Силата

Глава 23

Оби-Уан Кеноби и Куай-Гон Джин се биеха рамо до рамо. Без да разменят и дума, знаеха кой кога и какъв ход ще направи. Когато Куай-Гон се придвижваше напред, Оби-Уан отскачаше назад, за да защити фланга му. Когато Оби-Уан се впускаше надясно, Куай-Гон пазеше лявата му страна.

Клат’Ха се присъедини към тях, хванала по един бластер във всяка ръка, а един резервен висеше на бедрото й. Куай-Гон и Клат’Ха бързо разпределиха дактила сред арконянците, за да отидат и да отбраняват скривалището. Си Триймба и група арконянци отблъскваха всеки дрейгон, осмелил се да достигне до отвора.

Планът на Оби-Уан даваше плодове. Телата на чудовищата се трупаха пред входа и го блокираха. Оби-Уан, Куай-Гон и Клат’Ха оставиха малък охранителен отряд и се насочиха към входа на съседната пещера. Битката започна отново.

Преди да умре, Джемба беше заповядал на уипхидянците и хътяните от корпорацията „Офуърлд“ да защитават пещерата, където се бяха събрали. Той ги инструктира да стрелят от скалите пред пещерата. Това беше губеща стратегия. Стотици миньори бяха загинали. Накрая Оби-Уан и Куай-Гон ги убедиха да водят битката от входа на пещерата, за да използват телата на дрейгоните като щит.

Миньорите на „Офуърлд“ и джедаите с всички сили пазеха входа на пещерата, но създанията прокопаваха нови тунели в скалите и така атакуваха миньорите отгоре и в гръб. Точно тук арконянците бяха много полезни. До вечерта всички хътяни и уипхидянци разбраха, че арконянците не са страхливци. Те бяха същества, родени в пещери и тъмнина, и когато се наложи да се сражават за своето благо, доказаха, че са безстрашни и хитри.

Никой дрейгон, който беше пробил тунел през тавана, не изненада арконянците. Наистина, арконянците бяха толкова неустрашими, че накрая уипхидянците и хътяните се оттеглиха и оставиха битката само на тях.

Малко преди да падне нощта, Оби-Уан и Куай-Гон все още се биеха пред входа на последната пещера. Дим заизлиза от устата на чудовищата, докато издаваха пронизителни крясъци в сумрачното небе. Но крясъците вече не бяха бойни викове. Изведнъж оцелелите от ятото изреваха и литнаха във въздуха. Дрейгоните обиколиха острова два пъти, после отлетяха победени.

Когато накъсани възклицания се чуха от оцелелите хътяни и уипхидянци, Оби-Уан си помисли, че това са просто възклицания от облекчение. Но когато един едър уипхидянец излезе от пещерата и малко грубичко го потупа по гърба, когато хътяните се насъбраха около него и започнаха да пляскат с ръце, Оби-Уан осъзна, че това не бяха възгласи на облекчение. Бившите врагове поздравяваха джедаите.

По-късно, когато заедно с Куай-Гон отидоха в отделението на Джемба, за да вземат скрития дактил, никой не се опита да ги спре.

Заради заповедите на Джемба над триста миньори на „Офуърлд“ бяха убити в битката. Осемдесет и седем арконянци бяха загубили живота си. Пещерите се изпълниха с тъжния напев на арконянците.

Оби-Уан наблюдаваше как неговият приятел тъжи заедно с другите арконянци. Беше дошъл мигът, в който Си Триймба трябваше да бъде със своя народ. Оби-Уан постави ръка на рамото му и леко го стисна, после се отдалечи.

Работната сила на миньорите беше намаляла почти два пъти. Докато арконянците оплакваха жертвите, Клат’Ха планираше бъдещето им. Тя отиде при един от бригадирите на Джемба — хътянин на име Агаба, и му каза:

— Агаба, искам да наема теб и работниците ти.

— Кои по точно? — подозрително попита Агаба.

— Всички — отвърна му тя. — Ще си ръководител на тези работници временно, докато стигнем Бендомиър. Ще откупя договорите ви.

— И после какво? — попита Агаба. Хитра искрица се промъкна в погледа му, докато размишляваше как може да измъкне печалба.

— Ще предложа на всички ви да работите за нашата миньорска компания — каза Клат’Ха. — Ние поделяме печалбите, затова всичко зависи от вашето решение. Помисли. Като стигнем на Бендомиър, шефовете ти ще те понижат, ще ти сложат някой началник. Това е твоят шанс да избягаш от „Офуърлд Майнинг“, да се хванеш на прилична работа, която е добре платена, и то за дълъг период.

Агаба облиза устни и се заозърта наоколо като приклещен в ъгъла джауа.

— Договорите ни няма да се евтини — започна той. — Бих казал, например, две хиляди на работник.

— Каквито и пари да ти дам — парира го Клат’Ха, — ще отидат в джобовете на шефовете ти. Затова ти правя едно по-добро предложение. Ще ти дам по двадесет на работник и лична премия от двадесет хиляди само защото си подписал с мен.

Очите на Агаба се разшириха от удоволствие. Клат’Ха знаеше къде да натисне. Агаба щеше да приеме сделката от алчност. Но за сметка на това работниците щяха да получат свободата си.