Ада

ГЛАВА 21

— От дете съм си мечтал да летя с метла! — изчурулика Тичко, грабна една от двете метли, облегнати на лявата стена, възседна я и заподскача из равнището като момченце, което си пее:

Имаме си кончета от върбови клончета! (2)

Леви-десни, леви-десни ще вървим напред! (2)

Широкоплещестият изгледа ездача, от горе до долу, дръпна втората метла и бавно я придвижи пред очите си за оглед, — от единия край до другия — въртейки я около надлъжната ос. Не откри каквото търсеше и застина за няколко секунди.

— С коя от двете летеше онзи? — попита момченцето; още не бе успяло да се задъха от лудуване. — Да не би да е тая, дето я държиш?

Мъжагата внимателно разроши перата, с които се мете, а после отново замръзна неподвижно.

— Моята тъпа метла не ще да лети. Дай да пробвам твоята!

Той се бе вглъбил в мислите си и не го чуваше:

Известно е, че всяка машина се включва по някакъв начин; тази не изглежда да има никакво копче нито по дървената си дръжка, нито в перата си, но след като онзи летеше с нея, — широкоплещестият бе хванал същата, която метачът показваше в работещо състояние — значи би трябвало някак си да се управлява. Възможно ли е да са осъществили кормило, ръководено с мисълта? Не е изключено, но в такъв случай вероятно ще е необходимо съзнанието на бъдещия летец да мине през специално обучение, чрез което да настрои вълните си на честотата на метлата; добре, но продавачът не спомена нищо такова. Впрочем той не спомена почти нищо…

Или пък метлата сама усеща желанието на ездача, като изследва мисловните сигнали от тялото, което е във физически допир с дръжката? И може би е нужно известно време за приспособяване, за да може устройството да изучи как работи съзнанието на притежателя му, и да се настрои към неговите мозъчни вълни?

Широкоплещестият се приготви да скърши метлата върху бедрото си.

— Не я чупи! Дай поне да я пробвам! Мен може да ме хареса! — възпротиви се палавникът.

Мъжагата бе застанал на един крак — левия — и бе вдигнал десния в положение „готов да счупя дебела и здрава пръчка с помощта на якото си, твърдо като камък, бедро“; беше се вкаменил за пет секунди и шест десети, след които се съживи и отново зае нормална стойка с два опорни крака на земята.

— Какво ти става? Защо искаше да я счупиш?

— Трябва да разберем как работи.

— И затова трябва да я разцепиш на две?!

— Трябва да видим как е устроена.

— Стига бе? После ти ли ще я поправяш?

— Не.

— Вярно, щом на входа продават метли, там където ходим сигурно ще има и техническа поддръжка. А пари имаш ли?

— Не.

— Няма нищо — и метлите ги взехме безплатно. Но не е хубаво да се чупят неща!

— Имаме две метли. Ще счупя едната, ще видим как работи, и ще можем да използваме втората.

— Човек може да се научи да си служи с нещо и без да го чупи…

— Понякога. В случая не виждам как.

— Ами ако счупиш метлата и не разбереш как работи?

— Нищо. Така или иначе не можем да летим с нея.

— Можем да я използваме за нещо друго!

— Метлата не загубва способността си да мете когато дръжката й е счупена, защото действието „метене“ се извършва чрез свойствата на опашката с пера, която нямах намерени да скършвам, засега.

— Как го каза?! И какво очакваш да има в дървена дръжка на метла?

— Електроника. Антигравитационен завихрящ реактивен генератор. Може би тласъчен ускорител на комплексноспрегнати времепространствени зердонни субквантови частици с вълново-честотна зависимост. И, разбира се, батерии.

— Стига бе!? „Субквантови зердонни дъра-бъра частици“ в някаква си метла!? Да не си изкукуригал?

— Всяка машина следва правилата, наложени от законите на вселената, в която изпълнява функциите си.

— Дрън-дрън. Не си ли чувал за вълшебство?

— Чувал съм.

— Виждал ли си?

— Да. По филмите.

— И не ти ли мина през ума, че метлите могат да се движат не само чрез антигравитация или „вълнови кваркови субйони“, а с най-обикновена магия?

— Не.

— Затова не ще да лети твоята! Трябва първо да повярваш! А ако ми подметнеш защо не лети моята ще ти кажа, че… Тя не ще, защото… защото е инат!

— Машина със сложността на летяща метла, която се управлява с мисъл — както се случва според представите за вълшебство — би изисквала изключително сложно устроен свят, в който съществуват особени частици вещество и полета, които могат прецизно да управляват, целенасочено и съгласувано, други области от света, отдалечени на многократно надвишаващи размерите на частицата разстояния. Би било необходимо да съществуват високоскоростни — скрити и невлияещи пряко на околните събития — шини за предаване на данни на големи разстояния между твърде сложни частици и полета.

— Та какво казваше? — облещи се Тичко.

— Трябва да съществуват допълнителни — неявни и недосегаеми от повечето части на вселената, и достъпни само за определени специални части — пътища за взаимодействие между частите на вселената, и отделните особености да имат проявления по много начини и на различни времепространствени координати. Това е като да пъхнеш ръката си в процеп в стената, а тя да се покаже от тавана — тогава или нещо трябва мигновено да пренесе описанието на ръката ти от стената към тавана, или ръката ти трябва непрекъснато да има изображение и на тавана; или да поставиш камъче на място, определено с точност до един диаметър на камъчето, и тъкмо това действие да накара огромна сграда, намираща се на хиляди километри и напълно стабилна дотогава, да рухне, без да има „научно обяснение“, т.е. причината да бъде следствие на неизвстни, досега, закони. За да са възможни такива неща, е необходимо изключително сложна разумна система за наблюдение и управление, която да следи цялата вселена за специални действия — като поставянето на камъчето — и да задейства определени непредвидими — въз основа на наличната вътрешна информация — събития в случай че забележи изпълнението на такива особени действия.

— Искаш да кажеш, че за да съществуват вълшебства, е необходимо вселената да бъде мислещо същество? Че тя си е? Не си ли чувал за Господ? Той може всичко. Той трябва да ме е пратил тук…

Тичко сведе смирено глава.

— Може всичко, но не прави всичко, защото ако се случваше всичко, значи се случва нищо, защото не е определено кое от всичкото се случва. Случването е определяне на някое от всичките неща, които могат да се случат, но не се случват, защото вече се е случило точно определено от тях. Предполагам, че и ти си мислиш, че можеш да правиш всичко, което си поискаш, въпреки че това е обикновена заблуда.

— Аз си мисля, че с тия словозаврънкулковщини не успя да ме разубедиш, че метлите не са вълшебни; и недей да я чупиш, ако обичаш!