Силата

Глава 10

Оби-Уан и Си Триймба пролазиха по въздушната шахта и се врязаха в тъмната каюта през една решетка. Огромен уипхидянец спеше на койката — топка от козина с дъх на кисело. Мирисът на евтина дреселянска бира изпълваше помещението.

Тази каюта изглеждаше като паметник на нечистотията, точно като останалите, които Оби-Уан беше видял днес. Уипхидянецът беше облечен с мръсна, полуощавена кожа от родната му планета Тула. Купчини изрисувани животински черепи, натрупани във всеки ъгъл, приличаха на ловни трофеи. По-лошото, както виждаше Оби-Уан, бе, че хътяните бяха правили оргия в същата стая — подът беше покрит с парчета от полуизядени малки животни.

Оби-Уан разгледа мрачната сцена долу. Уипхидянецът вероятно беше пиян. Иначе щеше да е навън да играе сабак или някоя друга игра с приятелите си.

Но момчето чувстваше, че нещо не е наред. Дали уипхидянецът не се преструваше, че спи? Това можеше да е капан.

Оби-Уан се опита да огледа стаята по-добре. Тя изглеждаше безлюдна, ако се изключи уипхидянецът. Но Оби-Уан не виждаше ъглите на каютата.

Несигурността му нарасна. Усещаше тъмни вълнички в Силата, но какво означаваше това? Злото се процеждаше през тази част на кораба подобно на отровен въздух. Вече беше претърсил няколко каюти. Беше намерил незаконно оръжие — бунтовнически пушки и биологични гранати. Беше намерил малко ковчеже с кредитни чипове, които беше възможно да са плячка от кражба. Но не беше открил термокомите.

Отново проучи с поглед уипхидянеца. Той лежеше на нара си. Под главата му Оби-Уан забеляза зле прикрито оръжие. Сред подобни създания да спиш с бластер беше правило.

Оби-Уан гледаше как уипхидянецът диша. Не дишаше дълбоко и равномерно, както би искал Оби-Уан. Той изобщо не спеше дълбоко — само дремеше леко.

Твърде често в миналото нетърпението на Оби-Уан му беше носило неприятности. Този път той реши да се довери на инстинктите си.

Предпазливо и тихо Оби-Уан отмина тази каюта. Погледна назад в тесния въздухопровод. Си Триймба го следваше по петите. Бедният арконянец едвам движеше голямата си триъгълна глава в шахтата.

Изведнъж Си Триймба си удари главата в металната обвивка. Чу се леко тупване. Оби-Уан се сви.

Понеже расата на Си Триймба беше еволюирала в тунелите на Аркона, неговите чудни фасетни очи изпускаха слаба биолуминисцентна светлина. Очевидно арконянците не бяха ловци. Оби-Уан се надяваше, че докато преминават над каютата, уипхидянецът няма да погледне нагоре.

Оби-Уан задържа дъха си и тръгна напред, приближавайки към въздушния отвор на следващата каюта.

Зловонието от съседната стая беше непоносимо — смес от миризмата на кисела мазнина и мазна коса. Оби-Уан чу гласове, бумтящ смях на хътянин и животински звуци на уипхидянци.

Той разчисти праха и погледна през решетката. Каютата беше пълна с хътяни и уипхидянци, които бяха наклякали на пода и играеха на зарове.

Си Триймба нямаше да може да се промъкне покрай тях. Трябваше да се върнат назад, както бяха правили доста пъти този ден. Оби-Уан се страхуваше, че са се загубили напълно.

Хвърляйки един поглед назад във въздушната шахта, Оби-Уан забеляза как Си Триймба внимателно се придвижваше към предишния въздушен отвор. Оби-Уан помаха с ръка, за да привлече вниманието на арконянеца, когато неочаквано ослепяваща светкавица изригна от шахтата и прозвуча оглушителен гръм.

Някой беше стрелял с бластер в шахтата!

Дим започна да изпълва въздуха. Те бяха в капан!

Обезумял, Оби-Уан даде знак на Си Триймба да побърза към него. Но една огромна космата лапа се подаде през металната решетка и сграбчи Си Триймба за гърлото.

Искрящите очи на Си Триймба се разшириха от ужас. Той издаде кашлящ звук, който можеше да означава и вик за помощ. След това беше изтеглен от шахтата. Оби-Уан чу тупването на тялото му, когато то падна на пода.

През решетката зад него Оби-Уан чу някакъв хътянин да се смее.

— А ти ми викаш, че има плъхове във въздухопровода! Казах ти, че надушвам арконянец.

Сърцето на Оби-Уан биеше лудо. Знаеше, че след миг нечия глава ще се подаде в шахтата с бластер в ръка, проверявайки дали има още някой със Си Триймба.

Движейки се възможно най-бързо, той се прикри зад един ъгъл на двайсет метра напред. Притисна се към стената. Пот течеше по лицето му. Зад себе си той чу слабия вик на Си Триймба. Един уипхидянец извика от бяс. Оби-Уан прехапа устни. Той искаше да оглушее за крясъците на Си Триймба, но заслужаваше да ги чува. Той беше забъркал арконянеца в тази глупост.

През въздушната шахта чу някой да изръмжава.

— Не виждам никого тук горе.

Не посмя да се върне за Си Триймба. Вместо това Оби-Уан пропълзя слепешком напред, като зави на няколко разклонения по въздухопровода. Трябваше да повика помощ!

Накрая се спря, задъхан. Нямаше кой да помогне от тази страна на кораба.

Куай-Гон го беше предупредил да стои далеч от територията на „Офуърлд“. Сега Оби-Уан осъзна, че трябва да се върне. Хътяните и уипхидянците ще си помислят, че Си Триймба е шпионин. Могат да го измъчват, за да изтръгнат признание от него. Дори можеха да го убият. И нямаше да чакат дълго.

Постъпи толкова глупаво! Трябваше да осъзнае колко е трудно да се промъкне в тази част на кораба. Той беше изправил Си Триймба право срещу опасността. Възползвал се бе от неговата лоялност.

Може би колебанието на Куай-Гон за него е било съвсем основателно. Може би не заслужаваше да бъде джедай.

Оби-Уан изтри потта от очите си с крайчето на туниката си. Той провери дали светлинният меч е закрепен добре.

После тръгна назад, за да помогне на своя приятел.