100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството

6. СВЕТИ ПАВЕЛок. сл. Хр. — ок. 64 сл. Хр.

Апостол Павел, по-млад съвременник на Исус, става най-ревностният привърженик на новата вяра — християнството. Неговото въздействие върху християнското богословие се оказа по-трайно и с по-далечен обсег от това на всички християнски хроникьори и мислители.

Павел, известен също като Савел, е роден в Тарс, град в Киликия (днешна Турция), няколко години след началото на християнското летоброене. Римски гражданин, той е от еврейски произход. На младини е изучавал староеврейски и е получил цялостно еврейско обучение. Научил се също да майстори шатри. Като младеж отива в Ерусалим, където се учи при именития еврейски равин Гамалиел. Макар Павел да е бил в Ерусалим по едно и също време с Христос, съмнително е дали двамата изобщо са се срещали някога.

След смъртта на Исус ранните християни били смятани за еретици и били преследвани. Известно време самият Павел участвал в тези преследвания. Но при едно пътуване от Ерусалим за Дамаск му се явил Христос и му проговорил, след което той приема новата вяра. Това е повратна точка в живота му. Някогашният върл противник на християнството става негов най-ревностен и най-влиятелен разпространител.

Животът на Павел преминава в размисъл, в писания за новата вяра и в привличане на нови нейни привърженици. По време на мисионерската си дейност той пътува надлъж и нашир из Мала Азия, Гърция, Сирия и Палестина. В проповедите си пред евреите Павел няма такъв успех, какъвто имали други ранни християни. Всъщност държането му често предизвиквало силен антагонизъм и на няколко пъти дори животът му бил застрашен. Но когато не проповядвал пред евреи, Павел се радвал на такъв успех, че започнали да го наричат Апостол на езичниците. Няма друг, който да е изиграл толкова голяма роля в разпространението на християнството.

След дълги, наситени с проповеди обиколки в източната част на Римската империя, Павел се завръща в Ерусалим. Там е арестуван, а след това изпратен в Рим на съд. Не е ясно как е завършил този съд и дали изобщо той е напуснал Рим. Но в края на краищата (най-вероятно около 64 г.) той бива умъртвен близо до Рим.

Огромното влияние на Павел върху развитието на християнството се корени в три неща: 1) големия му успех като мисионер; 2) неговите писания, които съставят съществена част от Новия завет; 3) ролята му в разработката на християнското богословие.

От двайсет и седемте книги на Новия завет най-малко четиринайсет се приписват на Павел. И макар някои съвременни изследователи да са на мнение, че четири-пет от тях са писани от други автори, ясно е, че Павел е най-значителният сред авторите на Новия завет.

Неговото въздействие върху християнското богословие е неизмеримо. Идеите му включват следното: Исус е не само вдъхновен пророк в човешки образ, но наистина има божествен произход. Христос умира заради нашите грехове, които може да ни бъдат простени благодарение на неговите страдания. Човек не е в състояние да постигне спасение, като се опитва да спазва предписанията на Библията, а само като приема Христос; и обратно, приемаш ли Христос, греховете ти ще бъдат опростени. На Павел принадлежи учението за първородния грях (вж. Послание към римляните 5:12-19).

Тъй като само подчинението на закона не може да донесе спасение, Павел настоява, че не е нужно новопокръстените християни да спазват еврейските предписания за храната или обредите от Мойсеевото законодателство и че дори е излишно да се обрязват. Неколцина от раннохристиянските водачи изказвали решително несъгласие с него по този въпрос и ако възгледите им бяха надделели, много е съмнително дали християнството щеше да се разпространи толкова бързо из цялата Римска империя.

Павел е останал неженен и явно никога не е имал полови отношения с жена, макар това да е трудно доказуемо. Съдържащи се в Светото писание, възгледите му за половия живот и жените оказват по-късно определено въздействие. Неговата най-прочута мисъл на тази тема (I. Коринтяните 7:8-9) гласи: „А на неженените и вдовиците казвам: добре им е, ако си останат като мене. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по-добре е да се женят, отколкото да се разпалват.“

Освен това Павел има строго определени представи за мястото на жената: „Жената да се учи на безмълвие и пълно покорство. Защото най-напред биде създаден Адам, а после Ева.“ (I. Тимотея 2:11-13). Подобни възгледи, може би дори в по-силна форма, са изразени в I. Коринтяните 11:7-9. Безсъмнено в тези пасажи Павел изразява идеи, вече възприети от съвременниците му; показателно е обаче, че Христос не е правил подобни изказвания.

Повече от всеки друг, Павел е факторът за превръщането на християнството от еврейска секта в международна религия. Неговите главни възгледи за божествения произход на Христос и за опрощаване на греховете чрез вяра остават основни за християнството през следващите векове. Всички по-късни християнски богослови, в това число Августин, Тома Аквински, Лутер и Калвин, са силно повлияни от писанията на Павел. Всъщност въздействието на неговите идеи е толкова силно, че някои изследователи твърдят, че той, а не Христос трябва да бъде смятан за основоположник на християнската религия. Това мнение като че ли е твърде крайно. Но макар влиянието на Павел да не стои наравно с Исусовото, то е далеч по-голямо от влиянието на всеки друг християнски мислител.