Силата

Глава 15

— Няма да ти се размине — предупреди Куай-Гон хътянина. Той говореше спокойно. Зад Куай-Гон дузина арконянци стояха мълчаливо. Оби-Уан беше сред тях, наблюдавайки гърба на джедая. Куай-Гон беше ранен лошо и изглеждаше на ръба на припадъка.

Джемба се разтресе от учудване, подобно на гигантски сив червей.

— Какво можеш да направиш, жалък джедай? — избумтя ликуващо той. — Никой не може да спре великия Джемба! Твоите арконянци бяха твърде страхливи, за да се изправят срещу пиратите. Те се изпокриха, докато моите хора се сражаваха и загиваха. Скоро тези страхливци ще бъдат мои роби!

Джемба и бандата му бяха превзели залата на арконянците. Стена от работници на „Офуърлд“ — хътяни, уипхидянци, човеци и дроиди — се издигаше зад гърба на Джемба. Работниците на „Офуърлд“ бяха готови за бой. Куай-Гон, Оби-Уан и арконянците гледаха дулата на поне тридесет бластера. Някои от злодеите на „Офуърлд“ държаха щитове и носеха брони. Хората на Джемба очевидно бяха сложили ръка не само върху арконянския дактил. У тях бяха повечето оръжия на борда.

Оби-Уан се почувства оскърбен. До него Клат’Ха беше почервеняла от гняв. Ръцете й висяха свободно до тялото, готови да извадят оръжието. Но тя и арконянците бяха превъзхождани по огнева мощ.

— Не справедливост търсиш ти, Джемба — опита се да разговаря Куай-Гон. — Целта ти е само да задоволяваш алчността си. Нищо няма да разрешим така. Приберете оръжието.

Куай-Гон призова Силата, опитвайки се да накара хътянина да спре тази лудост. Но часове наред той се концентрираше върху раната, опитвайки се да ускори оздравяването, пренебрегвайки собствената си болка. Твърде слаб беше, за да убеди хътянина.

Джемба махна с ръка, сякаш проверяваше въздуха.

— О, това твоята могъща сила ли е? Ха! — изплю той. — Джедайските ти трикове са толкова мижави, че само ме разсмиват. Не действат върху Великия Джемба. Само се погледни, джедай. Не успя да се предпазиш от една вибросекира. За всички е ясно, че не умееш да се биеш. Нищо не можеш да направиш, за да ме спреш.

Смехът на хътянина изпълни Оби-Уан с ярост. Той изскочи иззад гърба на Куай-Гон — право пред Джемба.

— Аз мога да те спра — извика той и извади светлинния си меч.

Огромните очи на Джемба се присвиха от ярост. Биячите, които го заобикаляха, не отстъпиха. Те не се страхуваха от едно обикновено момче.

— Какво, джедай? — презрително се обърна Джемба към Куай-Гон. — Пращаш едно дете да се бие с мен? Това обида ли е?

Джемба се огледа надясно и наляво, и вдигна огромния си юмрук. Ако Джемба свалеше юмрука си, Оби-Уан знаеше, че това ще означава сигнал хората му да открият стрелба. Оби-Уан нямаше да успее да отбие повече от няколко бластерни изстрела.

Куай-Гон се пресегна и докосна лакътя на Оби-Уан.

— Прибери светлинния си меч — спокойно му каза той. — Така няма да победиш. Ако започнат да стрелят, ще има много жертви. Джедаят трябва да познава истинските си врагове.

Оби-Уан трепереше. Изведнъж той се почувства объркан.

— Какво изкате да кажете? — попита той. Пот се стичаше по лицето му. — Кой от тях е нашият враг?

— Гневът е нашия враг — мъдро рече Куай-Гон. Той хвърли поглед през помещението към Джемба. — Алчността и страхът са наши врагове също. Арконянците могат да издържат без дактил известно време. Не е нужно да се биеш сега. И прибързаността е наш враг.

Оби-Уан прозря мъдростта в думите на Куай-Гон. Той изключи светлинния си меч, поклони се на Джемба, сякаш беше достоен противник, и отстъпи назад.

— Мъдър ход, малкият ми — каза Джемба. След това хътянинът изкрещя на арконянците: — Искам работници. И съм склонен да плащам добре.

Понесе се слабо ехо. Зад Куай-Гон арконянците започнаха да си шушукат разгорещено, чуваше се само един бучащ звук.

Клат’Ха извика:

— „Офуърлд“ не плаща добре на работниците си!

Джемба започна да се бие в гърдите:

— Ще плащам с храна и дактил! — каза той. — За един ден работа ще давам на миньорите си по един ден живот!

— Предлагаш да плащаш на тези живи същества с дактила, който открадна от тях? — попита Оби-Уан. Той не вярваше на ушите си. Едва се сдържаше да не се хвърли и да насече Джемба на парчета.

Джемба разтегна устни в широка усмивка.

— Честно! Който работи за мен, ще оцелее! Който не — ще умре! Какво по-добро възнаграждение мога да предложа?

През това време арконянците си шушукаха. За още по-голямо учудване на Оби-Уан някои от тях веднага тръгнаха към отсрещната част на помещението — към Джемба. Все повече се насочваха натам. Си Триймба се поколеба, но се присъедини към тях.

— Спрете! — изкомандва Клат’Ха на арконянците. — Какво правите?

Арконянците се спряха и погледнаха назад.

— Ние сме миньори — започна Си Триймба. — За нас няма значение дали сме под ръководството на Джемба, или на друг.

— Си Триймба, ами свободата ви? — попита Оби-Уан. — Не можеш да се откажеш просто така от нея!

Си Триймба го погледна тъжно.

— Ти си наш приятел, Оби-Уан, но не ни разбираш. Човеците ценят свободата колкото живота, но при нас не е така.

Арконянците се обърнаха вкупом и тръгнаха към Джемба.

Оби-Уан с всички сили се опитваше да проумее думите на приятеля си. Арконянците живееха в гнезда и споделяха всичко. На Аркона те копаеха дълбоко в почвата за корени, съдържащи вода и храна. Напълно разчитаха един на друг. Щом стъпеха на Бендомиър, щяха да копаят руда за Джемба. Докато общността им оцелееше, докато онова „ние“ съществуваше, свободата щеше да е едно нищо.

— Ако отидете при него — предупреди ги Клат’Ха, — той ще вземе каквото може от вас, но няма да ви даде нищо в замяна, освен онова, което вече е ваше по право. Джемба ще трупа сили, докато арконянците ще отслабват. Това ли искате?

— Не — призна Си Триймба, — но не желаем да умрем.

— Тогава трябва да му се опълчите — убеждаваше ги Клат’Ха. — Когато се изправите пред опасност, вие издигате стена и се криете зад нея. Така действат арконянците. Но когато някой ви разруши стената, вие скачате срещу него. Джемба не е по-добър от обикновен вредител. Той цели да ви унищожи. А ние можем да го разгромим.

Клат’Ха извади бластера си и миньорите на „Офуърлд“ вдигнаха оръжието и щитовете си, готови за стрелба. Оби-Уан изгледа разярената жена. Нейната ярост изпълваше стаята. Нужна беше само една искра, за да се възпламени обстановката.

Но това беше битка, която щяха да изгубят. Куай-Гон беше прав. Сега не беше нито времето, нито мястото за нея. Джемба трябваше да бъде спрян. Но не можеха да направят това.

— Си Триймба? — извика Оби-Уан. — Приятелю? Моля те само за едно — спри!

Куай-Гон му хвърли изпълнен с уважение поглед, но Оби-Уан нямаше време да му се порадва. Той концентрира цялото си внимание върху Си Триймба. Понякога приятелството действаше там, където Силата не можеше.

Си Триймба се обърна към Оби-Уан, разкъсван. Да се отдели от арконянците щеше да е дръзка постъпка за него. Това беше известно на Оби-Уан. Той изчака, знаейки, че ако заговори пак, ще обиди Си Триймба.

Си Триймба кимна бавно. После се придвижи към отсрещната страна на помещението, за да застане до Оби-Уан и Клат’Ха.

Едва доловим шум изпълни стаята. Един по един арконянците последваха Си Триймба.