Войната на завоевателите

31.

— Изследовател Трр-гилаг, Кее’рр — повика го Върховният вожд с глас, който отекна чак до дъното на залата на Седалището.

Трр-гилаг разкърши рамене, успокои трептенето на опашката си, доколкото можа, и тръгна по пътеката към трибуната, като се стараеше да гледа право напред и да не обръща внимание на погледите на хилядата говорители и старейшини в просторното помещение. И най-вече да не се чуди какви ли мисли им минават през главите.

Когато наближи трибуната, в залата се възцари тишина. Той изпълни церемонията карва, след това, по знак на Върховния, се обърна и застана с лице към говорителите.

— Всички сте запознати със събитията от последните няколко пълни завъртания — подхвана Върховният. — Както и с ролята на Трр-гилаг в тях. Действията му, както и действията на цялото му семейство, помогнаха да бъде преустановена тази ненужна и трагична война. Но някои от тези действия се оказаха в нарушение на нашите древни закони и обичаи. Тези нарушения и последствията, до които водят, не бива да бъдат игнорирани.

Точно в средата на първия ред Трр-гилаг забеляза майка си, брат си и Клнн-даван-а — изглеждаха съвсем не на място сред всички могъщи говорители около тях. Там беше и баща му, призрачна фигура, която се рееше между Трр-мезаз и Клнн-даван-а. Недалеч вдясно от тях седеше говорителят Цвв-панав — очите му святкаха от злоба и ненавист. Тъкмо той бе настоял за тази конфронтация, като отмъщение за краха на грандиозния му план.

Изглежда, за него нямаше никакво значение, че най-сетне съществуваше реална надежда да бъде сключен траен мир между зхиррзхианците и хората. Нямаше значение и фактът, че се бе измъкнал от забърканата от самия него каша, запазвайки поста и политическото си положение. Ако беше понесъл някакви упреци, това бе станало насаме, встрани от любопитния взор на обществеността, но и това бе достатъчно, за да поиска някой да изкупи греховете му.

И сега тази роля на изкупителна жертва щеше да се падне на Трр-гилаг. Дори Върховният се бе съгласил.

— При други обстоятелства най-съответстващото наказание щеше да е затвор — продължи Върховният. — Както и загубата на всички граждански права и привилегии. Но ситуацията, пред която сме изправени, е почти безпрецедентна, ето защо аз реших, че тя налага далеч по-драстични мерки. Изследовател Трр-гилаг, Кее’рр: пристъпете напред и се изправете срещу говорителите на Хилядата клана.

Трр-гилаг направи крачка напред; усещаше как езикът му се притиска отвътре в бузата. Ето че наближаваше краят на живота, който познаваше. Някъде дълбоко в съзнанието си той вече се питаше как ли ще се чувства след това.

Вдясно от него се появи един глашатай.

— Чуйте, вие, членове на съвета — призова той с трептящ глас. — Върховният вожд и Седалището обявяват тук и сега, че Трр-гилаг, Кее’рр, повече няма да носи името на семейството и на клана си. От този момент той ще бъде зхиррзхианец без род и клан, без дом и територия, лишен от всички права, отговорности и привилегии, които съпровождат тези понятия. С това решение също така се обявяват за нищожни всички негови престъпления спрямо зхиррзхианския закон. Гилаг вече е извън и над закона.

Последните думи още кънтяха из залата, а глашатаят вече беше отстъпил назад. Трр-гилаг — не, сега вече само Гилаг — погледна надолу към говорителя Цвв-панав. Говорителят му отвърна с доволна усмивка на някой, който най-сетне вижда омразния си враг стъпкан в прахта.

Върховният пристъпи напред и застана до Гилаг.

— Както казах по-рано, положението, което обсъждаме, е безпрецедентно — обърна се той към множеството. — Всъщност почти безпрецедентно. Веднъж, преди Петстотин и осем цикъла, група кланови водачи се срещнали при подобни обстоятелства и поради сходна причина. Трябвало да намерят начин да сложат край на векове междукланова омраза и да заменят с мир унищожителната Трета война на старейшините. Днес ние също разчитаме да сключим мирен договор с човешката Общност по такъв начин, че нито един от клановете да не спечели за сметка на останалите. И в двата случая е било избрано едно и също решение.

Гилаг отново погледна към говорителя Цвв-панав. Усмивката му бе изчезнала, лицето му се бе изопнало — изглежда, говорителят започваше да се досеща какви са по-нататъшните планове на Върховния вожд.

И как неговото желание за мъст е изиграло ключова роля в тези планове.

— И така както постъпили водачите на кланове тогава — продължи Върховният, — ние сме се събрали тук да откъснем от нашата среда едного, който ще основе ново семейство, но такова без свой клан, за да стои над междуклановото съперничество във всички преговори, които ни предстои да водим с водачите на човешката Общност.

Той се извърна към Гилаг.

— Гилаг, приемаш ли това бреме, заради добруването на зхиррзхианския народ?

— Приемам — произнесе с въздишка Гилаг.

— Какво ще кажат говорителите на Хилядата клана? — попита Върховният.

В продължение на няколко стоудара в залата цареше тишина. Пръв се размърда Хгг-спонтиб, говорителят на Кее’рр, и вдигна ръка във въздуха. Още един говорител го последва, после трети и само след няколко удара залата се изпълни с гора от вдигнати ръце.

— Свърши се, Гилаг — прошепна Върховният до него. — А може да се каже, че това е само началото. Боиш ли се?

Гилаг се замисли.

— Не бих го нарекъл страх, Върховни вожде. По-скоро съм объркан. Чака ме толкова много работа: търговията на стоки и технологии между нашите народи, размяната на дипломати, културният обмен, процесът на привикване един с друг. Старейшините също ще вземат активно участие — Бронски вече изрази желание да ги наеме при междузвездното общуване с човешката Общност.

— Да, наистина те чака много работа — съгласи се Върховният. — Но ти ще се справиш. Брат ти и баща ти вече изразиха желанието си да напуснат своите семейства и да се присъединят към твоето. Ще ти помогнат и близките контакти със семейството на Кавана — съобщиха ми, че лорд Стюарт Кавана ще бъде един от членовете на делегацията на човешката Общност. Предполагам, че ще помолиш към теб да се присъедини и Клнн-даван-а?

Да застане редом с него, извън зхиррзхианските закони и властта на клана Дхаа’рр, който им забраняваше да се обвържат.

— Тя вече се съгласи — отвърна той и я потърси с поглед. Тя му се усмихна — чувстваше се малко неудобно във фокуса на толкова голямо внимание и той побърза да я окуражи с усмивка.

После премести поглед към майка си. Баща му витаеше над рамото й и развълнувано разговаряше с нея. Тя не гледаше към него, но въпреки това му отвръщаше.

Чакаше ги още дълъг път във възстановяването на тяхната връзка. Но и това бе добро начало.

— А майка ми? — попита той.

— Гилаг, ти си вече извън и над зхиррзхианските закони — припомни му спокойно Върховният. — Също и тя, ако реши да стане член на твоето ново семейство. Направи ли го, само вие може да решите дали и кога да бъде въздигната в старейшинство.

— Ясно — промърмори Гилаг.

— Вероятно идва време да променим някои от старите обичаи — продължи Върховният. — А може би още не. Каквото и да решите вие двамата, другите зхиррзхианци могат само да ви наблюдават и да се учат.

Опашката на Гилаг потрепна.

— О, сигурно ще вземете и много погрешни решения — продължи многозначително Върховният. — Но такъв е животът. Ще бъда искрен обаче и ще ти кажа, че това едва ли ще има голямо значение. Зхиррзхианците умеят да оцеляват, Гилаг. Каквото и да последва от преговорите ни с хората, мрачанците и йикроманците, накрая всичко ще се уреди.

— Да — отвърна Гилаг и плъзна поглед по редовете говорители, всичките действащи и работещи заедно в полза не само на самите себе си, но и на бъдещите зхиррзхиански поколения.

Започваше нов живот и ги очакваше един нов свят. Гилаг почти изпитваше съжаление към хората.