Сърце от лед

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

Джоан помогна на Хюстън за рекордно кратко време да съблече сватбената си рокля. Тя веднага подкрепи решението й да потърси съпруга си сама.

Когато Хюстън се преоблече, двете се промъкнаха през западното крило до жилището на икономката, а оттам по задната стълба надолу. Скрит зад дърветата, Идън ги очакваше с кон, натоварен с четири дисаги.

— С това ще изкарате няколко дни — поясни той и посочи провизиите, които беше опаковал. — Сигурна ли сте, че ще намерите пътя до хижата? Ако се заблудите…

— Аз живея в Чандлър от самото си раждане и познавам околностите му по-добре от всеки друг — изгледа го строго тя. — Освен това не съм замесена от толкова меко тесто, както смятат някои хора.

— Нали не сте забравили сватбената торта? — обърна се Джоан към Идън.

— Сложих я в специална тенекиена кутия и освен това я завързах с панделка — отговори Идън с такъв странен тон, че Хюстън погледна от него към Джоан и после с усмивка се обърна към оседлания кон.

— Трябва да тръгваш. В противен случай ще се стъмни, преди да стигнеш дотам — подкани я Джоан. — Не се грижи за гостите. Мисли само за мъжа си и за това, колко много го обичаш.

Хюстън се постара да се измъкне колкото се може по-незабелязано — а това не беше лесна работа, когато младоженката е център на внимание за повече от петстотин поканени. Малкото гости, които срещна, докато яздеше през градината, до такава степен се слисаха, че не можаха да продумат. Тя беше издърпала воала на шапката над лицето си и се надяваше но този начин да ги заблуди. Но те много добре разбраха кой се крие зад воала.

Когато стигна западната граница на градината, за малко не връхлетя върху Памела Фентън и Раф Тагърт, застанали един до друг на пътеката. Конят й се стъписа и се изправи на задните си крака.

Раф я изгледа развеселен.

— Вие трябва да сте близначката, която се омъжи за Кен. Да не сте решили да избягате от него?

Преди Хюстън да отговори, се обади Памела:

— Доколкото познавам Кен, гордостта му беше страшно наранена при венчавката. Сега сигурно е избягал някъде да си ближе раните на спокойствие. Не е ли по-правилно да се каже, че вие яздите по следите му?

Хюстън не знаеше как да се държи с тази жена, която някога е била обичана от мъжа й. Тя издаде брадичка напред и каза колкото се може по-хладно:

— Отгатнахте.

— Браво на вас! — извика Памела. — Той има нужда от жена с вашия кураж. Аз винаги съм настоявала той да тича подир мен. Надявам се, че сте подготвена за гнева му. Понякога става наистина страшен. Пожелавам ви всичкото щастие на този свят.

Хюстън беше толкова изненадана от думите на Памела, че не можа да измисли подходящ отговор. От една страна тя се ядосваше, че тази жена толкова интимно познава съпруга й, от друга страна, й беше благодарна за добрия съвет. Но думите на Памела бяха прозвучали така, сякаш тя доброволно и завинаги се отказваше от Кен. Дали пък той все още не я обичаше, а именно тя не го искаше повече?

— Много ви благодаря — измърмори Хюстън и пришпори коня си.

Не срещна никого, докато минаваше през парка, а когато и последните къщи на Чандлър останаха зад гърба й, тя въздъхна облекчено.

Сега предстоеше най-леката част отпътуването й, тъй че имаше време за размисъл. Как ли се развиваха нещата в къщата на Кен? Бедната Блеър. Тя наистина й беше мислила само доброто. Вярваше, че Хюстън продължава да държи на своя Леандър и с готовност бе поела върху себе си бремето да прекара живота си с „негодник“ като Кен Тагърт. Може би Кен затова се възмути толкова — защото веднага усета, че Блеър го приема като горчив хап, който трябва да преглътне, за да поправи своята грешка.

Ала Кен не беше обърнал внимание, че гостите изобщо не бяха проумели случилото се по време на венчавката. Повечето бяха възприели станалото като неволна грешка или като безобидна шега, която не е навредила сериозно на никого. И ако Кен беше останал в къщата, при гостите, накрая и той щеше да се смее заедно с тях и всичко щеше да бъде простено. Но нейният съпруг едва сега изучаваше изкуството да се смее над самия себе си.

Тя достигна подножието на планината и насочи коня нагоре но пътеката, по която бяха яздили с Кен. Когато намери мястото, където бяха спрели миналия път, слезе от коня и изпи чаша вода. Над нея се издигаше скална стена, която изглеждаше непреодолима. Но Кен беше казал, че хижата му е някъде горе, а щом той беше отишъл там, тя също трябваше по някакъв начин да я достигне.

Тя съблече жакета си, завърза го за седлото и започна да търси пътека между храсталаците и кривите борове. След като беше обикаляла няколко минути и беше разгледала стената от всички страни, откри нещо, което би могло да се нарече „козя пътека“. Едва забележима диря водеше стръмно нагоре към една скална тераса и после изчезваше сред клека.

За момент Хюстън се запита какво, по дяволите, търсеше тук в деня на своята сватба. Сега трябваше да танцува със съпруга си в разкошна булчинска рокля, както беше редно и прилично. Тази мисъл я върна отново към действителността. Нейният партньор по танц се намираше там горе, на билото — може би. Нищо чудно Идън да се беше излъгал и Кен вече да седеше в някой влак за Африка. Всъщност само Кен знаеше къде се намира в момента.

Тя напои коня, завърза шапката с воала под брадичката си, за да не пада и да я пази от палещото слънце, и отново се метна на седлото.

Пътят беше много по-труден, отколкото изглеждаше отдолу. На моменти пътеката ставаше толкова тясна, че клоните на нискостеблените борове полягаха към краката й и тя с голяма мъка водеше коня напред но козята пътека. Растенията, които се виеха по скалите, не бяха нежните, грижливо пазени украшения на градските домове. Тези дървета всеки ден трябваше да се борят за живота си и отказваха дори да се извият, камо ли да направят място на някой човек.

Един кактус „трънен венец“, който стърчеше от скалната стена, се закачи в плохата на роклята й и разпра десетина сантиметра от нея. Хюстън спря коня, извади няколко дълги бодили от дрехите си и отстрани дузина дебели репеи от косите и ръкавите си. Нали уж си беше поставила за цел да се яви пред съпруга си колкото е възможно по-красива? — помисли си тя, докато набутваше под шапката си няколко изплъзнали се кичура.

Скоро стигна до едно място, където пътеката правеше остър завой надясно и небето изчезваше зад увисналите клони и издадените напред скали. Наоколо растяха гъби с причудливи форми и всевъзможни цветове. Някои бяха жълти и малки като копчета, други бяха едри колкото главата й и яркочервени. Големи колонии гъби, прилични на високи стръкове трева, растяха вертикално от горската почва.

Пътеката се изкачваше право нагоре, въздухът се разреди и растителността, която я заобикаляше, все повече заприличваше на тропическа гора, докато в Чандлър цареше по-скоро степен климат. Два пъти трябваше да спира и да търси пътя сред буйната зеленина, а веднъж последва погрешна диря, която след около миля завърши в пясъчна яма, над която се издигаше отвесна скала с естествен прозорец на горния си край. Това природно кътче събуди у нея чудновати усещания: страх и в същото време преклонение, като че беше попаднала на място, където трябваше да коленичи и да се моли.

Тя хвана коня за юздите и тръгна обратно, докато отново почувства здрава почва под краката си. После го насочи покрай пещерата.

След час за пръв път й проработи късметът: намери парче плат от сватбения костюм на Кен, закачено на един остър скален ръб. Усети огромно облекчение и увереност, че той наистина се намираше в края на тази пътека. С нараснало усърдие Хюстън подкара съпротивляващия се кон нагоре по билото.

Щеше да стигне целта си без никакви произшествия, ако внезапно не беше започнало да вали. Едри, леденостудени капки безмилостно зашибаха лицето й, а когато се събра достатъчно вода в пукнатините и дупките на скалите, по склона се спуснаха бързи потоци. Хюстън вече не виждаше почти нищо. Опита се да язди, силно приведена напред, за да пази лицето си от дъжда и да не изгуби от очи почти незабележимата пътека. Но конят се подплаши от непрестанните светкавици и гръмотевици и неспокойно препусна по тясната пътечка между скалите. Хюстън разбра, че не може да се бори едновременно с дъжда и с коня, затова слезе и го поведе за юздите, за да не изгуби пътя в този потоп.

На едно място пътеката се превърна в тясна скална лента между дълбока пропаст и стръмна стена. Хюстън сложи единия си крак на скалата, успокои коня, направи втора крачка и пак успокои коня.

— Ако не носеше сватбената вечеря на гърба си, щях просто да те оставя тук — промърмори ядно тя.

На края на скалата блесна светкавица и в този кратък миг тя видя пред себе си дървената хижа. За миг застина на мястото си, опитвайки се да различи нещо през дъжда, който се стичаше по носа й. Вече почти беше загубила вяра в съществуването на тази колиба. Какво да прави сега? Да отиде до вратата, да почука и когато Кен отвори, да му каже, че просто е наминала да му остави визитната си картичка?

Много й се искаше да тръгне обратно заедно с подплашения си кон, когато се озова въвлечена в някакъв шеметен хаос. Проклетият кон, който повече беше теглила нагоре по билото, отколкото да го язди, зацвили като луд, чу отговора на друг кон откъм колибата и се втурна напред, без да го е еня, че Хюстън се намира точно на пътя му. Тя изпищя, падна в калта и се изтърколи надолу по ръба на скалата. Но трясъкът на една ловджийска пушка, която гръмна в нейната посока, заглуши вика й.

— Изчезвай, ако не искаш да те надупча като решето! — чу се крясъкът на Кен в дъжда.

Хюстън увисна над ръба на една отвесна стена, вкопчи се в корените на някакъв клек и се опита да намери опора за краката си, които се люлееха над пропастта. Надяваше се, че той не е дотам разгневен, че да я застреля на място.

— Кен! — извика с все сила тя и усети, че мускулите на ръцете й започват да отслабват.

Почти в същия миг лицето му изникна над ръба на скалата.

— Господи Боже! — извика невярващо той, протегна ръка и я сграбчи за китката.

Изтегли я без никакво усилие върху платото, сложи я на земята и се дръпна на една крачка от нея. Очевидно още не можеше да повярва, че наистина е тя.

— Идвам ти на гости — промълви Хюстън с мокра, крива усмивка и се изправи пред него с треперещи крака.

— Радвам се, че си при мен — ухили се той. — Тук горе рядко идват гости.

— Може би не ги посрещаш достатъчно сърдечно — отговори тя и посочи с глава към ловджийската пушка в дясната му ръка.

— Няма ли да влезеш? Запалил съм огън — предложи весело той, с приятно изненадан тон, както се надявайте Хюстън.

— Благодаря, с удоволствие — промълви тя. Но внезапно нададе вик и политна към него, тъй като някакъв клон над главата й силно изпука на вятъра.

Озова се на сантиметри от Кен и когато той погледна надолу към нея, тя прочете немия въпрос в очите му. Сега или никога, помисли си Хюстън. Вече нямаше смисъл да бъде стеснителна или непорочна.

— Ти каза, че ще дойдеш на сватбата, ако аз дойда за първата брачна нощ. Ти изпълни своята част от споразумението, а аз съм тук, за да изпълня моята.

Тя го погледна, без да смее да си поеме дъх.

По лицето му преминаха най-противоречиви чувства, но накрая той отметна глава назад и се засмя толкова високо, че заглуши дори гръмотевиците. В следващия миг вече я носеше на ръце към хижата. На прага спря и впи устни в нейните. Хюстън се притисна до него и разбра, че си е струвало да извърви този дълъг и труден път.

В каменната камина, заемаща цялата задна стена на единствената стая в малката колиба, гореше весел огън. Кен я пусна на пода и взе едно одеяло.

Тук нямам запаси от сухи дрехи. Съблечи се, докато аз потърся коня ти и го завържа под навеса.

— Донесла съм нещо за ядене — извика след него тя. — Всичко е в дисагите.

Щом остана сама, Хюстън веднага започна да се съблича. Докато сваляше долното бельо от студеното си, мокро тяло, тя на всеки две секунди поглеждаше към вратата.

— Страхливка! — укоряваше се тихо тя. — Току-що открито се обясни в любов на мъжа си. Сега трябва да изпълниш онова, което така дръзко му обеща.

Когато Кен се върна, Хюстън го очакваше, увита до шията във вълненото одеяло. След един бърз поглед към нея и пълна с разбиране усмивка той постави на пода претъпканите дисаги.

Единствената мебел в колибата беше голямо, сковано от смърчови дъски легло, постлано е всевъзможни одеяла, които не изглеждаха особено чисти. Край стената до него се издигаше цяла планина консервени кутии, в по-голямата си част праскови в сироп, както установи тя. Такива кутии беше намерила и в кухнята на Кен, когато за пръв път разглеждаше къщата.

— Радвам се, че си донесла храна — каза той. — В бързината съвсем забравих да си взема нещо от бюфетите. Идън няма да повярва, но когато изям три кутии праскови наведнъж, почва да ми се повдига от тях.

Идън приготви чантите с храна, а братовчедка ти Джоан се погрижи той да не забрави дори сватбената торта.

— Аха — промърмори Кен и се изправи. — Сватбата. Предполагам, че ти развалих деня, а жените винаги се радват на сватбите.

Той започна да разкопчава ризата си.

— Повечето жени преживяват сватбен ден, какъвто и аз бях планирала за нас; но само на някои е съдено да преживеят толкова изненади, както на мен днес.

Докато изтегляше от панталоните мократа си риза, той й се усмихна.

— Твоята сестра предизвика цялата бъркотия пред олтара, нали? Ти не си знаела нищо за намеренията й. За съжаление това ми стана ясно едва когато се озовах в хижата.

— Аз наистина нямах нищо общо с тази работа — отговори тихо тя. — Но Блеър не го е направила с лоши намерения. Тя ме обича и понеже смяташе, че искам само Леандър, направи опит да ми го подари.

Когато Кен започна да си сваля панталоните, Хюстън втренчи поглед в огъня. Това е първата ми брачна нощ, мислеше непрекъснато тя, и по тялото й се разливаха топли вълни.

— Смяташе? — повтори въпросително Кен и тъй като тя не отговори, той попита упорито: — Ти току-що каза, че тя е смятала, че ти искаш Уестфийлд за мъж. Вече не смята ли така?

— Не. Разбра го едва когато поговорих е нея след венчавката — измърмори Хюстън, гледайки в огъня. Чуваше как Кен изтрива тялото си е кърпа и усещаше почти непреодолимо изкушение да се обърне. Дали действително беше така добре сложен като професионалния боксьор, когото беше ангажирала за събирането на сестринството?

Едно бързо движение — и Кен коленичи пред нея.

Той беше увил кърпата около бедрата си и изглеждаше точно така, както гърците са изобразявали своите богове през античността. Гладките, могъщи мускули под силно запрялата кожа в действителност бяха много по-привлекателни от тези на мъжа, когото Хюстън беше извикала на събирането.

Каквото и да искаше да каже Кен, той го забрави в мига, когато я погледна. Дъхът му спря в гърлото.

— Вече съм те виждал да ме гледаш по този начин — промълви той. — Когато строши каната с вода в главата ми, защото се осмелих да те докосна. И сега ли имаш намерение да постъпиш така?

Хюстън само го погледна и отпусна одеялото, така че то се свлече но раменете й и спря малко над гърдите й.

— Не — беше всичко, което можа да каже тя.

Огънят хвърляше топли отблясъци върху голата й кожа; но нищо не можеше да се сравни с усещането, което изпита, когато Кен сложи ръка на бузата й. Той нави около пръстите си мокрите коси, нападали по раменете й. Палецът му леко поглади долната й устна. Погледът му беше впит в очите й.

— Виждал съм те в най-различни елегантни дрехи — прошепна той. — Но никога не си изглеждала по-красива от сега. Радвам се, че дойде чак тук. Това е място, подходящо за любов.

Хюстън го гледаше в очите, докато ръката му се плъзна към раменете й. Когато започна да сваля одеялото от гърдите й, тя затаи дъх и усети, че се моли в душата си — дано да му хареса.

Много нежно, като че имаше насреща си дете, той я прегърна през раменете и я положи на пода на колибата. Тя се напрегна при мисълта: сега ще се случи.

Кен разгърна одеялото и откри цялото й голо тяло.

Хюстън трепереща зачака присъдата му.

— По дяволите — проговори тихо Кен. — Никак не е за чудене, че Уестфийлд беше луд по вас, близначките. Досега всеки път съм установявал, че разните извивки и заоблености под дрехите на дамите до голяма стенен се дължат на огромни количества вата.

Хюстън неволно се засмя.

— Харесвам ли ти?

— Дали ми харесваш? — промълви той и простря ръката си към нея. — Погледни тук. Трепери толкова силно, че не съм в състояние да се овладея. — Той сложи ръка върху меката кожа на корема й. — Дяволски тежко е за мен да те изчакам. Но една дама, която се е изкачила на върха на планината в тази буря, за да прекара нощта с мен, заслужава само най-доброто. Не някакво си бързо, задъхано боричкане на пода. Остани така, докато аз приготвя нещо за пиене. Обичаш ли праскови? Недей! — извика той, когато Хюстън опита отново да се увие в одеялото. — Не го пипай! Ако ти стане студено, ще се сгушиш в скута ми и аз ще те стопля.

В къщата на Дънкан Гейтс Хюстън рядко беше опитвала вкуса и действието на концентрираните спиртни напитки и сега внимателно наблюдаваше как Кен отвори една консервена кутия с праскови, изля сока, смачка плодовете на каша и добави към тях солидна порция ром. Той разбърка сместа и й подаде кутията.

— За съжаление в колибата няма чаши. Но ще ти подейства добре.

Хюстън внимателно започна да пие на малки глътки. Беше й неловко да седи съвършено гола на пода под погледа на един мъж. Но когато изпи сместа — това питие беше съвсем различно на вкус от онези, които понякога и позволяваха да опита, — тя вече имаше чувството, че най-естественото нещо на този свят е да не носиш дрехи.

Кен седеше срещу нея и внимателно я наблюдаваше.

— По-добре ли се чувстваш? — попита той, докато й подаваше втора кутия с напоени в ром праскови.

— Много по-добре.

Беше изпразнила втората кутия едва до половината, когато Кен я взе от ръката й.

— Не искам да се напиваш. Трябва само да се отпуснеш. Той я обгърна с ръка и я притегли плътно до себе си.

Със силното питие в тялото си Хюстън се чувстваше освободена от всякакви задръжки — както никога през живота си. Тя обви с ръце врата му и притисна устните си върху неговите.

— Какво каза на сестра си за теб и Уестфийлд?

— Че Лий може би е в състояние да възпламени нейното тяло, но че аз никога не съм изпитвала нещо подобно, когато съм била близо до него.

— Май не е имал убедителни аргументи, а?

— В това отношение — никакви.

Ръцете му я милваха, устните му я целуваха, докосванията му изпращаха огнени потоци през цялото й тяло. Тя бегло забеляза, че той още се владееше, беше по-сдържан от нея; но не обърна внимание на това.

Когато ръцете му започнаха да галят цялото й тяло, Хюстън се притисна още по-плътно към него и се изтегна на одеялото, така че той да има по добър достъп до нея.

Кен целуваше лицето и шията й и устните му скоро се плъзнаха към гърдите й. Когато взе розовото зърно в устата си, тя се изви като дъга в ръцете му и потрепери от силата на непознато досега усещане. Ръцете му нежно милваха талията и бедрата й.

— Не бързай, любима — шепнеше той. — Цялата нощ е пред нас.

Никога досега Хюстън не беше изпитвала подобно нещо. Когато Лий я помилваше, тя винаги имаше желанието да се скрие в черупката си; но с Кен до болка й се искаше той да проучи и открие наведнъж всичко в нея. При всяко негово докосване чувстваше едно постоянно нарастващо блаженство и всички страхове, които й беше внушил Лий, че е безчувствена и студена, бързо се изпариха в мрака.

Ръцете й започнаха да изследват тялото му, да се наслаждават на топлината му. Кожата му пламтеше в светлината на огъня и на Хюстън много й се искаше да го обгърне изцяло.

Кен я притисна още по-силно до себе си и полегна на пода. Свали кърпата от бедрата си и Хюстън веднага се притисна до голото му тяло, макар че потръпна от страх при допира на члена му.

В миг сдържаността на Кен падна като маска от лицето му. Дъхът му край ухото й стана хрипкав и учестен, а меките целувки станаха горещи и настойчиви. Хюстън му отговаряше със същата пламенност.

— Хюстън, сладка моя Хюстън — прошепна той, когато я положи по гръб на одеялото и се наведе над нея.

Тя жадно посегна към него и с все сила се притисна до тялото му. Но когато той проникна в утробата й, от гърлото и се изтръгна вик на болка и очите й се напълниха със сълзи. Кен веднага се надигна, впи очи в лицето й и изчака болката да затихне. Покри шията й с меки, галещи целувки, прокара език зад ухото й, докато тя обърна лице към него и потърси устните му.

Тогава бавно започна да прониква отново в нея и след първите болезнени секунди Хюстън се надигна срещу него и се опита да се нагоди към движенията му. Кен обхвана с ръце бедрата й и започна внимателно да направлява несръчните й движения.

Хюстън отметна глава назад и всецяло се отдаде на тези съвършено нови сладостни усещания, които Кен събуждаше в тялото й. Започна да се движи в онзи стар като живота ритъм, най-после освободена от всички задръжки, които беше трупала в себе си през годините.

Движенията на Кен ставаха все по-бързи и Хюстън вече без усилия се нагоди към ритъма му. Възбудата й нарасна до такава стенен, та й се струваше че сякаш ще се пръсне.

И когато се залюля в бурята на оргазма, единственото й желание беше да умре на място от неизпитвано досега блаженство.

— Кен — шепнеше тя, — мили, мили Кен!

Той се надигна и втренчено се вгледа в нея. Лицето му имаше странен, неразгадаем израз и Хюстън почти се уплаши.

— Не ти ли харесах? — попита тя и усети, че цялото й тяло се скова. — И ти ли смяташ, че съм безчувствена?

Той сложи ръка на гърдите й и нежно я целуна.

— Не, сърце мое, никога не бих казал такова нещо. Всъщност не съм сигурен, че знам за теб каквото и да било. Знам само, че си най-красивата жена на света и че вършиш всякакви лудории. Качваш се чак на върха на планината, за да прекараш една нощ с мен. И изведнъж моята малка, недостъпна лейди се превръща в горещ, буен, неудържим… Но нека не се задълбочаваме в тези неща.

Той я целуна по челото.

— Сега ще изляза навън да измия кръвта на дъжда, а като се върна, ще вечеряме. Трябва да имам сили, ако искам да те любя цяла нощ.

Когато той се изправи, Хюстън блажено се протегна. Светлата й кожа блестеше на пламъците на открития огън.

Кен я погледна и необикновена болка прониза сърцето му: не искаше да остане сам дори за няколко секунди навън в дъжда.

Протегна ръка към нея.

— Ела е мен — проговори настойчиво той, но в гласа му прозвуча плаха молба.

— Ще дойда с теб и накрая на света — отговори Хюстън.