Златни рибки

11

Госпожа Сайп влезе първа, вдървено, с изцъклени очи, с ръце, сковано присвити в лактите, и с протегнати напред пръсти, дращещи нищото, опипващи нещо, което го нямаше. В гърба й беше опрян пистолет, малкият трийсет и втори калибров на Каръл Донован, стиснат опитно в малката й безмилостна ръка.

Мадър влезе последен. Беше нафиркан, храбър от бутилката, зачервен и наострен. Насочи към мен своя „Смит & Уесън“ и ме загледа със злобна усмивка.

Каръл Донован блъсна встрани госпожа Сайп. Възрастната жена се препъна в ъгъла и се свлече на колене с невиждащи очи.

Сайп гледаше втренчено малката Донован. Беше раздразнен от това, че е момиче, младо и хубаво. Явно не беше свикнал на такива като нея. Видът й изгаси огъня в него. Ако бяха влезли само мъже, щеше да ги надупчи на решето.

Дребното тъмнокосо момиче с бяло лице го изгледа студено и произнесе с ледения си, напрегнат глас:

— Хайде, татенце. Хвърли патлака. И без резки движения.

Сайп се наведе бавно, без да сваля очи от нея. Сложи огромния си колт на пода.

— Ритни го по-далеч, татенце.

Сайп го ритна. Револверът се плъзна по голите дъски към центъра на стаята.

— Така те искам, стара пушко. Дръж го под око, Ръш, докато разоръжа ченгето.

Двата пистолета размениха мишените си и твърдите сиви очи сега гледаха мен. Мадър се приближи малко към Сайп и насочи своя „Смит & Уесън“ към гърдите му. Момичето се усмихна. Не беше приятна усмивка.

— Много си хитър бе! Умреш да се завираш между шамарите. — Постарах се усмивката ми да е привлекателна, защото госпожа Сайп приплъзваше колене по пода и всяко движение я приближаваше до колта.

— Но с теб вече е свършено, с теб и ухилената ти мутра. Вдигай лапи да ти взема патлака. По-живо, господинчо!

Беше момиче, метър и петдесет и пет, най-много шейсет кила. Просто едно дребно момиче. Аз съм висок метър и осемдесет и един и тежа почти деветдесет килограма. Вдигнах ръце и я халосах по ченето.

Лудост беше, но ми дойде до гуша от номерата на двойката Мадър-Донован, от пищовите на Мадър-Донован, от заканите на Мадър-Донован. Халосах я по ченето.

Отхвръкна един метър назад и играчката в ръцете й изгърмя. Куршумът опари реброто ми. Тя политна и започна да пада бавно, като при забавен филмов кадър. Имаше нещо неестествено в това движение. Госпожа Сайп докопа колта и я простреля в гърба.

Мадър рязко се извъртя и в същия миг Сайп се метна срещу него. Мадър отскочи назад, извика и отново го взе под прицел. Сайп замръзна на място и на мършавото му лице се върна широката налудничава усмивка.

Куршумът от колта блъсна момичето напред — сякаш врата се затръшна от силно течение. Вихрушка от синя материя, нещо се удари в гърдите ми… нейната глава. Зърнах за миг лицето й, докато падаше възнак — чуждо лице, което не бях виждал преди.

Сетне се сви на купчинка в краката ми, дребна, неподвижна, бездиханна фигурка, изпод която заизтича аленина, а високата безмълвна жена зад нея стискаше с две ръце димящия колт.

Мадър стреля два пъти в Сайп. Все още ухилен, той рухна напред и се удари в ръба на масата. Лилавата течност, с която беше намазал рибката, го изпръска. Мадър стреля в него още веднъж, докато той падаше.

Измъкнах моя лугер и прострелях Мадър в най-болезненото място, което ми дойде наум и което не беше смъртоносно — свивката на коляното. Той падна, сякаш се бе препънал в невидима тел. Сложих му белезници още преди да заохка.

Разритах револверите насам-натам, отидох при госпожа Сайп и измъкнах от ръцете й огромния колт.

Известно време в стаята беше много тихо. Към капандурата се виеха струйки дим — мътносиви, бледи под лъчите на следобедното слънце. Чувах грохота на прибоя в далечината. После наблизо се разнесе хриптене.

Сайп се мъчеше да каже нещо. Жена му допълзя на колене и се наведе над него Между устните му изби кръв и мехурчета. Мигаше учестено, мъчейки се да избистри съзнанието си. Усмихна й се. Хриптящият му глас произнесе много тихо:

— Воалите, Хати… черните воали…

Сетне отпусна глава и усмивката се стопи от лицето му. Главата му клюмна на една страна върху голия под.

Госпожа Сайп го докосна, после много бавно се изправи и ме погледна — спокойна, със сухи очи.

— Ще ми помогнете ли да го занеса до леглото? — попита с нисък, ясен глас. — Не искам да лежи тук с тези хора.

— Разбира се. Какво каза той?

— Не знам. Някаква безсмислица за рибките, струва ми се.

Подхванах Сайп под мишниците, а тя за краката и го пренесохме на леглото в спалнята. Тя скръсти ръцете му на гърдите и притвори клепачите му. Отиде до прозореца и спусна щорите.

— Това е всичко, благодаря — рече, без да ме погледне. — Телефонът е долу.

Седна на стола до леглото и положи глава върху завивката до ръката на Сайп. Излязох от спалнята и затворих вратата.