи на послушание, ако той се отнесеше леко към изблиците й, макар че те в действителност го развеселяваха.

— Какво да направя според тебе, Саха?

Усмивката на наложницата никак не беше приятна.

— Бой, господарю. Десет удара по стъпалата ще стигнат.

Джамал поклати глава, смаян от злобата на Саха. Десет удара с пръчка по нежните стъпала на Зара щяха да я осакатят.

— Не си ли малко строга?

— Тя заслужава, господарю — заупорства и Лейла. — Отказа да ме обслужи, когато я заповядах да донесе мокра кърпа да си изтрия лицето.

— И не пожела да ми донесе пресни ябълки — добави Амар.

— Зара е робиня, нали? Прояви непослушание. След като я накажеш сурово, най-добре е да я продадеш.

Джамал обърна тъмния си поглед към Зара, която май никак не се разкайваше.

— Ти разгневи жените ми, Зара — каза той строго. — Какво ще кажеш в своя защита?

Зара го изгледа с презрителна усмивка.

— Нямам желание да се харесвам на жените ти. Справяш се и без моя помощ.

Джамал едва се сдържа да не избухне, потискайки с все сили смеха си. Продължи с нарочно суров глас:

— Сарказмът не ти отива, Зара.

— Тя е вироглава и злоезична — намеси се нацупено Лейла.

— Отпрати я.

— Да, господарю — съгласи се Зара. — Отпрати ме. Губиш облога, а аз така и така скоро ще бъда свободна.

— Какъв облог? — заинтересува се Саха.

— Стига сме дрънкали — заповяда Джамал. Предпочиташе да не говори за условията на облога, който бе сключил със Зара. Толкова му беше трудно да я съблазни, че не би искал всички да научат за това.

— Ти обаче ще накажеш Зара, нали? — запита Саха, вкопчила се в Джамал, и го загледа с разтапящ поглед.

— Да, тя ще бъде наказана за провинението си — изрече мрачно Джамал. — Ела с мене, Зара.

Тя се зачуди дали не е отишла твърде далеч. Не й се искаше да я наказват, но физиономията на Саха, когато й бе изтърсила чашата с чай в скута, почти си струваше едно наказание.