100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

100. МАХАВИРАок. 599 пр. Хр. — ок. 527 пр. Хр.

Махавира — което означава „голям герой“ — е името, с което джайнистите обикновено наричат Вардхамана, най-личната фигура в създаването на тяхната религия.

Вардхамана е роден около 599 г. пр. Хр. в Североизточна Индия, приблизително в същия район, където е роден Гаутама Буда, но едно поколение по-рано. Сходствата в житиетата на двамата са наистина изумителни. Вардхамана е по-малкият син на местен вожд и както Гаутама израства в разкош. На трийсет години той решава да зареже богатството си, семейството (има жена и дъщеря) и разкошния живот и се отдава на търсене на духовната истина.

Вардхамана става монах в малък и много суров орден, наречен Парсваната. В течение на дванайсет години той се занимава с дълбока медитация и размисъл, като през цялото време изтърпява крайностите на аскетизма и немотията. Отдава се често на пост и се отказва от всякакви лични вещи, дори от купичка или чинийка, за да пие вода или да слага бадеми. В началото запазва някоя дреха, но скоро захвърля и нея и ходи съвсем гол. Оставя насекомите да лазят по голото му тяло и не понечва да ги махне даже когато го хапят. Дори в Индия, където странстващите отшелници са по-често явление, отколкото на Запад, външният вид и поведението на Махавира често предизвикват присмех, обиди, че и удари, но той понася всичко безропотно.

На четирийсет и две години Махавира решава, че най-сетне е постигнал духовно просветление. През останалите три десетилетия от живота си той проповядва и разяснява духовните си прозрения. Когато умира около 527 г. пр. Хр., вече има много ученици и последователи.

В някои отношения учението на Махавира е много близко до будизма и индуизма. Джайнистите вярват, че когато умре тялото на човека, душата му не умира, а се превъплъщава в някое друго същество (не непременно човешко). Това схващане за преселването на душите е една от основите на джайнисткото учение. Освен това джайнистите вярват в кармата, разбирането, че нравствените последици от дадена постъпка засягат съдбата на починалия в бъдещото му съществуване. Да се премахнат натрупаните грехове от душата, с други думи, нейното пречистване, е една от главните цели на джайнистката религия. Както учи Махавира, това донякъде може да се постигне чрез отказ от плътски удоволствия. Монасите джайнисти са длъжни да се отдават на суров аскетизъм. Според тях гладуването до смърт е достойно за уважение.

Много важен елемент е голямото значение, което тази религия придава на ахизма, или ненасилието. Джайнистите подчертават, че ахизма предполага ненасилие както спрямо животни, така и спрямо хора. Един от резултатите е, че джайнистите са вегетарианци. Обаче най-ревностните от тях довеждат до крайност принципа на ахизма: истинският джайнист не убива муха, в буквалния смисъл на думата; той и не яде на тъмно, защото случайно може да глътне някое насекомо, т. е. да причини неговата смърт. Достатъчно преданият джайнист, ако е заможен, ще наеме някого, който да върви пред него и да мете улицата, за да не би, без да иска, да настъпи и смаже някое насекомо или червей.

От такива разбирания логично следва, че преданият джайнист не може с чиста съвест да изоре една нива например. Фактически джайнистите не се занимават със земеделие. По същата причина много други занятия, изискващи ръчен труд, са забранени от тяхната религия. Джайнизмът ни дава изумителен пример как едно религиозно учение може да се отрази решително върху бита на цяла общност. Макар да живеят в предимно земеделска страна, повечето джайнисти от векове се занимават с търговия и финанси. Освен това религията им повелява да почитат трудолюбието. Ето защо не е чудно, че те се радват на благоденствие, а участието им в индийския духовен и художествен живот е много голямо за техния брой.

Поначало джайнизмът няма кастова система. Но поради постоянното взаимодействие с индуизма тя се е създала и в джайнизма, въпреки че не е толкова крайна. Макар самият Махавира никога да не говори за Бог или богове, все поради връзките с индуизма възниква и преклонение пред някои божества. Тъй като Махавира не е оставил писмено наследство, вероятно е било неизбежно да се възприеме нещо и от индуизма. Има обаче значително влияние и в обратната посока. Джайнисткото противопоставяне на жертвоприношението и на месоядството явно се е отразило силно върху практиката на индусите. Освен това принципът за ненасилие оказва постоянно влияние върху индийските разбирания дори до наши дни. Например Ганди е силно повлиян от учението на джайнисткия философ Шримад Раджахандра (1867–1900), когото смята за един от своите гуру (духовен учител).

Джайнистите никога не са били многочислени и днес наброяват в Индия само около 3 500 000 души. Това не е голяма част от населението на света, но като се отчете изминалият период от 2500 години, броят им не е толкова малък. Преценявайки значението на Махавира, трябва да вземем под внимание, че джайнизмът повече от много други религии е оказвал голямо и трайно влияние върху живота на последователите си.