Странни магистрали (Пътьом)

33.

Скарлет се потопи в светлината. Краката й стъпиха на другия път. Горския. Приказния. Вървеше. Светлината струеше навсякъде около нея.

Вървя дълго.

Вече бе започнала да се страхува, че се е изгубила, когато изведнъж забеляза луминесцентните лампи, от които бликаше светлината, долови поскърцването на линолеума под стъпките си в нощната болнична тишина и осъзна, че се връщаше.

Не искаше! Светлината беше прекрасна!

Разочарованието я плисна като мощна вълна В следващия миг то изчезна като лека омара, отнесена от сутрешния бриз. Ново чувство силно и преливащо изпълни детското сърчице.

Тя отново виждаше безкрая на звездното, нощно небе. Това беше прекрасно!

Беше прекрасно да почувстваш, че си жив. Прекрасно беше да го разбереш. Скарлет се отдаде на усещането.

Момиченцето се усмихна слънчево. Значи това беше другият път. Пътят, който й посочи Вълшебникът. Пътят след този на болката. Детето почувства, че цялото му същество замаяно ликува в радостен трепет.

Скарлет се връщаше. Стъпка по стъпка. За добро или зло.

Тя се отпусна назад.

Отново в леглото си.

Отново в себе си.