Шейх

6

Колко голям беше гневът на Джамал, питаше се Зара, докато вървеше подире му към неговата стая. Достатъчно, за да накара да я накажат с пръчки? Потръпна. Щеше ли да има сили да издържи ужасната болка да я бият по стъпалата? Аллах да й е на помощ.

Когато влязоха в стаята, Джамал се обърна към нея. Страховете й нараснаха, щом забеляза гневното изражение, изписано на лицето му.

— Какво ще правиш?

— Боят с пръчки изглежда подходящо наказание за безсрамното ти държание с жените ми, не си ли съгласна?

Зара преглътна мъчително. Беше виждала последиците от боя — нещо ужасно.

— Не, не съм съгласна. Твърде сурово наказание за малката ми простъпка. Твоите жени са едни мързелани, на които мозъкът им е между краката.

Джамал не можа да се въздържи и избухна в смях. Образната забележка на Зара съвсем точно описваше същността на трите му жени. Новата му робиня беше безпощадно права. Но за съжаление трябваше да бъде наказана за неподчинението си. Той не можеше да й позволи да съсипва дисциплината в дома му с бунтарското си поведение.

— Може би имаш право — съгласи се Джамал, — но не е твоя работа да съдиш жените ми. Не съм си ги подбирал по интелигентност.

— Това е съвсем очевидно, господарю — каза тя със сладък глас. — И ти мислиш като тях, само че твоят мозък е в придатъка между краката ти.

В миг изражението на Джамал се смени и от весело стана гневно.

— Много далече отиваш, робиньо! Ако не обуздаеш езика си, ще заповядам да го отрежат. Връщаш се в конюшните. Явно ти се иска по-скоро да се валяш във фъшкиите, отколкото да живееш добре в приятно жилище.

Сякаш повикан от безмълвен знак, Хамет се появи зад гърба на Джамал.

— Донеси на Зара дрехи, подходящи за работа в конюшните. Трябва да се върне да работи там, докато не се научи на покорство. Отведи я; тя ме оскърби.

Пак в конюшнята, помисли унило Зара, докато Хамет я извеждаше от стаята на Джамал. Предположи, че си го е заслужила. Острият й език беше предизвикал гнева на шейха и сега тя трябваше да си плати. Но поне бе отървала боя. Опита се да се самоубеждава, че в конюшните ще й е по-добре, отколкото в харема, но някак си не успяваше.

Хамет взе едни груби дрехи, които висяха на закования на стената гвоздей, и й ги хвърли в ръцете.

— Можеш да се преоблечеш в празната ясла, а аз ще намеря Ахмед и ще му кажа, че си се върнала тук. Само побързай.

Зара влезе в една празна ясла и бързо надяна ризата, развлечените шалвари и джелабата; почувства се по-добре в привичното си облекло, което прикриваше фигурата й — много по-добре, отколкото в дрехите от харема, в които се чувстваше почти гола. Тъкмо бе облякла джелабата,, когато Хамет отвори вратата.

— Говорих с Ахмед. Веднага се залавяш за работа. Ще вършиш всичко, което правеше и преди. — Той й подаде едно гребло. — Лично аз не мисля, че това е работа за жена, но никой не бива да противоречи на волята на господаря. Ти имаш много зъл език, Зара. Научи се да го сдържаш и можеш да станеш любимка на нашия шейх. Имаш повече ум от Саха, Лейла и Амар, взети заедно.

След като каза каквото имаше да казва, Хамет се обърна и излезе, оставяйки Зара да мисли над бъдещето си като робиня в конюшните.

Никой от останалите роби не я закачи тази нощ. Нито пък на следващата. На по-следващата — също. Зара предположи, че се страхуват Джамал да не ги накаже, и беше благодарна за това. Но работата в конюшнята беше ужасно тежка и всеки ден Зара все повече съжаляваше за неуважението, което беше проявила към жените на Джамал. Кога ли щеше да се научи да обуздава острия си език, запита се тя унило. Никога, отговори си сама. И макар че мекото легло в харема много й липсваше, тя беше твърде горда, за да помоли да се върне там.

Зара бе помолила да й дадат една от празните ясли и бе натрупала там прясно сено, за да спи на него. Това беше единственото усамотено кътче, откакто се беше върнала в конюшните преди три дена. Тъкмо беше привършила вечерята си, беше си измила ръцете и лицето, беше окачила фенера на куката и се приготвяше да си легне, когато усети, че някой я гледа над ниската преграда на яслата.

— Готова ли си да признаеш поражението си и да започнеш да се държиш като жена? — запита я Джамал.

Очите му блестяха като полиран абанос в светлината на лампата.

Зара го изгледа презрително.

— Дъщерята на Юсеф никога няма да се признае за победена. Докато си върша работата, няма от какво да се оплакваш. Минаха вече две седмици, откакто сключихме облога.

Джамал изригна една цветиста ругатня. Пак този проклет облог! Никога не беше срещал по-предизвикателна жена. Не искаше Зара да спи на купчина сено в конюшните. Искаше я в своето легло, в прегръдките си, искаше тялото й да се наслаждава на любовта му.

Той вдигна резето и пристъпи навътре в яслата.

— Отдай ми се, сладка магьоснице. Ще те облека в коприна и брокат, ще ти дам скъпоценности, които съперничат по блясък на зелените ти очи.

Той я притисна до себе си така, че тя да усети твърдата издутина на страстта му до нежния си корем.

— Не чувстваш ли колко много те искам?

— Предлагам да посетиш харема си — възрази Зара.

Никак не й харесваше това, че тялото й я предаваше всеки път, когато Джамал я докоснеше, и се опита да се дръпне от него. Но той не я пусна.

— Искам тебе, Зара. Вече се опитах да утоля жаждата си по тебе с моите наложници, но те не можаха да угасят огъня в мене. — Ръката му обгърна талията й. — Ела, ще те науча на наслаждения, каквито не си познавала с твоя любовник бандит. — Пронизителният му поглед не я изпускаше. — Някога позволявала ли си да вкарват в тебе малки сребърни топчици? Когато се движиш или дори когато дишаш, те се удрят една в друго и създават еротично усещане, далеч надминаващо всичко, което досега си чувствала.

Зара потръпна, възбудена от думите на Джамал и от тона на гласа му. Те бяха по-възбуждащи дори от най-интимните милувки. Ако не сложеше веднага край на всичко това, щеше да започне да го моли да й покаже всички наслади, за които сега й говореше.

— Дръж ги за наложниците си — изсъска тя, разкъсвайки мрежата на думите му. — Аз съм си много добре тук, където съм. Можеш да си вземеш тия сребърни топчици и…

— Стига! Ти си една капризна вещица с нрав и душа на берберски воин. Ще те оставя тук сега, Зара, но помни ми думата, ще бъдеш моя по всички възможни начини, по които едни мъж може да има една жена. Когато сложа в тебе тези сребърни топчици, ще ме молиш за освобождение, каквото само аз мога да ти дам. Лека нощ, сладка магьоснице. Приятни сънища.

Шокираното й изражение го развесели. Надяваше се тази нощ тя да сънува еротични сънища.

— Негодник! Камилска фъшкия! — изкрещя в лицето му Зара. Никой мъж не й беше говорил такива неща. Наистина ли имаше такива любовни играчки, такива сребърни топчици? Само като си помисли как те се удрят една в друга вътре в нея, женските й части пламнаха и се овлажниха.

— Защо? Защо ме искаш, когато имаш толкова жени, жадни за вниманието ти? — запита го Зара.

Изведнъж той стана сериозен, а лицето му помрачня.

— Само ако знаех. Може би Аллах в своята мъдрост ще ми разкрие отговора някой ден.

И Джамал се обърна и излезе.

Тази нощ сънят бягаше от клепките на Зара.

Но на Джамал му беше още по-трудно да заспи. Повика Лейла в леглото си, но я освободи, когато разбра, че няма желание да спи с нея. Помисли дали да не викне Амар или Саха, но разбра, че не иска никоя от наложниците си. Само Зара можеше да го задоволи, а никак не му се искаше да насилва жена да сподели леглото му. Берберската магьосница го бе превърнала в проклет евнух!

След като най-накрая заспа, на Зара никак не й хареса да я будят може би след броени минути, както й се стори. Една ръка затисна устата й и тя почувства нечий топъл дъх до ухото си.

— Събуди се, принцесо. Нося ти вест от баща ти.

Когато чу за баща си, тя се пробуди съвсем.

— Ще си махна ръката, но трябва да обещаеш да не викаш.

Зара закима енергично и ръката се махна.

— Кой си ти?

Чу едва доловим шепот до ухото си:

— Аз съм Рашид, търговецът на камили. Шпионин съм на баща ти. Чух, че си била робиня в конюшните, но не ми се вярваше. Шейхът е същински демон, щом те е накарал да вършиш такава презряна работа.

— От кого чу слуховете?

— Наложниците на шейха говореха за тебе, когато бяха вчера на пазара. Но го чух и от други хора. Веднага съобщих вестта на Юсеф. Той лагерува в планините, точно отвъд оазиса. Днес получих отговора му. Иска да се приготвиш, защото утре вечер ще се опита да те освободи. Синьото племе ще нападне в най-тъмните часове на нощта.

— Как ще стане това? — запита Зара. Тя буквално трепереше от нетърпение.

— Юсеф и хората му ще се прехвърлят през стените. Бъди готова.

— Какво мога да направя, за да им помогна? Те трябва много да внимават, навсякъде има стражи.

Думите й потънаха в тишината. Пратеникът беше изчезнал.

Следващият ден мина ужасно бавно за Зара. Тя се опита да се занимава с всякакви неща, но не можеше да се удържи и все поглеждаше към високите стени. Къде ли е баща й сега, питаше се тя. Сърцето й се качи в гърлото, когато забеляза, че Джамал дойде в конюшнята и заповяда да оседлаят коня му. Двамата с Харун отиваха на лов в планините.

Първата мисъл на Зара бе, че ще открият баща й. Но после се укори, че изобщо е допуснала подобна възможност. Юсеф беше твърде умен, за да се остави да го хванат. Познаваше планините много добре и бе хитър като лисица. Джамал никога нямаше да го намери.

Тази нощ тя щеше да бъде със своя народ и никога повече нямаше да види Джамал. Но тази мисъл не беше толкова утешителна, колкото бе очаквала.

Умът на Джамал изобщо не беше в лова. Мислите му бяха завладени от упоритата берберска магьосница, която се бореше със зъби и нокти да не влезе в леглото му. Толкова ли е противен? Не, наложниците му не мислеха така.

— Ако не ти е до лов, Джамал, само си губим времето тук — подметна сухо Харун.

— Трябваше да изляза от къщи, приятелю — отрони Джамал. — Както си забелязал, напоследък не съм в особено добро настроение.

— Вземи вещицата със сила, Джамал — посъветва го Харун. — Беше търпелив много повече време, отколкото повечето мъже на твое място. Щом се насладиш на свежата плът на Зара, ще обърнеш мислите си към по-важни неща. Не ти е в характера да пренебрегваш наложниците си. Ако аз имах жена като Саха да ми доставя удоволствие, май никога нямаше да стана от леглото.

Джамал се замисли.

— Ти харесваш Саха, така ли, приятелю?

— Прости ми, господарю. Не съм искал да проявя неуважение. Грешно е да желая нещо, което не е мое. Приемам наказанието, което ще ми наложиш.

— Отдавна сме заедно, Харун. Нямам намерение да те наказвам за такова дребно провинение. Саха е досадно бреме и е необходима по-твърда ръка от моята, за да бъде укротена.

Харун се усмихна широко.

— Ако беше моя, щях да я укротя с нежно и неотслабващо търпение.

— Защо не си се оженил досега, Харун? — полюбопитства Джамал.

Харун се изчерви и отмести поглед. Не смееше да каже на Джамал, че не може да се ожени, докато така силно харесва Саха.

— Трябва да срещна жена, за която да поискам да се оженя — изрече той накрая.

Джамал смени темата.

— Може би имаш право. Нямам настроение за лов. Да се връщаме.

Харун изведнъж дръпна юздите на коня си.

— Виж, господарю! Пепел от лагерен огън — скорошен. Кой според тебе е минал оттук?

— Керваните обикновено не се отклоняват толкова много от обичайните си пътища — изрече замислено Джамал, слизайки от седлото, за да разгледа следите, които ясно личаха в песъчливата почва. — Но тук виждам следи от камили. Какво мислиш, Харун?

— Камилите не са носели тежки товари, господарю — каза Харун, като коленичи, за да погледне по-отблизо следите. — Отпечатъците от копитата са по-малки от тези на онези, които обикновено носят тежки денкове.

— Ездитни камили — изрекоха двамата в един глас.

— Берберски ездитни камили — уточни Джамал. — И са прекалено близо до Рая, обезпокоително близо.

— Мислиш ли, че Юсеф е дошъл за дъщеря си?

— Точно това си помислих. Откакто плених Зара, няма нападения над султанските кервани. Точно вчера получих съобщение от Исмаил, благодари ми, че съм го убедил да пощади живота на дъщерята на кадията. Доволен е, че Юсеф не го напада, след като дъщеря му е наша пленничка.

— Трябва да се подготвим, той вероятно ще се опита да я спаси. Ще предупредя стражите и ще сложа още наблюдатели.

— Ако хванем Юсеф, султанът сигурно ще се зарадва — каза Джамал.

Но още докато произнасяше тези думи, си представи колко съкрушена ще бъде Зара, ако баща й бъде пленен от султана.

— Предлагам да преместиш Зара в харема, и то веднага — каза Харун. — Нали не искаш да улесниш Юсеф да я намери?

Джамал се замисли върху предложението, но в крайна сметка го отхвърли.

— Тя ще остане в конюшните. Ако я преместим оттам, Юсеф ще се усъмни, че сме научили за намеренията му. Но ще намери добри посрещачи, когато се опита да я изведе. Трябва да обмислим добре плана си, приятелю. И трябва да го държим в тайна от Зара. Робите в конюшнята трябва да бъдат предупредени да се скрият довечера, каквото и да чуят, че става.

Зара забеляза с неудоволствие, че Джамал се е върнал. Двамата с Харун не носеха никакъв дивеч, което й се стори необичайно, тъй като околността изобилстваше с диви животни. На пръв поглед всичко си беше наред, така че тя предположи, че баща й е останал в скривалището си, докато шейхът е ловувал из планините. Видя Джамал и Харун да си говорят тихо с Ахмед и настръхна от любопитство. Нямаше причина те да заподозрат, че баща й довечера се готви да нападне имението и да я спаси.

Нощта идваше ужасно бавно, но когато най-накрая настъпи, вълнението на Зара нарасна до крайност. За да не възбуди подозрение, в обичайния час тя се прибра в яслата си и се престори, че заспива. Страхувайки се да не заспи наистина, тя се взираше в тъмнината и предусещаше радостта от срещата с баща си.

Не чу безшумните стъпки на Джамал и Харун, които се вмъкнаха в конюшнята и потънаха в сенките. Край стените, около портата и пред конюшните бяха разположени стражи. Така щеше да бъде всяка нощ, докато не се появи Юсеф. Но на Джамал му се струваше, че това ще стане тъкмо тази нощ.

Мъжете от синьото племе се прехвърлиха през стените тихо като привидения, почти невидими в синьочерната нощ. Джамал наблюдаваше, скрит в сянката, как те слизат безшумно от стените и запълзяват към конюшните. Преброи шестима. Явно имаха намерение да се промъкнат вътре, без да вдигат шум. Това беше смел опит, макар и обречен на неуспех.

— Идват — прошепнат Харун на ухото на Джамал. — Дай сигнала и моите хора ще ги заловят.

— Не, още не знаем кой от тях е Юсеф. Ако е тук, искам го жив.

Джамал и Харун се прикриха още по-дълбоко в сенките, когато една тъмна фигура се промъкна в конюшнята. Другите бербери останаха пред входа, без да знаят, че ги наблюдават.

Зара чу лек шум и скочи на крака.

— Татко, ти ли си?

— Да, дъще, аз съм. Трябва да тръгваме бързо. — Юсеф извади една синя роба изпод дрехата си и й я подаде. — Облечи се. Няма да изглеждаш подозрително на лунна светлина.

Когато синята роба зае мястото си, Юсеф каза:

— Хвани ме за ръка, тръгваме заедно.

Зара пъхна треперещите си пръсти в силната длан на баща си.

— Този мръсен звяр не ти е сторил нищо лошо, нали? Моят шпионин ми каза, че си изглеждала добре.

— Няма ми нищо — увери го Зара. — Ще бъда по-добре, когато напусна това проклето място. Трябва да пазим тишина; има и други, които спят в конюшните.

Те тръгнаха към вратата, водени от лъч лунна светлина. Зара беше изпълнена с надежди. Още малко и щеше да бъде свободна. Щяха да успеят! Имаха да преминат само краткото разстояние до стената и да се качат по въжетата, закрепени на зъбците, за да се прехвърлят на другата страна.

В тъмнината рязко отекна един заповеднически глас:

— Стой!

Десетина въоръжени мъже изскочиха от скривалищата си и обкръжиха берберите от синьото племе, прерязвайки пътя им за отстъпление.

— Не! — извика Зара. — Предадени сме!

— Не е предателство, сладка магьоснице — каза Джамал, излизайки от сенките.

Юсеф прикри Зара с тялото си и се обърна рязко към Джамал:

— Пусни дъщеря ми, шейх Джамал. Имаш мене. Зара вече не ти трябва.

— Грешиш, Юсеф. Зара много ми трябва. Не можеш да си представиш колко ми е потребна. А що се отнася до тебе, разбойнико, султанът има планове какво да те прави. Съдбата ти сега е в негови ръце.

— Не! — изкрещя Зара, излизайки иззад баща си. — Нима ще допуснеш смъртта на баща ми да ти тежи на съвестта?

— Юсеф наруши закона, Зара. Сега трябва да си плати.

— Всички от синьото племе са заловени, господарю — съобщи Харун. — Искаш ли да бъдат екзекутирани незабавно?

Зара издаде задавен вик и се вкопчи в баща си.

— Не — отвърна Джамал, — заключи ги в някой празен склад, докато реша какво да ги правя. Само султанът има власт да налага наказания.

— Хайде — каза Харун и побутна Юсеф с върха на ятагана.

Зара вирна предизвикателно брадичка.

— Аз ще ида с тях.

— Не, няма — каза Джамал с тих, но властен глас. Когато Зара се направи, че не го е чула, и се опита да тръгне след баща си, Джамал я сграбчи за ръката и я дръпна към къщата. — Ти, моя красива дивачке, ще останеш тук, където ще мога да те наблюдавам.

И той я поведе през вътрешния двор към стаята си.

— Всичко наред ли е, господарю? — изникна от сенките Хамет, вдигнал маслена лампа, която току що бе запалил, предусещайки завръщането на Джамал.

Сложи лампата на масата и обърна поглед към Зара.

— Съвсем наред, Хамет. Хванахме Юсеф.

— Да отведа ли тази воняща робиня в харема, господарю?

— Съжалявам, че миризмата на конюшня оскърбява обонянието ти, Хамет — обади се Зара със сладък глас, — но я намирам далеч по-привлекателна от смрадта в стаята на господаря ти.

— Да приготвя ли пръчките? — запита Хамет, смаян от безочието на Зара.

— Още не, Хамет — каза Джамал, като се усмихна на Зара само с уста. — Тази вечер Зара ще сподели банята и леглото ми. Ти можеш да вървиш да спиш.

— Сигурен ли си, че няма да ти трябвам? — запита Хамет, не желаейки да остави господаря си на милостта на берберската вещица.

— Мога да се справя, благодаря ти. Ще е необходима жена с език, много по-остър от бръснач, за да ме нарани.

Хамет се оттегли нерешително. Когато останаха сами, Зара се нахвърли върху Джамал:

— Какво ще правиш с баща ми?

— Баща ти е разбойник. Не аз, а султанът ще заповяда да го екзекутират. — Като каза това, я побутна към едно застлано с плочки отделение в далечния край на стаята. — Ела, отдавна ти трябва една хубава баня.

Джамал я бутна зад паравана и Зара се озова в един хамам, не по-малко изящен, но не толкова голям като онзи в харема. Огромната вкопана в пода вана беше обградена с възглавници и кушетки върху блестящи бели плочки.

— Свали си дрехите. Трябва да се изкъпеш, щом ще спиш в леглото ми.

— Предпочитам да спя на пода — възрази тя. — Сключили сме облог, не помниш ли?

Усмивката на Джамал беше всичко друго, само не и успокояваща.

— Нещата се промениха. Баща ти сега е мой пленник.

— Нищо не се е променило! — нападна го Зара.

— Ще поговорим за това по-късно. Събличай се и влизай в басейна. Ето тук има сапун.

Мърморейки под нос, Зара се съблече бързо и се потопи във водата. Тя беше топла и галеше нежно кожата й, както се бе потопила до шия. Затвори очи и облегна глава на ръба. Не можа да потисне въздишката, която се откъсна от устните й.

Усети, че Джамал я гледа, почувства върху себе си изгарящия му поглед. Всяка частица от кожата й пламна под изгарящия му поглед. Не се приближаваше към нея, само стоеше и я гледаше.

Зара отвори очи и се втренчи в него, стресната от силата на желанието му.

— Трябва ли да ме гледаш?

Той не отговори, само се обърна рязко и се върна в спалнята си. След секунда се появи с един кафтан.

— Когато се изкъпеш, облечи това и ела да си легнеш. Тази нощ, или каквото е останало от нея, ще си в безопасност при мене. Нито ти, нито аз ще можем да се насладим на усещането. Ти се тревожиш за баща си.

Напрегнатата атмосфера се разведри, след като Джамал я остави да се изкъпе в усамотение. След като насапуниса и изми тялото си, Зара се зае с косата, а мислите й ставаха все по-мрачни. Какво ще стане с баща й? Султанът ще го осъди ли на смърт? Какво можеше да направи тя, за да не допусне Джамал да предаде баща й на султана? Не можеше ли да му предложи нещо, за да пощади живота на баща й?

Отговорът дойде от само себе си, ясен и недвусмислен, но решително неприемлив. Тя имаше само едно, което да предложи на Джамал… самата себе си. Можеше да се поддаде на съблазънта му и да остане негова робиня за цял живот. Дори ако доживотното робство я убиеше, тя би се пожертвала заради баща си и заради всички, които разчитаха на него. Без Юсеф, който да ги води, берберите щяха да загубят битката против несправедливите данъци и можеше никога да не си възвърнат загубените земи.

Решението на този проблем не беше просто и не можеше да бъде взето без сериозен размисъл. Най-напред тя трябваше да помоли Джамал да й позволи да поговори насаме с баща си. Трябваше да разбере как най-добре може да помогне на Юсеф, без да застраши живота му. Ако беше нужно да пожертва невинността си, за да спаси живота на баща си, тогава така да бъде. И за да бъде честна пред себе си, тя по-скоро би пожелала тъкмо Джамал да е мъжът, с когото за първи път да вкуси насладата.

Когато се върна от банята, Джамал я очакваше. Лежеше на леглото, взирайки се разсеяно през прозореца към обсипаното със звезди небе. Усмихна й се и протегна ръце към нея.

— Ела, сигурно си изтощена.

— Откъде разбра, че баща ми ще дойде да ме вземе тази нощ? — запита Зара, настанявайки се предпазливо на ръба на леглото. — Кой го е предал?

Трябваше да получи отговорите, преди да заспи.

— Никой не е предавал Юсеф. Аз открих следи от лагерен огън, докато бях на лов вчера. И ми стана ясно. Керваните никога не минават толкова близо до Рая. Имението е далече от утъпканите пътища. Разбрах, че Юсеф рано или късно ще дойде за тебе, затова реших да наблюдавам всяка нощ, докато не се покаже.

— Пусни го.

— Да не си полудяла? Нямам намерение да се самоубивам. А точно това ще направя, ако предам Мулай Исмаил. Султанът иска Юсеф. Лягай да спиш, Зара. Много съм уморен, за да споря с тебе.

— Искаш ли ме, Джамал?

Той въздъхна и затвори очи.

— Повече, отколкото можеш да си представиш. Но когато те взема, няма да е набързо и посред нощ.

— Искам да говоря с баща си. Ще ми позволиш ли?

— Питай ме утре. Може тогава да съм по-склонен да ти го позволя.

Тя обаче трябваше да говори с баща си, преди да го пратят в Мекнес. Пое си дълбоко дъх, за да се успокои, и изрече:

— Склонна съм да се пазаря за правото да се срещна с баща си.

Това привлече вниманието на Джамал. Очите му се отвориха бавно и той се взря внимателно в нея през присвитите си клепачи.

— Нямаш какво да предложиш в сделката, сладка малка магьоснице.

Гласът му беше нисък и предизвикателен, тръпки пролазиха по гърба на Зара.

— Имам нещо, което ти желаеш, господарю.

— Това, което желая, мога да го взема и без твое позволение.

Тя вирна войнствено брадичка.

— Насила, господарю. Така ли искаш да ме имаш?

— Не, сладка магьоснице. Искам те разгорещена и готова. Ще сключим облог с тебе. Който и двамата можем да изпълним.