Шейх

4

Зара наистина се опита да извърне поглед, когато Джамал развърза колана на робата си и я остави да се свлече по голото му тяло. Магнетичната красота на възбудената му мъжественост я накара да занемее. Гърдите му бяха широки и едва окосмени. Тясна пътека от косми водеше надолу по корема към слабините му и се губеше в тъмната растителност между бедрата. Тя се взря в неговата мъжественост, изправяща се, напълно втвърдена, към корема, и заподозря, че той е доста по-голям от повечето мъже. Откъсвайки поглед от слабините му, тя огледа мускулестите му крака, които също като гърдите бяха покрити с тънки тъмни косъмчета.

Погледът й се върна към ерекцията му и този път наистина отмести очи.

Джамал се засмя, защото знаеше накъде гледа. С небрежна грация приседна на ръба на басейна и потопи крака във водата. След миг при тях се появи Хамет с калъп сапун, стъкленица с ароматно масло и куп чисти дрехи.

Без да изпуска Зара от поглед, Джамал каза:

— Благодаря ти, Хамет, свободен си. Тази вече нямам повече нужда от услугите ти. И вземи това със себе си — добави той, посочвайки към мръсните дрехи на Зара.

Хамет взе дрехите й с два пръста, сякаш отвратен от вонята им, и се отдалечи така тихо, както бе дошъл.

— Ела тук — заповяда Джамал.

Зара разтърси глава и се дръпна по-надалече, с дива паника в погледа. Но къде да отиде? Какво да направи? Дрехите й вече ги нямаше, не можеше да се махне оттук гола, не и когато наоколо бродеха зверове като Мустафа.

— Ела тук, казах — повтори Джамал с по-суров тон. — Не можеш да се измиеш както трябва без сапун.

— Достатъчно се измих — настоя Зара. — Искам си дрехите.

— Когато му дойде времето — отвърна Джамал.

И й подаде ръка.

Тъй като не виждаше да има някакъв друг избор, Зара се приближи предпазливо към него. Спря на една ръка разстояние.

— Какво искаш?

Той погледна към внушителната си ерекция и се засмя.

— Не е ли очевидно?

— Не съм ти играчка за леглото. Имаш си наложници, за да ти задоволяват страстта. Тия глупави момичета сигурно се надпреварват коя повече да ти се хареса.

— Така е, надпреварват се. — Той изведнъж посегна към нея, сграбчи я за косата и я притисна между краката си, обърната с лице към него. — Сега се дръж прилично, докато те изкъпя.

Взе сапуна и скоро пяна с аромат на лавандула се разстла по гърба и раменете й. Ръцете му се спряха на гърдите й, дланите нежно ги обгърнаха и притиснаха, палците и показалците стиснаха зърната, докато не ги почувстваха стърчащи и втвърдени. Докато ръцете му изследваха тялото й, той потърси с поглед лицето й и се усмихна лукаво, когато тя отметна глава и изстена.

Зара пламна в огън. Чувстваше гърдите си тежки и набъбнали, зърната й бяха възбудени. Ако Джамал не престанеше с това, тя щеше да умре. Тогава почувства ръцете му да слизат надолу по корема и, да галят нежно около пъпа и да притискат места, които придаваха нови измерения на нейното мъчение.

Джамал бе в транс. Гладкото, без нито едно косъмче тяло на Зара беше съвършено. За разлика от наложниците му, които по цял ден седяха и ядяха, съвсем ясно се виждаше, че Зара прекарва часове наред в изтощителни упражнения. Коремът й беше плосък, нито капчица тлъстина не разваляше идеалния контур на тялото й, краката й бяха дълги и с добре развити мускули.

Ръката му обхвана коприненото й хълмче, разстилайки сапунената пяна по слабините й, а после се гмурна между бедрата й и в нежната й цепнатина. Зара извика, борейки се да избяга от нахлуването му в нейното тяло, но дългите му, силни крака я държаха като в менгеме.

Той потърка пръсти в плътта й, търсейки и намирайки малката пъпка на нейната женственост. Тялото на Зара се разтърси от спазми, огън препусна по нервите й. Тя заблъска по гърдите му, мъчейки се да го накара да спре, но Джамал само се изсмя.

— Харесва ли ти това, принцесо? — прошепна той на ухото й. — Разтвори крака и ме остави да ти дам удоволствие.

Той пъхна два пръста в нея и коленете на Зара затрепериха.

— Не, престани! Прати ме в конюшните, но не ме използвай така!

Джамал замря. Стори й се сърдит.

— Не те използвам. Искам да ти дам наслада. Взаимно ще си доставим удоволствие.

— Остави ме! Берберските жени имат право сами да избират любовниците си. Ние сме равни на мъжете.

Възпитаван в духа на исляма и поученията на Аллаха, Джамал се изненада от твърдението, че жените са равни на мъжете. Дори в страната на майка му жените бяха просто притежания. Те не можеха да имат своя собственост или да сключват договори. Трябваше да се подчиняват на съпрузите си и да се покоряват на желанията им.

— Ти си робиня, а робите нямат права — изтъкна Джамал. — Мога да те взема тук, до басейна, ако това е желанието ми.

— Няма да се дам лесно.

Джамал се взря в нея. Красотата й бе покоряваща. Аллах да му е на помощ, защото той наистина я искаше, но насилието не беше в природата му. Никога не се бе налагало да прибягва до него в отношенията си с жените. Ще я имам желаеща и покорна, закле се той пред себе си, без да използвам сила. Съблазънта беше игра, на която Джамал се отдаваше с голямо удоволствие. Зара беше негово притежание и той беше решен да я има в леглото си. Искаше я за своя робиня в леглото, жадна и покорна на неговите желания.

— Ще сключа облог с тебе, сладка магьоснице. След четири седмици ти ще пожелаеш да ме допуснеш в тялото си. Ако не, ще те освободя.

Зара не можеше да повярва на ушите си. Джамал току-що й предложи да я освободи, ако не успее да я съблазни за четири седмици. Аллах наистина беше благосклонен към нея. Тя никога нямаше да влезе доброволно в леглото на шейха. Той беше неин враг. Сайед беше мъртъв, и то по вина на Джамал.

— Това ли е целият облог, господарю? — запита подозрително Зара.

Никак не му вярваше.

— Ако загубиш, ако приемеш моята мъжественост в себе си — продължи с равен глас Джамал, — ще живееш в моя харем и ще идваш при мене, когато те пожелая.

Зара се съсредоточи върху предложението му. Шейх Джамал очевидно се имаше за много голям мъжкар.

— Съгласна съм. Но ще загубя облога само ако доброволно приема в себе си твоята мъжественост. Ако ме вземеш насила или без моето позволение, ти губиш облога. Така ли е?

— Така да бъде.

— Ще ми отговориш ми на един въпрос?

— Какво искаш да знаеш?

— За удоволствие на твоите роби ли ме изпрати в конюшнята?

— Кой ти каза такова нещо? Пратих те там, защото султанът пожела да те накажа заради нахалното ти държание. — Веждите му се събраха във внезапно прозрение и той страшно смръщи лице. — Кой от робите ми те е нападнал? Затова ли излезе тази нощ от конюшните?

— Не можеш да ги обвиняваш, задето са помислили, че съм предназначена да им доставям удоволствие. Никой нищо не им е казал, за да не мислят, че могат да разполагат с мене.

— Какво са ти направили? — запита Джамал с разярен глас. Само да са я докоснали, ще им хвръкнат главите.

— Нищо… все още. Мустафа се срещна очи в очи с вилата, когато се опита да ме насили. Казах му, че ще го накажеш, ако ме докосне.

— Така и ще стане. Отсега нататък ще спиш в харема ми. Там ще си в безопасност.

— В безопасност ли? — изхъмка тя. — Много лесно ще ти бъде да ме съблазниш, ако спя в харема. Не, ще се върна в конюшните при другите роби, но ти трябва да им кажеш да не ме закачат.

— Зара, дива моя берберска амазонке — изрече нежно Джамал. — Ти си твърде горда и това няма да ти донесе добро. Но аз ще те опитомя, моя огнена перла.

Вгледа се в устата й, чувствена и влажна, и реши, че съблазняването ще започне още тази нощ.

— Обърни се и дай да ти сапунисам гърба.

Когато тя се поколеба дали да се подчини, той внимателно я обърна и отново я притисна с крака, за да не може да му избяга.

Взе сапуна и натри елегантната извивка на гърба й, масажирайки прешлените с възглавничките на пръстите си така, че тя изстена; натискът беше чудно успокоителен, напрежението от тежката работа през деня се топеше. Тогава тя го усети да стиска седалището й, а пръстите му се пъхнаха в браздата между съвършените полукълба, плъзнаха се между бедрата й и започнаха да дразнят чувствителния възел, придвижвайки се неотклонно към отвора й.

Ръцете му изведнъж се дръпнаха от нея и той я бутна във водата.

— Изплакни се.

Зара се подаде на повърхността, пръхтейки. Джамал я сграбчи под мишниците и я измъкна от водата. Тя стоеше и трепереше в студения нощен въздух, докато той я сушеше с мека кърпа.

— Мога и сама — измърмори тя.

Когато Джамал я докосваше, тялото й започваше да се държи странно. Чувстваше се безтегловна, безплътна. Цялата туптеше и пламтеше; допирът му я изгаряше. За да спечели свободата си, тя трябваше да се предпази от него, да не забравя, че той е врагът, иначе щеше да свърши в леглото му.

— Остави на мене — настоя Джамал. — Кожата ти е като коприна. Питам се дали и на вкус си така сладка, както изглеждаш.

Страхувайки се, че той ще реши да опита дали е така, тя се дръпна от него. Но Джамал не беше готов да я пусне. Грабна я на ръце, внесе я през отворената двойна врата в стаята си и я положи на кушетката, където спеше. Тъмните му очи блеснаха, когато се взря в нея. Светлината от висящата на тавана маслена лампа я обливаше в златист прах и тайнствена магия. Джамал трепереше от желание.

— Не мърдай — прошепна той. — Сега се връщам.

Омагьосана, Зара не можеше да помръдне, дори да бе поискала. Във всеки случай нямаше и къде да отиде. Джамал се върна почти веднага с шишенцето ароматно масло, което бе оставил край басейна. Тя го загледа като замаяна, докато той сипа щедро от маслото в дланта си и приседна до нея.

— Какво ще правиш?

— Ще разбереш, само се обърни по корем и лежи мирно.

Тя легна по корем с голямо нежелание. После усети ръцете му по себе си. Горещата му кожа беше затоплила маслото и той го мажеше по гърба, седалището и краката й, масажирайки схванатите й мускули. Облекчението беше толкова голямо, че Зара не можа да потисне един стон от удоволствие. Работата в конюшните си беше казала тежката дума.

— Обърни се — заповяда Джамал с дрезгав глас.

— Не мисля…

— Не мисли, само чувствай — каза той, обръщайки я без никакво усилие по гръб.

После ръцете му започнаха да правят същата магия и с гърдите, корема и предната страна на бедрата й.

Когато намазаните му с ароматното масло пръсти се потопиха между бедрата й, Зара се размърда и слабо протестира. Тъкмо беше започнала да се наслаждава на масажа, когато неприкритото му сексуално настъпление й развали удоволствието.

Тя извика изненадано, когато Джамал наведе глава и целуна гърдите й — първо едната, после другата. Започна да ги стиска, вдигаше ги към жадната си уста, смучеше и облизваше. Тя изстена, когато той леко захапа зърното. И веднага го успокои с леко облизване с топлия си език.

Тя изтръпна. Удоволствието беше остро, почти непоносимо… и опасно. Ако загубеше облога, щеше да остане робиня до края на живота си.

— Спри!

— Още нищо не съм направил — прошепна Джамал.

Пое едното зърно в устата си и го засмука силно, докато ръцете му галеха хлъзгавото й тяло.

— Няма да ти позволя да ме съблазниш! — извика Зара, почти обезумяла от наслада.

Онова, което бяха правили със Сайед, беше детска игра в сравнение с онова, което сега Джамал вършеше с нея.

Оставяйки за малко сладкото изкушение на гърдите й, устата му докосна нейната, а езикът му се задълба навътре, вкусвайки нейния. Божествен нектар, помисли той, докато смучеше и облизваше устните й. Тя трепереше неудържимо, докато той бавно проправяше пътечка към хлъзгавата цепнатина между краката й.

— Имаш вкус на жасмин — каза той, напомняйки й за ароматното масло, с което я беше натрил.

Хълбоците й подскочиха, насладата я пронизваше неудържимо, докато той вкусваше с език мъничкото съкровище между краката й. Изведнъж два от пръстите му потънаха във влажната й вътрешност. Тя се разтърси в неудържима кулминация.

Докато Зара лежеше, събирайки сили в изнемогата си, Джамал се надвеси над нея. Мъжествеността му беше болезнено набъбнала, върхът беше влажен от избилите сокове. Когато членът се размърда, Зара, усетила опасността, се свести. Бутна го толкова силно, че той отхвърча на пода. Тя скочи, преди Джамал да се е съвзел от изненадата, и се дръпна назад с разширени зелени очи.

— Защо си мислиш, че ще те оставя да ме съблазниш толкова лесно? — запита тя. — Искам си свободата.

— Дадох ти наслада — отговори Джамал. — Ти ми позволи да вмъкна езика и пръстите си в тебе.

— А ти даде ли ми избор?

— Можех още сега да те взема, ако бях пожелал. Ти си моя робиня. Робите се подчиняват на господарите си.

— Тогава ще загубиш облога, господарю — каза тя със сладък глас. — Ти си мъж, който държи на думата си, нали така?

— Аз съм мъж. И мога да правя каквото си искам. Пленен съм от тебе, Зара. Никога не съм крил, че те искам. Четири седмици, дива амазонке. Брой дните, защото ще си моя дълго преди това.

Той се изправи внезапно и навлече кафтана си. Възбудата го измъчваше, не беше заситил страстта си. Това сексуално неудовлетворение му беше чуждо. Когато искаше някоя жена, само трябваше да каже и тя идваше с готовност. Мъжествеността му никога не бе познала такова лишение, каквото изпитваше сега.

Зара се дръпна от Джамал, усещайки се неизразимо уязвима без дрехите си. В краткото време, което бе прекарала с него, той бе изучил тялото й по-интимно, отколкото тя самата го познаваше. Това беше унизително.

— Върни ми дрехите, за да мога да ида в конюшнята.

— Не приличаш на никоя жена, която познавам — каза навъсено Джамал.

Никога не беше срещал по-противоречива жена. Защо не му се отдаде? Не изглеждаше някоя плаха девица. Любовните му закачки й бяха харесали. Още ли оплакваше берберския си любовник? Понеже не беше мъж, който се предава лесно, Джамал отново си повтори, че скоро ще има Зара в леглото си. Закле се това да се случи.

Зара обви ръце около раменете си, треперейки, докато Джамал се ровеше в сандъка с най-различни дрехи. Намери каквото търсеше и й подаде бяла риза, шалвари и джелаба, които сигурно бяха негови. Тя бързо ги навлече, нави ръкавите на ризата и пристегна връвта на талията си, за да не й падат шалварите. После нахлузи джелабата през главата си.

— Ела — каза Джамал, взе маслената лампа и я вдигна нагоре.

— Къде отиваме?

— Ще те отведа в конюшнята. И ще кажа на робите там с недвусмислени думи, че не бива да те докосват.

Той хвана ръката й, изведе я в двора и двамата се запътиха към портата. Но Зара се запъна на място.

— Трябва ми оръжие. Вилата е много голяма, не върши добра работа.

— Искаш да ти дам оръжие? — запита развеселен Джамал. — Не съм толкова глупав, Зара.

— А ако ти обещая, че ще го използвам само за да се защитавам? Твоите роби не носят ли оръжие?

Въпросът беше логичен. Много от неговите роби носеха оръжие, но само онези, които му бяха предани. Някои дори служеха като въоръжена стража.

— Само тези, на които вярвам.

Тя му отправи лъчезарна усмивка.

— Аз съм само една беззащитна жена. Как мога да ти навредя?

Джамал се разсмя гръмогласно.

— Не отричам, че си жена, сладка магьоснице, но безпомощна не е дума, която бих употребил за тебе. Казах ти, че ще говоря с робите. Няма да смеят да ти досаждат.

Той хвана здраво китката й с едната ръка, с другата вдигна високо лампата и я поведе след себе си към конюшните. Когато влязоха вътре, Джамал се приближи към един от спящите роби и го побутна с върха на ботуша си.

Абдул скочи, готов да се защитава. Но като видя Джамал, пребледня и падна на колене.

— Какво има, господарю, какво съм направил?

— Събуди другите — заповяда Джамал.

След минути четиримата роби застанаха пред господаря си, местейки неуверени погледи от него към Зара. Ахмед, началникът на конюшнята, пристъпи напред.

— Какво сме сторили, господарю?

Джамал избута Зара пред себе си.

— Слушайте добре, защото ще го кажа само веднъж. Зара ще работи, ще се храни и ще спи в конюшнята; тя не е тук за ваше удоволствие. Ако злоупотребите с нея, ще е за ваша сметка.

Робите се спогледаха мълчаливо, после Ахмед отговори от името на всички:

— Разбрахме, господарю. Новата ти робиня ще бъде в безопасност при нас.

Джамал кимна късо, обърна се и излезе от конюшнята. Трябваше да отиде направо в харема, за да се утеши с някоя от наложниците си, но вече не беше в настроение за това. За първи път, доколкото си спомняше, щеше да си легне, без да е любил жена, въпреки че отчаяно искаше да го направи. Чувстваше се възбуден и напрегнат, но жената, която желаеше, бе избрала да спи на постеля от слама в конюшнята вместо на мека кушетка в харема.

Джамал никога не беше срещал същество като Зара. Плътта й беше нежна и мека, лицето — по-красиво от луната и звездите, но тя настояваше да се отнасят към нея като към равна на мъжете. Тази нощ той беше вкусил страстта й и това само още повече бе разпалило жаждата му. Тъй като нямаше намерение скоро да я освободи, той беше решен да я съблазни и да се наслаждава на всяка минута с нея.

Зара легна в сламата, все още премисляйки предупреждението на Джамал към робите от конюшнята. Тишина се възцари в огромното помещение. Тя затвори очи, готова да се унесе в сън, когато чу някакъв шум и един глас прошепна в ухото й:

— Ти си робиня като всички нас, берберке. Може да си разтворила бедра за нашия господар тази нощ, но той те доведе обратно в конюшнята, за да спиш тук. Ако си му харесала, щеше сега да си в харема му и да спиш на меко легло.

Зара не позна гласа; можеше да бъде който и да е от робите в конюшнята.

— Кой си ти?

Въздухът около нея остана неподвижен; натрапникът си беше отишъл.

На следващия ден дадоха на Зара най-мръсната работа. Затънала до коленете във фъшкии, тя изгребваше, метеше и почистваше яслите. Вечерта заспа над яденето си, прекалено изтощена, за да го довърши. На следващия ден стана същото, на по-следващия — пак. Понеже се боеше какво ще стане, ако се натъкне на Джамал, тя се държеше далече от басейна в двора и използваше само вода от кладенеца, за да измие мръсотията от лицето и ръцете си след работата през деня.

Никак не й харесваше начинът, по който Мустафа продължаваше да я гледа — сякаш е сладкиш, а той умира от глад. В края на третия ден, капнала от умора, тя се зарадва на проблясъка на съдбата, който неочаквано сложи в ръцете й оръжие. Беше при кладенеца и намери там нож, оставен от някого в кошница с плодове. Нямаше жива душа наоколо и Зара бързо го грабна и го прикри в гънките на джелабата си. На другия ден имаше причина да бъде благодарна за късмета си.

Мустафа я преследваше непрекъснато, правеше така, че да й се дава най-трудната и най-мръсната работа. Когато й каза, че ще й помогне, ако тя легне с него, Зара го заплю. Мустафа се вбеси, че една жена го засрамва по този начин. Той реагира инстинктивно. Зашлеви я с опакото на огромната си длан и тя отлетя към стената. Задържа се на крака, извади ножа и се нахвърли върху Мустафа, макар че той беше три пъти по-едър от нея.

Схватката привлече другите роби, уплашени, че Мустафа нарочно е нарушил заповедта на Джамал. Ахмед се опита да ги разтърве и получи лека рана от ножа на Зара. Двамата се затъркаляха по земята. Макар че беше по-дребна от Мустафа и много по-лека от него, берберката не се предаваше. Тя получи няколко яки юмрука, но размахваше ножа много умело. Беше пробола огромния мъжага на няколко места, откъдето течеше кръв. Но и нейната дясна буза беше подута и посинена.

Зара не чу нито шума от тичащи стъпки, нито заповедническия глас, който раздаваше отсечени нареждания. Нямаше представа, че Джамал е наблизо, когато някой откъсна Мустафа от нея.

— Господарю — изрече едрият роб и се поклони ниско. — Прости ми.

Зара погледна към Джамал, както бе простряна на пода, и се сви от страх. Лицето му бе изкривено от гняв, ужасно за гледане. Харун, неговият лейтенант, стоеше до него, очаквайки заповедите му.

— Отведи Мустафа на пазара за роби в Мекнес и го продай, Харун — каза Джамал с тиха заплаха в гласа. — Махни го оттук веднага, преди да съм го убил.

— Моля те, господарю — захленчи Мустафа, — вече няма да се повтори.

— Прав си, Мустафа, няма да се повтори. — И той обърна гръб на роба, когото Харун вече отвеждаше навън. После се отпусна на колене до Зара. — Добре ли си?

Още задъхана от борбата, Зара само кимна.

— За какво беше всичко това? Май не мога да ти вярвам, щом те изпусна от поглед.

— И още питаш! — извика Зара.

Опита се да стане, но беше изтощена. Тогава Джамал видя окървавения нож в ръката й.

— Откъде, в името на Аллаха, си намерила това нещо? Дай ми го!

Зара му го подаде; ножът си беше изпълнил предназначението. Джамал й помогна да стане и направи гримаса, като видя пресните подутини по лицето й. Синините от ударите на султана тъкмо бяха започнали да изчезват. Гняв се надигна в гърдите му. Някои мъже обичаха да удрят жените, но не и той. Като видя Зара така посинена и обезобразена, му идеше да убива. Тя може да беше своеволна и глупава, но не й липсваше смелост. Колко по-прост щеше да бъде животът й, ако се беше държала като жена, да се настани удобно в харема и да споделя леглото му през нощта.

— Не можеш да останеш тук — каза Джамал, взел внезапно решение.

Султанът да си гледа работата. Тя не може да остане в конюшните. Като негова робиня ще се подчинява на неговите заповеди.

Зара само го изгледа. Какво би могла да каже? Не искаше да остава в конюшните, но и другата възможност не й харесваше.

— Ела с мене. Вониш на пот и тор.

— Къде ме водиш?

Джамал забеляза, че робите от конюшнята ги слушат с жив интерес.

— Вървете да си гледате работата — подкани ги той. Изчака да остане насаме с нея и едва тогава отговори на въпроса й.

— Знаеш къде искам да бъдеш. В леглото ми, под мене.

— Не можеш да ме принудиш.

Джамал й се усмихна развеселено.

— Мога. Но искам да легнеш с мене доброволно.

Зара го изгледа накриво.

— Никога няма да го направя.

Гласът му беше нисък и предизвикващ.

— Ще видим, сладка магьоснице. Междувременно, можеш да се присъединиш към домашните ми слуги. Но първо ще те заведа в банята, за да се отървеш от вонята на конюшните. Отиваме в хамама да се изкъпеш.

Джамал я хвана за ръката и я поведе. Стигнаха в двора, когато Зара осъзна накъде я води той.

— Ти ме водиш в харема!

— Да, в женското отделение. Нафиза ще се погрижи за тебе. Ще нареди да ти дадат подходящи дрехи и легло. Утре Хамет ще ти каже какви са задълженията ти. Хайде, Зара. Дори и ти трябва да осъзнаеш, че упоритостта трябва да има някакви граници.

След трите смъртно изтощителни дни в конюшнята Зара беше готова да признае, че Джамал има право. Не искаше да се връща при конете, искаше да се изкъпе. Джамал беше казал, че тя няма да бъде част от харема му. Щеше да бъде къщна робиня, а не наложница.

— Няма да ти се противопоставям, господарю. Заведи ме в хамама, за да се освободя от смрадта на конюшните. Аллах да ми е на помощ, ако оскърбя деликатните ти сетива.

Думите й бяха забулени в сарказъм, който не убягна на Джамал.

— Не ме оскърбяваш, Зара, свикнах с тебе. Но мога да чакам, за да те имам.

— И аз мога, господарю. Мога да чакам, за да се освободя. Нима забрави облога ни?

— Не съм го забравил. А аз рядко губя облози.

Джамал я поведе към богато резбованата и изрисувана двойна дървена порта в далечния край на двора.

— Харемът е зад тези врати — протегна той ръка. — Сега си в двора на наложниците. Моите жени се движат почти свободно, с малки ограничения. Посещават селището, пазара и от време на време отиват до Мекнес, придружени от Хамет и няколко въоръжени стражи. Но ти, сладка магьоснице, си робиня. Нямаш достъп до тези привилегии. Ще стоиш тук, в къщата, в двора и градините, но няма да излизаш извън стените.

След тази доста дълга реч той отвори вратата и я побутна да влезе в харема.