Сърце от лед

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Денят на сватбата беше толкова прекрасен, та хората с удоволствие си казваха, че е бил създаден специално за това събитие. Оупъл събуди прислугата във Вила Чандлър още в пет часа сутринта и започна грижливо да опакова сватбените рокли и воалите.

Хюстън чу майка си да ходи нагоре-надолу из партера, но остана в леглото си още няколко минути. Почти не беше спала през нощта. През цялото време се мяташе тревожно в леглото си. Духът й беше зает със събитията на идващия ден и не можеше да намери спокойствие. Мислеше за Кен и горещо се молеше през следващите години той да се научи поне малко да я обича.

Но когато Оупъл влезе в стаята, за да я събуди, тя беше повече от готова да се заеме със задачите на този труден ден.

Към девет часа трите жени бяха готови да тръгнат за къщата на Тагърт. Качиха се в каретата на Хюстън, а Уили ги следваше с наета кола, в която бяха грижливо опакованите сватбени рокли и леглото, покрито с платно.

Пред дома на Тагърт ги очакваше дузина млади дами, до една членки на сестринството.

— Масите са наредени — докладва Тиа.

— И палатките са построени — добави Сара.

— А мисис Мърчисън от четири часа сутринта е в кухнята — каза Ан Сийбъри и посегна към добре опакованите сватбени одежди.

— А цветята? — осведоми се Хюстън. — Подредени ли са според моя план?

— Мисля, че да — отговори една от младите дами.

Мис Емили излезе напред.

— Хюстън, най-добре е сама да се убедиш. А някоя от нас ще се погрижи женихът ти да остане в кабинета си, докато ти обикаляш къщата.

— Моят жених — промълви едва чуто Хюстън, а Нина веднага хукна напред, за да задържи Кен в кабинета. Всеки се стараеше да не допусне невестата да бъде видяна от жениха, преди да е дошъл часът на венчавката.

Когато увериха Хюстън, че тази опасност е предотвратена, тя остави майка си и Блеър в салона, мина през всички стаи в партера и за пръв път видя как са осъществени плановете й за украсата.

В малкия салон бяха поставени три дълги маси, върху които бяха наредени подаръците за двете младоженки. Кен й беше казал, че почти няма приятели сред кръговете на големите финансисти, с които си е имал работа в Ню Йорк. Но ако се вземеха за мерило подаръците, ставаше ясно, че финансовата аристокрация на Ню Йорк считаше Кен за един от своите.

Подаръкът на семейство Вандербилт беше малка италианска маса с инкрустации; от Гулд — сребърен сервиз за хранене; от Рокфелер — златни прибори за маса. Когато започнаха да пристигат подаръците им, Кен беше казал, че тези хора са му дяволски задължени, защото и той бил пращал какви ли не неща на техните хлапета, когато се женели.

Имаше още всевъзможни подаръци от роднините на Леандър, а и хората от Чандлър здравата се бяха постарали да измислят подаръци за близнаци. Имаше метли за близнаци, купи за пуканки за близнаци, книги за близнаци, топчета плат за близнаци. Подаръците се простираха от еднакви игленици до еднакви дъбови столове от Мейсън.

Стаята беше украсена с палми в саксии, поставени пред огледала, а первазът на камината преливаше от алени рози и пурпурночервени градински теменужки.

Хюстън продължи напред към големия салон. Тук щяха да се съберат близките приятели на младоженците и техните роднини преди и след венчавката.

По ъглите, по рамката на вратата и по тавана бяха закрепени свежи клончета чемшир. Зелени вейки красяха стените, обвиваха камината, закриваха рамките на прозорците.

Пред всеки прозорец беше поставена саксия с папрат, която смекчаваше топлината на утринното слънце и хвърляше филигранни шарки от сенки по пода. Самата камина беше украсена с розови карамфили, а тук-там по някой карамфил беше вплетен и в клонките.

Хюстън приключи с разглеждането на партера колкото се може по-бързо и веднага се качи на първия етаж, където я очакваха приятелките й.

Наистина, венчавката трябваше да започне чак след пет часа, но Хюстън знаеше, че непременно ще възникнат още милион подробности, които трябва да бъдат уредени в последната минута.

През изминалите дни тя прекарваше повечето време на партера и се грижеше всичко там да бъде в ред. Почти не поглеждаше на горния етаж и много неща тук бяха още нови за нея. В източната част на грамадното здание бяха стаите за гости, а в една от тях днес Блеър щеше да се облече за сватбата си. В централната част се намираха стаите, обитавани от Идън, а вдясно имаше детска стая, баня и стая за бавачката.

Зад детската стая започваше дългото крило, което принадлежеше на Хюстън и Кен. За Кен имаше стая, сравнително малка, но е чудесен изглед към градината. Стаята на Хюстън, отделена от неговата посредством баня с мраморни стени, беше най-голямата от всички, с ламперия в пастелен цвят и гравюри на цветя и гирлянди, които само маркираха местата, където по-късно трябваше да бъдат окачени картини.

Банята беше облицована с розов и бял мрамор, а стените на гардеробната бяха облепени с розово моаре. Отзад имаше салон и частна трапезария, когато двамата с Кен пожелаеха да се хранят сами.

— Никога не бих могла да се оправя в тази къща — промълви Тиа, когато разгледа стаите зад спалнята. — Погледни само тази зимна градина.

— Зимна градина? — учуди се Хюстън и тръгна към двойните врати, пред които беше застанала Тиа. Отвори едната и се озова в прекрасен лабиринт от цветя и растения в саксии. Каменни пейки се гушеха между зеленината. Всичко това го нямаше тук, когато за последен път беше гледала от лоджията на своята спалня към плоския покрив с парапета.

— Я виж това! — извика Сара и посочи бялата картичка, прикрепена към голямо смокиново дърво. Повечето растения имаха отгоре тънка решетка от летвички, която хвърляше приятна сянка по пода и ги предпазваше от изгарящото колорадско слънце.

Хюстън откачи картичката от дървото и прочете написаното върху нея: „Надявам се, че ще ви хареса. Желая ви всичко хубаво за вашата сватба. Идън“

— Това е подарък от Идън — обясни с усмивка тя и продължи да разглежда градината. Възприе я като символ на щастието, което изпитваше на днешния ден.

Но преди да каже още нещо, вратата се отвори с трясък и в стаята влетя като вихрушка мисис Мърчисън.

— В кухнята има прекалено много хора! — извика тя, обърната към Хюстън. — Не мога да готвя в тази навалица. А и мистър Кен има още много работа. И без това днес ще пожертва целия си ден за тази сватба…

— Ще пожертва работния си ден? — повтори ужасено Мередит. — Да не смятате, че Хюстън само си седи с удобно скръстени ръце?

Хюстън побърза да успокои приятелката си. Мисис Мърчисън беше напълно омаяна от Кен и без съмнение би защитавала този мъж до последна капка кръв.

— Веднага ще сляза долу — обеща Хюстън и съзнателно не обърна внимание на венчалната рокля, която Сара бе започнала да разопакова. Още не беше изгладена, а положително трябваше да се поправят и някои шевове.

Когато слезе в партера, тя веднага забеляза опасните признаци на наближаващата суматоха. Няколко пъти чу Кен да крещи в своя кабинет, но някой побърза да я бутне в кухнята, когато той профуча през коридора в посока към градината. Хюстън му завидя, че е свободен, и с болка си пожела сега да е до него. Утре, утеши се тя. Утре заедно ще се разхождаме в градината.

Оставаха още само два часа до венчавката, когато тя най-после успя да се върне в спалнята си.

— Хюстън — каза й Оупъл, — смятам, че вече е време да се обличаш.

Хюстън се зае бавно да сваля роклята си и си помисли, че когато следващия път започне да се съблича…

— Коя, за Бога, е тази жена? — попита Ан, докато Хюстън обличаше долна риза от толкова фин памук, че едва я усещаше върху себе си. Горната част имаше малки илици, през които бяха промушени розови копринени панделки, а долната част беше избродирана на ръка с пъпки от рози.

Нямам никаква представа — отговори Тиа, която се беше присъединила към Ан до парапета на зимната градина. — Но тя е най-високата жена, която някога съм виждала.

Сара тъкмо затягаше шнуровете на корсета от розов сатен.

— Мисля, че и аз трябва да погледна — промърмори тя. — Може би е някоя от роднините на Лий.

— Виждала съм я някъде, но не мога да си спомня къде — промълви Ан. — Колко странно, че е дошла на сватба, облечена в черно.

— Имаме си достатъчно работа — намеси се Оупъл с такъв тон, че Хюстън вдигна глава като ударена от електрически ток. — Не е необходимо да се занимаваме и с личните работи на нашите гости.

Сега вече Хюстън беше сигурна, че нещо не е наред. Тя не обърна внимание на строгия поглед на майка си и изтича до парапета на зимната градина, където беше застанала Тиа. Веднага позна жената, за която говореха. Дори от толкова голямо разстояние изглеждаше висока и елегантна.

— Това е Памела Фентън — прошепна Хюстън и се върна обратно в спалнята.

За момент никой не проговори.

— Вероятно носи черно, защото е в траур — каза Сара. — Защото го е изгубила. Хюстън, коя от тези фусти смяташ да облечеш по-напред?

Хюстън продължи машинално да се облича, но мислите й бяха при Кен, който беше отишъл в градината, и при жената, която той беше обичал и която беше тръгнала право към него.

Някой силно почука и Ан отиде да отвори.

— Дошъл е мъжът, който работи с Кен — каза тя на Хюстън. — Иска да говори с теб. Казва, че било неотложно и че трябва веднага да те види…

— Невъзможно е сега тя… — започна Оупъл, но дъщеря й вече беше грабнала халата, метнат на едно кресло, и се беше запътила към вратата.

Кен стоеше в най-отдалечения край на градината, сложил крак върху една каменна пейка. Гледаше унесено надолу към Чандлър, който лежеше в краката му, и пушеше една от своите дълги пури.

— Здравей, Кен — обади се тихо Памела Фентън зад гърба му.

Той почака малко, после обърна лице към нея и когато го направи, очите му бяха спокойни и не издаваха какво чувства в момента. Бавно я огледа от глава до печи.

— Годините са се отнесли добре с теб.

— Само външно. — Тя пое дълбоко въздух. — Нямаме много време, затова веднага ще ти кажа какво ме е довело тук. Исках да знаеш, че все още те обичам. Никога не съм преставала да те обичам. Ако се съгласиш веднага да се махнем оттук, бих те последвала накрая на света.

Той бързо направи крачка към нея, но рязко спря и се върна отново до пейката.

— Не. Не мога да направя такова нещо — каза спокойно.

— Разбира се, че можеш! Знаеш, че можеш. Какво те интересуват тези хора, които са се събрали тук? Какво те интересуват жителите на Чандлър? Какво те интересува…

— Не — повтори по-високо той.

Тя се приближи и застана плътно пред него. Той беше е няколко сантиметра по-висок, но с нейните високи токове очите й бяха на едно ниво е неговите.

— Кен, моля те! Не прави тази грешка. Не се жени за друга. Знаеш, че обичаш само мен. Знаеш, че аз…

— Ти толкова много ме обичаше, че ме заряза — прекъсна я раздразнено той. — Омъжи се за богатия си любовник и… — Той спря и се обърна настрана. — Няма да се махна оттук с теб. Няма да й причиня такава болка. Тя не заслужава това.

Пам седна на пейката.

— Ще ме захвърлиш само защото не искаш да причиниш болка на Хюстън Чандлър? Тя е млада. Ще си намери някой друг. Или е влюбена в теб?

— Сигурен съм, че знаеш какво говорят хората. Тя все още е влюбена в Уестфийлд, но е готова да се утеши с парите ми. За нещастие аз също съм част от тези пари.

— Тогава защо? Защо трябва да се чувстваш задължен към тази жена?

Той я изгледа с пламтящи очи.

— Нима напълно си ме забравила? Аз държа на думата си! — Беше ясно какво искаше да каже.

— А аз смятах, че междувременно си узнал истината — промълви тихо тя.

— Искаш да кажеш, да открия защо ме остави с петстотин долара като възнаграждение за услугите ми? Помъчих се да не търся причините.

— Когато казах на баща си, че трябва да ни разреши да се оженим, защото нося под сърцето си дете от теб, той насила ме качи на влака за Охайо. Нелсън Янгър дължеше на баща ми много пари и изплати дълга си, като се ожени за мен.

— На мен ми казаха… — започна Кен.

— Сигурна съм, че са ти заявили, че съм предпочела да избягам, само и само да не се омъжа за теб. Без съмнение баща ми ти е казал, че неговата дъщеря няма нищо против да спи с момчето от конюшнята, но това съвсем не е причина да се омъжи за него. С теб не е трудно да се справи човек. Твоята гордост лесно може да бъде засегната.

Кен помълча известно време.

— А детето?

— Закария междувременно навърши тринадесет години. Чудесно момче: хубаво, силно и гордо като баща си.

Кен стоеше съвсем тихо и се взираше в обширната си градина.

— Тръгни сега с мен, Кен — прошепна Памела. — Не заради мен. Заради сина си…

— Моят син — повтори тихо той. — Кажи ми, онзи човек, за когото се омъжи, отнасяше ли се добре с моя син?

— Нелсън беше доста по-възрастен от мен и на него му беше приятно да има дете, независимо че Зак не беше от него. Той обичаше сина си. — Тя се усмихна. — Всяка събота следобед играеха заедно бейзбол.

Кен отново погледна към нея.

— И Закария все още смята този човек за свой баща?

Пам стана.

— Зак ще се научи да те обича, както те обичам аз. Когато двамата с теб му кажем истината…

— Истината е, че Нелсън Янгър е бащата на Закария. Аз посях само семето.

— Искаш да отблъснеш собствения си син? — разгневи се Пам.

— Не. Няма да го направя. Ти ще ми изпратиш момчето и аз ще го приема в къщата си. Без предразсъдъци. Ти си тази, която отблъсквам, Пам.

— Кен, не ме карай да ти се моля. Ако вече не ме обичаш, би могъл отново да се научиш.

Той взе двете й ръце в своите.

— Изслушай ме. Това, което е било между нас, е станало много, много отдавна. Мисля, че до днес дори не подозирах колко съм се променил. Ако беше дошла преди няколко месеца, щях да тичам с теб към олтара. Но сега нещата са други. Хюстън…

Тя издърпа ръцете си от неговите.

— Нали каза, че тя не те обича. Но ти, ти обичаш ли я?

— Аз почти не я познавам.

— Тогава защо? Защо отблъскваш една жена, която те обича? Защо обръщаш гръб на собствения си син?

— Откъде да знам, по дяволите! Защо ти трябваше да се появяваш тук в деня на моята сватба и да ме нравиш нещастен? Как е възможно да ме молиш да унизя една жена, която се отнесе с мен толкова… добре? Не мога сега да избягам и да я оставя да стои сама пред олтара?

По лицето на Памела започнаха да се стичат сълзи и тя тежко се отпусна на пейката.

— Нелсън също беше добър към мен. И толкова много обичаше Закария. Опитах се да те намеря и да ти разкажа какво се е случило в действителност, но ти сякаш беше потънал вдън земя. Години след това, когато лицето ти все по-често започна да се появява по вестниците, просто не намерих кураж да ти пиша. А може би не можех да понеса, че ще причиня болка на Нелсън. Когато той почина, пак реших да те намеря. Но се чувствах виновна. Как да побягна от смъртния одър на съпруга си в обятията на любимия? Бях чакала прекалено дълго. След това Закария се разболя, а когато най-после можеше да пътува с мен до Чандлър, ти вече беше сгоден. Казах си, че всичко между нас е свършено, но в последната минута трябваше да те видя и да те помоля отново да бъдеш мой.

Той седна до нея, обхвана с ръце раменете й и притегли главата й към гърдите си.

— Слушай, мила, ти винаги си била романтична натура. Може би вече не си спомняш нашите караници, но аз не съм ги забравил. Едничкото място, където се разбирахме отлично, беше таванът на плевнята. През две трети от времето бяхме сърдити един на друг. С течение на годините си забравила всички лоши дни.

Пам се изсекна в дантелената носна кърпичка.

— Мис Чандлър е много по-кротка от мен, така ли?

— Когато направя нещо, което не й хареса, тя просто взема първия попаднал й подръка предмет и ми го стоварва на главата. Ти винаги бягаше, криеше се и се чудеше дали още продължавам да те обичам.

— Оттогава доста съм пораснала.

— Как би могла? Ти си живяла с един възрастен мъж, който те е глезил така, както те глезеше баща ти. Хюстън никога не е била глезена от роден баща.

Пам се отдръпна от него.

— А добра ли е в леглото? По-добра ли е, отколкото бях аз?

— Нямам представа. Носи в себе си някаква искра, но още не знае какво да прави с нея. Не се женя за Хюстън заради секса. Него мога да го получа по всяко време и навсякъде.

Пам обгърна с ръце врата му.

— Ако отново те помоля да го направиш… — пошепна тя.

— Това с нищо няма да помогне. Пак ще се оженя за Хюстън.

— Целуни ме — помоли тя. — Припомни ми. Върни обратно времето на нашата младост.

Кен я погледна преценяващо. Вероятно той също искаше да разбере дали всичко окончателно е свършило. Сложи ръка на врата й и впи устните си в нейните. В тази дълга целувка вложи всичко от себе си — за последен път.

— Когато се отдръпна, двамата се спогледаха усмихнати.

— Всичко е минало, нали? — прошепна Памела.

— Завинаги.

Тя остана плътно до него.

— През всичките тези години, които прекарах с Нелсън, вярвах, че обичам само теб. Но очевидно съм обичала някаква своя мечта. Може би баща ми е имал право.

Той свали ръцете й от врата си.

— Ако продължаваш да говориш за баща си, нищо чудно пак да се скараме.

— Но ти вече не му се сърдиш, нали?

— Днес е денят на моята сватба и искам да бъда щастлив. Така че не ми говори повече за Фентън. Разкажи ми за моя син.

— С удоволствие — отговори Памела и заговори за младия Закария Янгър.

Един час по-късно Памела остави Кен сам в градината да си допуши спокойно пурата. След минути той стана, хвърли угарката на земята, погледна джобния си часовник и видя, че вече е време да се върне в къщи и да се преоблече в официално облекло. Но едва беше направил няколко крачки, когато се озова лице в лице с мъж, на когото, ако беше десетина години по-стар, щеше да прилича така, че човек трудно би могъл да ги различи.

Кен и Раф Тагърт безмълвно втренчиха очи един в друг като две кучета, които се срещат за пръв път. Всеки от двамата веднага разбра кой беше мъжът насреща му.

— Ти не приличаш много на баща си — започна Раф. В гласа му прозвуча укор.

— Нямам представа. Никога не съм виждал този човек или който и да било от неговите роднини — отговори Кен, очевидно наблягайки на факта, че никой от семейство Тагърт не се беше поинтересувал за него през всичките години на работата му при Фентън.

Раф видимо се вцепени.

— Както чувам, по твоите пари лепне кръв.

— А аз чувам, че ти нямаш пукната пара — била тя кървава или не.

Сякаш пламъци прескачаха през разстоянието, кое го ги делеше.

— Ти и по характер не приличаш на Франк. Смятам да си вървя. — И Раф се извърна настрана.

— Мен можеш да обидиш, но не смей да обиждаш дамата, която днес ще стане моя жена. Ще стоиш тук, докато приключи венчавката.

Раф не погледна назад, но кимна рязко, преди да се отдалечи по пътя.

— Бих желал да поговоря с вас — заяви Идън и мрачно изгледа Хюстън.

Приятелките й започнаха до протестират, но тя само вдигна ръка и безмълвно го последва навън. Идън я заведе в своята спалня.

— Знам, че не е редно да ви водя тук, но това е единственото място в къщата, което не е претъпкано с хора.

Хюстън се опита да не показва тревогата си, тъй като имаше впечатлението, че Идън е ужасно ядосан.

— Знам, че днес е денят на сватбата ви. Но преди това искам да ви кажа нещо много важно. Кен прекрасно знае, че личната сигурност на хората, които са свързани с такъв богат човек като него, често пъти е застрашена. — Той я изгледа втренчено. — С това исках да кажа, че през последните седмици Кен често ми възлагаше да ви следя.

Хюстън усети как кръвта се отдръпва от лицето й.

— Това, което видях, не ми хареса — продължи Идън. — Не ми хареса, че една млада жена сама, без защитник, отива в лагера на миньорите. А това „сестринство“, към което принадлежите и вие…

— Сестринството — прошепна смаяна Хюстън. — Как разбрахте…

Идън взе един стол и го постави зад нея. Хюстън с треперещи крака се отпусна върху него.

— Не исках да ви шпионирам, но Кен настоя да се… да се скрия в стенния гардероб вечерта, когато организирахте прощално събиране на чай. Твърдеше, че имате нужда от защитник.

Хюстън беше втренчила поглед в ръцете си и по тази причина не забеляза слабата усмивка на Идън при думите „събиране на чай“.

— Какво знае той? — прошепна тя.

Идън придърпа втори стол и седна срещу нея.

— Страхувах се, че ще ми поставите този въпрос — отговори той с глух глас. — Но нима можех да му кажа, че се омъжвате за него заради връзките му с Фентън? Вие използвате парите му, за да финансирате кръстоносен поход срещу злия враг — въглищата. По дяволите, Хюстън! Всъщност би трябвало да го разбера по-рано. При сестра, която открадна годеника на собствената си близначка…

Хюстън величествено се изправи.

— Мистър Нийлънд! — пропели през зъби тя. — Няма да стоя тук и да слушам как обиждате сестра ми! Освен това нямам представа за какво намеквате, като говорите за връзките на Кен с Джейкъб Фентън. Ако смятате, че имам лоши намерения, нека веднага отидем при Кен и му кажем всичко.

— Почакайте за миг! — извика той, скочи от стола и я задържа за ръката. — Защо не ми обясните?

— Искате да кажете, че трябва да се опитам да ви убедя, че съм невинна и че няма ди заведа Кен Тагърт пред олтара, за да го заколя? Не, сър. Не отговарям на подобни обвинения. Но вие бихте могли да ми разкриете нещо Смятате ли да запазите за себе си онова, което узнахте, за да можете да ме изнудвате?

— Сега сме квит! — засмя се Идън с явно облекчение. След като взаимно си показахме рогата, сега бихме могли да поговорим спокойно, нали? Трябва да признаете, че вашите действия не могат да бъдат определени като невинни.

Хюстън също се опита да се отпусне, но това не и се удаде напълно. Не можеше да свикне с мисълта, че по някакъв начин Идън е открил тайната на сестринството.

— От колко време се занимавате с този маскарад? — попита младият мъж.

Хюстън отиде до прозореца. Долу на тревата работниците сякаш се готвеха да издържат обсадата на цяла армия. Тя погледна отново към Идън.

— Това, което правят жените днес, са го правили поколения преди тях. Сестринството е било основано от майката на моя баща още когато Чандлър в Колорадо изобщо не е съществувал. Ние не сме само приятелки, които взаимно си помагат, но и се притичваме на помощ на всеки друг, който се нуждае от нещо. В момента наша главна грижа са работниците в мините за въглища. Не вършим нищо незаконно. — Тя твърдо изгледа Идън. — Нито пък се опитваме да използваме някого за нашите цели.

— Тогава защо е тази игра на криеница?

Тя го погледна невярващо.

— Чудите се? След като ми отправихте толкова горчиви упреци! А вие даже не сте ми роднина. Можете ли да си представите как биха реагирали бащите и съпрузите, когато научат, че техните нежни жени прекарват свободните си следобеди да управляват впряг от четири коня? А някои от нас имат… — Тя спря по средата на изречението.

— Разбирам вашата гледна точка. Но мога да разбера и тяхната. Това, което правите, е опасно. Може да ви… — Той се запъна. — Току-що казахте, че вече трето поколение действа…

— И се посвещаваме на проблеми, които с течение на времето се променят.

— Ами тези… събирания на чай?

Хюстън неволно се изчерви.

— Идеята е на баба ми. Тя казваше, че е пристъпила наивна и абсолютно непросветена към първата си брачна нощ, и това е било страшен удар за нея. Искаше да спести на своите приятелки и на техните дъщери подобни преживявания. Смятам, че събирането вечерта преди сватбата постепенно се е превърнало в това, което вие — Хюстън преглътна — имахте възможност да наблюдавате.

— Колко жени в Чандлър принадлежат към сестринството?

— Има само една дузина активни членове. Някои, като моята майка, след сватбата си са се оттеглили.

— Вие също ли смятате да постъпите така?

— Не — отговори тя и изпитателно се вгледа в него. Защото сега и от Идън зависеше дали ще може да продължи своята дейност.

Той се извърна настрани.

— На Кен няма да му хареса, ако продължите да посещавате въглищните мини. Той не би искал да се излагате на опасност.

Хюстън смело застана пред него.

— Знам, че няма да му хареса, и това е единствената причина, поради която още не съм му казала. — Тя докосна ръката му. — Идън, това означава толкова много — не само за мен, но и за стотици други хора. Бяха ми нужни месеци, докато се научих убедително да играя ролята на старица. Ще минат месеци, докато моята заместничка бъде обучена за ролята на Сади, а дотогава много работнически семейства в мините ще трябва да се откажат от дребните, но доста важни неща, с които ги снабдявах досега.

Той взе ръката й в своята.

— Е, добре. Можете да слезете от амвона за проповеди. Защитихте позицията си, въпреки че нещата, които вършите, са против моите убеждения.

— Значи няма да кажете на Кен? Сигурна съм, че той не би проявил и най-малкото разбиране.

— Бих казал, че това е твърде мек израз. Не, няма да му кажа, ако се закълнете, че ще карате в лагера само картофи и няма да позволите да ви впримчат профсъюзите. Що се отнася до онова подстрекателско списание, което имате намерение да разпространявате между хората…

Тя се повдигна на пръсти, целуна го по бузата и го прекъсна по средата на изречението.

— Моята сърдечна благодарност, Идън. Вие сте истински приятел. Но сега трябва да се преоблека за сватбата.

Преди той да каже една дума, тя беше вече до вратата. Но се обърна още веднъж, с ръка върху дръжката.

— Какво имахте предвид преди малко, когато говорехте за връзките на Кен с Фентън?

— Мислех, че сте осведомена. По-малката сестра на Джейкъб Фентън, Чарити, е майката на Кен.

— Не знаех това — промълви тихо тя. И побърза да напусне стаята на Идън.

Хюстън беше едва от няколко минути в спалнята си, когато Сара Оукли, която й помагаше с булчинската рокля, каза:

— Току-що станах свидетел на нещо много странно.

— Какво беше то?

— Помислих си, че виждам в градината Кен в старите му работни дрехи; но се оказа някакъв младеж, който страшно много му прилича.

— Ян — усмихна се Хюстън. — Значи все пак се е съгласил да дойде.

— Ако все още е останало нещо от него — извика Нина от зимната градина. — Момчетата на Рандолф и двамата братя на Мередит му се присмяха и твоят Ян, без много да му мисли, веднага ги нападна.

Хюстън бързо вдигна глава.

— Четирима срещу един?

— Най-малко. Скриха се зад едно дърво и вече не ги виждам.

Хюстън отпусна сватбената рокля, която държеше Сара, и изтича до прозореца.

— Къде са сега?

— Там. — Нина посочи с пръст към група дървета. — Виждаш ли как се люлеят храстите? Води се страшен бой.

Хюстън се наведе далеч напред през прозореца и погледна в градината Но бойното поле на момчетата не се виждаше. Имаше прекалено много дървета между него и къщата.

— Ще изпратя някого да прекрати битката — предложи Сара.

— И ще унижиш един Тагърт? — засмя се Хюстън и отиде до гардероба си. — Не можеш да поемеш отговорност за такова нещо — Тя извади отново тъмносиния халат.

— Какво, за Бога, се готвиш да направиш, Хюстън? — попита уплашено Сара.

— Ще прекратя лично този спор и ще предпазя един Тагърт от съдба, по-лоша от смъртта: унижението. Не виждам никого зад къщата.

— Само няколко дузини слуги, гости и… — намеси се Нина.

— Хюстън, мила, нали на партера има няколко сандъчета с фойерверки? Ако някой ги запали, всички ще насочат вниманието си към тях — обади се тихо Оупъл. Тя знаеше от опит, че няма никакъв смисъл да напомня на дъщеря си, че е крайно време да се преоблече Не и когато една от близначките придобиеше такъв израз на лицето, както сега.

— Отивам! — извика Нина и побърза към вратата, докато Хюстън преметна крак през парапета на прозореца и го постави върху решетката за рози.

По тревата откъм източната страна на къщата започнаха да избухват първите бомбички и всички поканени се втурнаха в тази посока. В това време Хюстън притича зад гърба им напреки през моравата.

В дълбоката сянка на няколко орехови дървета Ян водеше неравна битка с четири здрави момчета, които го бяха притиснали от всички страни.

— Веднага престанете! — извика Хюстън с възможно най-строгия си глас.

Нито едно от момчетата не прояви признаци, че е чуло. Тогава тя се вмъкна между диво размахващите се ръце и крака, хвана нечие ухо и го изтегли. Джеф Рандолф се надигна, размахвайки юмруци, но веднага спря, когато разпозна Хюстън Тя му направи знак да се отдръпне назад и се зае с Джордж и Алекс Лехнер, като изтегли и двамата за ушите.

Сега върху Ян се намираше само Стив Рандолф, но когато Хюстън хвана и него за ухото, той, заслепен от гняв, се нахвърли с диви крошета върху предполагаемия нов противник. Трите момчета, които стояха по-назад, изохкаха ужасени, когато Стив посегна към Хюстън с десен прав. Тя се приведе и тъй като не виждаше друг изход, отговори също с добре прицелен прав удар. След като с месеци беше изминавала дълги разстояния с впряг от четири коня, ръцете й бяха станали доста здрави.

За момент всички останаха като втрещени, докато Стив бавно политна назад и се строполи напреки върху краката на Ян.

Хюстън се окопити първа.

— Стив! — извика тя, коленичи до момчето и леко го потупа по бузата, за да се свести. — Добре ли си?

— По дяволите! — извика задъхано Ян. — Досега не бях виждал дама с такъв поразяващ удар.

Стив изохка, седна на тревата и потърка брадичката си, гледайки при това почтително към Хюстън. Фактически в момента пет момчета възхитено я зяпаха с отворени уста.

Хюстън се изправи.

— Не ценя подобни забавления в деня на сватбата си — заяви величествено тя.

— Не, мадам — измърмориха четири от момчетата.

— Нямахме лоши намерения, мис Блеър-Хюстън. Само че той…

— Не желая да чувам каквито и да било оправдания. Вие четиримата се върнете при родителите си, а ти, Стив, си сложи малко лед на брадичката.

— Да, мадам — извика през рамо момчето. Четиримата бързо се отправиха към къщата.

Тя протегна ръка на Ян, за да му помогне да стане от земята.

— Ти ще ме придружиш.

Той не обърна внимание на протегнатата ръка.

— Няма да престъпя прага на неговата къща. Не искайте това от мен! — извика гневно Ян.

— Може би имаш право. Аз използвах решетката за рози вместо стълба, за да се намеся във вашия бой. Момче, което е загубило битката, вероятно не умее да се изкачи дори по една решетка за рози.

— Да загубя битката? — Той беше висок почти колкото нея. На шестнадесет години изглеждаше същински мъж, строен и силен, и обещаваше един ден да стане исполин като братовчед си Кен. Доближи лицето си до това на Хюстън, така че носовете им почти се допряха.

— Ако случайно не можете да броите, бяхме четирима срещу един, но аз щях да спечеля боя, ако вие не бяхте се намесили.

— Но се страхуваш ла влезеш в къщата на собствения си братовчед — установи делово тя. — Колко странно. Довиждане. — И тръгна с енергични крачки напред.

Ян изтича след нея и нагоди стъпките си към нейните.

— Не се страхувам. Само не желая да влизам вътре.

— Разбира се. Прав си.

— Какво искате да кажете?

Тя се сиря.

— Съгласявам се с теб. Ти не се страхуваш от Кен Тагърт. Само не искаш да го виждаш и да се храниш на неговата маса. Напълно те разбирам.

По лицето му пролича каква борба се водеше в нето.

— Къде е тази проклета решетка за рози, за която говорехте преди малко?

Тя отново спря и втренчено го изгледа. Той се отказа да я мери гневно с очи.

— Добре де. Къде е решетката за рози, която сте използвали вместо стълба?

— Ей там отсреща.

Кен тъкмо се връщаше в къщата, когато една необикновена гледка го принуди да спре като закован. Бъдещата му съпруга, облечена по начин, по който, доколкото му беше известно, дамите нямат навика да излизат извън къщи, се спускаше по решетката за рози.

Нещо повече от дребнаво любопитство го накара та се скрие зад едно дърво. Видя как Хюстън се втурна сред вчепкалите се едно в друго момчета, високи колкото нея. Но когато хукна към полесражението, за да й помогне, видя, че тя е майсторски боксов удар запрати едно от момчетата на земята.

Кен остана на мястото си, наблюдавайки как в следващия миг невестата му постави на място едно едро, мрачно момче по обичайния за нея хладен и високомерен начин.

— Той няма никакъв шанс — изсмя се гласно Кен. Беше научил от собствен опит, че един мъж винаги излиза победен, когато Хюстън пусне в ход своя специфичен вледеняващ поглед.

Засмя се отново, когато видя, че мрачното момче задочна да се изкачва пред Хюстън по решетката за рози. Но докато ги наблюдаваше, забеляза, че халатът на Хюстън се закачи на розовите бодли и че тя се мъчи да освободи плата и себе си от това затруднение. В същия миг трима мъже и една жена излязоха зад ъгъла на къщата и само след няколко секунди Хюстън щеше да се озове в полезрението им. Затова прибяга бързо по тревата и сложи ръка върху глезена на крака й.

Когато Хюстън погледна уплашено надолу и видя под себе си Кен, тя едва не припадна. Какво ли щеше да си помисли сега за жената, за която трябваше да се венчае само след един час? Отлично знаеше какво биха казали мистър Гейтс или Леандър, ако я видеха как пред очите на всички се катери по стената в долно бельо.

Тя отново го погледна и каза единственото нещо, което й дойде на ума:

— Шапката ми вероятно се е изкривила.

Надяваше се, че звукът, който го чу да издава, беше нещо като кискане.

— Мила, дори и аз знам, че дамите не носят шапки, когато са по бельо.

Хюстън беше като парализирана. Той не й се сърдеше!

— Ако обаче не искаш всички да те видят в това одеяние, побързай да се прибереш.

— Да — промълви тя, идвайки на себе си от слисването, и бързо се изкачи нагоре, а той продължи да гледа след нея Когато стигна балкона, тя се наведе над перилата.

— Кен — извика към него тя. — Твоят сватбен подарък се намира в кабинета ти.

Той й се ухили.

— Много скоро пак ще се видим, палавнице.

С тези думи пъхна ръце в джобовете, взе да си подсвирква и тръгна към къщата, като кимаше на хората, които срещаше.

— Хюстън — обади се Оупъл зад гърба на дъщеря си, — ако най-после не се облечеш, ще пропуснеш собствената си венчавка.

— По-скоро бих умряла — отговори Хюстън, силно натъртвайки на думите си, и избяга в спалнята.

Десет минути по-късно Кен разопакова пакета, който Хюстън беше скрила в бюрото му. Вътре се намираха две кутии с пури и писмо: „Това са най-фините пури, произведени в Куба. Отсега нататък всеки месец две кутии от най-добрите пури, които могат да се купят с пари, ще бъдат доставяни на мистър Кен Тагърт в дома му,“ Писмото беше подписано от фирма за пури в Кей Уест, Флорида.

Кен току-що си беше запалил една от подарените пури, когато в кабинета влезе Идън. Кен му подаде кутията.

— Подарък от Хюстън. Можеш ли да ми кажеш как е успяла да осигури своевременно за сватбата всичките тези работи?

Идън си позволи няколко секунди, за да се наслади на вкуса на пурата.

— Ако все още мога да науча нещо на този свят, то е, че никога не бива да се подценява една лейди.

— Всяка жена, която доставя такива пури, заслужава титлата лейди. Но хайде — промърмори доволно той, — доколкото виждам, вече е време да се преоблека за сватбата. Ще дойдеш ли с мен да ми помогнеш за вратовръзката?

— Разбира се.