100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

63. ЕРНАНДО КОРТЕС1485 — 1547

Покорителят на Мексико Ернандо Кортес е роден в 1485 г. в испанския град Меделин. Баща му е дребен благородник. В младежките си години посещава университета в Саламанка, където изучава право. Деветнайсетгодишен, напуска Испания, за да си търси късмета в новооткритото Западно полукълбо. Пристига в Испаньола в 1504 г. и няколко години остава там като изискан земевладелец и местен донжуан. През 1511 г. участва в покоряването на Куба от испанците. След това събитие се оженва за балдъзата на имперския губернатор на Куба и е назначен за кмет на Сантяго.

В 1518 г. имперският губернатор Диего Веласкес определя Кортес за ръководител на една експедиция до Мексико. Опасявайки се от прекомерната му амбициозност, Веласкес скоро отменя заповедта си, но вече е много късно да го спре. През февруари 1519 г. Кортес отплава с 11 кораба, 110 моряци, 553 бойци (от които само 13 с огнестрелно оръжие и 32 с арбалети), 10 тежки оръдия, 4 по-леки и 16 коня. Еспедицията слиза на сушата на Велики петък там, където сега е град Веракрус. Известно време Кортес се задържа около брега и събира сведения за положението в страната. Разбира, че ацтеките, които управляват Мексико, имат голяма столица навътре в страната, че разполагат с големи запаси от скъпоценни метали и че са ненавиждани от покорените от тях други индиански племена.

Решен на завоевания, Кортес нахлува в територията на ацтеките. Някои от войниците му се стряскат от огромното числено превъзходство, което ще трябва да преодоляват, затова Кортес унищожава корабите на експедицията. Хората му вече нямат друг избор, освен да го следват до победа или да бъдат избити от индианците.

Когато навлизат навътре, испанците срещат ожесточената съпротива на тлакскаланите, независимо индианско племе. След като неголямата им войска е разбита в тежки боеве с испанците, тлакскаланите решават да се съюзят с тях срещу ацтеките, които ненавиждат. Кортес настъпва към Чолула, където ацтекският император Монтесума II е подготвил изненадващо нападение срещу испанците. Обаче Кортес е информиран предварително за намеренията му, пръв нанася удар и посича хиляди ацтеки при Чолула. След това настъпва към столицата Теночтитлан (днешния град Мексико) и на 8 ноември 1519 г. влиза в нея, без да срещне съпротива. Скоро Монтесума е хвърлен в затвора и наглед цялата операция е почти приключила.

Но ето че друга испанска войска начело с Панфило де Нарваес е пристигнала на брега със заповед за арестуването на Кортес. Той оставя част от войниците си в Теночтитлан, а другите повежда бързо към крайбрежието. Там разгромява войската на Нарваес и убеждава оцелелите да се присъединят към него. Но докато се върне в Теночтитлан, неговият заместник там е успял да вбеси ацтеките. На 30 юни 1520 г. те вдигат въстание в Теночтитлан и испанците, претърпели тежки загуби, отстъпват към Тлакскала. Но Кортес се сдобива с подкрепления, през следващия май се връща и поставя под обсада Теночтитлан. Градът се предава на 13 август. След това испанският контрол над Мексико е почти осигурен, въпреки че Кортес трябва да отдели известно време, за да консолидира завоеванията си в по-отдалечените райони. Теночтитлан е преустроен и с новото име Мексико Сити става столица на испанската колония Нова Испания.

Като вземем под внимание малобройните войски, с които Кортес започва, покоряването на една петмилионна империя е наистина забележителен военен успех. Единственият друг случай за подобно постижение в историята е Франсиско Писаро, покорил империята на инките в Перу. Естествено е да се запитаме как и защо Кортес е успял. Това, че е разполагал с коне и огнестрелно оръжие, несъмнено е фактор; но броят им, между другото съвсем недостатъчен, не е стигал да компенсира голямото числено превъзходство на противника. (Заслужава да отбележим, че нито една от двете предишни испански експедиции към мексиканския бряг не успява да установи поселище или да постигне някакво трайно завоевание.) Ръководната роля на Кортес и неговото мъжество и решителност са несъмнено главните причини за неговия успех. Не по-малко важна е изкусната му дипломация. Кортес не само успява да избегне създаването на индианска коалиция срещу себе си, ами и убеждава значителен брой индианци да се съюзят с него против ацтеките.

Освен това Кортес е подпомогнат от ацтекските предания за бога Кетсалкоатл. Според една индианска легенда този бог е научил индианците на земеделие, леярство и управление; той бил висок, с бяла кожа и дълга брада. След като обещал да се върне пак при индианците, той запрашил отвъд „Източния океан“, тоест Мексиканския залив. Много е възможно в очите на Монтесума Кортес да е бил завърналият се бог и тази представа да е оказала влияние върху поведението на Монтезума. Той наистина реагира слабо и нерешително на испанското нашествие.

И един последен фактор за успеха на испанците е тяхната религиозност. За нас, разбира се, нашествието на Кортес е непростим агресивен акт. Но Кортес е убеден, че това нашествие е нравствено оправдано. Той съвсем искрено говорел на войниците си, че ще удържат победа, защото тяхното дело е праведно и те се бият под знамето на кръста. Религиозните подбуди на Кортес са напълно откровени; той неведнъж излага на опасност успеха на експедицията си, като се увлича в опити да покръсти индианците.

Кортес е отличен дипломат в отношенията си с индианците, но не може да се похвали със същото, когато става дума за дворцовите интриги и за испанските му съперници. Кралят на Испания го е възнаградил богато със земи и с титла маркиз, но му е отнел поста губернатор на Мексико. Кортес се завръща в Испания в 1540 г. и през последните седем години от живота си губи времето си да отправя молби до краля да го върне на губернаторския пост (вече в Нова Испания). Когато умира близо до Севиля в 1547 г., Кортес е дълбоко огорчен, макар и много богат човек. Обширните му имения в Мексико наследява синът му.

Това, че Кортес се е отличавал с алчност и прекомерна амбициозност, е очевидно. Негов почитател, който го познавал лично, го описва като безмилостен, надменен човек, склонен към поразии и кавги. Но Кортес има и редица добри качества. Той е смел, решителен и интелигентен. Обикновено е весел. Макар и твърд като военен ръководител, не е безогледно жесток. За разлика от Писаро, когото всички ненавиждат, Кортес предразполага мнозина индианци и се опитва да не ги управлява много сурово. Между другото, очевидно е бил красив и обаятелен; винаги е бил любимец на жените.

В завещанието си Кортес казва, че не е сигурен дали е морално оправдано да притежава индиански роби. Този въпрос го е тормозел и той изисква от сина си да го премисли много внимателно. За онова време такова отношение е рядкост. Трудно можем да си представим Франсиско Писаро (или Христофор Колумб) да се тревожи по такъв въпрос. В крайна сметка човек оставащ впечатлението, че от всички испански конквистадори Кортес е бил най-свестният.

Кортес и Писаро имат десетгодишна разлика и са родени на разстояние 25 километра един от друг. Постиженията на двамата (които май са и роднини) поразително си приличат. Те, макар и поотделно, покоряват район с почти континентални размери и налагат там езика, религията и културата на завоевателите. Почти в цялата тази област политическата власт остава по-късно в ръцете на хора от европейски произход.

Съчетано, влиянието на Кортес и Писаро е значително по-силно от това на Симон Боливар. С техните завоевания политическата власт в Южна Америка преминава от индианците у европейците. Боливаровите победи просто успяват да прехвърлят властта от испански управления на южноамериканци от европейски произход.

На пръв поглед може да изглежда, че Кортес трябва да бъде класиран по-напред от Писаро. Освен това, когато Писаро умира, индианската съпротива не е приключила, докато Кортес по същество завършва покоряването на Мексико. Но според нас пред тези два елемента натежават други съображения. Завоевателският устрем на испанците и превъзходството на оръжията им очевидно поставят сериозна заплаха както пред ацтеките, така и пред инките. Перу, закриляна от планинския си терен, има известни шансове да си възвърне независимостта. Смелото и успешно нападение на Писаро може наистина да е променило хода на историята.

Но владенията на ацтеките не са така планински, както е Перу. Те (за разлика от Перу) граничат с част от Атлантическия океан, което ги прави по-леснодостъпни за испанските сили. Ето защо, както личи по всичко, покоряването на Мексико от Испания е било почти неизбежно: главният резултат от смелото начинание на Кортес е, че е ускорило хода на историята.