Странни магистрали (Пътьом)

13.

— Ало, господин президент — Джо говореше на някой в кабината.

— Даа — чу се провлачен отговор.

Джо погледна по навик към апарата на телефона, положен в специалното гнездо пред него и продължи да говори на приятеля си. Въпреки че никак не беше в настроение за това, довърши обичайната закачка с „бившия президент“:

— Господин президент, обажда се държавният секретар — по секретния канал изпратиха пуканки от Кремъл — Джо не бе завършил изречението си, когото откри, че редовната шега в случая звучи отчайващо нелепо.

— А, ти ли си, бе, Джо, защо не изчака още час, час и нещо, тъкмо щеше да минало полунощ и това, че ме будиш щеше да е още по-гадно — човекът отсреща наистина звучеше сънен и недоволен.

— Сами, в авария съм, едвам кретам, тази нощ ще ме подслониш, пък утре ще изчезна завинаги от живота ти — нов опит за шега и нов неуспех.

Джонатан се чувстваше глупаво и гадно — нищо не се бе променило, а пък сякаш нищо не беше както трябва. Уж беше в свои води, а сякаш бе забравил да плува. Въпросният Сами Клинтън на другия край на връзката съвсем не му помагаше.

Добре, къде ще спиш — обичайното нали?

Да — отвърна Джо и погледна момчето.

— Добре, дърто копеле, затваряй сега, че ми писна от теб — Клинтън се опита най-после да влезе в шегата, с която Джо бе започнал, но вече беше късно.

Шофьорът затвори, без да отвърне нищо и се усмихна горчиво. Необясними работи се случваха понякога. Обръщението, което бе свикнал да използва и да използват за него приятелите му, сякаш надигна някаква мътна вълна в него, от която му идеше да се разплаче. Ако имаше възможност /ако конят му не бе окуцял/ никога не би отседнал същата вечер при Сами Клинтън — съдържателят на неугледното мотелче с гръмкото име „МАГИСТРАЛИ“.

Но точно тази възможност, точно днес нямаше. Огромният камион като хром старец /и със същата скорост/ се движеше по аварийното платно на магистралата. Кога ще стигнат нито Джо, нито сърдитият млад човек до него можеха да кажат. Единствено съдбата, изплела нишките на техния път можеше да даде достоверна информация по въпроса, но тя надменно мълчеше.