100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

5. КОНФУЦИЙ551 пр. Хр. — 479 пр. Хр.

Бележитият китайски философ Конфуций е първият човек, разработил учение, в което са синтезирани основните разбирания на китайския народ. Неговата философия, която се опира на личната нравственост и на схващането, че управниците трябва да служат на народа и да дават личен нравствен пример, се задържа в китайския живот и култура много повече от две хилядолетия и въздейства чувствително върху значителна част от населението на света.

Конфуций е роден около 551 г. пр. Хр. в малкото княжество Лу, което попада в днешната севернокитайска провинция Шантунг3. Баща му умира, когато Конфуций е още малък, и бъдещият философ и майка му живеят в бедност.

Като младеж Конфуций заема дребен сановнически пост, но след няколко години се отказва от него. Следващите шестнайсет години проповядва своята философия и успява да привлече значителен брой последователи. Около петдесетгодишен, той получава висок пост в управлението на Лу; но след четири години негови врагове в двора успяват не само да го лишат от поста му, но и да предизвикат изгонването му от княжеството. През следващите тринайсет години той е пътуващ учител и проповедник, след което се завръща в родното си място, където прекарва последните пет години от живота си. Умира в 479 г. пр. Хр.

Конфуций често е смятан за основател на религия, но това определение е неточно. Той почти никога не се е позовавал на някакво божество, отказвал е да се произнася за задгробния живот и е отричал всякакъв род метафизични догадки. По същество той е светски философ, проявявал голям интерес към личната и политическата нравственост и поведение.

Според Конфуций двете най-важни добродетели са йен и ли и те определят поведението на издигнатия човек. Понякога превеждат йен като „обич“, „любов“, но това понятие може да бъде определено по-точно като „добросърдечна грижа към ближния“. Ли съчетава в себе си поведение, ритуал, обичай, етикеция и коректност.

Преклонението пред дедите, основната китайска религия още преди Конфуций, е подсилена от конфуцианството, което поставя особено ударение върху синовната преданост и уважение към родителите. Конфуций учи още, че жените дължат уважение и послушание на мъжете си, а поданиците — на владетелите. Но китайският мъдрец не одобрява тиранията. Той е убеден, че държавата съществува за благото на народа, а не обратното, и че владетелят трябва да управлява най-вече чрез нравствения си пример, а не силом. Една от неговите максими е само вариант на Златното правило: „каквото не искаш да правят на самия теб, не го прави на другите.“

Основният възглед на Конфуций е крайно консервативен. Той вярва, че Златната ера отдавна е отминала и приканва и владетели, и поданици да се върнат към добрите стари нравствени норми. Но в действителност идеята му за управление чрез нравствен пример не намира широко приложение в миналото и в този смисъл той е по-голям новатор, отколкото сам си е представял.

Конфуций е живял по времето на династията Чоу, период на голям интелектуален подем в Китай. Тогавашните владетели не възприемат учението му, но след неговата смърт то широко се разпространява в цялата страна. Но когато идва династията Чин в 221 г. пр. Хр., за конфуцианството настъпват черни дни. Първият император от тази династия Ши Хуанг Ти решава да изкорени конфуцианското влияние и да скъса решително с миналото. Той заповядва да се преследва учението на Конфуций и да се изгорят всички конфуциански книги. Този опит за репресия е безуспешен и когато след няколко години идва краят на династията Чин, конфуцианските учени отново са свободни да проповядват своята доктрина. При следващата династия — Хан (206 пр. Хр. — 220 сл. Хр.), конфуцианството става официална философия на китайската държава.

При династията Хан китайските императори започват постепенно да подбират държавните служители чрез специални изпити. С течение на времето в тях започват да се изискват знания по конфуцианска класика. Тъй като постъпването в държавната йерархия е главният път към богатство и обществен престиж в китайската империя, на изпитите за държавна служба се състезават доста кандидати. Ето защо поколения наред много от най-интелигентните и най-амбициозни младежи с години изучават усилено конфуцианството и столетия наред цялата гражданска администрация на Китай е съставена от хора, чийто светоглед е проникнат от конфуцианската философия. Тази система се прилага (с известни прекъсвания) в течение на две хиляди години — от около 100 г. пр. Хр. докъм 1900-а.

Ала конфуцианството е не само официална философия на китайската администрация. Идеите му се възприемат от по-голямата част от китайския народ и над две хиляди години оказват дълбоко влияние върху неговия бит и начин на мислене.

Няколко са причините, поради които конфуцианството упражнява голяма притегателна сила върху китайците. Първо, личните качества на Конфуций — искреност и честност, са безспорни. Второ, той е практичен и умерен човек и не изисква от последователите си непостижими неща. Ако държи те да са почтени, не очаква от тях да са светци. В това и в други отношения Конфуций е олицетворение на практичните нрави на китайския народ. И може би тъкмо то е ключът към огромния успех, на който неговите идеи се радват в Китай. Конфуций не иска от китайците да променят основните си схващания. Той по-скоро повтаря, утвърждава в ясна и убедителна форма основните им традиционни идеали. Едва ли друг философ в историята се е доближавал толкова плътно до фундаменталните възгледи на сънародниците си.

Конфуцианството, което набляга повече на задълженията на индивида, а не толкова на правата му, може да изглежда мъчносмилаемо и непривлекателно през призмата на днешните западни норми. Но като управленска философия то се оказа изключително ефикасно в практиката. Ако съдим от гледище на способността му да поддържа вътрешния мир и благополучие, в течение на две хиляди години Китай беше горе-долу най-добре управляваната част от света.

Дълбоко вкоренени в китайската култура, идеалите на Конфуций не получиха широко разпространение извън Източна Азия. Но оказаха силно въздействие върху Корея и Япония — две страни, силно повлияни от китайската култура.

В наши дни конфуцианството в Китай е в упадък. В стремежа си да скъсат решително с миналото китайските комунисти така енергично атакуваха Конфуций и неговите доктрини, че не е изключено периодът на неговото влияние върху историята да е приключил. Обаче в миналото идеалите на Конфуций доказаха дълбоките си корени в Китай и няма да се изненадаме, ако през следващия век конфуцианството се възроди.