Войната на завоевателите

27.

Дълъг е обратният път към съзнанието, мислеше си Фелиан, докато се носеше бавно из тунел, натъпкан с мека като памук мъгла, придърпван от случайни импулси на противопосочна гравитация. Но най-сетне отвори очи.

Ала въпреки мъглата и всичко останало пътешествието си заслужаваше.

— Мелинда? — изхриптя той.

— Тук съм, Фелиан — каза тя и се наведе над него.

Усмивката й беше странно напрегната… и изведнъж той си спомни всичко останало. Трескавият полет през атмосферата на Доркас, невероятното приземяване, осъществено от Макс, неговото собствено несръчно спускане по склона…

И залавянето от врага.

Огледа сестра си по-внимателно. Носеше същия имобилизиращ костюм, какъвто бяха сложили и на него по време на предишното му пленничество — с оптични сензори и електромагнитни пръстени на ръцете и краката.

Фелиан извъртя внимателно глава. На няколко метра встрани стояха двама зхиррзхианци и ги наблюдаваха.

— Ясно — каза той и затвори очи.

— Трябва да си по-любезен — скастри го тя. — Няма ли да кажеш „здрасти“ на стария си приятел?

— Радвам се, че се възстановяваш, Фелиан Кавана — чу се зхиррзхиански глас.

Фелиан отвори очи, надигна глава и погледна двамата зхиррзхианци. Този отляво беше…

Не, това бе невъзможно.

— Трр-гилаг?

Зхиррзхианецът примлясна с език.

— Колко е приятно, че ме помниш.

— Не си лесен за забравяне — промърмори Фелиан и премести поглед към Мелинда. Страхотно. Не само че бе позволил да попадне в ръцете на врага, а на всичко отгоре тук бе и сестра му, на която се бе надявал всъщност да помогне. При това със зхиррзхианеца, който го бе разпитвал предишния път. Беше съвсем както навремето, когато се бе опитал да избяга от летния лагер и го хванаха да прескача оградата.

— Кой е приятелят ти? — попита той.

— Това е Клнн-даван-а — посочи с език Трр-гилаг зхиррзхианеца до себе си. — Двамата с нея някога бяхме обвързани. Но после кланът Дхаа’рр разтрогна връзката ни.

— Съжалявам — каза Фелиан, тъй като не знаеше какво друго да каже. — Всъщност, да не би да е заради моето бягство?

— За това, но и поради други причини.

Фелиан сбърчи вежди.

— Е, ето че пак ме хвана. Това би трябвало да възстанови доброто ти име в очите им.

— А междувременно ни чака работа — намеси се Мелинда и се приближи до масата в ъгъла. Отгоре имаше някакъв електронен прибор, чийто дисплей бе обърнат към стената. — Трр-гилаг и Клнн-даван-а са тук, за да те изследват. Чуждоземната психология сигурно е интересна наука. Напомня ми за времето, когато практикувах медицина върху моята любима кукла Кери. Ти помниш ли я?

— Ами… да — отвърна предпазливо Фелиан и усети, че настръхва. Единственото, което си спомняше за тази кукла, бе, когато Мелинда толкова много ги бе ядосала със сляпото си увлечение по нея, че двамата с Арик я бяха скрили зад рециклатора в кухнята. За съжаление дойде майка им и забавлението приключи…

Зад рециклатора?!

Погледна крадешком двамата зхиррзхианци, споходен от внезапна мисъл. Нещо беше скрито в кутията на този прибор. Дали той не трябваше да отвлече вниманието на двамата чуждоземци, докато Мелинда го извади?

— Не се чувствам добре — обяви той и направи болезнена гримаса.

— Къде точно не се чувстваш добре? — попита Трр-гилаг и пристъпи към него.

— Сигурна съм, че скоро ще се оправиш — рече Мелинда, застана зад зхиррзхианеца и положи ръка на левия му крак. Имаше нещо странно в докосването й. Фелиан погледна надолу, но не видя нищо друго освен разкъсания пилотски комбинезон и покрития с пяна крак. Беше имобилизиран също толкова сигурно, колкото го правеше и костюмът, който бяха сложили на Мелинда. Каквото и да бе намислила, надяваше се, че не очаква от него някакви акробатични номера.

— Мислиш ли? — попита я той отпаднало.

— Сигурна съм — рече тя и лекичко завъртя глава. — Тук всички си играем на Летящите мускетари.

Фелиан свъси вежди, по-объркан от всякога. „Летящите мускетари“ беше таен клуб, сформиран от тях тримата — Мелинда, Фелиан и Лиза Если от съседния двор — когато Фелиан бе на седем, и породен от възхищението им пред току-що прочетената книга „Тримата мускетари“. Един за всички, всички за един, а двама от четиримата присъстващи бяха зхиррзхианци и врагове. Какво, по дяволите, ставаше тук?

— Искам само да проявиш търпение, Фелиан — чу успокояващия глас на Мелинда. — Търпението е добродетел.

Фелиан погледна двамата зхиррзхианци. Без никакво съмнение те разбираха думите на Мелинда. Следователно тя не се опитваше да скрие значението им от тях. Какво наистина ставаше тук?

— Разбира се — промърмори той. — Търпението е добродетел.

— Малка сонда — каза Клнн-даван-а и протегна ръка.

— Малка сонда — повтори Трр-гилаг, намери инструмента и й го подаде. Фелиан Кавана следеше разтревожено движенията му, но вниманието на Трр-гилаг не беше съсредоточено върху него. Трима старейшини продължаваха да ги наблюдават от различни ъгли на стаята.

— Трр-гилаг — прошепна един развълнуван глас в ухото му.

Трр-гилаг отстъпи назад, прикривайки се зад гърба на Клнн-даван-а, за да разговаря с новопоявилия се старейшина.

— Да?

— Получихме съобщение от техническата лаборатория, където изследват предмета, намерен в раницата на Фелиан Кавана. Оказва се, че хората-завоеватели може също да имат старейшини — те смятат, че има поне един такъв в металния цилиндър.

Опашката на Трр-гилаг потрепна нервно.

— Какво?!

— Да — старейшина на хората-завоеватели — повтори старейшината. — Разговаряли са с него. Необходими ли сме ви тук въобще?

— Мисля, че не — отвърна той. — Човекът е имобилизиран, а отвън пазят двама войници. Върви и вземи с теб другите старейшини.

— Благодаря — отвърна старейшината. — Бих предпочел да съм в лабораторията, за да видя какво още ще узнаят. — След тези думи старейшината изчезна, последван от другите двама.

— Какво има? — попита Клнн-даван-а.

— Сега е нашият шанс — отвърна Трр-гилаг и посочи на Мелинда металната кутия. — Бързо! — добави той на човешки език.

— Чух нещо за някакви старейшини на хората-завоеватели. — Клнн-даван-а го погледна въпросително, докато Мелинда Кавана отвърташе болтовете на капака.

— Техниците смятат, че са открили един — рече й той.

— Не знам какво става, но това е единствената възможност да извадим резена на Прр’т-зевисти.

— Какво се е случило? — намеси се Мелинда.

— Говорят, че техниците открили ваш старейшина — обясни й Трр-гилаг. — Вие имате ли старейшини?

Тя поклати глава.

— Не, освен ако не вярвате в призраци.

— Какво общо имат старейшините с призраците? — попита Фелиан Кавана.

— Те са зхиррзхианската версия на задгробния живот — обясни сестра му. — Казват, че си видял веднъж един от тях.

Тя довърши отвъртането на първите два болта, открехна капака и…

Пред тях се появи Прр’т-зевисти. Фелиан Кавана се ококори.

— Чу всичко, нали? — обърна се Трр-гилаг към Прр’т-зевисти.

— Да — потвърди той. — Запазил съм няколко силни израза, които ще кажа пред Седалището на Върховния относно говорителя на Дхаа’рр.

— Само ако намериш някой, който да ги предаде — припомни му навъсено Клнн-даван-а. — Нали разбра какво е положението — агентите на говорителя Цвв-панав държат целия лагер под свое командване. Да познаваш някой старейшина, на когото можеш да се довериш за едно спешно съобщение до Оакканв?

— Има неколцина, които презират подобен род междукланови боричкания — увери я той. — Ще ида да намеря някой от тях веднага щом Мелинда освободи резена ми.

— Но внимавай никой да не те види — предупреди го Трр-гилаг. — Ако Мнов-корте надуши какво става, може да провали цялата работа.

Най-сетне Мелинда повдигна капачето, бръкна в кутията да извади металното цилиндърче и…

Изведнъж лицето на Прр’т-зевисти се озари от невиждано досега изражение на искрена радост.

— Трр-гилаг — промълви той. — Моят фссс…

След което изчезна.

Излегнат на кушетката в каютата на транспортния кораб, Върховният вожд обмисляше какви действия да предприеме срещу говорителя на Дхаа’рр. Дали да не му намекне, че подозира мрачанците в измяна и че се досеща за плановете му на Доркас? Може би моментът бе подходящ да сключат нова сделка.

В отсрещния край на потъналата в сумрак кабина се появи един старейшина. Поредният скучаещ досаден старейшина от някое родово хранилище, над което прелитаха, отскочил да провери какъв е този късен полет. Върховният отвори уста, за да го помоли да си върви…

И тогава, първоначалното изражение на облекчение и радост върху лицето на старейшината се превърна в маска на ужас.

— Какво, в името на… — почна той и се огледа трескаво. — Къде… как…

— Мога ли да ти помогна? — попита го Върховният.

Старейшината втренчи очи в него, сякаш виждаше последната си гаснеща надежда.

— Зхирзхианец — промърмори той малко поуспокоен. — Помислих си, че… — Той млъкна и щракна с език. — Моля ви — къде се намирам?

— На борда на служебен транспортен кораб на Седалището — обясни му Върховният, като леко се намръщи. — Аз съм Върховният вожд. Ти кой си?

— Върховният вожд? — попита с внезапно просветнало лице старейшината. После изведнъж зае военна стойка.

— Върховни вожде, аз съм Прр’т-зевисти, Дхаа’рр — продължи той официално. — Наскоро бях освободен от пленничество при хората на света, наречен Доркас. Имам жизненоважна информация за вас.

— Трр’т-рокик?

Беше гласът на един от хранителите в родовата гробница на Трр — звукът се предаваше пряко с помощта на неговия фссс.

— Трябва да вървя, Лорд-стюарт-кавана — обърна се той към събеседника си. — Но ще се върна.

Прехвърли се на Оакканв при родовата гробница. Стъмваше се и на хоризонта се виждаха трепкащи звезди.

— Тук съм — каза той, като в последния момент се сети да премине на зхиррзхиански.

— Хранителят Трр-тулкож иска да разговаря с вас — рече хранителят. — Каза, че ще ви чака на мястото, където сте се срещнали последния път.

— Разбрано — отвърна Трр’т-рокик, но се намръщи. Неприятности? — Той се премести мигновено на хълма западно от Скалистата долина…

Трр-тулкож наистина го очакваше — за негова изненада в компанията на самия Върховен вожд и някакъв непознат старейшина.

— Ето ме — обяви Трр’т-рокик. — Неприятности?

— Истинско бедствие — изсумтя Върховният. — Нали каза, че си подслушал разговора на онези трима хора-завоеватели, които са в плен на Мра. Можеш ли да разговаряш с тях?

— Мисля, че мога.

— Добре — рече Върховният. — Трябва да им задам един въпрос. Един много важен въпрос.

— Добре ли си поприказвахте? — подпита Бронски от другия край на стаята.

Кавана го погледна, все още погълнат от собствените си мисли. Трр’т-рокик бе изчезнал само преди минути.

— Какво?

— Ти и Трр’т-рокик — повтори Бронски. — Нещо много се имате двамката.

Кавана повдигна вежди.

— Мислех, че си заспал.

Бронски сви рамене.

— Спя леко още от времето, когато служех като командос. Е, какво смяташ?

— За Трр’т-рокик ли? — попита Кавана. — Струва ми се, че е искрен и че това не е някакъв номер. Но предполагам, че ти ще си на друго мнение.

— Не е задължително — възрази Бронски. — Според мен мрачанците са много по-изкусни в този род игри. Затова пък зхиррзхианците ги бива да водят война. Не си падат по психологическите трикове.

Лорд Кавана понечи да каже нещо, но в този момент между тях отново изникна Трр’т-рокик.

— Лорд-стюарт-кавана, трябва да ви задам един важен въпрос от името на Върховния вожд — произнесе той със странно напрегнат глас. — Искаше да узнае дали вашите кораби комуникират чрез подсветлинна енергия?

— Чрез какво? — премигна изненадано Кавана.

— Подсветлинна енергия — повтори Трр’т-рокик. — Почакайте.

Той изчезна отново.

— Някой да има представа каква е тази подсветлинна енергия?

— Инфрачервени лъчи? — подметна със съмнение Бронски. — Някои късообхватни лазери ги използват.

— Да не би да говори за радио? — предположи Колчин. — Радиосигналите имат по-ниска честота от тази на светлинните вълни.

Трр’т-рокик се появи отново.

— Нарича се радио — каза той. — Това ли е подсветлинна енергия?

— Може да се нарече и така — каза Кавана. — Ние използваме радиото за комуникация. Кой е този Върховен вожд?

— Той е водачът на Седалището — отвърна Трр’т-рокик със странно изражение. — Лорд-стюарт-кавана, тази война е грешка.

Кавана се намръщи.

— Как така грешка?

— Нещастно стечение на обстоятелствата — продължи Трр’т-рокик. — Наричаме вашето радио старейшиноубиец.

— Какво прави този старейшиноубиец? — попита Бронски.

— Въздейства на фссс-органа — отвърна Трр’т-рокик. — Предизвиква огромна болка у старейшините и децата. Ефектът е по-слаб при войниците, но и там съществува. Това е ужасяващо и омразно оръжие.

— О, по дяволите! — изруга Бронски.

— Какво? — подскочи Кавана. — Бронски, какво има?

— Докладът на командир Кавана — рече Бронски с лице, което сякаш бе издялано от камък. — Според него зхиррзхианците продължавали да настояват, че „Ютландия“ е стрелял пръв. Сега разбирам, че за съжаление са били прави. „Ютландия“ е излъчил пакета за пръв контакт по радиото.

Настъпи мъртвешка тишина.

— О, божичко! — наруши я Кавана. — Какво ще правим?

— Трябва да се върна при Върховния вожд — заяви Трр’т-рокик. — Да му съобщя, че предположенията му са верни.

И изчезна.

— Бронски? — повика го Кавана.

— Не можем просто така да се доверяваме на думите им. Но не е изключено…

Трр’т-рокик се появи отново.

— Върховният вожд смята, че войната трябва да бъде спряна. Как можем да го направим?

— Няма да е толкова лесно — обади се Бронски. — Може първата битка да е станала по погрешка, но след това ни ударихте здравата. Искам да зная защо?

— Ще попитам. — Трр’т-рокик се върна след миг. — Върховният каза, че атаките са имали за цел да ни защитят от вас. Научил за някакво оръжие на име КИОРО и искал да ви попречи да го използвате срещу нас.

На Кавана му призля. КИОРО, измамата на хилядолетието, заплахата, която Севкоорд използваше, за да си осигури политическо надмощие над останалите конкуренти в Общността.

А ето че сега и зхиррзхианците бяха лапнали тази въдица. С ужасяващи последици.

— Нито дума, Кавана — предупреди го рязко Бронски. — Трр’т-рокик, попитай Върховния вожд дали е съгласен да прекрати атаките си срещу нас, ако обещая да не използваме КИОРО срещу зхиррзхианците.

— Подчинявам се.

Той изчезна.

— Бронски, трябва да му кажем — надигна се Кавана.

— Не, няма — изръмжа Бронски. — Това е военна тайна.

— Военна тайна? — повтори Кавана. — Какво общо има военната тайна с тази измама?

— Като начало, простичкият факт, че все още разполагаме само и единствено с неговата дума да постъпи така — тросна се Бронски. — Доколкото ни е известно, единствено страхът им от КИОРО ги задържа да не изпепелят всички населени светове на Общността.

Трр’т-рокик се появи преди Кавана да успее да отговори.

— Върховният вожд е съгласен — обяви той. — Как да спрем войната?

— Първо, трябва да се свържем с Миротворческото командване — заговори Бронски. — Но очевидно не можем да го направим оттук. Ще се наложи да пратите войници от вашия кораб, за да ни освободят. Ако успеете да ни приберете на кораба, ние ще свършим останалото.

Трр’т-рокик го погледна с широко отворени очи.

— Можете ли да обещаете подобно нещо? — попита той.

— Мога — заяви решително Бронски. — Лорд Кавана е важна фигура. Той ще направи необходимото да бъде спряна войната, докато ние обсъждаме останалите детайли.

— Ще кажа на Върховния вожд. Той ще реши.

Трр’т-рокик изчезна отново.

— И сега какво? — попита Кавана.

— Чакаме — успокои го Бронски.

Командир Оклан-барджак поклати отрицателно език.

— Не. Ако искате съвета ми, Върховни вожде, аз казвам не.

Върховният се намръщи.

— Трр’т-рокик? Твоето мнение?

— Не зная, Върховни вожде — отвърна старейшината. — Струва ми се, че можем да се доверим на Лорд-стюарт-кавана, но не мога да го кажа за този Бронски.

— А за другия си сигурен, така ли?

— Исках да кажа… — запелтечи виновно Трр’т-рокик.

— Че вече си разговарял с него — прекъсна го Върховният. — Знаех го от самото начало. Та значи според Бронски Лорд-стюарт-кавана бил някаква важна фигура. Така ли?

— Бил е, навремето — отвърна Трр’т-рокик. — Като член на човешкия еквивалент на Седалището. Но го е напуснал малко след смъртта на съпругата си.

— Но вероятно все още поддържа контакт с останалите водачи на хората-завоеватели — заключи Върховният. — Може това да е достатъчно.

Оклан-барджак примлясна с език.

— Върховни вожде, настоятелно ви съветвам да премислите решението си. Като изключим неразрешения разговор, проведен от Трр’т-рокик, не знаем почти нищо за този чуждоземец.

— Нямаме избор, командире — отвърна Върховният. — В момента разполагаме само с два директни контакта с хората-завоеватели: Лорд-стюарт-кавана и неговия син, който е заедно е дъщеря му.

— Неговият син и дъщеря му? — Трр’т-рокик подскочи.

— Да — кимна Върховният и посочи Прр’т-зевисти. — Всъщност вярно, че още не го знаеш. Това е Прр’т-зевисти, Дхаа’рр.

— Да, спомням си името — промърмори Трр’т-рокик. — Говореше се, че хората-завоеватели на Доркас са ви унищожили.

— По-скоро бях техен неканен гост — отвърна Прр’т-зевисти. — Но успях да избягам с помощта на Мелинда Кавана и един зхиррзхиански изследовател.

Трр’т-рокик се наведе напред.

— Зхиррзхиански изследовател? Знаете ли как се казва?

— Това е синът ти — Трр-гилаг — потвърди Върховният. — Пратих го да направи някои проучвания. Иди и кажи на Лорд-стюарт-кавана, че сме постигнали споразумение. А след това се прехвърли на „Затворена уста“ и предай на изследовател Нзз-ооназ да отдели колкото е необходимо войници, за да освободят тримата човеци-завоеватели.

— Подчинявам се — рече Трр’т-рокик и изчезна.

— Надявам се, че знаете какво вършите, Върховни вожде — намеси се Оклан-барджак. — Ако говорителят Цвв-панав надуши какво сте намислили, ще си изпатите здравата.

— Говорителят Цвв-панав е твърде зает да прави политика на Доркас — отвърна сърдито Върховният, понечи да добави още нещо, но в този момент неочаквано се появи Трр’т-рокик. Беше изплашен.

— Хората-завоеватели атакуват!

— Какво? — излая Оклан-барджак. — Кого атакуват?

— „Затворена уста“ — отвърна Трр’т-рокик. — И Нзз-ооназ твърди, че използвали оръжие на име КИОРО!