Странни магистрали (Пътьом)

16.

Джонатан се качи в кабината тежко, сякаш с нежелание. Седна зад волана и загледан напред каза:

— В десета стая си, малкия.

Питър, който бе решил да се прави на заспал, изненадано го погледна. Джо държеше ключ. Момчето бе виждало такъв, когато преспаха една вечер в крайпътен мотел, на път за погребението на леля му — единствената сестра на неговата майка. Наистина съвсем обикновен ключ за обикновена мотелска стая. Питър сам не можеше да си обясни какво толкова имаше в този жест на Джо, но на него му се стори странен. А може би такъв беше тонът на шофьора. Момчето опита да се вгледа в него, но ясно на мигащата жълто-розова светлина виждаше само ръката му.

— За какво ми е този ключ — няма ли да спя в кабината?

— Момче — каза твърдо, след като си взе дълбоко въздух, Джо — взимай ключа и отивай в стаята си — по инерция изрече тези думи назидателно, сякаш говореше на детето си и това го сломи окончателно. Децата му бяха мъртви отдавна.

Питър никога не бе имал баща, но инстинктът го накара да се подчини. Дори се почувства гузен, докато слизаше от кабината. Понечи да затвори вратата. Вдигна поглед и видя раницата си да виси в протегнатата ръка на Джо. Мълниеносно я грабна и притисна до себе си, като наркоман, добрал се до скъпоценната доза.

— Благодаря — избъбри още по гузен и тръшна вратата.

С бързи крачки се отдалечи от камиона. Забави ход едва като наближи еднообразната редица от врати на мотела. Своя номер намери лесно, но ключалката му създаде затруднения. Беше нервен и би отнело доста време, ако решеше да изброи всичките причини защо. Не го направи, подчинявайки се на някакъв подсъзнателен импулс. Не искаше да влошава и без това усложнената ситуация, в която бе въвлечен — по своя воля или по стечение на обстоятелствата.

Влезе в стаята. Механично посегна към ключа на осветлението. Спря ръката си на сантиметри от него. По-добре да не светва. Влизащата през прозореца светлина беше достатъчна. Огледа се. Стаята беше подредена и противно на очакванията изглеждаше чиста. На тази светлина. Още една причина да не светва лампата.

Питър погледна през прозореца. Отсреща блестеше звездното небе, докато хоризонтът се губеше в далечното и невидимото докосване на нощния купол до обширната равнина. Камионът беше някъде встрани и единствено нощта можеше да го наблюдава, ако изпита желание. Питър бе в такова състояние на духа, че отхвърли възможността тя да прояви интерес. Рекламата с онова идиотско изображение на планина, което бе наблюдавал, докато Джо се мотаеше в разговор със съдържателя, също не се виждаше. Мигащото й присъствие пулсираше, сякаш отдалеч, но в същото време съществуването й /присъствието, мина му мисъл/ беше осезателно, като на тактичен келнер в дискретен ресторант. Какво пък, не му пречеше, нека си мига. Сякаш беше на лунапарк. Усмихна се. Никога не беше ходил, но знаеше, че там е така.

Питър се отпусна. Беглият клонинг на одевешната усмивка все още танцуваше на лицето му. Въпреки всичко, той все пак си оставаше момче и можеше да си позволи да е необяснимо весел в безизходни ситуации, които биха накарали някой по-възрастен екземпляр на човешкия животински вид да прибегне към самоунищожение.

Остави раницата си до ъгъла на леглото, изу панталоните си и ги метна заедно с другите си дрехи на нощното шкафче. Скочи в леглото и потъна в него. Изпружи тънкото си телце, гол само по гащи и си помисли, че наистина има мигове, за които си заслужава да се живее. Беше искрен. Независимо от всичко, което му се бе случило /и което щеше да му се случи/, в момента Питър се чувстваше като баровец от криминален екшън с много стрелба, мотели и проститутки. Споменът за зеленикавото чудовище, което го нападна, когато спукаха гума, ни най-малко не го смути. Тук беше къде, къде по-различно. Питър се усмихна. Какво ли щеше да стане, ако си поръчаше истинска проститутка. Стори му се, че ако имаше пари би го направил на момента. Сигурен беше, че ще го направи. Джо щеше да измисли нещо. Погледът му се спря на телевизора, който мълчаливо очакваше реда си под прозореца, вперил мъртвото си око в младия авантюрист.

„Във всички мотели имат кабелна телевизия! Трябва да имат!“ Питър се ухили при тази мисъл и припряно се заозърта за дистанционното. Съзря крайчеца му изпод проснатата върху шкафчето риза. Ръцете му вече го бяха открили сами. Взе го и включи уреда. По бързината, с която реагира, момчето разбра, че не е особено млад представител на аудио-визуалните чудеса, но ако случайно се окажеше, че има съответните програми, щеше да свърши брилянтна работа.

Имаше съответната програма и свърши брилянтна работа. Положил лакът под главата си, Питър се загледа като хипнотизиран в лишения от всякаква романтика акт на възпроизвеждане. Беше пошло, но не му пукаше. Беше сам в крайпътен мотел и гледаше порно. За такъв лукс не си бе и помислял, докато обикаляше сиропиталища и приемни родители със сестра си, след като майка му умря.

И точно в този момент, точно при тази мисъл, пламъкът, който се разгаряше в него, бе плиснат с ужасно студена вода и просъска предсмъртно.

Питър загаси телевизора не по-бавно, отколкото го беше включил. По страните му, по цялото му тяло, плъзна срам и вина. Скарлет умираше, а той гледаше порно. Дори уж случайно бе промъкнал ръка надолу по корема си. Чувстваше се омърсен. Чувстваше се мръсен. Затвори очи и се отпусна в унинието, което бе чакало напиращо зад крехкия бент на момчешкото му безгрижие.

„Супер некадърник и мърляч!“ Като че ли обиждайки се, се опитваше да наложи обезболяващ компрес на тъжната си съвест. Спасителят, който ще се понесе с оръжие в ръка и щеше да избави сестра си от кривите нокти на Смъртта, беше победен от похотлив, хилав младеж, които не можеше да сдържи първосигналния си нагон. „Колко по-лесно е всичко, докато си го представяш!“ Питър замахна и хвърли дистанционното към отсрещната стена. То се счупи с глух пукот. Изпита болезнено удоволствие от това. „Да се оправя дебелакът!“ Момчето отново го ненавиждаше и това му бе добре дошло.

Подсъзнателно усети някакво движение и отвори очи. И то точно навреме. Това което видя надминаваше всичките му мечти.

Джо, много си дискретен, криеш се от малкото си момиче, а?

Питър стреснато скочи от леглото и се прилепи до стената. Някой май беше потъркал вместо него лампата на Аладин тази вечер. Жената изрекла последните /и единствени за сега/ думи НЕ беше ВЕРОЯТНА. Не бе сигурен дали беше жена — струваше му се, че вижда ИЗКУШЕНИЕТО от плът и кръв. Питър беше готов да се обзаложи на живота си, че навремето не змията беше изкушила Ева с ябълката на познанието, а Дяволът беше изкушил Адам с жената, която стоеше на прага.

Момчето гледаше втренчено и се мъчеше да преглътне. На оскъдната светлина едрите къдрици на дългата и, бухнала коса, изглеждаха алени, като кипяща кръв. Лицето й беше ангелски прекрасно и едновременно сякаш готово да разкаже най-дълбоките тайни на греха. Тази жена знаеше за страстта. Много неща.

Питър най-после въздъхна. Дълбоко и напрегнато. Като че самата Венера бе слязла при него. Беше сигурен, че вижда истинския й облик. Богинята — жена или жената — богиня беше пред него — не го интересуваше. Той виждаше мечтата си от плът и кръв.

Жената изненадано мълчеше. Затвори вратата зад себе си, гледайки го с лек интерес. От въздушното течение, дрехата й затрептя и Питър видя тялото й под прозрачната материя. Голо и прекрасно. Загърнато в червена, мрежеста рокличка, едва покриваща това, което беше отдолу. Но момчето съвсем не се интересуваше от тези подробности. То бе приковало очи в бедрата й, дълги, прави и прекрасни. Питър беше във възторг. Такива жени бяха вечни!

Изумлението изчезна от очите на червенокосата.

— Ха, Джо май ми е приготвил изненада — измърка с нисък, дрезгав глас тя и красивото й лице придоби наистина котешко изражение в сумрака, недокоснато от мигащата светлина зад гърба й. Продължаваше да бъде изненадана, но не го показваше. Въпросите щеше да остави после за Джо. А сега… жената се усмихна сластно.

— Здравей, сладурче — провлачи тя меко и посегна към кръста си. С леко движение развърза тънкия колан на ефирната си рокля. Може би щеше да е приятно с това младо жребче.

Питър не бе забелязал тази подробност от облеклото и хипнотизиран /отново, но до безумие/ гледаше как коланът пада на земята. Сякаш на забавен каданс двете прихлупени една над друга части на воалната й дреха плавно се отделиха една от друга. Триъгълникът на деколтето, образувано от тях, се разтваряше бавно, но щедро.

Прозрачната, червена материя меко се плъзгаше, галейки божествената кожа на гръдта й. Питър още се опитваше да преглътне. Двете почти незабележими ръбчета най-после се разделиха, като завеса за първо действие на древна пиеса. Продължаваха да се плъзгат встрани, спускащи се трептящи от нереалните издутини на гърдите й като гирлянди. Забързани в своя път, те нежно докоснаха връхчетата на зърната й, които за един чудовищно кратък миг се люшнаха встрани заедно с леката материя, след което плавно се върнаха в предишната си позиция. Питър най-после успя да преглътне. Не това не можеше да бъде истина.

Жената пристъпи напред към него. Дрехата й се разлюля, но твърдите, сякаш магически наедрели още повече зърна под нея останаха скрити. Единствено два тъмни полукръга от вътрешната страна на двете почти прилепени една до друга пълни, плътни дъги на гърдите, украсяваха с голотата си неустоимата й женственост. Погледът на момчето бе прикован. Окован. Никога през живота си не беше виждал подобно съвършенство. Никога. Плъзна очите си по тъмната, почти незабележима, линия, спускаща се до вълшебната окръжност на пъпа й и не намери сили в себе си да продължи по-надолу. Момчето потръпна и неволно издаде гърлен звук.

Сара трепна. Не бе чувала този зов отдавна. Чист и откровен, от дълбините на човешката същност. Тя се усмихна и с незабележимо движение остави дрехата да се плъзне по гърба й. Мекото докосване на плата я накара да настръхне. Тя също беше възбудена. Изненада се повече отколкото, когато откри момчето в стаята.

С плавни движения седна на леглото пред втрещения от голотата й Питър, раздалечи колене и спусна ръка по корема си. Момчето видимо трепереше.

— Ела, мили — прошепна тя, гледайки го с неподправена възбуда.

Връхчетата на пръстите докоснаха слабините й.

Неочаквано и диво Питър се хвърли върху нея. С вещина тя го пое, първо върху себе си, после в себе си. Слабото телце на младежа яростно се мяташе върху пищната й женственост с пламъка на това, което вече не беше негово, което беше крил, което беше събирал и което беше изригнало в този миг, за който той стотици нощи, заспиващ сред унижение, безпътност и болка, бе мечтал.

— Джонатан, Джонатан… — промълви жената, усмихна се и нежно, почти майчински притисна Питър към себе си.