Ангел на нощта

ДЕСЕТА ГЛАВА

— Саладин умира — каза Малкъм.

Алпин вдигна глава и се втренчи в лицето му. Конят му риеше пръстта и се вдигаше на задните си крака. Тя сграбчи юздите, за да успокои животното. Като реши, че причината е някакъв ловен инцидент, тя промълви:

— О, не.

С тъмни кръгове под очите, с потъмняло от мъка лице, Малкъм стисна зъби и се загледа в сводестите врати на замъка.

— Това е истината.

Тя се разтревожи.

— Как се случи това?

— Той се оплакваше от болки в стомаха през последните няколко дни. Снощи си легна и оттогава не се е събуждал.

Сосът на Елана. Но тази напитка не предизвикваше сън.

— Опита ли се да го събудиш?

— О, да, по всякакъв възможен начин. Раби крещя името му толкова силно, че да събуди всички ангели в небесата. Напразно. Той продължава да е в безсъзнание.

— О, Малкъм, не трябва да губиш надежда. Къде е той?

Той кимна към портите. Ездачите влизаха в двора.

— Пристига с каруца няколко минути след нас. Раби я кара.

Разтревожена, Алпин пусна юздите и извика Александър. Когато воинът дойде при тях, тя подаде ръка на Малкъм.

— Слизай, Малкъм. — Ръката му хвана нейната. Тя усети, че трепереше от страх. — Обещавам ти, всичко ще се оправи.

Той изсумтя недоверчиво.

— Не трябваше да ходим на този лов, а той трябваше да яде това, което ядоха всички останали.

Алпин се молеше просто да е прекалил с разхлабителната отвара на Елана, но изведнъж се уплаши. Стисна ръката на младия мъж.

— Какво е ял снощи?

— Някакви корени и плодове. Глухарчета. Заешката храна, която винаги яде.

Скърцането на колела оповести пристигането на каруцата.

— Какви корени? Да не би да е ял нещо отровно?

— Не знам — изръмжа той през стиснати зъби. — Струва ми се невероятно. Та той се храни с растения през целия си живот. Знае какво да яде и какво да отбягва.

— Какво е пил снощи?

Като в сън, Малкъм се обърна да види каруцата. Раменете му се отпуснаха.

— Всички пихме вода от пастирския кладенец. Пихме и бира от буренцата си. Но не и Саладин, разбира се. Той пи от любимата си вода с портокалов сок. Нищо необичайно или пък развалено.

Така си мислеше той, но Алпин знаеше истината. Тя беше сигурна, че билките на Елана са причина за състоянието на Саладин. Въпреки това вината беше нейна. Ако не беше довела африканката в Шотландия и не бе предложила тя да вземе билките си, Саладин щеше да си бъде жив и здрав.

Намеси се здравият разум. Ако Елана го беше разболяла с билките си, по същия начин можеше да го вдигне на крака.

Стисна още веднъж ръката му.

— Вие с Александър го внесете вътре и го сложете в леглото му. Ще доведа Елана. Не се тревожи. Тя знае какво да направи за него.

Втурна се към замъка с мисълта за ужасния обрат в събитията през този ден. Само преди час стоеше на сянка на старата арена. Беше взела бъчвичка ром и една торба, в която имаше захарна тръстика и едно мачете.

Децата от Килдалтън се бяха скупчили около глобуса, който беше изнесла от кабинета на Малкъм. Малките го въртяха и с нетърпеливи пръстчета търсеха местоположението на Барбадос.

Бутна вратата на замъка и се затича към кухнята. Елана седеше до масата и скубеше една тлъста гъска.

Преди два дни Елана беше бръкнала в запасите им от захарна тръстика и бе дала една пръчка на прислужника за по-грубата работа като награда, че бе оплевил градината с насаждения за кухнята. Любопитството, свързано със захарната тръстика, бе накарало Алпин да проведе урока по география тази сутрин.

Но сега застана пред Елана единствено с мисълта за приятелите си от детството.

— Саладин е болен.

Тя вдигна глава с царствено изражение.

— Съжалявам, съжалявам.

Алпин издърпа птицата от ръцете й и я хвърли на масата. Разхвърчаха се бели пера.

— Сигурно си го убила. Предлагам да се поровиш из билките си и да намериш лек. Действай бързо, момиче!

С широко отворени очи, Елана скочи на крака.

— Да съм го убила? Къде е той? Как е той?

— В безсъзнание е. Така е от снощи. Малкъм и Александър го пренасят вътре. Мислят, че умира.

Като размахваше пръстите си с полепнали по тях пера, Елана се втурна към дървеното ведро и взе да мие ръцете си.

— Какво е ял?

— Изпил е портокаловата помия с твоите съставки.

— Какво друго?

Откъм фоайето се чу шум. Пренасяха Саладин.

— Какво е ял! — изкрещя Елана.

— Зърнести плодове, корени и стъбла на глухарчета, мисля.

Елана замръзна, после бавно обърна глава към приятелката си.

— Глухарчета? Чернокожият е ял глухарчета снощи?

Надеждите на Алпин се върнаха.

— Да. Това лошо ли е?

— Лоша комбинация. Стъбла от глухарчета и прекалено много сок „клеча в храсталака“. Много лошо. — Без да губи време да бърше ръцете си, отиде до огнището, уви престилката си около дръжката на вдигащия пара чайник и го свали от огъня.

Побесняла от яд и съжаление, Алпин я дръпна.

— Ще умре ли?

— Не знам. Ще му дам малко сварени водорасли. Ако се събуди, ще го накараме да пие много чиста вода с портокалов сок.

Алпин стисна ръце.

— Моля се това да стане. Ще взема билките ти и ще те чакам горе.

След пет минути стоеше заедно с Малкъм до леглото на Саладин. Лицето му изглеждаше оловносиво на фона на белите чаршафи.

— Изглежда зле — каза Малкъм. — Едва диша.

Тя застана пред него. Отчаянието в очите му я накара да се стегне.

— Моля те, не се тревожи, любов моя — прошепна и погали небръснатата му буза. — Елана ще направи всичко възможно да го вдигне на крака.

Той въздъхна и й се усмихна едва-едва.

— Бих искал да можех и аз да вярвам толкова много на способностите й. Но тъй като не съм толкова убеден, ще изпратя за акушерката.

Искаше да му каже истината, но инстинктът за самосъхранение я накара да се въздържи. Акушерката не би имала и представа дори от причината за заболяването на Саладин. Трябваше да го накара да остави Елана да се заеме с лечението. Затова съчини една смела лъжа.

— Не е нужно да викаш акушерката. Тя може да го убие. Трябва да се довериш на Елана, Малкъм. Всички в Барбадос го правеха. Губернаторът не позволяваше на никой друг да лекува подаграта му. — Надеждата в очите му я вдъхнови. — Церила е всичко: от сърдечни заболявания и импотентност до жълта треска и воднянка.

На устните му заигра усмивка.

— Воднянка ли? Побиват ме тръпки при мисълта за лечението на това заболяване.

В коридора отекнаха стъпки.

— Аз също не знам начина на лечение, но ръката на Елана лекува всичко. Можеш сам да я попиташ.

— Какво да ме попита? — каза тя, влизайки с поднос в ръце, върху който имаше кана, парчета плат и чаша с вдигаща пара течност.

— Няма значение — отвърна Малкъм, станал отново тъжен. — Само го лекувай толкова внимателно, колкото си лекувала и губернатора на Барбадос.

Елана отвори уста.

— Какво?

— Малкъм се тревожи — побърза да изрече Алпин. — Казах му как всички в Барбадос ценяха уменията ти да лекуваш. Дори губернатора. — Човек, който Елана никога не беше виждала.

Тя постави подноса върху нощната масичка.

— Бас държа. — Наведе глава и се зае със Саладин. Мъчи я вината, помисли си Алпин и се прокле отново.

— Какво му е?

— Сега ще видя. — Елана се наведе над леглото и вдигна клепачите на Саладин. Контрастът на махагоновата й кожа и сивия цвят на лицето му беше очевидно доказателство за състоянието му.

Малкъм започна да се нервира.

— Направи нещо, за Бога!

Алпин обви ръка около кръста му; беше напрегнат.

— Ще стане като нов.

— Моля се да е така. Той е най-добрият ми приятел и много го обичам.

Като се правеше на много заета, за което Алпин знаеше, че е привидно, Елана опипа челюстта на Саладин и плъзна пръсти по врата му. Натисна леко раменете му, после разкопча ризата му и положи глава на гърдите му.

— Е? — каза Малкъм.

— Не се бой за него — отвърна тя. — Сърцето на Чернокожия бие като барабан в джунглата. Това островно момиче ще го събуди — мрачно погледна към Алпин — много бързо.

Пусна пълна лъжица сушени билки в чашата с горещата течност, после се отпусна на леглото. Като пъхна ръка под врата му, тя повдигна главата му. Когато се обърна за чашата, Малкъм я взе и й я подаде.

— Ще изгълташ това — каза Елана, после заплаши изпадналия в безсъзнание свой пациент: — или ще напоя един парцал с течността и ще го пъхна там, където се крие твоето велико мюсюлманско достойнство.

Грубостта й не заблуди Алпин; знаеше, че тя беше дълбоко загрижена за Саладин и безцеремонността й беше просто начин да прикрие тревогата си.

Малкъм прегърна Алпин и я притисна до себе си.

— Мисля, че току-що ми хрумна как се лекува воднянка — промърмори той. — Лечението включва мокър парцал и скритото достойнство на мъжа.

— Саладин е силен. Той ще оцелее със или без своето достойнство. Елана няма да допусне нещата да се развият по друг начин.

Придържайки главата на Мавъра, лечителката масажираше адамовата му ябълка. За голямо учудване той започна да поглъща течността. Когато чашата се изпразни, я остави настрани и почисти лицето, врата и гърдите му с мокро парче плат.

— Ще се събуди ли? — попита Малкъм.

— Скоро, скоро, много скоро.

— След като е в безсъзнание, как го накара да преглъща?

Елана сви рамене.

— Свещените мъже на ашанти наричат това дух на тялото. Аз казвам, че това е мистерия, същата като тази, дето новороденото търси гръдта на майка си.

Времето сякаш бе спряло. Само повдигането на гръдния кош на Саладин показваше, че е жив. В стаята цареше тишина и отчаяние. Дори вън на двора всякаква дейност бе замряла. И децата бяха престанали да играят. Само животните във фермата, изглеждаше се интересуваха от странната болест на Саладин.

Алпин черпеше сили от приятелската прегръдка на Малкъм. Той също имаше нужда от нея и това повдигаше духа й. Тогава тя му обеща наум да забрани на Елана да използва билките си и да я накара да признае чувствата си към Саладин, ако той оживее.

— Хората в Килдалтън го обичат, нали?

— Да.

Саладин се закашля и отвори очи. Огледа се наоколо с отворена уста. Видя Малкъм и му се усмихна.

— Алелуя! — възторжено извика Малкъм. Болният насочи вниманието си върху Елана, която плачеше.

Малкъм пусна Алпин, втурна се към леглото и коленичи.

Елана зарови лице в парчето плат и захлипа. Алпин отиде до приятелката си и я потупа по гърба.

— Какво има — попита Саладин със слаб глас, — бдение над умиращ ли?

Приятелят му стисна ръката му.

— Зависи как се чувстваш.

Мавърът облиза устни и преглътна.

— Кълна се, че си ме вързал и си ме влачил до вкъщи. Как съм се озовал тук?

— Докарахме те с каруца.

Саладин разтри чело, като изкриви тюрбана си на една страна.

— Защо плаче тази африканка? И някой ще ми даде ли нещо да пия? Вкусът в устата ми е ужасен.

Елана подсмъркна и вдигна глава.

— Ти си един нахален чернокож.

— И неблагодарен — допълни Малкъм.

Мавърът се усмихна, разкривайки раздалечените си зъби.

— И съм жаден. Ти да не си използвала могъществото на Ашанти да ме измъкнеш от лапите на смъртта?

Само ако знаеше, помисли си Алпин, че Елана бе поставила живота му в опасност.

Елана наля вода с портокалов сок и я поднесе към устата му. Очите му не се откъсваха от лицето й. Като изпразни чашата, той каза:

— Ти ли ме спаси?

Тя кимна и се зае с пълненето на чашата. Когато му я подаде, той хвана ръката й. После погледна към Малкъм и Алпин и каза:

— Оставете ни.

Алпин видя как Елана се вкамени и се учуди защо не му се противопостави. Като си мислеше, че приятелката й се страхува да остане насаме със Саладин, каза:

— Вероятно трябва да останем, Саладин. Може да имаш нужда от нас.

— Не мисля. Той има всичко, от което се нуждае. — Като потупа рамото на приятеля си, Малкъм се изправи. — Дръж се добре!

— Та аз съм толкова немощен, че не бих могъл дори да си отчупя хляб. Моят ангел на милосърдието е в пълна безопасност.

Малкъм и Алпин излязоха от стаята.

— Господи, направо съм изтощен! — Той се облегна на перилата и погледна надолу към входа.

Алпин го разбираше.

— Искаш ли да се изкъпеш? — попита тя. Той й хвърли поглед през рамо и се засмя.

— Защо? Мислиш ли, че се нуждая от баня?

Тя сбърчи нос.

— Не и ако искаш да миришеш на влажна вълна и конска пот.

Обърна се и я вдигна на ръце.

— О, Алпин, мислех си, че ще го загубим.

После се завъртя заедно с нея. Вратите, свещниците, древните оръжия, всичко се завъртя пред погледа й. Сграбчи косата му и затвори очи. Възстановяването на Саладин погълна вината, която изпитваше. Сладката действителност зае мястото й. Малкъм се беше върнал. Нямаше да минат много часове и той щеше да я направи своя съпруга в истинския смисъл на думата. Според закона щеше да принадлежи на мъжа, който със сигурност я беше измамил.

Както й да стояха нещата, нямаше да го изпусне този път. Тя го желаеше, него, компанията му, страстта му.

След като я пусна на земята, и двамата бяха замаяни. Също като редовните посетители на кръчмата „Гнило и развалено“ те се заклатушкаха надолу по стълбите. Докато Дора пълнеше ваната в помещението за миене на съдове до кухнята, Алпин поднесе на Малкъм кифли, сирене и студено овнешко. Тя го остави в кухнята и отиде до стаята му да вземе чисти дрехи. Като се погледна в огледалото, остави фустанелата и ризата и извади дрехи за преобличане и за себе си. После оправи косата си, изми лицето си и пощипа бузите си, за да им придаде малко цвят.

След като Малкъм се изкъпа и се преоблече, излязоха на двора, за да оповестят радостната новина за оздравяването на Саладин. Войници, наематели, деца, всички се присъединиха към разходката им около Килдалтън.

Като стигнаха до старата арена, Малкъм съзря глобуса.

— Това пък какво прави тук?

Иронията, която се съдържаше в ролята й на учителка сутринта, накара Алпин да се усмихне. Като момиче мразеше тукашните деца, понеже те се обучаваха, за разлика от хората на чичо й. Килдалтън им осигуряваше образование. През годината, когато живя тук, беше твърде горда и упорита, за да стъпи в училището. Малкъм имаше успехи по история и математика, а тя — в белите и оцеляването.

Пред тях изхвръкна малкият Гиби Армстронг.

— Тя ни даде бонбони от острова и ни позволи да въртим глобуса.

С вдигнати вежди Малкъм каза:

— Откри ли Шотландия, момко?

Гиби се спъна и едва не падна. Раби Армстронг улови момчето и го качи на раменете си.

— Да, милорд, и Барбадос — извика то, заровило пръсти в косата на Раби. — Там лейди Алпин е отгледала бонбоните.

Малкъм взе ръката й и преплете пръсти с нейните.

— Любопитен съм, Алпин. Как отглеждаш бонбони?

Тя изпитваше странното чувство, че си е у дома. Заобикаляха я хора, които някога я наричаха буйна и палава, но сега признаваха добротата и щедростта й. Стисна ръката му.

— Дадох им захарна тръстика. Показах им едно мачете. Елана отвори едно буренце и раздаде ром.

— Дала си алкохол на Гиби и на останалите малчугани?

Обвинението в гласа му я жегна.

— Не, разбира се. Само на мъжете. — Отдръпна се. Той я притегли обратно.

— Пошегувах се, любима. А сега ми кажи дали ти липсвах.

Той й беше липсвал и самотата я беше направила неспокойна. За да се успокои, беше карала слугите да чистят като луди. Целият Килдалтън беше изчистен, измит и лъснат от върховете на кулите до мазетата.

— Бях твърде заета, за да усетя липсата ти.

— О, разбирам. И с какво беше заета, докато ме нямаше, като изключим преподаването и поенето на мъжете с ром?

— Заклахме свинете и направихме малко реформи.

— Какви реформи?

— Ще ти покажа. — Поведе го покрай оградената със стена градина към задния двор.

Малкъм се спря изведнъж. Пред него се издигаше нова каменна постройка с гъсто покрит със слама покрив.

— Построила си ново помещение за зимнини!

— Не аз. Александър и хората му събориха старото. Дървените подпори и покривът са натрупани на купчина ей там. Камъните пък взеха оттам.

Александър се присъедини към тях.

— Построяването на ново помещение за зимнината беше идея на лейди Алпин, милорд. Тя не отстъпи в работата на никое от момчетата.

— Е, добре, милейди — Малкъм я огледа от главата до петите, — може би по-често трябва да отсъствам от Килдалтън, въпреки че за мене е загадка как съм могъл да се отдалеча от тебе.

Сред тълпата се понесе одобрителен шепот.

Тя се почувства хваната в капана на чувствата, които той излагаше на показ. Тъй като не й беше удобно да бъде център на вниманието, отвърна:

— Отлична идея.

Дора излезе напред.

— Това не е всичко, което тя направи, милорд. Накара ни да почистим целия замък. Дори мисис Елиът не би намерила кусур на лейди Алпин.

— Май съм сключил добра сделка. Ще трябва здраво да поработя, за да се изравня с нея.

Мъжете се засмяха. Жените се усмихнаха. Децата се зарадваха.

Смутена от изгарящия му поглед, Алпин отвори вратата на зимника.

— По-добре първо да провериш.

Той надникна. Само след миг извика:

— Та вътре има достатъчно сирене и прясна шунка да изкараме чак до пролетта. Благословен да си, свети Найниън, като добавим и дивеча, ще изкараме зимата и ще ядем по царски.

Алпин загуби доброто си настроение. Преди да настъпи зимата, щеше да се върне в Барбадос. Нямаше повече да вижда хората от замъка. Щеше да запази само топъл спомен за тях. Когато настъпеше времето Малкъм и хората му да протягат крака към огъня и да ядат сирене и шунка, щеше да бъде в собственото си имение и да се грижи за своите хора.

Изпита вина, че го е подвела, но тя се успокои с мисълта, че е помогнала на хората му. Беше оставила своя отпечатък и щяха да си я спомнят с добро.

Той също я беше измамил. Въпреки че не беше открила липсващите писма и нямаше солидно доказателство за намесата му в живота й, беше убедена, че той беше планирал да й отнеме „Рай“ и да я подмами към Границата, поставяйки я под свое попечителство.

Не й бяха ясни само причините за действията му.

Но щеше да разбере и това. Той нямаше как вечно да пази тайните си, особено ако живееха като мъж и жена. При тази мисъл тя поднови клетвата да пази сърцето си.

Когато излезе от зимника, той сърдечно я потупа по рамото.

— Добра работа, Алпин. Ти си шотландка по душа. — На Александър каза: — Вървете в „Гнило и развалено“. Кажи на Джейми да отвори главатарската бъчва с бира. Ще пием за наше здраве, за хубавата ни нова лейди и за оздравяването на Саладин.

Тълпата го приветства и всички се понесоха към кръчмата.

Малкъм й подаде ръка.

— Ще тръгваме ли, Алпин?

Тя не би трябвало да изпитва такъв трепет. Нетърпеливото му изражение не трябваше да кара сърцето й да тупти толкова силно и да си пожелава неща, които никога нямаше да се сбъднат. Но не можеше да устои на желанието, което изпитваше към него, не можеше да пропусне възможността за интимност, която й предлагаше. Беше на двадесет и седем години и можеше да не й се открие друг шанс да узнае тайнството на физическата любов.

Хвана ръката му.

— Да не би да възнамеряваш да ме напиеш и да спортуваш с мене?

Той се приближи толкова, че дъхът му погъделичка ухото й.

— О, не. Това не може да стане. Искам те съвсем трезва, когато те взема тази нощ. Искам да се опияниш само от мене.

— Не се опиянявам лесно.

— Ще се погрижим за това.

Вълнуващата и позната миризма на сапун с аромата на сандалово дърво я накара да потръпне. Близостта му събуди едно много приятно чувство в тялото й. Краката й отмаляха, стомахът й се стегна, а гърдите направо я заболяха от желание ръцете и устата му да ги докоснат.

Въздъхна с копнеж като влюбено до уши девойче. Целуна я по бузата и прошепна.

— Запомни това, любов моя!

Желанието да се предаде надви над стремежа й да устои на любовта му.

— И подробно ми го разкажи по-късно — добави той.

Тези прекалено дръзки думи събудиха смелостта й. По-скоро би се оставила да й поникнат мустаци, отколкото да му се разкрие напълно.

— Колко дивеч донесе вкъщи?

— Няма да успееш да отвлечеш вниманието ми от правенето на любов с тебе.

— Любов ли? Мислех си, че искаш само креватна гимнастика.

— Ти креватна гимнастика ли искаш?

Тя изрече една полулъжа:

— Не знам със сигурност какво искам.

Кимна й с разбиране като истински шотландски вожд.

— При девиците обикновено е така.

— Сигурен ли си, че съм девствена?

— Ако не си, по-добре ми кажи.

Засегната от факта, че се е превърнал в такъв внушителен мъж, Алпин настоя:

— А ти какво ще ми дадеш в замяна на невинността ми?

— Хм. — Не сваляше поглед от устните й. — Ще ти дам нежност, внимание и нощ, изпълнена с любов, която никога няма да забравиш.

Обещанията му я вълнуваха и тя се боеше, че всеки опит да устои на чаровния Малкъм Кар щеше да завърши с битка, която й бе съдено да загуби. Чувстваше се като перце, носено от вятъра на желанието му.

Въпреки това не можеше да остави без отговор такава нагла забележка.

— Както би казала Елана, ти си един нахален човек.

— Нека настане утрото, тогава ще видим кой е нахален.