Завръщането на резидента

Глава 8Хроника на семейство Нестерови

Специалистите, занимаващи се с проблемите на семейството и брака, установиха например, че в Съединените американски щати през последните години забележимо нараства числото на разводите сред съпрузите, които надхвърлят четиридесет и пет. Понятно е, че виновници, или, ако щете, инициатори за това са мъжете — или поне в болшинството от случаите, тъй като рядко ще се срещне на тази възраст жена, която да желае да остави мъжа си. Мъжът — това е друга работа.

Защо става така? Разбира се, конфликтите във всяко семейство са различни. Но схемата, по която се разпада семейството, е почти една и съща. За средно осигурените слоеве от населението тя изглежда горе-долу така:

На двадесет и две — двадесет и три години випускникът от университета или колежа, пълен с надежди и ентусиазъм, с помощта на роднински връзки постъпва на работа в процъфтяваща компания. Той работи, без да се съобразява с времето, и не жали силите си, тъй като има амбицията да направи кариера. Началството забелязва старанието на новия служител и го повишава на добре платена длъжност. От този момент младият човек може вече да помисли за женитба. Той прави предложение на момичето, което е ухажвал цели три години или три месеца, получава нейното съгласие, а също така съгласието на нейните родители и благословията на своите, след което женихът и невестата отиват под венчило. След сватбеното пътешествие (впрочем, то става все по-малко задължително) младите, без да губят време, започват да трупат пари или пропадат в кредитната яма. Купена е нова кола. След една година се появява и дете. Жената напуска компанията, където е работила като секретарка, и се посвещава дома и на възпитанието на децата. Бащата на семейството е загрижен: все повече и повече са нужни пари. Той не се щади и усърдието му отново се възнаграждава — издигат го в завеждащ отдел. След това идва второто дете — то иска нови разходи. Необходими са допълнителни средства. Главата на семейството няма възможност да поседне вечер пред телевизора и да си поговори с децата. Той все работи, не вижда нищо около себе си. Само работа и работа.

Годините текат и ето че бившият младеж е вече вицепрезидент на компанията. Има петстайна квартира, децата са пораснали и се учат в колеж. В банката си има солидна сума за черни дни. Като че ли може малко да си отдъхне. Едно прекрасно утро той влиза в кабинета си и сякаш за първи път вижда своята секретарка-машинописка, която между впрочем работи тук вече две години. Но той действително я вижда за първи път — по-рано тя е била едно винтче в неговия служебен механизъм. И констатира, че е дяволски хубава. Сравнява я с посърналата от домашните грижи съпруга и си прави равносметка на своя жизнен път. Та той в същност изобщо не е живял, напъвал е мишци заради това проклето благополучие и сигурност в обществото. Ограбил е себе си. Но стига толкова! Още не е старец, дявол да го вземе! На съпругата ще остави достатъчно, децата също ще осигури. Трябва да си поживее, докато не е късно, да си поживее най-после както му се иска.

С една дума, след половин година, минал през адските кръгове на бракоразводния процес и подялба на имуществото, той се венчава с младичката си секретарка и започва нов живот, който е нов само на пръв поглед.

Николай Николаевич Нестеров, академик, лауреат на Държавна награда, почетен член на една чуждестранна Академия на науките, се роди и израсна не в чужбина, а в СССР, но историята и на двата му брака съвпада с гореописания стереотип, но с някои по-съществени отклонения от него.

След университета Николай Николаевич беше приет за асистент на голям съветски учен, работещ в областта на физикохимията. Той не правеше кариера, защото, първо, не принадлежеше към числото на кариеристите, и, второ, не беше необходимо. Но работеше много, правеше опити за потвърждаване на идеите на своя мастит ръководител. Кандидатската дисертация дойде от само себе си. При защитата тя получи даже докторска степен. На двадесет и седем години той се ожени за студентка от същия факултет, в който някога се учеше и той и където после четеше лекции. Роди им се син, след година и втори. Николай Николаевич получи самостоятелна работа, предоставиха му отделна лаборатория. Той притежаваше таланта на учен-теоретик, който се прояви още през студентските години, и способността на остроумен експериментатор — съчетание не толкова често срещащо се.

Навлизаше в науката, без да забелязва нищо и никого около себе си, вдигна глава, и се огледа една на четиридесет и пет. Именно сега известният учен Нестеров откри истински своята двадесетгодишна лаборантка Оля и тутакси се влюби с пламъка, както се казва, на неизхабената си душа.

Синовете отраснаха: по-големият завършваше училище, по-малкият беше в десети клас. Николай Николаевич не смяташе да ги лиши от бащински грижи и осигуровка. Той се задължи пред закона да осигури до последния ден и предишната си съпруга, която чак сега осъзна, че изобщо не обича. Разривът беше болезнен, разбира се, повече за съпругата му — но какво да се прави? Любовта на четиридесет и пет годишен към двадесетгодишна е непреодолима. Нито жалбите в партийния комитет, нито виканията пред началника, нито заплахите ма напуснатата жена, че ще се отрови, могат да я потушат. Само бъдещият съвместен живот може да я снизи постепенно до обикновеното равнище.

В момента на излаганите събития Николай Николаевич беше на шестдесет и шест години. Олга Михайловна — на четиридесет и една. Ник, както го наричаше пред хората Олга Михайловна, отдавна беше дядо на трима внуци. Той не ги беше видял нито веднъж, но не страдаше много от това. И със синовете си не се срещаше всяка година, но никога не отказваше да им помогне. Ако имаше някой, когото да обича дълбоко и предано, това беше дъщеря му Галя, която се роди в град К., където Николай Николаевич се пресели веднага след развода. В началото тук му дадоха голям научноизследователски институт, но след като го ръководи три години, той разбра, че тази длъжност не е за него и помоли да му разрешат да се заеме с чисто научна работа. Разбира се, уважиха молбата му, тъй като проблемите, интересуващи академик Нестеров, имаха в перспектива огромно приложимо значение. За отмора Николай Николаевич понякога четеше лекции пред студенти.

Олга Михайловна беше доста нервна по характер. Това особено се прояви след раждането и се изрази по доста оригинален начин. От млада, цветуща жена, тя изведнъж се превърна в безвъзвратно слабеещо същество, обречено на бързо угасване. Разбира се, съпругът й всячески се стараеше да я увери в обратното, пазеше я от всичко, което би могло да засегне чувствителната нервна система на младата му жена. Беше намерена бавачка на детето. Хранеха го изкуствено, тъй като Олга Михайловна не искаше да си разваля бюста. Не минаваше и седмица Олга Михайловна да не извика лекар в къщи, докато най-после се разочарова от всякаква медицинска помощ. Започна да се лекува с билки, но от какви болести, не беше известно, тъй като никой от лекуващите я лекари не можа да постави точна диагноза.

Преди да тръгне на училище, Галя почти не познаваше майка си. Добре беше, ако поне веднъж през деня я виждаше. Бавачката я научи да познава буквите, а да смята — бащата. Но когато тръгна на училище, Олга Михайловна взе в собствените си ръце по-нататъшното възпитание на дъщеря си. На бавачката оставиха кухнята, прането и прахосмукачката.

Момичето постъпи едновременно в специализирано английско и музикално училище. Олга Михайловна искаше Галя да посещава и секцията по гимнастика в Двореца на пионерите, но не забеляза някакви наклонности у детето към гимнастиката.

Трудни бяха училищните години на Галя. Възпитателният порив на нейната все още млада, но с изтерзани нерви майка, се оказа продължителен. Олга Михайловна беше израсла в работническо семейство, но омъжвайки се за академик, тя си изработи маниери на държание, които считаше, че са висша степен на аристократизъм. Тя говореше толкова тихо, че мъжът й често пъти беше принуден да я пита повторно и понякога се замисляше дали не е оглушал. Това беше позволено само на него, на всички останали не се разрешаваше да я питат повторно. Заповедите към бавачката, която се превърна в домашна прислужница, тя даваше с една дума: „бельото“ — което значеше, че трябва да се сменят чаршафите; „месо“ — значи трябва да се сготви месо за обяд; „студено е“ — трябва да се затвори прозореца и т.н. Този маниер се прехвърли и към момиченцето и Галя от малка трябваше да се учи на трудното изкуство да разбира от половин дума. Това по начало не е лошо, но държи в повишено напрежение малкия човек. Докато не се научи…

Николай Николаевич, намерил щастие и покой в новото семейство, усети прилив на творческа енергия и се зае с разработката на много сложен научен проблем, вълнуващ тогава физиците от цял свят. Всецяло потъна в работата си, но за разлика от преди сега намираше време за дъщеричката, което му доставяше радост. Скришом от жена си, която възпитаваше дъщеря си по спартански, той смекчаваше суровото съществуване на Галя с подаръци и по този начин способствуваше за известно раздвояване на своята любимка: майката изискваше от нея пълна откровеност, а подаръците трябваше да се крият. В педагогиката родителите не бяха силни, особено бащата, затова нямаше нищо чудно, че Галя растеше едновременно и като затворено, и като стеснително-откровено дете. С течение на годините бащините подаръци ставаха все по-скъпи, а това заставяше Галя да бъде много внимателна за тяхното появяване, докато не избухна скандалът. Противно на своите аристократични маниери, Олга Михайловна направи веднъж тотална ревизия на цялото Галино имущество, тоест, обискира стаята й. Намери в скрина и чекмеджетата на бюрото цял склад от разни дреболии, в това число няколко скъпоценни. Олга Михайловна извика дъщеря си на разпит и като разбра източника на това богатство, устрои тих скандал на мъжа си. Дреболиите остави на собственицата, но изиска за в бъдеще подаръците да се правят с нейно знание.

Разногласието на родителите в методите на възпитание, освен двойствен характер изработиха у Галя още едно качество повече положително, отколкото отрицателно: тя започна да разбира полускъпоценните и скъпоценни камъни и ги обикна, не за да ги притежава, а от естетична гледна точка. Бащата продължаваше да я поощрява в това отношение с нови подаръци, които тя започна да крие в неговия кабинет.

Но най-същественото, до което доведе родителската власт на Олга Михайловна, беше, че лиши Галя от всякаква самостоятелност. Това все пак не е толкова страшно, ако човек е уверен в себе си. За съжаление такова нещо не можеше да се каже за Галя.

Николай Николаевич обожаваше дъщеря си. Той беше толкова нежен с нея, че това до известна степен компенсираше пресметливата сдържаност и хладина на майката. Галя приличаше на него не само физически, но и по характер. И затова в редките минути на потиснатост му се искаше да излее пред някого своите мисли и съмнения, той отиваше при любимата си дъщеря, макар че тя не разбираше и половината от това, което й говореше. Обикновено това касаеше неговите взаимоотношения със синовете и бившата жена или дребните кавги със сегашната, майката на Галя.

Тези кавги Николай Николаевич предаваше в шеговита форма, като че ли искаше да покаже на дъщеря си заради какви дреболии могат близки хора да си тровят живота и колко е глупаво това.

Още повече, че тези дреболии постепенно му се отразяваха и за да сведе до минимум времето за семейни разговори, при които възникваха недоразумения и стълкновения, той започна да работи в къщи. Без да се отличава с педантизъм и акуратност, но все пак Николай Николаевич правеше изчисления и пишеше дълги формули в специален бележник и след свършване на работата обезателно го скриваше в чантата. Понякога той забравяше този бележник в института и тогава в къщи пишеше на ученическа тетрадка или на отделни листове. Сутринта събираше листовете и ги скриваше в бюрото — едно старинно писалище от монолитно червено дърво, в което беше монтиран малък огнеупорен сейф. Това, над което той работеше, не подлежеше на разгласяване.

При най-малък признак, че нервите на майката са опънати, а следователно атмосферата в къщи се нажежава, Галя отиваше в стаята си, лягаше в леглото и четеше.

До запознаването си със Светлана Сухова тя в същност нямаше приятелка, едно, че не беше общителна, и друго, че майка й постоянно й втълпяваше да избира познатите си, макар че Олга Михайловна не можеше да обясни какви да бъдат те.

Дружбата й със Светлана се основаваше на рязката разлика в темпераментите.

Избухлива и незлоблива, язвителна и добродушна, но винаги пряма и настойчива Светлана порази въображението на тихата, уравновесена, свикнала да обмисля всичко Галя. Те бързо се сприятелиха и от само себе си се установи водещата роля на Светлана във всичко, освен в училище. Тя ръководеше и наставляваше. Галя, която беше изпитала в пълна степен родителския гнет, не заслужаваше такава съдба, но въпреки всичко на нея й се харесваше да се подчинява на Светлана. Вероятно тя вече беше добила навика винаги да бъде ръководена от някого. Освен това, както твърди съвременната наука, във всеки колектив, макар и от двама човека, обезателно един трябва да води. На Галя никак не й подхождаше ролята на водач.

Светлана научи на много неща своята приятелка, в това число да не разказва на майка си всичко. Това много помогна на Галя, особено когато донесе нещата, изпратени от Пиетро Матинели. Галя обясни, че един италианец, който работи в химкомбината, е донесъл от Италия и продал на Светлана всичко това. Трябвали му пари за покупки на сувенири за роднини и приятели, тъй като си заминавал за Италия. Светлана за половин година спестила пари и покупката не е много скъпа, някакви си шестдесет рубли.

Олга Михайловна още преди три години беше пожелала да поговори с новата приятелка на дъщеря си. Галя доведе Светлана в къщи и Олга Михайловна я прие в столовата на чаша чай. „Малко е шумна, но ми се струва, че момичето не е лошо“ — заключи Олга Михайловна, когато Светлана си отиде. Изборът на Галя беше одобрен. А Светлана каза на Галя следното: „Много е важна майка ти, но според мен е късогледа…“

Дори и в краткото описание на семейство Нестерови ще бъде пропуск, ако не кажем как се разглеждаше от родителите въпроса за омъжването на Галя.

Тя караше двадесет и първата си година. Тъкмо на тази възраст самата Олга Михайловна се омъжи за Николай Николаевич… Що се отнасяше до дъщерята, Олга Михайловна категорично определи: Галя ще се омъжи след като завърши университета и започне работа. Второто задължително условие: мъжът и трябва да бъде неин връстник, а ако бъде по-голям, то не повече от пет години.

От това можеше да се заключи, че Олга Михайловна считаше своя брак далеч от този идеал.

Николай Николаевич не се интересуваше от този въпрос. Той изрази по следния начин своето мнение: „Да става каквото ще“. Това беше перифразиран цитат от „Храбрият войник Швейк“ на Хашек.