Завръщането на резидента

Глава 18Ключовете

Късно вечерта, в понеделник, на 29 май, в Бутирския затвор Орлов разпитваше Кутепов.

Ако арестът беше оказал някакво въздействие върху Кутепов, то се изразяваше само в забавените движения. Той отговаряше охотно, но бавно, всеки път питаше повторно. Това можеше да се окачестви и като обикновен ход на човек, който иска да спечели време за обмисляне.

Върху закованата за пода маса бяха вещите на Кутепов, иззети при обиска: чанта с бръснарски принадлежности и носни кърпи, документи, пари — осемдесет рубли, акредитиви за десет хиляди, бележник, писалка и други джобни дреболии.

В бележника, сложен отделно в малко джобче, намериха половинка скъсана рубла, излязла от употреба.

Орлов постави на масата своето куфарче с веществените доказателства.

Той започна с обикновените думи за разпит:

— Къде бяхте през нощта на двадесет и първи срещу двадесет и втори май?

— Аз?… Пътувах с влака… за тук, за Москва… Тук — Кутепов посочи масата, — тук трябва да има билет.

Орлов беше вече видял билета в бележника и го намери бързо.

— Не е продупчен.

— Сега понякога във влаковете не дупчат билетите — помогна на Кутепов Семьонов.

Орлов беше доволен от обяснението.

— Познавате ли Светлана Сухова, гражданино Кутепов?

— Светлана Алексеевна? Която работи в универмага? Да, познавам я.

— Кога я видяхте за последен път?

— Аз?… Преди около две седмици, не, преди три седмици.

— Познавате ли Алексей Дмитриев?

— Дмитриев? За първи път чувам за такъв човек.

— Исках да попитам знаете ли къде живее Алексей Дмитриев, но отговорът ви прави излишно това. Така ли е?

— Точно така.

Орлов извади от куфарчето връзката с ключове и два плика с по един ключ във всеки. Той ги показа на Кутепов.

— Това ваши ключове ли са? Познавате ли ги?

— Възможно е да са мои, възможно е и да не са мои.

Орлов му даде да прочете акта за изземване на ключовете от дома и гаража на Кутепов и попита:

— Какво ще кажете сега? Ваши ли са ключовете?

— Длъжен съм да вярвам на акта.

— Отговорете направо — ваши ли са, или не?

— Мои са.

Орлов извади от куфарчето бравата, извадена от вратата на Дмитриеви, и заедно с ключа я даде в ръцете на Кутепов.

— Опитайте става ли ключът на тази брава?

Кутепов направи обидена гримаса: извинете, моля, за какъв ме мислите, що за детски шеги? Но истинските му чувства, разбира се, бяха други. При подобни случаи е прието да се казва, че човекът е обзет от остро безпокойство и предчувствие за надвиснала катастрофа. Кутепов пъхна ключа.

— Става.

Орлов му даде да прочете заключението на експертизата и каза:

— Ключът е ваш. Бравата е от апартамента на Алексей Дмитриев, когото вие ме познавате. Как ще обясните това?

Кутепов изглеждаше смъртно уморен и нямаше сили да отговори.

След това тази процедура беше направена с катинара от гаража и отново на въпроса „Как ще обясните това?“ Кутепов не отговори.

Орлов забиваше пирон под самата шапка — той показа на Кутепов плана на мястото с обозначение на оградата и частните гаражи. След това попита:

— С гаечния ключ ли ударихте Сухова?

— Аз не се ползувам от такъв ключ — мрачно отговори Кутепов.

— На Алексей Дмитриев е изчезнал такъв ключ.

— Възможно е. Но какво отношение имам аз към това?

— Вие сте адвокат и прекрасно разбирате към какво ви насочвам. Вие не отговаряте на всички въпроси, но аз не настоявам. Ще смятам този разпит като предварително запознаване. Моята задача е да ви покажа с какво разполага следствието. Убеден съм, че вие като юрист ще прецените правилно положението. Още няколко въпроса и ще завършим. Вие потвърждавате ли, че през нощта на двадесет и първи срещу двадесет и втори сте пътували с влака към Москва? Моля само: да или не.

— Да.

— Взимали ли сте от гаража на Дмитриев гаечен ключ?

— Не.

— Влизали ли сте в апартамента на Дмитриев през лятото на миналата година?

— Не.

— Отлично. Сега прочетете и подпишете протокола, ако в него няма извращения.

Кутепов внимателно прочете и след това подписа всеки лист от протокола. Орлов каза в заключение:

— Вие малко затруднявате моята работа, като ме принуждавате да опровергавам вашето мнимо алиби. Ще намеря придружаващия вагона, в който сте купили билета. Трябва да знаете, че паметта им няма да откаже. Ако сте пътували със самолет, ще намеря отрязъка от билета.

Когато Кутепов излезе, съпроводен от конвоя, имаше вид на човек, на когото са обещали интересно зрелище, а след това са го извели на най-интересното място. Той искаше да продължи, беше разочарован от краткия разпит. На това и разчитаха Орлов и Семьонов.

Те не бързаха да си ходят. Орлов запали цигара и отвори малкото прозорче.

— Ти му подхвърли парливи теми — каза Семьонов.

— Разбира се, има за какво да помисли. Първо — дали е жива Сухова.

— Как мислиш, кое е по-добре за него?

— Да се опитаме да влезем под кожата му. Как ще разсъждава сега? Главното за него ще бъде точно да определи с какво още разполагаме.

— Ти нямаш неопровержими доказателства, че той е нападнал Сухова.

— Вярно е. При това ние не знаем мотивите за покушението, а това е голям пропуск. Ако Сухова заговори, той няма изход. Тя ще каже кой я е ударил и защо.

— Следователно за него ще бъде по-добре Сухова да не е жива.

— Да, но тук има неразрешимо противоречие. Ти би го нарекъл парливо. — Орлов леко се пошегува, но Семьонов не обърна внимание. — Кутепов подлежи на издирване като държавен престъпник. Останалото не ми е известно, но и това е достатъчно. Като разбере, че не може да се отърве и от това обвинение, той може да си спести Сухова. Защо да поема още един грях на душата си?

— Но той може да разсъждава и другояче. Където са шест, там са и седем — отговорът е един.

— Едва ли. Не забравяй, че той е адвокат.

— В такъв случай трябва направо да кажем, че Сухова е жива.

— Няма за какво да крием. Аз трябва да го улича в лъжа за влака. Тогава ще му бъде по-лесно да си признае. И повече няма какво да правя тук.

Влаковата бригада, която Орлов търсеше, в понеделник, на 29 май, се беше върнала от Москва в град К. Полагаше й се тридневна почивка, но тя беше прекъсната. Бригадирът и двамата придружители на вагона, в който ужким Кутепов е пътувал, бяха извикани в градското управление на милицията, където дадоха писмени показания.

Помощникът на Орлов намери в Аерофлота къса от билета на името на Кутепов и го изпрати на подполковника. Билетът беше от 22 май.

Придружителите твърдяха, че отлично помнят смяната си на 21–23 май. Единадесето място се оказало незаето и съобщили това на бригадира. Бригадирът дал сводка по радиотелефона за свободните места на следващата гара, където бързият влак има три минути престой. На тази гара номер единадесети бил зает от един млад човек. Този път нямало контрол на билетите.

Събраните данни бяха напълно достатъчни, за да опровергаят алибито на Кутепов.

В понеделник Семьонов получи от град К. важно съобщение: изпратените ключове станали на вратата на Нестерови. Той доложи това на Марков.

Във вторник, на 30 май, Орлов и Семьонов дойдоха отново в Бутирския затвор.

Този път Орлов започна не с въпроси. Той даде на Кутепов да прочете показанията на служителите от ЖП и му показа отрязъка от самолетния билет.

Кутепов четеше някак без желание. И на отрязъка погледна безразлично. След като се замисли, той неочаквано зададе въпрос, обръщайки се към Орлов и избягвайки погледа на Семьонов:

— Вие нали сте от криминалния отдел?

— Да.

— В такъв случай искам да направя заявление. Моля, дайте ми хартия.

Орлов сложи на масата куп зелени карирани листа и писалка.

— Моля. — Той стана и с жест покани Кутепов.

Онзи стана от закованата табуретка и седна на стола на Орлов.

Вероятно Кутепов беше обмислил всяка дума. Той пишеше без прекъсване и с нито едно зачеркване.

Заявлението беше следното:

„Тъй като аз имам важни сведения, касаещи интересите на държавна сигурност, моля да ми бъде предоставена възможност да дам показания пред следовател на КГБ. Моля също така при решаване на моята по-нататъшна съдба да се вземе под внимание, че правя това заявление доброволно и по собствена инициатива.“

Кутепов седна на предишното си място. За някакви си две-три минути той се преобрази. Сега беше тържествено спокоен.

— Не настоявам, но не искате ли да приключим епизода с покушението върху Сухова? — попита Орлов.

— Това не е епизод — каза Кутепов с печален тон. — Това е възел. Ще разкажа всичко, но не сега.

Орлов извика часовоя. Заведоха Кутепов в килията.

— Ти не ядеш хляба напразно — каза Семьонов.

— Стараем се — Орлов му намигна. — Затова ние ще се върнем в родния град по-рано от вас. А вие, млади човече, се учете от старците.

Но беше още рано да се радват.

Орлов наистина замина същия ден за К., като остави на Семьонов папката със събраните по делото материали и всички веществени доказателства.

Третия път Кутепов беше разпитан в кабинета на Марков. Освен полковника там беше и Семьонов.

Марков започна:

— В заявлението си пишете, че разполагате с важни сведения. Какви са тези сведения и откъде ги имате?

— Струва ми се, че съм взел участие във вражеска за нашата държава акция. Трудно ми е да отговоря кратко на вашия въпрос.

— Добре. Ще го раздробим на части. По какъв начин сте станали участник в тази акция?

— Въвлече ме някой си Матинели, той работеше като инженер в Химическия комбинат на нашия град. Аз действувах по негово поръчение.

Семьонов помисли, че е чул погрешно.

Последва дълго мълчание. След това Марков се обърна към Семьонов, все едно Кутепов не беше в стаята:

— Как да разбираме това, Евгений Михайлович?

— Разрешете да обясня на гражданина Кутепов, че той е избрал лъжлив път.

— Направете ми тази услуга.

Семьонов трябваше да се въздържи, когато се обърна към Кутепов.

— Слушайте, вие не сте толкова наивен, че да смятате и нас за наивни. Ако искате да знаете как изглежда отстрани вашата позиция, моля, мога да ви разкажа. Вие се стремите да усложните задачата на следствието. Когато ви стана ясно, че не можете лесно да се отървете от опита за убийство, вие направихте заявление. Ако ви се отдаде да въвлечете в делото италианския инженер Матинели, ще потрябва време на следствието, за да отстрани тази версия. Всичко това е доста примитивно за вас.

Кутепов слушаше, разглеждайки ноктите на ръцете си.

Марков прелистваше календара върху бюрото. Когато Семьонов замълча, той каза на Кутепов:

— Бъдете благоразумен! Вие настоявате ли за Матинели?

— Решително настоявам.

— Увеличавате вината си — със съжаление каза Марков и като помисли за секунда, добави: — Помислете, предстои ви да обясните още много неща на следствието. Например какви са ви били отношенията с оберщурмфюрера от СС Карл Шлегел. А вие се стремите да си навлечете допълнителни неприятности. Не е солидно за човек на вашите години и професия.

Кутепов не можа да скрие, че споменаването на Шлегел бе неочаквано за него. Спокойният и безразличен израз на лицето, който веднага си придаде, не можа да излъже тези, които го наблюдаваха.

Марков натисна копчето върху телефонната масичка и каза на Кутепов:

— Обмислете положението си. Когато решите да говорите честно, помолете да ви извикат при полковник Марков.

Изведоха Кутепов от кабинета. Той имаше същия вид, както след първия разпит. Искаше да продължи…

Семьонов каза:

— Просто не ми се вярва.

— Какво? — попита Марков.

— Нима искат да стоварят вината върху италианеца?

— Щом като Кутепов е човекът, с когото трябва да се срещне Павел Синицин, значи всичко е правилно. Те знаят, че Павел няма да убие Кутепов. Кутепов ще бъде арестуван.

— Но това е несериозно. Кутепов има толкова престъпления.

— На това и разчитат. Той няма да започне да си признава всичко. Отначало ще назове Матинели — това е изгодно за Кутепов, защото ще се отклони от старите му дела и за следствието ще има работа. Макар и временно, но ще се получи бъркотия.

Телефонът иззвъня.

— Марков слуша. Да. Добре. Чакам ви.

След като сложи слушалката, той каза:

— Благодаря на Орлов. Те, разбира се, не смятаха, че толкова бързо ще намерят Кутепов. Във всеки случай не по-рано от момента, когато при него ще дойде онзи турист Ваня. Тук са сбъркали. Затова пък ние не преценихме добре това, което имахме. — Закривайки с ръка часовника от светлината, Марков го погледна и каза: — Сега ще дойде един другар, ще ни разкаже за професор Нестеров и за неговата работа. А след това ще уточним някои неща.

Капитанът, на когото Марков беше поставил задачата да направи справка за научната дейност на Николай Николаевич Нестеров, прочете справката на глас, тъй като Марков го боляха очите — това напоследък често се случваше с него, но той се успокояваше, че лекарите не откриха глаукома, макар че все още не бяха поставили точната диагноза.

След като я изслуша, Марков попита:

— Може ли да се смята, че последните изследвания на Нестеров са принципно нови?

— В точния смисъл на думата не — каза капитанът. — Проблемът, с който той се занимава, стои пред физиците отдавна. Но той е получил известни частични резултати, откриващи достъпа към темата като цяло.

— Има ли приложимо значение решаването на този проблем?

— Безусловно.

— Кое е най-интересното в работата на Нестеров?

— Когато общата задача е известна, остава само да се намери верният път на търсенето. Нестеров го е намерил.

— По какъв начин може да се намери този път? Какво трябва да се знае за това?

— За специалиста е достатъчно да получи две-три готови формули. Разбира се, ако те в съвкупност показват реда, по който се развива действието.

— А може ли без формули?

— Идеята на професора може да се опише и с думи, но това ще бъде много обемисто.

— Благодаря ви. Повече въпроси нямам.