Триумфът на сукубата

Глава 16

Позвъних на вратата на Бастиен за трети път и се вгледах раздразнено в къщата. Къде беше, по дяволите?

Бях дошла малко по-рано, отколкото се уговорихме, но не чак толкова. Ритнах кисело вратата като си представях Бастиен, задържан от ръцете на пъшкаща домакиня.

— Не е тук — каза студен глас наблизо.

Погледнах и видях Дана с малко куче на каишка в краката й. Животното сякаш се беше появило на бял свят при трагичен инцидент във фабрика за прежда.

— Хубаво куче — казах аз.

— На сестра ми е. Ще се грижа за него няколко дни. Искаш ли да се разходиш с нас?

Не, но онзи ден бях обещала пред себе си, че ще поровя в главата на Дана и ще разбера какво би помогнало на Бастиен; възможността, която се отваряше, изглеждаше достатъчно добра. Освен това той щеше да ме убие, ако разбереше, че съм изпуснала такъв шанс „да поразузная“ още малко.

Закрачих до Дана и до пухкавата топка, поздравявайки се за стотен път, че съм достатъчно умна да си взема котка, а не куче. Туту (да, така се казваше) подскачаше леко с извадено навън езиче. Кръглите му черни очи шареха навсякъде, докато припкаше весело, но някак не забелязваше как мокрия тротоар мърсеше малките му бели крачка.

— Как върви протестът? — попитах, след като изчерпахме кучешките теми.

— Отлично. Изненадана съм, че не си чула по новините. Пресата го отразява постоянно.

— Не обръщам много внимание на новините.

Каза ми датата и часа.

— Ще успееш ли да дойдеш?

— Мисля, че тогава съм на работа — отвърнах автоматично.

Дана ме погледна многозначително.

— Табита, оставам с впечатлението, че не си много убедена по въпроса.

— Мислиш ли? Погледнах встрани и отново поведох борба със себе си дали да кажа какво мисля или да спестя неприятностите на Бастиен. Накрая реших да отвърна нещо неопределено, което звучеше като истина.

— Просто мисля… че има много гледни точки. Това е.

— Няма проблем и да не си убедена.

Това беше изненада — тя да каже такова нещо!

— Наистина ли?

— Разбира се. Точно затова съществуват организации като КЗСЦ. Да помогнем на хората да видят истината по даден въпрос.

Потиснах едно изсумтяване. За момент бях решила, че може да ме изненада с проява на разкрепостеност. Оставих тишината да говори.

— Е — започна тя след малко, — в какво вярваш тогава?

— В смисъл? За хомосексуализма ли? Или за хомосексуалните бракове?

— И за двете.

Мнението ми беше, че хората искат, когото си искат и точка по въпроса. Нямаше закони в любовта и правилно или грешно. Мнението на Дана по темата обаче беше базирано на религията и най-вече аз би трябвало да знам, че споровете коя вяра е права и коя крива, са безсмислени.

— Не съм сигурна, че хората могат сами да изберат кого да харесват — обясних, без директно да атакувам възгледите й. — Така че може би затова ми е странно, когато говорим за „помощ“ и „промяна“ на хора, които не могат да направят нищо срещу природата си, независимо дали природата им е правилна или грешна.

— Значи смяташ, че хомосексуалността е вродена? — меденият й гласец не успяваше съвсем да прикрие пренебрежителната й изненада.

— При някои хора. Според мен има такива, които се впускат в… хомосексуални дейности за забавление, но при други това е биологично предопределено.

Имах чувството, че Дана не би описала сексуалните задявки между представители на един и същи пол като забавление, но се почувствах по-добре като изразих мнението си.

— Изразяваш се отлично — призна тя. — Макар че не е задължително да съм съгласна с теб.

Засмях се високо, а тя ме погледна странно.

— Не съм си и помисляла, че ще си съгласна.

Отново замълчахме и си спомних, че трябва да разбера дали изпитва някакви романтични чувства към Бастиен.

— Иска ми се аз да можех да избирам хората, които ме привличат — казах неочаквано, повдигайки лична тема съвсем нетипично и за Табита Хънтър, и за Джорджина Кинкейд.

Дана изглеждаше изумена.

— Нещата с приятеля ти не вървят ли? Как се казваше?

Свен?

— Сет — поправих я и се чувствах само леко неловко, че го въвличам в тази история. Всъщност, в момента нещата със Сет вървяха прекрасно, но продължих да лъжа заради играта. — Той е супер… но не е много… сещаш се… романтичен.

— А — каза тя неутрално.

— Луда ли съм? Прекалено много ли искам? Може би трябва да мисля за други неща.

— За теб какво е романтиката?

— Не знам. Невинни докосвания, малки подаръци от време на време. Жестове, с които да ми показва колко съм важна за него, колко ме обича. — Ириси, усмихнати личица върху палачинки. — А за теб какво е романтиката?

Тя сви рамене. Завихме зад ъгъла към къщата на Бастиен.

— За мен романтиката не е толкова важна, колкото за всички останали — призна тя. — Нито Бил, нито аз имаме време за такива неща.

— О!

— Това не е толкова лошо. Бих казала, по-важно от подаръците е да можеш да почувстваш другия. Да говориш открито с него и да споделяш мислите си. Да знаеш, че и той чувства същото като теб.

— О! — казах отново, изненадана. Коментарът й беше почти логичен. По някакъв начин се доближаваше до възгледите на Сет за честността в една връзка. Задъвках устната си и се хвърлих с главата напред. — А ти какво мислиш за… знаеш… за сексуалното привличане като цяло?

Хвърли ми кос поглед.

— Какво по-точно имаш предвид?

Свих рамене.

— Невинаги се чувствам така с него. — Лъжа, просто лъжа, дъра-бъра. — Погрешно ли е да мисля така? За теб какво е секси?

Отговорът й се забави доста.

— Не знам.

Бастиен стоеше пред входната врата, когато приближихме. Помаха ни с ръка за поздрав.

— Здравейте, дами.

Изглеждаше приятно изненадан да ни види заедно, при това, без да се караме.

Дана ми благодари за компанията и тръгна да се прибира след автоматичната покана на Бастиен да влезе за малко. След като си замина и вече пътувахме с колата към мястото на фотосесията, му разказах подробно за разговора ни.

— Не знае какво е „секси“? — възкликна той. — Буквално ме моли да я награбя. А и Бил не е романтичен. Е, това не ме изненадва. Дали лъже, че това не е важно за нея? Може би е нещо като защитна реакция?

— Не знам. Възможно е. Но дори и романтиката да й липсва, прекалените жестове ще я накарат да застане нащрек. Тя не е глупава. Един по-сериозен разговор може би ще свърши по-добра работа.

— Значи готвенето беше добра идея. Много говорене пада.

— Сигурно. — Не му казах, че имах съмнения относно ефикасността на този метод. Честно казано не вярвах, че може да направи каквото и да е повече.

Бяхме решили да загърбим всякакви задръжки, за да станат снимките хубави. Бастиен спря пред хотел „Андра“ в центъра — един от най-добрите в града, въпреки че отвън беше малко невзрачен. Незнайно как, благодарение на чара си на момента успя да ни уреди уникалния апартамент „Монарх“. Имахме повече пространство, отколкото ни трябваше, но най-хубавото в стаята бе — за мен поне — изключително великолепното, изключително секси легло. Обгръщащият го балдахин беше романтично осветен, покривката — виолетова, а таблата на леглото — от полирано черно дърво. Цялостният ефект беше загадъчен и чувствен. От Мич и Табита се трансформирахме в старите си тела, след като затворихме вратата.

— Самото легло — заяви Бастиен — ще направи снимките уникални. Е, и голата ти плът. Леглото обаче е страшно попадение.

Той нападна минибара и импровизира две мартинита „Гран Марние“; аз изгълтах моето с изненадваща бързина. Изведнъж фотосесията ми се стори много по-страховита, отколкото отначало си мислех.

— Не се тревожи — каза той, долавяйки нервността ми. — Сложи нещо секси и лягай на леглото.

Не бях донесла нищо специално — този път бях решила да се трансформирам. Започнах с традиционна черна нощница. Супер къса, супер изрязана. Заложих на сигурно. Бастиен нагласи позата ми, карайки ме да се отпусна на леглото. Разроши косата ми и поиска да се нацупя.

— Идеята е, Фльор, да изглеждаш така, сякаш ако не правиш секс веднага, много, много ще се ядосаш. Мъжете си падат по такива неща.

Опасенията ми се стопиха, щом Бастиен пое нещата в свои ръце; той режисираше позите и изражението на лицето ми и щракаше с апарата. Направихме пълна програма. На някои от снимките бях съвсем гола, без да прикривам нищо. На други решихме, че ако голотата е само загатната, ще бъде дори още по-провокативно. Начинът, по който падналата презрамка почти оголваше гърдата. Начинът, по който прозрачният сутиен и бикините прикриваха всичко, но и показваха всичко.

Не на всички снимки изглеждах сякаш току-що бях правила секс. На някои бях много елегантна, невероятно съвършена във всички аспекти, всеки кичур на косата ми беше на правилното място. На други обаче имах объркан, див поглед — бяха „непланирани“, както би казал Сет. Не се ограничихме само с леглото, колкото и разкошно да беше. Позирах до прозорците, на дивана, до ваната, във ваната. И двамата имахме (работата ни го изискваше) добра представа какво е секси и съблазнително. А и за вдъхновение бяхме донесли каталози на бельо и списания за възрастни. Почивахме си, докато планирахме и обстойно обсъждахме всяка нова поза.

В крайна сметка се оказа много изтощително, но енергията на Бастиен беше неизчерпаема и той ме напътстваше с професионално спокойствие. Честно казано след определен момент нямах нужда от съветите му. Знаех, че съм секси и не беше трудно да го изиграя, най-вече защото Сет щеше да види всичко.

Когато паметта на фотоапарата се запълни, приключихме със снимките. Той се изтегна на леглото до мен, обади се на румсървиса и поръча истински мартинита — вече бяхме изпили бутилката „Гран Марние“. Когато питиетата пристигнаха, се отдадохме на заслужена почивка и отпихме от чашите.

— Благодаря, Бас — казах и го докоснах по ръката. — Ти си добър приятел.

— Не е трудно, когато обектът е толкова приятен за окото. Ще се видиш в чудо, ако дадеш да ти извадят снимките в някое фото. Занесеш ли ги, никога няма да си ги получиш.

Вече бях мислила за това.

— Хю има принтер, истинско произведение на изкуството. Ще ги принтирам при него. — Замислих се. — Въпреки че сигурно и той ще иска да запази някои снимки.

— Разбирам го. — Бастиен остави питието си и се завъртя, за да ме погледне нежно, за разнообразие лицето му беше сериозно. — Ти си красива жена, Фльор, а това говори много за теб, защото можеш да контролираш външния си вид. Не говоря само за физиката ти, въпреки че е страхотна. Там има нещо — и той потупа гърдите ми. — Нещо топло, и чувствено, и прекрасно, което блести. Бих те познал, в каквото и да е тяло, на което и да е място.

Сгуших се до него доволна.

— Радвам се, че си тук. Въпреки цялата тази каша с Бартон и Дана. Ще се справим. Обещавам. Няма да им позволя да те заточат на някое гадно място.

Лека, игрива усмивка заигра на устните му. Обич проблесна в очите му, обич, която несъмнено се излъчваше и от моето лице. Изведнъж той се наведе и ме целуна.

Леле!

Не беше приятелска целувка, нито от типа целувки, които си раздавахме безразборно по устните. Беше дълбока, еротична целувка. Устните му бяха като кадифе, езикът му бавно се плъзна върху моя. Бях толкова смаяна от случващото се, че за момент не можех да направя нищо, освен да потъна в тази целувка и да се отдам на тръпките, които преминаха през тялото ми.

Осъзнах се, отдръпнах се от него и седнах.

— Какво правиш, по дяволите?

Той също седна, толкова изненадан от реакцията ми, колкото аз от постъпката му.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти ме целуна. Искам да кажа, наистина ме целуна.

Той се усмихна сладострастно и провокативно. Потръпнах. Когато инкуб изпробваше върху теб чара си, беше объркващо дори и за сукуба.

— Какво лошо има в това? Означаваш за мен повече, от когото и да е другиго на този свят. Това е естественото развитие на нещата. Трябваше да го направим преди много време.

Поклатих глава в несъгласие.

— Харесва ми както беше досега.

— Защото не си опитала. Виж, не те моля да избягаш с мен към залеза. Ние сме приятели. Знам това и ми харесва. Но ти сама го каза — не си заслужава да спиш с хора, които не значат нищо за теб.

— Да, но… Не мисля, че това ще реши проблема.

— Тогава какво ще реши проблема? — попита той. — Да спиш, или по-скоро да не спиш със смъртен, когото обичаш?

Станах от леглото.

— Това беше грубо. И няма нищо общо. Не искам да бъдем нещо друго, освен приятели, Бастиен. Сексът ще обърка всичко.

Той остана в леглото, гледайки ме как пристъпвам.

— Сексът ще оправи много неща. Крайно време е да получим удовлетворение извън служебните задължения. Ще бъде терапевтично и за двама ни. Нуждаем се от това.

Обърнах се и се вгледах в прозореца, без да виждам нищо.

— Аз нямам нужда от това.

— Така ли?

Само че гласът, който ми зададе този въпрос, не беше на Бастиен. Беше на Сет.

Завъртях се с широко отворени очи.

— Престани! Трансформирай се веднага!

Бастиен като Сет се отпусна спокойно върху възглавниците. Беше с дънки и тениска на „Уайтснейк“, съвсем в стила на Сет. Косата му беше разрошена. Дори беше успял да изкопира и чаровната му разсеяна усмивка.

— Какъв е проблемът, Тетида?

Спуснах се към леглото с желанието да излея гнева си върху него, въпреки че копнеех да избягам.

— Не е смешно! Трансформирай се веднага!

Той се изправи и се плъзна към ръба на леглото.

— Хайде, трябваше сама да се сетиш досега. Това е идеалното разрешение на всичките ти проблеми.

— Не, не е. Наистина не е.

Стана и тръгна към мен; не ме докосна, въпреки че беше достатъчно близо, за да накара сърцето ми да се разтупти. Стоях вцепенено, без да мога да помръдна.

— Разбира се, че е. Ако наистина искаш да превъзмогнеш Сет, това е начинът. От толкова време копнееш за него, чудиш се какво би било да го докоснеш, да бъдеш с него. Е, това е шансът ти. Единственият безопасен начин, единствената възможност да направиш всичко, което искаш, без да го нараниш. Направи го и ще си спестиш много мъка в бъдеще.

Поклатих глава, тъй като и устните ми отказваха да се движат. Прекалено много противоречиви чувства. Всичко беше нереално. Зашеметяващо. Все още бях шокирана от дързостта на Бастиен. Знаех, че е безразсъден и нагъл, но това беше прекалено дори за него. От друга страна Бастиен имитираше Сет до най-малката подробност и това оказваше голям ефект върху мен. Чаровен и безупречен. Още по-изкушаващото беше, че в думите на Бастиен имаше истина. Наистина можех да правя каквото поискам. В предложението имаше много недостатъци, но не можех да отрека и предимствата му. Съвършеното изкушение.

— Няма да изневеря на Сет.

— Какво значи изневярата за нас? Правим го постоянно.

— Тогава отказвам да бъда поредното ти завоевание — озъбих му се аз.

— Добре. — Той се трансформира и ризата изчезна; сега виждах прекрасните му голи гърди. Придърпа ръцете ми и ги постави върху кожата си. Открих, че е почти безупречно гладка; имаше само няколко меки и копринени златисти косъмчета. — Ти ме прелъсти.

— Няма да те прелъстя.

— Добре. Тогава си махни ръцете.

Втренчих се в ръцете си на гърдите му. На гърдите на Сет. Той беше топъл. Кожата ми беше почти същата като неговата. И двамата имахме светла, златиста кожа, със съвсем лек тен. „Махни си ръцете“. Само това трябваше да направя. Трябваше да дръпна ръцете си, да отстъпя и да оставя тази абсурдна игра зад гърба си. Бях на косъм от нормалното си състояние… и все пак не можех да помръдна. Знаех, че не е Сет, но илюзията беше толкова достоверна, че лесно можех да си представя какво е да го докосвам.

Без да мисля прокарах пръсти по гърдите му и надолу към стомаха му. Сет не ходеше на фитнес, но тялото му беше жилаво и стегнато от плуването и тичането. Бях го виждала по боксерки; силните му мускули бяха твърди и точно такива, каквито трябваше да бъдат. Още веднъж — илюзията беше пълна. Ръцете ми бяха галили Сет по същия начин в леглото, но досега не си бях позволявала да го изследвам сексуално, както сега бих могла. Плъзнах пръстите си и проследих линиите и извивките му.

Бастиен не каза нищо и не направи нищо, но когато и да погледнех, очите му бяха върху мен и горяха от възбуда. Това накара тялото ми да откликне и да пламне. Дали Сет щеше да ме гледа по същия начин, ако можехме да сме заедно? Някак вярвах, че отговорът щеше да бъде „да“. Знаех, че Сет възприема секса сериозно, въпреки небрежното отношение на героите му. Би се отнесъл наистина сериозно. Освен това, въпреки че нямах доказателства, смятах, че ще е внимателен като Бастиен в момента и ще ме остави аз да водя. Нищо агресивно.

Ръцете ми се плъзнаха по-надолу, към ръба на дънките му, към мястото, където се подаваха сините му памучни боксерки. Прокарах пръсти под ръба и си позволих да се впусна в опасната игра. Да съм толкова близо до забранения плод ме опияняваше. Проучващите ми пръсти започнаха да треперят. Никога, никога не си бях позволявала да стигна толкова далеч със Сет. Не и да съм толкова близо до него. Не и с такова оскъдно облекло. Отдавна щях да съм се осъзнала, преди да стане нещо опасно. Бастиен обаче беше прав — нищо лошо нямаше да се случи тази нощ.

Поне не физически.

Погледнах нагоре към лицето му. Дишаше учестено. Между нас преминаха искри. Много приличаше на Сет, осъзнах аз. Толкова много приличаше на него. Щеше да бъде ужасно лесно. Лесно да си представя.

Целунах го, вкусвайки отново меките му устни; прокарах език по тях, за да му се насладя напълно. Ръката му се премести на гърба ми и докосна копринената ми гола плът. Бях с дрехите, с които позирах на последната снимка — още една нощница, този път с горна част от дантела с цвят на слонова кост и розова копринена пола. Отдадох се на целувката и я оставих да ме изгори. Ръцете му не бяха настоятелни, не си позволяваха много; остави ме аз да дирижирам играта.

Протегнах се, сграбчих ръцете му и ги притиснах към тялото си. Исках да разбера какво е усещането Сет да ме докосва. Придвижих ги надолу по гърба ми, после отстрани по бедрата, подтикнах го да вдигне нощницата. Той го направи, коприната се събра, когато пръстите му се плъзнаха нагоре към гърдите ми и после към главата ми. Издишах, докато ръцете му обхождаха тялото ми, и всяка частица от кожата ми настръхна и оживя, щом останах съвсем гола.

— Легни — казах, изненадана от дрезгавата нотка в гласа ми.

Той се подчини и аз пропълзях в леглото след него; обгърнах бедрата му с крака и се наведох над него; оставих косата ми да се плъзне по гърдите му, както онази нощ у Тери и Андрея.

Сет. Имах Сет. И можех да правя всичко, което поискам.

Целунах го отново, по-настойчиво от когато и да е; устата ми сякаш знаеше, че всичко може да свърши всеки миг и трябва да взема колкото мога повече веднага. Надигнах се леко и придърпах ръцете му върху мен.

— Не спирай да ме докосваш.

Върнах се на устните му, притиснах ги и оставих зъбите ми да захапят меката плът. През цялото време ръцете му блуждаеха по тялото ми, както бях наредила; накрая спряха под гърдите ми, обгърнаха ги и ги погалиха. Пръстите му проследиха зърната, които вече се бяха втвърдили; отначало ги погалиха нежно, после ги стиснаха по-силно. Извиках, див копнеж се разпали у мен и аз преместих устни върху врата му. Устата ми жадно изпиваше нежната му кожа, целувах и хапех, сякаш ако оставех знак върху него, това щеше да го жигоса като мой завинаги.

Най-накрая се дръпнах, повдигнах се леко на колене и преместих ръката му между краката ми. Той ме погали, без да му казвам, пръстите му се плъзнаха по клитора ми и засилиха покачващото се изгарящо усещане в долната част на тялото ми. Пръстите му се движеха леко, подпомогнати от влагата между краката ми. Екстазът нарастваше още и още, докато се превърна почти в агония, но го спрях, преди да стигна върха и да намеря освобождение.

Обезумяла разкъсах дънките и боксерките му и ги махнах колкото мога по-бързо. Въздъхнах разтреперано, когато видях дългата съвършена ерекция; сякаш тя можеше да ме запази жива, ако нищо друго не успееше. Отпуснах се надолу и легнах върху него, отърквайки се в ерекцията; оставих тя да довърши започнатото от пръстите му. Свърших почти мигновено, тъй като вече бях почти на върха и още преди спазмите да отшумят, го плъзнах вътре в мен; позволих му да ме изпълни цялата, докато тялото ми се стопи и остана само той.

Все още ми позволяваше аз да водя, но не остана пасивен. Започна да диша тежко и накъсано, устните му се разделиха леко от желание, очите му ме молеха за още.

А аз… аз изгубих себе си. Нищо не ме интересуваше, освен че беше вътре в мен — толкова близо, колкото никога нямаше да мога да бъда до Сет. Струваше ми се, че нещо ще се случи, че нещо ще ни спре. Не стана така. Аз бях повече от завоевател. Бях грабител, взимах каквото исках, без да мисля за последствията.

Движех се върху него, всеки път се отпусках силно отгоре му, исках да навлезе дълбоко в мен. Ръцете ми го притискаха, докато се движех нагоре-надолу, въпреки че не се опитваше да избяга. Гърдите ми се люлееха от движението на телата ни, зърната ми все още бяха твърди и чувствителни. Чувах плясъкът на тяло в тяло всеки път, когато се спусках надолу, накъсаното ни дишане определяше ритъма.

Давех се в Сет, в потта, в допира му. Бях течна и златна, докато се сливах с него. Тялото ме болеше, не можеше да му се насити и продължавах да се движа все по-силно. Знаех точно под какъв ъгъл да застана, за да свърша; дори не се опитах да задържа вълните и те се заизливаха в пулсиращо блаженство, което разтърси тялото ми. Малки искри енергия прелитаха помежду ни от време на време; не беше обичайното поглъщане на енергия, както когато бях с жертва, но обмяната беше неизбежна — инкуб и сукуба, две същества, чиито тела бяха създадени, за да извличат силата на живота.

Исках да погълна Сет, да взема колкото мога повече от него. Нямах друга цел. Времето минаваше. Тялото ми грабеше от удоволствието алчно и без да спре. Мълвях името му отново и отново, понякога шепнешком, понякога крещейки, докато накрая се изтощих, не можех да мръдна повече. Спрях, почти свличайки се върху него.

Не можех да накарам дробовете ми да работят, направих усилие да си поема въздуха, от който се нуждаех. Той още беше в мен, все още готов, но аз вече бях изтощена. Гърлото ми беше сухо и ме болеше. Потта беше направила кожата ми лепкава и лежах върху него задъхана и отчаяна, като животно, което е утолило глада си, без значение кой лежеше отдолу.

Той ме наблюдаваше внимателно и прокара нежно ръка по влажната ми буза. После сякаш се разбрахме без думи и ме събори по гръб, за да свърши и той. Хвана глезените ми и ги сложи на раменете си, застана на колене и проникна отново в мен. Тих стон се откъсна от устните ми. Бях като желе, не можех да направя нищо; лежах и му позволих да прави с мен каквото пожелае. Ръцете ми се стрелнаха безцелно над главата ми, пръстите ми галеха черната табла и затворих очи, отдавайки се на мисълта, че Сет ме взима. Бях слаба и изтощена, но все пак се чувствах прекрасно. Отворих очи и гледах как тласка тялото си в моето, как най-накрая си позволява да си достави удоволствие. Беше издържал много заради мен, изчака да утоля похотта си. Сега той беше алчният и грабеше каквото поиска. Накрая достигна оргазъм с лек стон, затвори за кратко очи и остана в мен, докато свършваше. Когато приключихме, се свлече, излезе от мен и легна отстрани.

Останахме така още малко, после ме придърпа към себе си и ме прегърна, гърбът ми беше притиснат в предната част на тялото му. И двамата все още дишахме тежко, накъсаните удари на сърцата ни постепенно се успокоиха. Оставих бузата си да лежи върху ръката му. Цялата бях разтреперана от секса със Сет, от усещането, че е вътре в мен и от начинът, по който беше разтърсил тялото ми в опустошителен екстаз.

После, когато ме притисна с една ръка и с другата започна да ме гали нежно по косата, забелязах нещо. Не миришеше както трябва.

Не искам да кажа, че миришеше лошо. Не беше така. Просто не миришеше като Сет. Потта не беше същата. Нямаше го лекият аромат на ябълки, кожа и мускус, нямаше я уникалната миризма на Сет. Миришеше на Бастиен. Той беше Бастиен, спомних си горчиво и илюзията се разби, магията изчезна. Не бях със Сет, независимо колко съвършено го беше имитирал. Бях с приятеля си инкуб.

— Трансформирай се — прошепнах.

— Какво?

— Трансформирай се в себе си.

Не попита защо и миг по-късно бях в ръцете на Бастиен. Не беше Сет, осъзнах аз и мрачна и ужасна празнота ме обгърна — това беше истината. Не казахме нищо, останахме в леглото заедно до края на нощта. При мен обаче сънят така и не дойде. Лежах будна през цялото време и се взирах в сенките.